Решение № 26 от 25.4.2024 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 82/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 2765/16.08.2023 г. на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, с която срещу ответниците Д. С. Г. от гр. Търговище и С. С. А. от гр. Варна, като законни наследници на С. А. Георгиев, поч.на 04.12.2022 г., е предявен иск с посочено правно основание чл. 227, т. 1 във вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.) с петитум ДА ЗАПЛАТЯТ, на осн. чл. 9, във вр. с чл. 5 от ЗН, по равно, на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 26 000 лв. – главница, частично предявена от общо изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 79 920.00 лв., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски по делото. С молба вх. № 3324/02.10.2023 г. ищецът е посочил електронен адрес за връчване на съдебните книжа по делото: legal@lev-ins com. В срока по чл. 372 от ГПК в подадения ПИСМЕН ОТГОВОР ответниците са заявили становище за допустимост на иска, но са възразили по основателността му позовавайки се на: 1) разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството – за ограничена отговорност до размера на полученото наследство, поради приемане наследството на наследодателя им С. А. по опис; 2) възражение, че не са обхванати от покритието на задължителната застраховка на професионална отговорност на ЧСИ вреди, които „Б.. 91“ ООД е претърпяло, вследствие на реализирано от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в извършване от ЧСИ на действия извън рамките на правомощията му, предоставени от закона; 3) оспорена е обвързаността на ответниците от посочените в исковата молба съдебни решения на СГС и САС; 4) възражение за давност на претенцията на осн. чл. 197 от КЗ (отм.), съответно чл. 378, ал. 2 КЗ (от 2016г.); 5) оспорили са размера на вредите за периода 20.03.2012– 28.03.2012г., претърпени от „А...“ ООД, които да се покриват от посочената застрахователната полица; 6) възражение за нищожност на Договора за цесия от 09.01.2017г., представен от ищеца – поради липса на цена, поради противоречие с добрите нрави, а на осн.чл. 193 от ГПК оспорват неговата автентичност по отношение на подписите на цедента и цесионера, обуславящо и искането им на осн.183 от ГПК ищецът да представи оригинала на договора за цесия. В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ), в която ищецът е заявил, че поддържа изцяло исковата молба (ИМ) и доказателствените искания в нея; взел е становище по всяко от възраженията на ответниците в отговора. По възражението за погасителнаат давност спрямо регресните искове ищецът се е позовал на практиката на ВКС в ППВС 7/77г. и в цитирани решения по чл. 290 ГПК (по т.д. № 806/2010, І т.о.; т.д.624/2010 на І т.о.; т.д. № 532/2008., ІІ т.о.), считайки възражението за неоснователно. По възражението за нищожност на договора за цесия – счита, че ответниците не са материалноправно легитимирани да го оспорват, поради което и е възразил срещу искане по чл. 183 от ГПК. В условията на евентуалност, при уважаване на искането – моли по реда и на осн. чл. 192 от ГПК да бъдат задължени посочените трети, неучастващи в настоящото производство, лица: „А...“ ЕООД, ЕИК 125554720, гр. Търговище и „Б.. 91“ ЕООД, ЕИК 107059276, гр. Севлиево – да представят оригинала на въпросния договор за цесия, сключен между тях. В представения в срок писмен отговор на ДИМ, ответниците поддържат възраженията си в първоначалния отговор: оспорват наличието на основание за регресна отговорност, с доводи, че същата е предпоставена от умишлено увреждане на застрахователя, каквато, според тях, не е налице. Такова умишлено увреждане не се доказва с присъдата по НОХД 2325/2016г. на ШРС, защото адресат на умишленото деяние е „А...“ ЕООД, а не „Б.. 91“ ООД, нито пък застрахователното дружество–ищец, позовавайки се на пределите на чл. 300 ГПК. Считат, че имат правен интерес от оспорване действителността на договора за цесия от 09.01.17г., тъй като за тях не е безразлично на кого е платил застрахователят, по съображение, че само вредите на застраховано лице подлежат на обезщетяване – една от задължителните предпоставки за регресната отговорност. Искането за представяне договора в оригинал е обосновано и с оспорване на подписите. При извършената проверка по реда на чл. 129 - 130 от ГПК съдът е приел подадената искова молба за редовна и допустима, при спазване изискванията на чл. 127-128 от ГПК, надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, редовно представителство, местна и родова подсъдност. С уточнителна молба вх. № 32/05.01.2024г., ищецът е конкретизирал, че сумата от общо 79 920 лв., частичен иск от която в размер 26 000 лв. е предмет на делото, представлява обезщетение по полица Професионална отговорност на ЧСИ, за суми, присвоени с деяние от застрахования ЧСИ С. Георгиев А., както следва: на 20.03.2012г.- 10 000 лв.; на 20.03.2012г.- 20 000 лв.; на 28.03.2012г.- 25 000 лв. и на 28.03.2012г.- 24 920 лв. С протоколно определение от 25.01.2024 г. съдът е допуснал, по искане на ищеца, УВЕЛИЧЕНИЕ на предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Д. С. Г. и С. С. А. иск от 26 000, 00 лева (предявен като частичен от 79 920 лв.) на 79 920, 00 лева – по реда и на осн.чл. 214, ал. 1 от ГПК. В същото с.з. съдът е приел уточнението от ответниците, сторено с молба вх. № 313/23.01.24 г. (в изпълнение указания на съда) по възражението им за нищожност на договора за цесия на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД „поради противоречие със закона и добрите нрави“, обосновано със съображения, че: 1.Договорът не съдържа индивидуализация на вземанията, които се прехвърлят, нито техния размер, нито размер на акцесорните вземания, а тази липса на индивидуализация прави невъзможна преценката за невъзможен предмет с оглед на прехвърляне на несъществуващи погасени вземания и 2.Прехвърлянето е възмездно, но няма уговорена цена, поотделно или общо на вземанията, които се прехвърлят. Цесията по принцип би могла да е безвъзмездна, но конкретната не е такава, поради което уговарянето на цена е императивно. В първото по делото съдебно заседание, в което е допуснато увеличение на иска, както и уточнения на възраженията на ответниците, страните, чрез своите процесуални представители поддържат становищата и възраженията си. В о.с.з. на 04.04.2024г., в което делото е обявено за решаване, страните не са присъствали, не са били представлявани, макар по изричното искане на процесуалния представител на ответниците делото да е било насрочено за следобеден час. От пълномощника на ответниците в деня на заседанието, в 09.26 ч., чрез ССЕВ, е постъпила молба, с поставени въпроси към СТЕ, Списък по чл. 80 ГПК и искане за предоставяне срок за писмени бележки. Такъв срок е предоставен от съда, но както в срока, така и по-късно, писмени бележки не са депозирани. Съдът, като провери събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ответниците Д. С. Г. и С. С. А. са законни наследници на С. А. Георгиев, поч.на 04.12.2022г. – съответно съпруга и син. В изпълнение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗСЧИ), наследодателят на ответниците, като действащ ЧСИ, е сключил с ищеца по делото застраховка „ПРОФЕСИОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ“ за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения – застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00943 от 21.12.2011г., със застрахователно покритие и лимит на отговорност 90 000 лв., сключена за срок от 12 месеца, в сила от 0.00 ч. на 15.01.2012 г. до 24.00 часа на 14.01.2012 г. по делото са приложени застрахователната полица в заверено копие и Общи условия по застраховка „Професионална отговорност“, както и КЛАУЗА 7 – отговорност на ЧСИ“ Специални условия. Според т. 2.3. от специалните условия към клауза 7 – отговорност на частните съдебни изпълнители застрахователят не дължи обезщетение за вреди, настъпили от или вследствие на задължения, произтичащи от наказателната отговорност на застрахования за извършено престъпление. С присъда № 79/14.11.2016 г. постановена по НОХД № 2325/2016 г. по описа на РС – Шумен, влязла в сила на 30.11.2016г., С. Георгиев А. е признат за виновен в това, че за времето от 06.12.2011 г. до 22.02.2013 г., в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител с рег. № 873, с район на действие ОС-Търговище, присвоил чужди пари – сумата от 294 584.59 лв., собственост на „А...“ ООД, гр.Търговище, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, предназначени за удовлетворяване на взискателите по изпълнителни дела № 20108730400161 и № 20108730400163 – „Б..-91“ ООД-гр.Севлиево и „П..“ ООД, гр. Севлиево, като ги изтеглил касово от сметките си в „Райфайзенбанк“ ЕАД- клон Търговище, както следва – изброени са дати и суми, в това число процесните, съгласно уточнителната молба на ищеца от 05.01.2024г. (изписани във втори абзац от изброените в присъдата присвоени суми по дати): „…на 20.03.2012г. – сумата от 10 000 лв.; на 20.03.2012г. – сумата от 20 000 лв.; на 28.03.2012г.- сумата от 25 000 лв., на 28.03.2012г. – сумата от 24 920 лв. – всички постъпили по сметка на ЧСИ С. А с посочен №, от трето задължено лице „Янкови“ ООД, гр. Търговище“. С присъдата подсъдимия С. А. Георгиев е осъден да заплати на “А...” ЕООД, гр.Търговище сумата 294 584.59 лева (двеста деветдесет и четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, като уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 04.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. В процеса не е направено възражение от ответниците за изплащане на сумата от техния наследодател. С договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 09.01.2017 г. (л. 136 от делото – в оригинал, л.13-заверено копие) „А...“ ООД, гр. Търговище- ЦЕДЕНТ е прехвърлил на „“Б..-91“ ООД –ЦЕСИОНЕР, всички свои вземания от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, възникнали и съществуващи в полза на „А...“ ООД на основание обезщетения по застраховка „Професионална отговорност“ за нанесени на последното дружество вреди от С. Георгиев А., ЕГН ••••••••••, действащ в качеството си на ЧСИ с рег. № 873 в КЧСИ, които вреди и стоящите в причинно- следствена връзка с тях вредоносни действия са установени по основание и размер със силата на присъдено нещо с Присъда № 79/14.11.2016 г. на Районен съд Шумен по НОХД № 2325/2016 г., които вземания се дължат на „А...“ ООД на основание на отговорността на застрахователя по договорите за задължително застраховане за риска „професионална отговорност на ЧСИ“ (чл. 13, вр. чл. 15, ал.3 от Наредба № 2 от 06.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители): от 15.01.2011г. до 14.01.2012г. застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00942, от 15.01.2012г. до 14.01.2013 г. застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00943, от 16.01.2013г. до 15.01.2014г. застрахователна полица № 25028058/Q2/06- 00944. Размерът на застрахователната сума по всяка полица е 90 000 лв. По делото е представено към исковата молба уведомление вх. № 1278/02.02.2017 г. (л.14-заверено копие, л.148-в оригинал; както и л.61 от приложеното т.д. № 1030/2017 г. на СГС) от „А...“ ООД, представлявано от управителя И.Н.Б., с което ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е уведомено за сключения договор за цесия от 09.01.2017 г. По предявен на 20.03.2017 г. пред СГС от „Б..-91“ ООД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с цена 90 000 лв. е образувано гр.д. № 1030/17 г. по описа на СГС, приключило с постановено по него решение от 01.03.2018 г., с което ответното застрахователно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на „Б..-91“ ООД, ЕИК 107059276, гр. Севлиево, на осн.чл. 99, ЗЗД вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 25 вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ сумата от 90 000 лв. – обезщетение по задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на частните съдебни изпълнители по застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00943 и застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00944 за присвоени от С. А. Георгиев суми, съответно на 20.03.2012 г.- 30 000лв., 28.03.2012 г.- 49 920 лв. и на 22.02.2013г. – 31 664.59 лв., с което е причинил вреда на „А...“ ООД, ЕИК 125554720. С решение от 16.11.2018 г. по В.гр.д. № 3751/2018 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решението на СГС в частта, с която предявеният иск е уважен за горницата над сумата 79 920 лв. до сумата 90 000 лв. и е присъдено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ С. Георгиев А. с рег. № 873 по застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00944, за присвоена сума на 22.02.2023 г. и в частично по разноските, като делото е върнато на СГС за произнасяне по предявения иск за присъждане на обезщетение по застрахователна полица № 25028058/Q2/06-00943 за горницата над разгледания размер от 79 920 лв., както и за сочените с молбата реализирани застрахователни рискове, настъпили при извършени от ЧСИ Георгиев присвоявания на дати: 16.01.2012г.- 7000 лв., на 06.02.2012г.- 4000 лв., на 21.02.2012г.- 3 000лв. По новообразуваното след връщането т.д- № 373/2019 г. по описа на СГС, поради оттегляне на иска, при дадено съгласие от ответника, производството по делото е прекратено на осн.чл. 232 от ГПК. Въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 1030/17 г. по описа на СГС, е издаден изпълнителен лист на 23.11.2018 г. в полза на „Б..-91“ ООД за сумата 79 920 лв. (получен от ищеца на 28.11.2018г.), а на 17.01.2018г. – изп.лист в полза на същото дружество за сумата 6 309.80 лв. и 3 108.лв. (получен от ищеца на 25.01.2019 г. - л.85, стр.2 от приложеното към настоящото дело гр.д. № 1030/2017г. на СГС). Въз основа на издадения изп.лист от 23.11.2018 г., по молба на взискателя „Б..-91“ ООД, ЕИК 107059276 срещу длъжник ЗК ЛЕВ ИНС АД е образувано ИД № 20188510402928 по описа на ЧСИ М.Петков, рег. № 851, район на действие СГС, по което до длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 76334/04.12.2018г., с която последният е уведомен, че задължението му по посочения изп.лист от 23.11.2018 г., издаден от Софийски апелативен съд (посочени са и решенията на СГС и АпС-София) възлиза на 88 985.92 лв., от които 79 920.00лв., неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н. 3 513.12лв. разноски по изпълнителното дело, 5 552.90 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18.12.2018г. С ПДИ на осн.чл. 428, ал. 1 от ГПК на длъжника е даден двуседмичен срок от връчване на поканата за изпълни доброволно задължението си по посочена банкова сметка в ЦКБ, с титуляр ЧСИ М. Петков, с указания за последиците от неизпълнение – пристъпване към принудително изпълнение. В изпълнение на задълженията и указанията в ПДИ, в указания срок, с преводно нареждане от 11.12.2018 г. ищецът е превел по сметката на ЧСИ М.Петков сумата от 89009.92 лв. с посочено основание „ИД 20188510402928“. Видно от приложените ч.гр.д. № 208/2023 г. и ч.гр.д. № 209/2023г., образувани на 10.02.23г., съответно по молба на С. С. А. и на Д. С. Г., законните наследници на С. Георгиев – ответниците по делото са приели наследството по опис. Видно от заявленията, декларациите на наследниците, описаното имущество – наследството включва: лек автомобил и апартамент в гр. Варна. От представените писмени доказателства по горецитираните дела се установява, че по време на брака между наследодателя С. Георгиев и първата ответница (сключен на 25.05.1980 г., съгласно представено у-ние за гр.брак) са закупени: от наследодателя л.а. марка „Нисан“ модел „Микра“, с рег. № Т...АТ и недв.имот – апартамент в гр. Варна, закупен от двамата ответници на 20.11.2015 г., с нотариален акт № 85, том LXX1, дело №..../2015 г., вх.рег.№ 27313 от 20.11.2015 г. на СВп.-Варна. Описът на лекия автомобил е извършен на 21.03.2023г. от Община Търговище, по възлагане от съда, но въпреки указанията на съда – не е извършена оценка на автомобила. Описът на апартамента в гр. Варна е възложен от съда на осн.чл. 61, ал.1 и 2 от ЗН във вр. с чл. 553 и сл. от ГПК на ДСИ при РС-Варна, съответно е извършен на 08.06.2023 г., в присъствието на ответника С. А. и в.лице М.Станева, изготвила експертна оценка, съгласно която пазарната стойност на имота е 154 760 лв., съответно на ¼ ид.ч.- 38 690 лв. По делото е допусната, изготвена и приета от страните (без възражения) и от съда съдебно-почеркова експертиза (л. 163 – л.168), съгласно която подписът, положен в графа „цедент“ на договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 09.01.2017г. е изпълнен от И.Н.Б., с посочено ЕГН, а подписът, положен в графа „цесионер“ в същия договор е изпълнен от Драгомир Георгиев Балджиев, с посочено ЕГН. Назначената по делото съдебно-оценителна техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. М.Х. е дало пазарната стойност на л.а. към три дати: към датата на откриване на наследството (04.12.2022г.) – 1646.87 лв.; към датата на описа (21.03.2023г.) – 1627.50 лв., към датата на оценяване (20.03.24г.) – 1 550 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 227, т. 1 във вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.). На първо място съдът дължи произнасяне по възражението на ответниците за погасяване на исковата претенция по давност: Възражението е своеврeменно направено – с отговора на исковата молба. Разгледано по същество е неоснователно. Съдът е сезиран с регресен иск, предявен от застрахователя срещу наследниците на застрахованото лице за исковата сума – изплатено обезщетение по договор за “Професионална отговорност на ЧСИ” за причинени имуществени вреди в резултат на извършено от ЧСИ престъпление Съгласно трайно утвърдената съдебна практика и разрешението на този въпрос в задължителна за съдилищата практика т.14 на Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС, решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. на ВКС, ТК; решение № 131от 07.10.2011 г. по т.д. № 806/2010 г. на ВКС, І т.о., постановени по чл. 290 ГПК, и др.) за регресните искове на застрахователя по срещу деликвента важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая към датата на предявяване на исковете 16.08.23 г., считано от датата на плащане – 11.12.2008 г., петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ: „Частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения“. За да се ангажира отговорността на застрахования по чл. 227, т. 1 вр. с чл. 226, ал.3 (отм.) следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка "Професионална отговорност на ЧСИ“ между застрахователя и застрахования, настъпването на събитие, представляващо застрахователен риск съгласно сключения застрахователен договор, Общи условия по застраховка „Професионална отговорност“, както и КЛАУЗА 7 – отговорност на ЧСИ“ Специални условия“, както и всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения: противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат, наличие на вина у прекия извършител, както и на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното действие и причинения вредоносен резултат; респ. доказателства за изплащане от страна на застрахователя на увреденото лице или на неговия правоприемник дължимото застрахователно обезщетение. В случая всички тези условия са налице. Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си в процеса, са се случили при действието на КЗ, приет 2005 г., поради което и този закон следва да бъде приложен в случая. Разпоредбата на чл. 227, т. 1 от ЗК (отм.) овластява застрахователя, спрямо когото е отговорен застрахования да претендира изплатеното от него застрахователно обезщетение на пострадалия за настъпилото застрахователно събитие (регресен иск) – за всичко платено на увредения в случаите по чл. 226, ал. 3 от КЗ, съгласно която норма „По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено“. Нормата на чл. 25 от ЗЧСИ утвърждава задължителен характер на застраховката, определяйки и обхвата на застрахователното покритие. Макар и функционално обусловена, отговорността на застрахователя е самостоятелна, поради което предявеният иск следва да бъде подведен под тази норма, припокриваща по съдържанието си и елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Ето защо твърдяното вземане (причинените на увреденото лице имуществени вреди от ЧСИ, изплатени от застрахователя на това лице) изисква установяване в процеса виновно поведение на застрахования при ответника ЧСИ, възникнала вреда, пряка и непосредствена последица от осъщественото действие или бездействие в рамките на действие на договора за застраховка, разпореждане на пострадалия с това вземане в полза на третото лице, на което застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение, след като е бил уведомен за прехвърлянето на това вземане. Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК горецитираната присъда е задължителна за настоящият съд относно това, че наследодателят на ищците в качеството си на ЧСИ е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като именно от това престъпно деяние са възникнали в полза на ощетеното лице, съгласно присъдата, „А...“ ООД, гр. Търговище имуществени вреди в общ размер на исковата сума от 79 920.00 лв., постъпила по сметка на ЧСИ С. Георгиев, от трето задължено лице „Янкови“ ООД, гр. Търговище – присвоени от осъденото лице С. А. Георгиев, съответно на 20.03.2012г. – сумата от 10 000 лв.; на 20.03.2012г. – сумата от 20 000 лв.; на 28.03.2012г.- сумата от 25 000 лв., на 28.03.2012г. – сумата от 24 920 лв. Регресното право на застрахователя да иска възстановяване на заплатените суми в изпълнение на сключената застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ възниква от момента на плащането, като задължението за обезщетяване на вредите е резултат и е функционално обусловено от отговорността на деликвента, съобразно влязлата в сила присъда по НОХД № 2325/2016 г. по описа на РС – Шумен Без значение в случая, като неоснователно, е наведеното като възражение от ответниците обстоятелство, че с присъдата за ощетено от застрахователното събитие лице е „А...“ ООД, а застрахователят–ищец е заплатил тези суми на друго лице. Действително това обстоятелство е безспорно установено по делото, но доколкото въпросното вземане е прехвърлено по реда на чл. 99 и сл. от ЗЗД именно на това трето лице „Б.. – 91“ ООД, с оглед и действителността на този договор, то не обуславя само по себе си неоснователност на иска, с оглед наличието на всички останали обстоятелства от фактическия състав на настоящия регресен иск. По възраженията за нищожност/недействителност на Договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 09.01.2017 г.: Договорът е сключен в изискуемата писмена форма. Носи личните подписи на надлежните представители на участващите търговски дружества – управителите им (чл. 30, ал. 1 ГПК, чл. 141, ал. 2 от ТЗ, предвид и извършените справки в ТР относно вписаните органи, представляващи дружествата). Оспорването от страна на ответниците (чиято е тежестта за доказване, изрично указана от съда) на автентичността на подписите на тези лица, остана недоказано – приетата по делото съдебно-почеркова експертиза бе категорична, че положените подписи по оспорения Договор са на лицата, посочени като техни автори – И.Н.Б. (за „А...“ ООД – негов управител) и Драгомир Георгиев Балджиев (за „Б..-91“ ООД- негов управител). Заключението на експертизата, неоспорено от страните, е обосновано, изключително подробно и категорично, поради което съдът изцяло се съобразява с констатациите и изводите на експерта. В случая без значение е обстоятелството кой и кога е съобщил за извършената цесия, доколкото възражение за заплатено на предишния кредитор вземане не е направено, респ. не са представени такива доказателства. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане. Представеният по делото договор сочи на постигнато съгласие за прехвърляне на вземането. Съдържанието на уведомлението също така очертава същественото елементи на цесията. Правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД гарантира длъжника срещу двойно плащане – след момента на полученото уведомление негов кредитор е лицето, идентифицирано за такъв във уведомлението. Неоснователно е и възражението на ответниците за нищожност на договора, поради посочените пороци: 1. Неидентифициране на вземането (напротив в Договора достатъчно ясно и безпротиворечиво е очертано и конкретизирано, видно от раздел І.Предмет на договора, т. 1 – от какво произхожда вземането, цитирана е присъдата по НОХД, застрахователните полици, като непосочването изрично на сума се преодолява с препращането към установеното вземане, като възникнали и съществуващи в полза на цедента на обезщетения по ЗЗ „Професионална отговорност“ за нанесени на цедента вреди от ЧСИ Георгиев, които вреди и стоящите в причинно- следствена връзка с тях вредоносни действия са установени по основание и размер от престъпното деяние/деяния, за които ЧСИ е бил признат за виновен с присъда № 79/14.11.2016 г. по НОХД № 2325/2016г. на ШРС; 2. Не могат да се извлекат данни от договора страните да са уговорили плащане по Дговора за цесия, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. Затова пък в р.І, т. 2 от Договора, страните подробно са уговорили погасяването на установени между тях други задължения. Неоснователно е възражението на ответниците и за липсата на покрит застрахователен риск: Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЧСИ Министърът на правосъдието издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1. Задължителната застраховка на ЧСИ покрива отговорността за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Изключенията от така утвърденото покритие са изрично посочени в чл. 5 от НАРЕДБА № 2 от 6.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители, чиято норма не предвижда отпадане отговорността на застрахователя при вреда, произлязла от извършено престъпление. Ето защо и чл. 13 ЗЧСИ определя застрахователното събитие като извършване на вредоносно действие или бездействие, а с оглед нормата на чл. 5, т. 5 от Наредба № 2 действието следва да е елемент от професионалната дейност на ЧСИ. Влязлата в сила присъда сочи на неизпълнение на вменено от закона задължение за частния съдебен изпълнител да пази и използва по предписано от закона предназначение получените материални ценности. Няма спор по делото, че престъпното деяние, от което са произтекли материалните вреди, част от които предмет на настоящото п производство по предявения регресен иск, е присвояване на суми, внесени от длъжниците по съответни ИД, които суми вместо да бъдат предмет на разпределение по ИД, респ. изплатени на взискателя/взискателите, ЧСИ е превеждал по своя сметка. Усвоените не по предвиденото предназначение средства съставляват вреда. Ето защо е налице покрит застрахователен риск, поради което и за ответника е възникнало задължение за плащане. Действително в р. ІІ, т. 2.3. (Специални изключения) от Специалните условия (л. 113) е предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение за вреди, настъпили от или вследствие на „задължения, произтичащи от наказателната отговорност на ЗАСТРАХОВАНИЯ за извършено престъпление“. Така предвиденото обаче противоречи на законовите разпоредби на чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 3 от КЗ, както и изчерпателната уредба в чл. 5, т. 1-7 от Наредба № 2 на изключените рискове, които не се покриват от застраховката по чл. 25 от ЗЧСИ (представляваща по своя вид „Обща гражданска отговорност“ – задължителна застраховка „ГО“). В нито една от т.1-7 (горепосочените) не са посочени вредите, произтичащи от наказателната отговорност на застрахования за извършено престъпление да представляват изключен риск от договора за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ. В тази връзка и по този повод за допуснати несъответствия с КЗ и Наредба № 2, на застрахователното дружество е приложена принудителна административна мярка от Комисията за финансов надзор (л. 46-47 от приложеното т.д. № 1030/2017г. на СГС) Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни по същество. По отношение на претендирания размер: Основателно е възражението на ответниците (направено в условията на евентуалност, при преценка за основателност на иска по същество) за ангажиране на тяхната ограничена отговорност на осн.чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството, предвид събраните доказателства за приемане на наследството от починалия ЧСИ от неговите законни наследници- ответниците ПО ОПИС. От момента на приемане на наследството, наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено - до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗН отговорността на наследника, приел наследството по опис, се ограничава до размера на полученото наследство, респ. до стойността, която се покрива от наследственото имущество. Ограничаването на отговорността за наследствения дълг се преценява на общо основание в исковото производство, като исковете се уважават до размера на приетото по опис имущество, съобразно оценката, дадена в производството по чл. 553 и сл. от ГПК. ( решение № 226/04.04.2018 г. на ВКС по т.д. № 1906/2016г., ТК, ІІ т.о.). Приемането по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника и в тома се изразява неговата защитна функция. В случая е предявен осъдителен иск срещу наследници, приели наследството по опис. В този случай, при положително решение за ищеца, съдебният изпълнител ще е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист, като не може да взема предвид факти и обстоятелства, настъпили преди постановяване на решението, което се изпълнява (така в решение № 226/04.04.2018 г. на ВКС по т.д. № 1906/2016г., ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и цитираните в него решения на ВКС). Предвид горното, както и изготвените в производството по чл. 553 от ГПК по ч.гр.д. № 208 и 209 от 2023г. на РСТ описи и оценки (по отношение оценката на л.а., съобразно изготвеното заключение на съдебната оценителна експертиза – по пазарни цени към датата на описа, доколкото в производството по чл. 553 от ГПК Община Търговище е извършила опис, но не и оценка), предявените искове следва да бъдат уважени в размер, съобразно приетото по наследство имущество, с оглед квотите на ответниците като законни наследници, съгласно чл. 5 и чл. 9, л. 1 от ЗН, предвид и начина на придобиване на конкретното имущество – процесните л.а. и апартамент. И двете имущества са придобити по време на брака. По отношение на л.а. – наследствения дял на всеки от ответниците е по 1/4ид.част, в имуществено изражение на 406.88 лв. По отношение на апартамента – същият е закупен от двамата ответници, по време на брака на първата ответница и наследодателя им С. А. Георгиев. Доколкото в нот.акт не са отразени изрични идеалните части на придобилите апартамента, то всеки един от ответниците е станал собственик на 1/2ид.част. Придобитата от ответницата 1/2ид.ч. е СИО, поради което и на осн.чл. 5 и чл.9, ал. 1 от ЗН, от 1/4ид.ч. на наследодателя С. Георгиев в СИО, всеки от ответниците получава наследствен дял от по 1/8ид.част, в цифрово изражение съответна на по 19 345 лв. за всеки. Според настоящият състав посочените в заявленията на ответниците по присъединените ч.гр.д. на РС в производството по чл. 553 от ГПК идеални части не обвързват исковия съд, доколкото никой наследник не може да придобие по наследство дял/ид.част, по-голям от определения законово. Предвид изложеното, предявеният от ищеца иск срещу всеки един от ответниците е основателен до размера на по 19 751.88 лева, или общо 39 503.76 лв., като иска до пълния размер от общо 79 920.00 лв., като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. По разноските: Всяка страна е направила искане за разноски, което следва да бъде уважено, съобразно уважената/отхвърлената част от исковете – на осн.чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 и ал. 3 от ГПК. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК (на 29.02.24г., с писмена молба) – за сумата 3797.00 лв.(юриск.възнагр., СПЕ, д.такса), от които, съобразно уважената част (49.38%), основателни са общо 1898.50 лв., която сума следва да му бъде изплатена от ответниците по равно – от всеки един по 949.25 лв. Всеки от ответниците е представил Списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане. Ответницата Д. Г. е заплатила и претендира разноски в размер 7 720 лв. (адв.възнагр. 2750 лв.+4970 лв. по увеличението на иска), а ответникът С. А. – 7 923.37 лв. (адв. възнагр.: първоначално 2950 лв. + 4970лв. по увеличението на иска, и 203.37 лв.- за СТЕ). С оглед отхвърлителната част от исковите претенции, на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК основателни за ответницата са разноски в размер 3 907.86 лв., а от ответника А. – 4 010.81 лв., които суми следва да им бъдат заплатени от ищеца. Водим от горното, съдът