Решение № 3138 от 9.10.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 546/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) Касационното производство е образувано по жалба от председателя на Сметната палата на Република България, чрез гл. юрисконсулт Б., против Решение № 17/23.05.2024 г. по НАХД № 58/2024 г. по описа на Районен съд - Павликени, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № ЗОП-79/01.03.2024г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на Е. А. М. с [ЕГН], за нарушение в качеството му на кмет на О. П. по чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл.59, ал.2 от ЗОП и чл.195 от ЗОП, на основание чл.247, ал.1, пр. първо от ЗОП във вр. чл. 260, ал.2 от ЗОП и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, е наложено наказание „глоба“ в размер на 3 391, 21 лв. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът счита, че неправилно е приложен института на бързото производство по чл.63б, ал.1, т.1 от ЗАНН, тъй като не са били налице кумулативно предвидените в посочената разпоредба предпоставки. Посочва, че в подадената жалба нарушителят е навел доводи за допуснато нарушение на материалния закон и за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, като в проведеното по делото съдебно заседание не е направен отказ от подадената жалба, същата не е оттеглена, като не е налице и признаване на фактите, изложени в наказателното постановление. С оглед на това намира, че неправилно е приложен закона като е допуснато производството да се разглежда по ред на чл.63б, ал.1 от ЗАНН и е открито бързо производство. Посочва, че дори и да се приеме, че не е нарушен законът и правилно е приложен институтът на бързото производство, то е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.63б, ал.5, т.3 от ЗАНН, тъй като в същата законодателят е определил като единствена възможност пред въззивния съд при отмяна на наказателното постановление да прекрати производството, което обаче е недопустимо при положение, че се обжалва наказателно постановление единствено и само относно евентуално приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, тъй като съдът не е изпълнил предписаното от посочената норма задължение, когато отмени наказателното постановление поради това, че деянието е маловажен случай на административно нарушение, с решението си да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На последно място твърди, че установеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както неправилно приел въззивният съд, тъй като засяга важни обществени интереси, свързани с разходването на публични средства. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. По делото са депозирани писмени бележки от гл.юрисконсулт Б., като процесуален представител на касатора, в които поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация – Е. А. М., в представения по делото отговор на касационна жалба и в съдебно заседание, чрез упълномощения адв. М. от ВТАС, заема становище за неоснователност на касационната жалба като развива съображения за правилност на решението на районния съд. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно като краен резултат, макар да не споделя част от изложените доводи. Предлага същото да бъде оставено в сила. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК.