РЕШЕНИЕ

№ 747

гр. Сливен, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230102940 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 576 от ГПК, във вр. с чл. 586 от ГПК за прогласяване на нищожност на нотариално удостоверяване, извършено в нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка и отрицателно установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено между страните по отношение на Община С., че ответницата не е собственик на процесния недвижим имот, поради нищожност на издадения нотариален акт.

В исковата молба се твърди, че Община С. е собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.537.128 (шестдесет и седем хиляди триста и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем) по КККР - гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-31/ 19.04.2006 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., ул. „1...." №.(...), с площ 389 кв.м. (триста осемдесет и девет квадратни метра), с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване ( до десет метра), със съседи: 67338.537.129, 67338.537.130, 67338.537.125, 67338.537.132, заедно с всички построени от други лица незаконни постройки, като имотът е актуван с АОС № 4653/26.06.2023 г. Сочат, че въз основа на издаденото Удостоверение от 16.05.2023 г. с изх. № 9400-7650 (1), поземленият имот е общинска собственост, а построените в имота сгради са построени без учредено право на строеж.

Изтъкват, че на дата 20.06.2023 г. е съставен нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка с № 112, том Ι, рег. № 1298, дело № 106 от 2023 г. от нотариус Е. Х., като намират, че същият е съставен на основание чл.587, ал.2 от ГПК, с което ответницата е призната за собственик по обстоятелствена проверка на поземления имот и на построените в имота сгради. Сочат, че при съставянето на нотариалния акт е издадено Удостоверение от Община Сливен от 16.05.2023 г., но въпреки това Нотариуса е продължил издаването на нот. акт.

Освен това считат, че нотариуса следвал да разпита двама свидетели, за да установи, че имота не е общински или държавна собственост, което намират като недостатък, представляващ допуснато нарушение по чл.586 от ГПК, тъй като не е проверена собствеността на имота, и е извършено нищожно нотариално удостоверяване, с което ответницата е призната като собственик на поземления имот.

Предвид изложеното, моли съдът да прогласи на основание чл. 576 от ГПК нищожността на нотариалното удостоверение, с нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствената проверка № 112, том 1, рег. № 1298, дело № 106 от 2023 г. по описа на Нотариус Е. Х., с рег. № 766 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 9279 от 20.06.2023 г., дв.вх. рег. № 3678 от 20.06.2023 г., акт № 60, том XIII, н. д. № 2086 от 2023 г. Освен това е предявен и отрицателно установителен иск, с който се моли да се признае за установено между страните, че ответницата не е собственик на имота, обективиран в Нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствената проверка № 112, том 1, рег. № 1298, дело № 106 от 2023 г. по описа на Нотариус Е. Х., рег. № 766 на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 9279 от 20.06.2023 г., дв. Рег. № 3678 от 20.06.2023 г., акт № 60, том XIII, д. № 2086 от 2023 г. на следните имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор 67338.537.128 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем) по КККР на гр. Сливен, общ. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Сливен, ул. „17-ти януари“ № 5 (пет), с площ от 389 кв.м. (триста осемдесет и девет квадратни метра), Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10-десет метра). Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 1216 (хиляда двеста и шестнадесет). Съседи: 67338.537.129, 67338.537.130, 67338.537.125, 67338.537.132, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор 67338.537.128.1 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем, точка, едно), със застроена площ от 48 кв.м. (четиридесет и осем квадратни метра), брой етажи: 1 (един). Предназначение: Жилищна сграда еднофамилна: сграда с идентификатор 67338.537.128.2 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем, точка, две), със застроена площ от 20, 01 кв.м. брой стаи: 1 (един), предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор 67338.537.128.4 (шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем, точка, петстотин тридесет и седем, точка, сто двадесет и осем, точка, четири), със застроена площ 14 кв. м., брой етажи: 1 (един), предназначение: Друг вид сграда за обитаване. Претендира се за заплащане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

С допълнителна молба вх. № 7941/10.05.2023 г. представя вписана искова молба в Службата по вписванията – Сливен.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани, като излага обстоятелства за това. Претендира за присъждане на разноски.

Направено е възражение относно собствеността върху дворното място, като считат, че ответницата е придобила собствеността на процесния имот по наследство от нейните родители още от 1964 г., като същите са завладяли този имот от тогава и са построили съществуващите сгради в него.

Излага твърдения, че владението на нейните наследодатели и нейното владение не са били смущавани или отнемани, като счита, че е налице незаконен и неправилно издаден акт за общинска частна собственост, тъй като такъв не е бил съставен и не е съществувал до издаването на Нотариалния акт по обстоятелствена проверка. В тази връзка изтъква, че датата на съставяне на акта за частна общинска собственост е едва след издаване на нотариалния акт за обстоятелствена проверка и то цели шест дни след вписване на този нотариален акт в Службата по вписвания.

Посочва, че владението на имота е започнало преди петдесет и девет години, от нейните родители, като за този имот са били заплатени данъци от 1964 г. до настоящия момент.

Твърди, че наследодателите й са владеели имота като собствен десет години преди въвеждането на мораториума за придобиване по давност на общински имоти, частна общинска собственост.

Позовава се на обстоятелството относно давността за придобиване на държавни и общински имоти, която била спряна в продължение на повече от 15 години - от 31 май 2006 г., отново тече от 08.03.2022 г., като на 24.02.2023 г. Конституционният съд, е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, като след обнародването му в Държавен вестник на 4 март 2022 г., същото е влязло в сила 08.03.2022г.

С него, Конституционния съд изрично постановява, че обявява за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗДЗС, с която е въведен, мораториума - „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование." не се засяга неговия досегашен ефект. т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна.

Със Закона за собствеността (ЗС) през 1951 г. е въведена забрана за придобиване по давност вещ, която е социалистическа собственост. Тя остава действаща и след 1990 г., когато в ЗС е препотвърдено, че „не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост".

И така до 1996 г., когато за първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат и специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Тогава се правят изменения в чл. 86 от ЗС и до днес той гласи: „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост".

Тази промяна в Закона за собствеността влиза в сила на 1 юни 1996 г., така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност.

Това означава, че на 1 юни 2006 г., когато изтича дългата придобивна 10-годишна давност, още тогава наследодателите на ответницата са придобили по давност процесния имот, за който ищцовата страна твърди, че е частна общинска собственост, но с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31 май 2006 г., давността е спряна. Този мораториум, наложен първоначално за 7 месеца, както е известно, просъществува повече от 15 години.

До началото на действие на мораториума наследодателите на ответницата е владяла процесния имот десет години.

Прави се възражение относно обстоятелството, че Община Сливен е длъжна по закон да управлява имотите си с грижата на добър стопанин, като е имала на разположение множество средства, с които да докаже собствеността си, като актува имота като частна общинска собственост, и е могла като всеки собственик да предяви ревандикационен иск или кмета да издаде заповед за изземване на имота арг. (чл. 80, ал.1 ЗДС и чл. 65, ал.1 ЗОС).

Смисълът на този мораториум е въведен, за да се даде време да бъдат актувани имотите, но в срока на действие на мораториума това не е сторено от Общината. В тази връзка КС прогласи: „Обстоятелството, че през продължителен период от време държавата и общините не са предприели действия по установяване, регистриране и актуване на притежаваните от тях имоти, не може да бъде основание за съществена промяна на правния режим на основните права и затова такова ограничение е конституционно нетърпимо.

В конкретния случай Общината се е дезинтерисирала от процесния имот, който е бил владян от наследодателите, а след смъртта им от наследниците много повече от 10 г., считано от 1959 г. За този период общината е събирала данъци, с което счита, че е налице конклудентно признание правото на собственост на ответната страна. Твърдят още, че сградите в имота са построени през 1964 г. със собствен труд и средства на наследодателите, като през цялото време е демонстрирано владение върху процесното дворно място и сградите, поради което оспорва предявената претенция като отрицателно установителен иск, че ответницата не е собственик на построените в имота сгради.

Твърди се също, че от 01.06.2006 г., когато е изтекла дългата придобивна 10- годишна давност, родителите й от тогава са придобили по давност процесния имот, за който ищеца твърди, че представлява частна общинска собственост, но с изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31.05.2006 г., давността била спряна, като този мораториум бил наложен първоначално за 7 месеца, както е известно, и просъществувал повече от 15 години, поради което сочи, че до началото на действието на мораториума, наследодателите на ответницата са владели процесния имот десет години без един ден. Към тази давност обаче счита, че следва да се добави и една година три месеца и осемнадесет дни, представляваща периода на владение на ответницата, считано от 08.03.2022 г. до 20.06.2023 г. По тези съображения намира, че наследодателите и ответницата като техен наследник са владяли постоянно, непрекъснато, явно несъмнено и необезпокоявани от никого имота и са го държали за себе си с явното съзнание, че имота е техен, много повече от 10 г. изпълващи разпоредбата на чл. 78 от ЗС.

Предвид гореизложеното, моли съда да прекрати производството, като недопустимо или да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.

В с.з. Община Сливен се представлява от пълномощник, който поддържа исковите си претенции и моли същите да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира за присъждане на съдебно деловодни разноски в настоящото производство.

Ответницата се явява лично и с пълномощник, като молят да се отхвърлят исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на разноски по делото.

От събраните по делото доказателства и доводи на страните, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото производство са предявени при условията на обективно съединявани искове с правно основание чл. 576 от ГПК, във връзка с чл. 586 от ГПК за прогласяване нищожност на основание чл. 576 от ГПК на нотариално удостоверяване, извършено с нотариален акт за придобиване правото на собственост по обстоятелствена проверка № 112 том Ι, peг. № 1298, дело 106 от 2023 г. по описа на нотариус Е. Х., с peг. № 766 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Сливен, вписан в Службата по вписванията с акт № 60, том XIII, н.д. №2086/2023 г. и отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който да се признае за установено по отношение на Община Сливен, че ответницата не е собственик въз основа на нищожният нотариален акт за придобиване правото на собственост.

Изложени са твърдения в подкрепа на предявените искове. По делото е представена преписката от нотариуса изготвил и съставил и одобрил нотариалния акт за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка в нейната цялост, както и преписката от Община Сливен и цялостното досие по съставяне на акт за частна общинска собственост № 4653 на имот с идентификатор 67338.537.128.

Съдът след направените оспорвания от страна на ищцовата страна, досежно правилността и законността на извършената обстоятелствена проверка и след направените възражения от ответната страна за нередовности, касаещи процедурата по преписката за съставяне на акта за частна общинска собственост, и след събираните по делото писмени доказателства установи следното:

Представено е пълно копие от съдържанието на нотариално дело № 106/2023 г., в която е съставен нотариален акт за придобиване правото на собственост по обстоятелствена проверка № 112 том Ι, peг. № 1298, дело 106 от 2023г. по описа на нотариус Е. Х., с peг. № 766 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Сливен, вписан в Службата по вписванията с акт № 60, том XIII, н.д. №2086/2023 г., на 20.06.2023 г., с който е признато на основание чл.587, ал.2 от ГПК лицето С. С. К. за собственик по давностно владение и наследство върху поземлен имот с идентификатор 67338.537.128 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем хиляди точка петстотин тридесет и седем точка сто двадесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18- 31от 19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „.........” №., с площ от 389 кв.м. /триста осемдесет и девет кв.м./; трайно предназначение на територията: Урбанизирана и с начин на трайно ползване: Ниско застрояване до /10м./; предишен идентификатор: Няма; Номер по предходен план: 1216; съседи: 67338.537.129, 67338.537. 130, 67338.537.125, 67338.537.132, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор 67338.537.128.1 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем хиляди точка петстотин тридесет и седем точка сто двадесет и осем точка едно/, на един етаж, с площ от 48 кв.м. /четиридесет и осем кв.м./, начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 67338.537.128.2 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем хиляди точка петстотин тридесет и седем точка сто двадесет и осем точка две/, на един етаж, с площ от 26 кв.м. /двадесет и шест кв.м./, начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 67338.537.128.3 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем хиляди точка петстотин тридесет и седем точка сто двадесет и осем точка три/, на един етаж, с площ от 20 кв.м. /двадесет кв.м./, начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор 67338.537.128.4 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем хиляди точка петстотин тридесет и седем точка сто двадесет и осем точка четири/, на един етаж, с площ от 14 кв.м. /четиринадесет кв.м./, начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване.

След внимателно проследяване на молбата-декларация чрез Кмета на Община Сливен до нотариуса се установи и доказа, че Общината удостоверява, че имотът е деклариран и записан на името на ответницата и е посочена партидата за това, съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Съдът констатира, а освен това не е спорно по делото, че наследодателя на ответницата е Слав Киров Митев, който от 1959 г. владее имота – арг. удостоверение за наследници с изх. № 9400-5488/14.05.2023г. и препис извлечение от акт за смърт.

Видно от представената скица на поземлен имот с № 15- 301903/20.03.2023 г. на СГКК – Сливен като собственици по кадастралния регистър на недвижимите имоти са записани две лица – родителите на ответницата С. К. М. и С. С. К., които видно от материализирания запис в скицата са собственици на ½ ид.ч. на дворното място и описаните в него четири сгради. В извадката от Кадастралния регистър на недвижимите имоти за Община Сливен са отразени същите обстоятелства. Освен това и Община Сливен са изложили тези обстоятелства в удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № 7003003045/11.04.2024 г., удостоверяващи че собственик след извършена проверка е С. С. К., поради кончината на нейния съпруг е записано само това лице. В това удостоверение за данъчна оценка в последния ред е записано, че удостоверението се издава по данни от Община Сливен актуални към 11.04.2023 г. и същото се издава, за да послужи пред нотариус. Удостоверяват, че до края на 2023 г. са заплатени необходимите данъци за имота. Така също в удостоверението с вх. № 9400-7650/1/ от 16.05.2023 г. Община Сливен издава удостоверение в уверение на това, че процесния имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Сливен, одобрени със Заповед от 2006 г. е общинска собственост, като сградите били построени без учредено право на строеж.

В тази връзка, съдът съобрази така установеното с наведените твърдения за конкуриращи собствеността доказателства, касаещи право на собственост на община Сливен и констатира, че тези твърдения не се установи истинността на тези наведени твърдения за собственост от Община Сливен, тъй като в нотариалното дело се установи и доказа, че една част от документите изхождащи от компетентните за това власти доказват собствеността на ответната страна. На първо място в Скицата №15301903/20.03.2023 г. от СГКК, в която като собственица са посочени С. К. М. и С. С. К. и респективно и в Извадката от кадастралния регистър на недвижимите имоти също са посочени имота С. К. М. и С. С. К.. На следващо място, съдът счита че следва да се спре на спорният въпросът дали нотариуса има материална компетентност да издаде процесния нотариален акт. Безспорно нотариусът е действал, съобразно предоставената му от чл.570 от ГПК местна компетентност, тъй като не е спорно, че процесният имотът се намира в района, в който е удостоверено правото на собственост. Следователно спазена е местната компетентност и съобразно правомощията на нотариуса е съставена представената преписка на нотариално дело. Освен това нотариусът е съобразил извършените действия и нотариални удостоверявания по място и време на това, съобразно нормата на чл. 573 от ГПК. В тази връзка, съдът направи извод, че нотариусът е действала законосъобразно при издаването на констативния нотариален акт – арг. разпоредбата на чл.587 от ГПК.

Съдът съобрази изчерпателно изброените основания за нищожност на нот. удостоверявания на нотариуса, изложени в чл.576 от ГПК и направи извод, че нито е нарушена местната, нито материална компетентност на нотариуса. Всичко това води до извода, че не съществува основание, което да препятства правомощията на нотариуса, или да забранява на нотариуса да продължи процедурата по издаване на констативен нотариален акт, в случай, че има данни имотът да е общински. Безспорно нотариусът е съобразил своите действия с отменения мораториум за придобиване на имоти частна общинска собственост. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС) (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ЗР на ЗИЗС) (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), които установяват мораториум за придобиване по давност на държавни и общински недвижими имоти.

Спорен е въпросът дали процесния имот е придобит по давност от ответницата. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която се държи от владелеца с намерение за своене. Следователно, за да е осъществен фактическият състав на придобивния способ –давностно владение е необходимо да се установи, че ответницата осъществява фактическа власт върху имота и че държи имота като свой, както и че е изтекъл предвидения в закона давностен срок, според вида на владението. По делото се установи и доказа, че в продължение над половин вещ Общината не се е противопоставила на манифестираното владение от страна на ответниците.

Безспорно общината е продължавала да събира необходимите данъци и в период на повече от 10 години не е съставила акт за общинска частна собственост. Едва след настъпване на декларативния ефект на вписване на акта за обстоятелствена проверка близо седмица след това е вписан в Службата по вписванията акта за частна общинска собственост.

След събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно обстоятелството, че в продължение на няколко десетилетия наследодателите на ответницата и тя самата са манифестирали правото си на владение и респективно на собственост, което се установява и от представените писмени доказателства - Скица №15-681036-23.06.2023 г. от СГКК – Сливен, въз основа на която е издаден акта за обстоятелствена проверка, че в нея са отразени като собственици на имота на гърба на скицата - Слав Киров и С. С. К., представена на стр. 147 по делото. Така също от Удостоверение за данъчна оценка с изх.№7003004791/26.6.2023г. на лист № 148 са заличени собственици, но от Извадка от действащите рег.планове от 1982 г.и 1994 г., на лист 149 и стр.150 по делото и извадка от регулационния план от 2001 г. на стр. 152 – действащия регулационен план от 2018 г. не е променян номера на имота, като дори в Приложения Разписния лист от Община Сливен на стр. 153 по делото, касаещ изложената от оторизиран служител в Общината, че имот №1216 е собственост на наследодателите – Слав Киров Митев на процесното дворно място. В никоя от представените по нотариална преписка, въз основа на която е издаден акта за частна собственост не е видно и не се доказа, че имота някога се е считал за общински. От представената нот. преписка се установи и доказа, че това е нотариално производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си на собственост. В производството по чл. 587 от ГПК са разпитани трима свидетели, съседи на имота, които заявяват на нотариуса, че наследодателя на молителката, а в последствие и самата молителка са стопанисвали имота като свой собствен. Въз основа на тези свидетелски показания, с постановление на нотариуса, молителката е обявена за собственик на имота. След събраните писмени доказателства и въз основа на свидетелски показания, нотариуса по установения ред с Постановление е признал и е обявена ответницата за собственик на имота. Касае се до охранително производство съгласно нормата на чл. 569, т. 2 от ГПК, а именно удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот.

Съдът е изследвал направените възражения досежно обстоятелството, че 6 дни след обстоятелствената проверка за процесния поземлен имот на 27.06.2023г. е издаден Акт № 4653 за частна общинска собственост, надлежно вписан с вх. рer. № 3832 от 27.06.2023г. акт № 162 т. XIII, дв.вх.№3838/23 г. По делото е открито производство по направеното оспорване на Акта за частна общинска собственост, като съдът, счита че действително за процесния поземлен имот на 26.06.2023 г. е издаден Акт № 4653 за частна общинска собственост, надлежно вписан с вх. рeг. № 3832 от 28.06.2023г., с акт № 162 том XIII дело 3838/23г. по описа на Службата по вписванията. Действително се установи, че актът е издаден почти седмица след нотариалния акт по обстоятелствена проверка в Службата по вписванията.

С оглед на естеството на вписването в имотния регистър, съдът счита, че безспорно е налице декларативния характер на вписването на този акт за собственост в Службата по вписванията, който е противопоставим на по- късно във времето вписан акт за Общинска частна собственост, още повече че не са налице предпоставки за обявяване на нищожност на процесния нотариален акт.

Следователно съдът приема, че действително от представената преписката по съставяне на акта за частна общинска собственост е налице безспорно доказателство за опити от страна на общината да се легитимират като собственици на процесния имот, като същите не са сторили това в продължение на 15 години, докато е действал мораториума.

Безспорно се установи и доказа, че акта за частна общинска собственост е издаден и вписан близо една седмица след вписването на нотариалния акт за обстоятелствена проверка.

Този времеви недостатък също способства за формиране на извод, че действително предявените искове са неоснователни. Налице са пропуски и недостатъци, които сериозно разколебават наличието на законови основания в съставянето на акта за общинска собственост. На първо място от представения Разписен лист на стр. 153 по делото е видно, че оторизираните служители от отдел Общинска собственост са отразили, че процесния имот е собственост на С. К. М.- имот № 1216, а в цялата преписка по издаване на акта за частна общинска собственост липсва документ, който да доказва, че някога имота е бил общински.

Всичко това доказва, че акта за частна общинска собственост е издаден при липса на документи които да удостоверяват правото на собственост на Община Сливен. Прави впечатление, че в т. 11 на акт № 4653 за частна общинска собственост в Забележка са описани четирите сгради посочени в нотариалния акт, за които обаче е записан следния текст: в поземления имот са разположени следните сгради: …, които не са общинска собственост.

Съдът счита, че нотариалния акт е издаден в изискуемата форма, съобразно правомощията на нотариуса и наличните доказателства за собственост, легитимиращи правото на собственост на лицето, което е снабдено с нотариален акт.

От друга страна се установи и доказа, че ответницата и нейните наследодатели са заплащали ежегодно данъци за притежавания недвижим имот, за който самата Община е създала съответните партиди, по които събира дължимите данъци за процесния имот в продължение на десетилетия.

Безспорно се установи и доказа, че никога владението на ответната страна не е било смущавано и оспорвани в продължение на над половин век същите са манифестирали правото си на владение, респективно на собственост.

Следователно наведените от ищеца основания не водят до нищожност на процесния нотариалния акт, тъй като съгласно практика на ВКС, нотариалното производство, което цели да удостовери правото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си, е регламентирано в нормата на чл. 587 ГПК. Касае се за охранително производство на основание чл. 569, т. 2 от ГПК.

В настоящия случай стриктно са приложени правилата на чл. 587 от ГПК, тъй като собственикът на процесния имот не е притежавал документ за правото си на собственост, като законодателят е предвидил при тези случаи възможност да бъде снабден с нотариален акт за собственост след като се установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Придобивната давност е един редовен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, който се прилага когато собственикът на имота го ползва и в продължение на повече от 10 г. никой не се е противопоставил на установената фактическа власт върху имота.

Безспорно е проведена законовата процедура за това, визирана в разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК и от протокола за разпит на свидетели е видно, че нотариуса в кръга на своята компетентност се е произнесъл с мотивирано постановление приложено към нотариалната преписка.

Съдът извлича своите правни изводи и от Глава „Нотариални производства“ в ГПК, в която законодателят е регламентирал две хипотези за издаване на нотариален акт по този ред: нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства - чл. 587, ал. 1от ГПК и нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност, въз основа на обстоятелствена проверка - чл. 587, ал. 2 ГПК. В рамките на това производство се доказа, че нотариусът е извършил действия по събиране на доказателства, като е изслушал необходимите свидетели, приел е следните писмени документи, преценява ги е по свое убеждение и се произнесъл с мотивирано постановление, с което е признал ответницата за собственик на процесния имот.

Въз основа на това постановление нотариусът е признал ответната страна за собственик на имота, като е издал нотариален акт на основание чл. 587, ал. 3 от ГПК.

Липсва доказателство за нарушения допуснати в производството по чл. 587 ГПК, при снабдяване на ответницата с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Съобразно предоставената му от закона власт в изпълнения на правомощията си в това специфично производство дейността на нотариуса не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а е решаваща, като се произнася по съществуването на едно право, за разлика от другите производства, в които нотариусът удостоверява юридическите факти.

Процедурата по снабдяване на страната с констативен нотариален акт има своите строги правила, условия и специфики, тъй като издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка на обстоятелството дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587. ал. 2 ГПК/. Едва след събирането и преценката на тези доказателства, нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост, за което издава мотивирано Постановление. Като въз основа на него, издава нотариален акт при условие, че признава собствеността. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Следователно направеният в кръга на компетентността и правомощията на нотариуса, правен извод за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

По тези съображения и след като беше разгледана подробно цялото нотариално производство по съставения нот.акт № 112 том 1, per № 1298, дело 106 от 2023г. по описа на нотариус Е. Х., peг. № 766 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх.рег № 9279 от 20.06.2023г, дв. вх. рег. № 3678 от 20.06.2023 г., акт № 60 том 13, д. 2086 от 2023г., не се установи неизпълнение на нормите на чл. 588, във вр. с чл. 580, както и чл. 576 от ГПК, във вр. с чл. 579 и чл. 580 и чл. 582, чл. 583 и чл.589, ал.2 от ГПК, поради което съдът намира, че не са налице основания за нищожност на нотариалния акт.

Такива обстоятелства липсват по делото, напротив от съдържанието на нотариалния акт, както и от останалите събрани по делото писмени доказателства не е налице нито една от посочените хипотези в чл.576 от ГПК за да се направи извода за нищожност на нотариалното действие.

При тези съображения, съдът след като разгледа обективно съединените искове, първият с правно основание чл. 576 от ГПК, във връзка с чл. 586 от ГПК за прогласяване нищожност на основание чл. 576 от ГПК на нотариално удостоверяване, извършено с нотариален акт за придобиване правото на собственост по обстоятелствена проверка № 112 том 1, рег.№ 1298, дело 106 от 2023г. по описа на нотариус Е. Х., рег. № 766 на нотариалната камара, вписан в СВ с вх.рег. № 9279 от 20.06.2023 г., дв. рeг. № 3678 от 20.06.2023г., акт № 60 том XIII, д. 2086 от 2023г. намира, че е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.

Вторият иск е отрицателно установителен с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община Сливен, че ответницата не е собственик въз основа на нищожният нотариален акт за придобиване правото на собственост, съдът счита също за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни.

С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ищцовата Община да заплати на ответницата направените по делото разноски за настоящата инстанция на осн. чл. 38, ал.1 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1080 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът