Решение № 1389 от 10.8.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2520/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 691029-F686051/13.02.2023 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД с ЕИК 206539832, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив бул. „България“ № 99, ет.2, ап.4, представлявано от Г. А.а П. с ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.92 ал.3 вр. ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл.276 от ЗКПО. Жалбоподателят „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД гр. Пловдив чрез процесуалния си представител – адв. Т. Б. от АК Пловдив, и по съображения изложени в жалбата и допълнително становище прави искане до съда до отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва извършването на самото нарушението, но се заявяват аргументи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски. Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.К, прави искане до Съда да потвърди наказателното постановление. Също се претендират разноски – за юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за завишено адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от Г. А.а П., е регистрирано на 07.06.2021 г. с предмет на дейност покупка на стоки и други вещи с цел да ги продаде в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, производство, продажба на стоки и вещи чрез интернет /интернет-магазин/ и др., като основната дейност на дружеството се съсредоточавала до търговска дейност чрез вендинг машини. За „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД като данъчно задължено лице по см. на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, което се облага с корпоративен данък – местно юридическо лице, съществува задължение съобразно чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО за деклариране на корпоративния данък чрез подаване на годишния отчет за дейността и на годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от 01.март до 30.юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация на лицето – в случая в ТД на НАП Пловдив. През отчетната финансова 2021 г. дружеството жалбоподател „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД осъществявало търговска дейност, реализирало приходи и разходи, но не подало в ТД на НАП Пловдив до 30.юни 2022 г. включително годишния отчет за дейността, въпреки задължението за това. Годишният отчет за дейността на това данъчно задължено лице по ЗКПО бил подаден месец и половина след изтичането на крайния срок за това – подаден на 15.08.2022 г. по електронен път в Националния статистически институт с вх. № 16515323. Със същото просрочие и на същата дата – 15.08.2022 г., по електронен път била подадена в ТД на НАП Пловдив годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО – с вх. № 1600И1399113/2022 г. Неизпълнението на задължението на „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД по чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО за подаване в срок на годишния отчет за дейността за финансовата 2021 г. било установено на 01.11.2022 г. от свидетеля Д. Н. Х. – инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, при извършена от него служебна проверка. За установеното административно нарушение по см. на чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО св. Х. на 22.11.2022 г. съставил на „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД в присъствието на представляващия дружеството П. акт – АУАН № F686051/22.11.2022 г. При предявяване на АУАН не били направени възражения по констатациите в същия, като възражения били подадени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН от представляващия дружеството нарушител Г. П. – с вх. № в ТД на НАП Пловдив 70-00-10838/24.11.2022 г., чрез които не се оспорвало неподаването в срок на годишния отчет за дейността, но се искало да не бъде налагана глоба, поради това, че фирмата била малка семейна такава, че дейността била започнала през 12.2021 г. с регистрация на няколко касови апарата на вендинг машини с малки обороти, редовно се били внасяли данъчните задължения, това било първо нарушение. Като причина за извършване на нарушението било посочено, че били объркали годините. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка и въпреки подаденото възражение било издадено атакуваното наказателно постановление – НП № 691029-F686051/13.02.2023 г., с което на „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД за приетото за извършено нарушение по чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО било наложено на основание чл.276 от ЗКПО административно наказание имуществена санкция в минимално предвидения в санкционната разпоредба размер от 500 лв. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Д. Х., извлечение за подадена ГДД, извлечение от ТР за актуално състояние, известия за доставяне, удостоверения за извършено връчване по електронен път, оправомощителна заповед. Съдът ползва като достоверни показанията на свидетеля Х., доколкото прие същите за последователни, логични, допълващи и съответстващи на писмените доказателства по делото, а и неоспорени от никоя от страните. При така изложената фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД гр. Пловдив към 01.07.2022 г. е осъществил състав на административно нарушение по см. на чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО, тъй като като данъчно задължено лице по см. на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО – местно юридическо лице, не е изпълнил в срок задължението си да подаде в ТД на НАП Пловдив годишния отчет за дейността за финансовата 2021 г. в срока за това – до 30.юни 2022 г. включително В това му качество, а именно като данъчно задължено лице по см. на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО, „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД е било обвързано от посоченото задължение и е следвало да подаде годишния отчет за дейността за финансовата 2021 г. в рамките на регламентирания в чл.92 ал.2 от ЗКПО срок, а именно – от 01.март до 30.юни на следващата година, което не е сторил. В случая годишния отчет за дейността за финансовата 2021 г. е бил подаден на 15.08.2022 г. – след месец и половина след изтичане на законоустановения за това срок. Неизпълнението и то така както следва да бъде сторено на това задължение за подаване на годишния отчет за дейността за финансовата 2021 г. в срока за това не се и оспорва с жалбата против НП, и от процесуалния представител на страната жалбоподател в съдебното производство пред настоящата инстанция. Осъществяването на състава на административно нарушение по чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО, което да е сторено от юридическо лице, касае обективна, безвиновна отговорност. Причината за неизпълнение на задължението, заради сочена във възражението против АУАН объркване на годините от представляващия дружеството нарушител, се прие за неоснователно, като такава причина се явява без значение за реализацията на административната отговорност спрямо субектът й юридическо лице. Правилно според съда нарушението е подведено към уреждащата състава му правна норма както в АУАН, така и в НП, изложени са при описанието на обстоятелствата на нарушението всички, които са от значение за правилната преценка за съставомерността им като административно нарушение по см. на чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО, и по начин санкционираното лице нарушител да е наясно с вмененото му за извършено административно нарушение без да бъде ограничавано в правото му на защита. Според съдебния състав са спазени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или незаконосъобразно. Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението по чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО санкционна разпоредба – на чл.276 от ЗКПО, като относно размерът на наложеното наказание имуществена санкция /съобразен със субектът на административната отговорност – юридическо лице/ - в размер на 500 лв., то същият е определен в неговия предвиден от законодателя възможен минимален размер /предвижда се имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв./, като съдът не би могъл да го промени този размер в насока евентуално на неговото намаляване. Случаят според съда не следва да бъде квалифициран като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението по чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО не се характеризира в случая с по – ниска обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно нарушение. Задължението за своевременно подаване на годишния отчет за дейността на данъчно задължено лице по ЗКПО е вменено от законодателя с оглед гарантиране фискалните интереси на държавата ни /отнасят се до деклариране на корпоративен данък/. Несъмнено е налично подаване на годишния отчет за дейността на „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД за финансовата 2021 г., но то в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно, доколкото е сторено не няколко дни, а месец и половина след изтичане на законоустановения срок – на 15.08.2022 г. Подаването все пак на годишния отчет за дейността за финансовата 2021 г. и то не след нарочно изискване или покана от ТД на НАП е отчетено правилно от административно-наказващият орган като смекчаващи административната отговорност обстоятелства, намерило отражение и в определяне на размера на наложената имуществена санкция – да е в минимално предвидения размер от 500 лв., но тези обстоятелства нито са многобройни, нито са изключителни, така че да могат да обусловят преценка за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, налагащ тогава и изцяло отпадането на административната отговорност за стореното. Нарушението също така е такова на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е необходимо реално да са настъпили вреди за фиска. Липсата на други влезли в сила наказателни постановления за други такива нарушения спрямо санкционираното лице също е взета предвид от наказващият орган при определяне на размера на следващото се административно наказание. Некоректно се позовава страната жалбоподател в допълнителното становище към жалбата при аргументацията си на искането за преквалифициране на случая като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, че в обжалваното наказателно постановление било отбелязано, че дружеството било отчело годишен финансов резултат счетоводна загуба в размер на 871.46 лв. – такова отбелязване в НП № 691029-F686051/13.02.2023 г. няма, а и по делото липсват каквито и да било доказателства за годишния финансов резултат за 2021 г. на „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД, като такива не са били ангажирани включително и от страната жалбоподател. С оглед на изложеното съдът прие, че процесното административно нарушение по см. на чл.92 ал.3 вр. ал.2 от ЗКПО, извършено от „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД, не следва да се квалифицира като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, като наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. – минимален предвиден за това нарушение, се явява съответен на обществена опасност и на нарушение, и на нарушител, а и целесъобразен. По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено, респ. направеното искане на страната жалбоподател за присъждане на разноски за процесуално представителство от адвокат следва да не бъде уважавано. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на юрк. И.К – с пълномощно № 342/28.06.2023 г. От представителя на въззиваемата страна е представен списък с разноски, в който е посочено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“. Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление и неотпадане на административната отговорност спрямо „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД, то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя „АЛФА КАФЕ ВЕНДИНГ“ ЕООД, а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, налагащ и личното участие на процесуалния представител в едно съдебно заседание. Мотивиран от горното РС Пловдив – ХХІІІ н. с.