Решение № 271 от 29.7.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 254/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от Е. Г. С. от с. М. чрез адв. Д. от САК срещу М. Д. С., С. Е. А. и Г. Е. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 62, ал. 2 и чл. 69 от СК. В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника М. С. са имали сключен граждански брак, с когото имат три деца. През пролетта на 2022 год. отношенията им се развалили и ищцата напуснала семейното жилище, като заминала да работи в Гърция, а впоследствие – в Холандия, където заживяла на съпружески начала с втория ответник С. А.. На 26.10.2023 год. се родило детето Г. С., чийто биологичен баща е вторият ответник. Поради факта, че бракът й с първия ответник не е прекратен, същият се счита за баща на детето. Това обуславя и правния й интерес от предявените искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че М. Д. С. не е биологичен баща на детето Г. Е. С., както и да бъде признато за установено, че детето произхожда от С. Е. А.. В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от особения представител на детето адв. Б. от САК. Поддържа, че искът е допустим, както и че в интерес на детето е да бъде установен действителният му произход. Постъпил е отговор на исковата молба от ответника М. С.. Не оспорва предявените искове и заявява, че ще се ползва от събраните по делото доказателства. В срока за отговор е постъпил такъв от ответника С. А., който не оспорва, че е биологичен баща на детето Г. С.. Моли исковете да бъдат уважени. С оглед на изложеното съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 62, ал. 2 и чл. 69 от Семейния кодекс. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение № 4/06.03.2019 год. на община Д.Б. ищцата Е. В. и ответника М. С. са сключили граждански брак на 06.03.2019 год., като през времетраенето на брака на 26.10.2023 год. в гр. Х. е родено детето Г. Е. С. с майка Е. Г. С., съгласно регистъра на община Х., служба „Публични дела“. С решение № 118 от 07.06.2024 год. по гр.д. № 1101/2023 год. на РС- Ихтиман е допуснат развод и е прекратен гражданския брак, сключен между М. Д. С. и Е. Г. С. на основание чл. 50 от СК поради дълбоко и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, като е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК. Съгласно заключението на приетата ДНК експертиза на в.л. К. вероятността ответникът С. Е. А. да е биологичен баща на детето Г. Е. С., при майка Е. Г. С., е 99%. На това основание вещото лице изключва възможността ответникът М. С. да е биологичен баща на детето Г. С.. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Исковете са допустими, тъй като са предявени от процесуално легитимирани лица и в законоустановените срокове. По тези искове в тежест на ищцата е да обори презумпцията за бащинство по чл. 61, ал. 1 от СК, доколкото, въз основа на нея ответникът М. С. се счита за баща на детето. От писмените доказателства по делото и заключението на приетата ДНК експертиза установи, че детето Г. е заченато през времетраенето на брака между ищцата и ответника М. С., но след фактическата им раздяла, когато същите не са поддържали каквито и да било отношения. През пролетта на 2022 год. ищцата напуснала семейното жилище, като заминала да работи в Гърция, а впоследствие – в Холандия, където заживяла на съпружески начала с втория ответник С. А.. С оглед това съдът намира, че в случая е оборена презумпцията за бащинство по чл. 61, ал. 1 от СК. По делото се установи, че детето не е заченато и не произхожда от ответника М. С., който не е негов биологичен баща. През вероятния период на зачеване на детето ищцата е живяла на съпружески начала с ответника С. Е. А. и не е поддържала отношения с ответника М. С.. Съгласно заключението на приетата ДНК експертиза на в.л. К. вероятността ответникът С. Е. А. да е биологичен баща на детето Г. Е. С., при майка Е. Г. С., е 99%. На това основание вещото лице изключва възможността ответникът М. С. да е биологичен баща на детето Г.. По изложените съображения съдът намира, че исковете са основателни и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че детето Г. С. не е заченато и не произхожда от М. С., а негов биологичен баща е С. Е. А.. На основание чл. 43 и сл. от ЗГР, след влизане на настоящото решение в сила, препис от същото следва да се изпрати на Община С. за съставяне на акт за раждане на детето, в който С. А. да бъде вписан като баща на детето. Така мотивиран, съдът