РЕШЕНИЕ

№ 96

гр. М, общ. М, обл. Вр., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200306 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Адв. Г. З. от ВрАК в качеството си на пълномощник на Г. А. Г. от град Вр. е обжалвала Наказателно постановление № •••/01.09.2023 година на Директора на РДГ гр. Б, с което за нарушение на чл.44 ал.4 вр. чл.43 ал.3 т.1 вр. чл.54 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, т. 8.1. от Приложение № 4 от същия закон и чл.58 ал.4 изречение първо, предложение второ от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча /ППЗЛОД/ са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева, на основание чл.84 ал.2 вр. ал.1 ЗЛОД и лишаване от право на ловуване за срок от три години, съгласно чл.94 ал.1 от ЗЛОД. Възраженията са в смисъл, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а описаното в АУАН и НП нарушение не кореспондира с действително настъпилите събития. Подробни съображения не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането за отмяна на административния акт с мотива, че не е извършил описаното нарушение. Според процесуалният му представител адв. Г. З. от ВрАК, изложената в административните актове фактическа обстановка не намира опора в събраните по делото доказателства. Аргументите в тази насока са, че не е установено по безспорен начин мястото на извършване на нарушението. Освен това, не е доказан категорично фактът, че жалбоподателят е ловувал по смисъла на закона в процесното землище, където се твърди, че е спрян от контролните органи. При това положение наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, а това води до неговата отмяна. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител юрисконсулт М. Д., счита, че обжалваният акт следва да бъде потвърден, тъй като при издаването и връчването на АУАН и НП са спазени процедурните изисквания на ЗАНН, същите съдържат всички необходими реквизити, а събраните в хода на производството доказателства подкрепят изцяло изложените в тях факти и обстоятелства касателно процесното нарушение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

С Разрешително за групов лов в ловностопански райони, предоставени на лицата по чл.30 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча Серия СЗ и бланков номер •••••, издадено на 11.01.2023 година от Специалист по ловно стопанство - ТП ДГС – М, на свидетелят Ц. К. К. от гр. Вр. като ръководител на лова и на ловци от ловна дружинка Р. Б., Б, Кр. било дадено разрешение да ловуват на 29.01.2023 година в ловностопански район Р. Б. на разрешените за лов хищници. Рано сутринта на 29.01.2023 година ловци от въпросната дружинка се събрали в сборен пункт – фургон, намиращ се в местността „П д“ в землището на село Р. Б., ловище 6. Преди началото на лова всички присъстващи предоставили своите ловни билети и членски карти за вписване на номерата им в разрешителното за лов. Междувременно в сборният пункт пристигнали жалбоподателя Г. А. Г. от град Вр. и свидетелят В. П. Р., които членували в други ловни дружинки и имали покана да участват в лова на 29.01.2023 година. На същата дата свидетелите И. Н. и С. С. - служители на Изпълнителна агенция по горите С извършвали внезапна проверка по време на провеждане на лова. Същите установили няколко нарушения, а именно, че ловците ловуват в горски фонд, че един от тях – свидетелят В. Р. е убил животно /див заек/, както и че Хр Ц.ов Йор. от град Б. Сл. е без заверени ловни документи за 2023 година. Контролните органи потърсили и получили съдействие в хода на своята работа от служители на районно управление М, които посетили мястото на лова. Резултатите от проверката били описани от свидетелят И. Н. в Констативен протокол Серия ИАГ № ••••. В него били дадени разпореждания, сред които за допуснатите нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча и на ППЗЛОД да се съставят от служителите на РДГ Б АУАН на лицата, участвали в груповия лов за хищници. След като постъпил в регионалната дирекция констативният протокол бил предоставен на свидетелят В. А. за предприемате на по-нататъшни действия. Във връзка с изложените в документа констатации свидетелят на 07.03.2023 година извършил допълнителна проверка на посочените GPS координати, обозначаващи мястото на провеждане на лова. След въвеждане на данните в системата, с която борави Изпълнителна агенция по горите свидетелят А. установил, че GPS координатите съответстват на имоти представляващи горска територия. За резултатите от проверката служителят на РДГ изготвил Констативен протокол Серия А00 № ••••/07.03.2023 година. На същата дата А., в присъствието на свидетелите А. П. и Г. К. съставил на Г. А. Г. Акт за установяване на административно нарушение по Закона за лова и опазване на дивеча и ППЗЛОД за това, че се движи със сглобено ловно оръжие на рамо в забранено за лов място – в залесени горски територии. На нарушителят било връчено и копие от констативния протокол от 07.03.2023 година. Материалите, събрани в хода на административно - наказателна преписка, били изпратени в Районна прокуратура Вр. - Териториално отделение М, където образували прокурорска преписка № 2031/2023 година. След запознаване със събраните при проверката доказателства, с постановление от 27.03.2023 година решаващата прокуратура приела, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, в резултат на което отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, като изпратила материалите по компетентност на Директора на РДГ – Б. Изхождайки от наличната доказателствена маса Директорът на РДГ – Б издал Наказателно постановление № •••/01.09.2023 година, с което наложил на Г. Г. наказания глоба в размер на 200 лева, съгласно чл.84 ал.2 вр. ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и лишаване от право на ловуване за срок от три години, на основание чл.94 ал.1 от същия закон.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. Б. А., А. Д. П., Г. В. К., И. Н. Н., С. И. С., В. П. Р. и Ц. К. К.. Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид доказателствата и изложеното в обжалваните административни актове, и в жалбата на Г. Г., счита, че последната е основателна, като съображенията за това са следните:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на жалбоподателя за това, че се е движил със сглобено ловно оръжие на рамо в забранено за лов място – в залесени територии в местността „П. Д.“ в землището на село Р. Б., общ. М, а не в извън горския фонд. Прието е, че с тези си действия Г. е извършил нарушение на чл.44 ал.4 вр. чл.43 ал.1 т.1 вр. чл.54 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и т.8.1. от Приложение № 4 от същия закон и чл.58 ал.4 изр. първо предл. второ от ППЗЛОД. Прегледът на цитираните разпоредби сочи, че същите са предимно дефинитивни и в тях няма изрично записано задължението, което се претендира, че жалбоподателят не е изпълнил. Според чл.44 ал.4 от Закона за лова и опазване на дивеча на хищници се ловува индивидуално, групово и по време на лов на други видове дивеч. Текстът на чл.43 ал.3 т.1 от същия закон съдържа в себе си дефиниция на понятието „ловуване“, според която същото включва и престой или движение на лица извън населени места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие независимо дали е заредено или не. В чл.54 ал.1 ЗЛОД се съдържа препратка към Приложение № 4 от същия закон, в което са определени сроковете за ловуване на дивеч. В т.8.1 от същото е записано, че групов лов на чакал извън горският фонд е със срок от 01.01. до последния ден на февруари. Чл.58 ал.4 изр. първо предл. второ от ППЗЛОД предвижда, че групово ловуване на чакали извън горския фонд се провежда от 01.01 до 28.02. Според данните, съдържащи се в обстоятелствената част на наказателното постановление жалбоподателя е упражнявал правото си на лов, участвайки в групов лов на хищници, разрешен съгласно разрешително за групов лов, като се е движил със сглобено ловно оръжие на рамо в забранено за лов място, а именно в залесени територии, а не извън горски фонд. Отчитайки наличното описание на нарушението и съотнасяйки го с посочените по-горе разпоредби от ЗЛОД и Правилника за прилагане на ЗЛОД, съдът приема, че възведените в акта текстове от цитираната нормативна уредба не кореспондират с деянието, възприето като нарушение. Разпоредбите на чл.44 ал.4, чл.43 ал.3 т.1 и чл.54 ал.1, всички от Закона за лова и опазване на дивеча, не съдържат правила за поведение, които жалбоподателят да е нарушил. Чл.44 ал.4 ЗЛОД регламентира видовете лов на дивеч, чл.44 ал.3 ЗЛОД съдържа в себе си признаци, с които се индивидуализира понятието „ловуване“, а чл.54 ал.1 ЗЛОД препраща към Приложение № 4 от същия закон, където са уредени сроковете за ловуване на дивеч. Тези разпоредби от Закона за лова и опазване на дивеча не посочват изрично къде се извършва груповият лов на хищници, за да може да се приеме, че жалбоподателя е ловувал на място, което е забранено за лов, както е посочено в наказателното постановление. Подобна индивидуализация липсва и в нормата на чл.58 ал.4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД, която, вече в по-широк план, конкретизира времето на провеждане на груповият лов на хищници и на чакали. На база изложеното до тук съдът приема, че цитираните в административните актове разпоредби от Закона за лова и опазване на дивеча и правилника за прилагането му не съответстват на претендираното нарушение, по начина, по който същото е формулирано в АУАН и НП, тъй като акцентът е поставен не върху срока за провеждане на лова, а върху мястото, където същия е проведен. Посочените в административните актове текстове от Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за прилагане на ЗЛОД обаче не уреждат този въпрос. При това положение настоящият състав приема, че е налице неправилно прилагане на материалния закон поради несъответствието между деянието, претендирано да е извършено от жалбоподателя и приетите като нарушени разпоредби. На следващо място, събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен начин къде е извършено нарушението. Според фактическата обстановка в наказателното постановление това е станало в залесени територии в местността „П. Д.“ в землището на село Р. Б., общ. М, които са индивидуализирани в G P S координати •••••• и •••••. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели става ясно, че проверката е била извършена от служителите на Изпълнителна агенция по горите С И. Ан. и С. С.. От показанията на двамата свидетели се установява, че всъщност претендираното нарушение е било установено единствено от И. Н.. Същият твърди при разпита си, че е открил свидетелят В. Р. и жалбоподателя на 100 метра в гората. Г. е бил със сглобена на рамо пушка. По отношение на посочените в актовете GPS координати, индивидуализиращи точното местонахождение на имотите, където жалбоподателя е намерен, Н. е категоричен, че ги е установил с служебният си телефон. Според свидетелят мястото попада в горския фонд и представлява залесени територии. Твърденията на този свидетел обаче не се подкрепят от останалите по делото доказателства. Свидетелят С. С. е заявил пред съда, че не е присъствал на откриването на жалбоподателя и не може да посочи къде е станало това. Свидетелите В. А., А. П. и Г. К. са взели участие в административно- наказателното производство като актосъставител и свидетели при съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателя. И тримата обаче не са участвали в проверката на място и нямат преки впечатления за констатираното там. Свидетелите В. Р. и Ц. К. са лица, участвали в процесния лов на 29.01.2023 година, като последният е ловец от 2013 година, член е на местната ловна дружинка и добре познава района на местността „П. Д.“ в землището на село Р. Б., общ. М. В показанията си К. подробно описва района, в който се е провеждал лова. Според издаденото Разрешително за групов лов, на 29.01.2023 година е било разрешено ловуване в ловно-стопански район Р. Б. с место на ловуване Ловище 6. Там според свидетелят има гори, ниви и ливади, като в конкретния ден дружинката е била позиционирана покрай реката, намираща се наблизо в ниското, точно до пътя Вр.-М. Покрай реката действително има тополи, а до тях овчарник и ловците са били до него. В района, в който същите са ловували обаче има основно храсталаци и рядко по някое дърво, но гората, която се има предвид е в посока към село Паволче, общ. Вр.. Свидетелят уточнява, че фургонът, използван от ловната дружинка е на около 30 метра от началото на гората, като непосредствено над него има парк с ливади и храсталаци. Въпросните ливади съдържат растителност, която е израснала на значителна височина и на места са като гори. К., който освен дългогодишен ловец, на въпросната дата е бил и ръководител на лова е категоричен, че мястото, където е оставен жалбоподателя и от където всъщност се е появил при останалите ловджии е ливада, а не гора. Данни в подкрепа на изложеното от този свидетел се съдържат и в показанията на В. Р.. Съпоставяйки фактите съобщени от двамата свидетели с информацията, предоставена от свидетеля И. Н., настоящият състав приема, че мястото на извършване на нарушение не е установено по безспорен начин. Действително на инкриминираната дата ловът е проведен в землището на село Р. Б., общ. М в местността „П. Д.“, но гласните и писмени доказателства не позволяват да се приеме с необходимата категоричност, че имотите, индивидуализирани посредством вписаните в АУАН и НП GPS координати, действително са част от горски фонд. Освен това от наличната доказателствена маса не става ясно къде точно е намерен жалбоподателя, тъй като описанието на мястото от свидетелите Р. и К. не съвпада със съобщеното от свидетелят Н.. Доказателствените източници не подкрепят по категоричен начин и тезата на този свидетел относно това как са установени посочените в актовете GPS координати. При това положение настоящият състав счита, че мястото на извършване на нарушението не е установено. По отношение съдържанието на АУАН и НП този въпрос е един от основните, които е необходимо да бъде изследван и изрично отбелязан в административните актове. Липсата му като реквизит по същество представлява неизпълнение на изискванията за съдържание на административните актове, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление и няма как да бъде санирано в рамките на настоящето производство. Отчитайки изложеното до тук съдът приема, че събраните доказателства не позволяват да бъде споделена тезата на наказващия орган за наличие на деяние съставляващо нарушение по смисъла на ЗЛОД и ППЗЛОД, извършено от жалбоподателя, което е още едно основание за отмяна на обжалвания акт.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на защитника за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, жалбоподателят е ангажирал адв. Г. З. от ВрАК като пълномощник по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. От въпросните документите обаче става ясно, че правната защита и съдействие е била оказана в съответствие с чл.38 от Закона за адвокатурата и не е посочен размер на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. При положение, че предоставената на Г. адвокатска помощ е била безплатна, съдът няма как да се произнесе, присъждайки му разноски, тъй като такива не са реализирани.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът