Решение № 260151 от 23.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13686/2020 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. чл.383 ал.1 КЗ. По допустимостта: Предявения иск с правно осн. чл. 134, ал.1 ЗЗД е допустим. Процесуалната легитимация на ищецът физическо лице се обуславя от заявената от тях принадлежност на спорното материално право, респ. от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно дали е носител на права по сключения между ответника и наследодателят договор за застраховка в полза на ТБ „ЦКБ“ АД, като трето ползващо се лице, включително и на правото да търси от застрахователя заплащане на обезщетение в полза на банката, реализирайки така едно чуждо имуществено право, съответно наличието на елементите от фактическия състав на предявения иск, са въпроси от значение за решаване на спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. По иска по чл. 134 ЗЗД ищецът действа не като титуляр на претендираните материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането му. Следователно, за да има интерес от този иск, ищецът следва да твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, както и да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, какъвто е налице, когато длъжникът на ищеца и титуляр на имуществените права бездейства и не упражнява тези свои права, с което заплашва удовлетворяването на ищеца. За да бъде допустим такъв иск в практиката на ВКС трайно се приема, че е достатъчно ищецът да твърди наличие на елементите на състава по чл. 134 ЗЗД, като основателността на иска е обусловена от доказването им. Материалноправната легитимация е свързана е принадлежността на правоотношението - установяване на носителя на правото и установяване носителя на задължението. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество и обуславя основателността на иска. / Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., ТК/ По същество: По иска с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.383, ал.1 от Кодекса на застраховането. Легитимацията на непълнолетният ищец П.С. произтича от качеството му на наследник на С. И.С. - негов баща, който е починал на 29.08.2019 г. С. С. е имал качеството на кредитополучател по договор за потребителски кредит с кредитодател "Ц.К.Б." АД. Няма спор, че по отношение на договора за кредит с цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията по кредитите е сключена застраховки "Ж." със застрахован С. И.С., застраховател "ЗЕАД ЦКБ-Ж." АД и с бенефициер кредитодателя "ЦКБ" АД. Както бе посочено по-горе, С. е починал на 29.08.2019г. в рамките на срока за застрахователна закрила. В по-новата практика на ВКС преобладаващо е разбирането, че кредитополучателят, който е застраховал Ж.а си срещу определени рискове, респективно наследниците му имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната компания като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД /косвен иск/ решение № 138 от 05.01.2016 г по т.д. № 1727/14 г на ВКС, II ТО, определение № 693 от 08.08.2016 г по т.д. № 2977/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, определение № 604 от 05.11.2019 г пот.д. № 385/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и др. В случая застраховката е сключена по реда на чл. 383 КЗ от длъжник в полза на кредитор. Съгласно чл. 383, ал. 3 изр.1 КЗ съищецът се явява длъжник по отношение на ищеца и има задължението да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. Като не предприема тези действия съищецът заплашва правната сфера на непълнолетния ищеца. Следователно в случая ищецът има материално-правна легитимация да предяви процесните косвени искове за сумата от общо 30 488.10 лева непогасена част от дълга по договор за кредит от 13.12.2017 г. между починалия и "ЦКБ" АД /в този см. Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО /. Основателно е възражението релевирано в исковата молба за неравноправност и нищожност на клаузата съдържаща изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания предхождащи сключването на застрахователния договор. Както касационната инстанция е приела в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 60063 от 30.06.2021 г по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО, законодателят с чл. 362, ал. 1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2 предл.1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахования дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования. Хипотетично възниква въпроса, дали вместо прилагането на чл. 362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла на чл. 362, ал. 1 КЗ. Според ВКС преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/ установена по реда на чл. 362 КЗ, а не на отрицателна информация към застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение ако..". Дори и в този случай, обаче, следва да е налице конкретика и съответната клауза да е формулирана ясно и разбираемо. В случая клаузата на изключението, че полицата не покрива предшестващи заболявания, за които е имало проявени симптоми преди началото на застраховката, дори в случаите, когато самото заболяване не е било диагнстицирано, както и всички усложнения в резултат на предшестващи заболявания, е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора /чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП/. Съгласно чл. 143, ал. 2 т. 6 ГПК, неравноправна е и всяка клауза в договор с потребител, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Въпросната клауза на практика позволява на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение /най-често на свързана с него банкова институция/, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗД процесната клауза за изключение от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на исковете по чл. 134 ЗЗД. Настоящият състав напълно споделя разрешението дадено в решение № 60063 от 30.06.2021 г по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО, относно неравноправността на клаузата в общите условия, позволяваща на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск при предшестващи заболявания на застрахованото лице. На следващо място, дори да не бъде приета за нищожна клаузата на т.14.6 от Общите услови, то по делото не се установи наличието на основанието за отказ, на което се е позовал ответника застраховател. По делото не се установи кредитополучателят С. С. да е имал проявени симптоми преди началото на застраховката. В хода на съдебното дирене се установи, че онкологичното заболяване е диагностицирано на 16.05.2018 г. Приетите десет броя епикризи с приложени резултати от хистопатологично изследване, като първата е 16.05.2018 г., т.е. повече от пет месеца след сключване на застрахователната полица. Видно от приложен към исковата молба амбулаторен картон № 1109/14.02.2018 г. на Медицински институт при Министерство на вътрешните работи, за проведени рентгеноскопия и рентгенография, диагнозата на С. С. е „дискова болест”. Т.е. първият медицински документ, издаден два месеца след сключването на договора за застраховка, е с установена друга диагноза. От приетото неоспорено заключение на СМЕ се установи, че категорични индикации, които да са диагностично свързани със злокачественото заболяване при С. С. или за развитие на заболяването преди неговото окончателно откриване няма. Както бе посочено съищецът "ЦКБ“ АД, който е бенефициер по процесната застрахователна полица, не е насочил искането си за плащане към застрахователя. По искането на наследникът му към застрахователя, застрахователната сума, обезпечаваща изпълнението на договора за кредит е постановен отказ. Застрахованият респ. неговите наследници имат качеството на кредитори на застрахователя./ решение № 60063 от 30.06.2021 г по т.д. № 351/20 г на ВКС, I ТО/. Бездействието на длъжника (застраховател) да изплати застрахователно обезщетение на кредитора на своя кредитор (ЦКБ) заплашва имуществената сфера на застрахования. Поради предявеният иск ще следва се явява основателен и доказан по основание. Според заключението на приетата ССчЕ размерът на дължимото обезщетение възлиза на 30 488, 10лв., от които в т.ч. редовна главница - 29 206, 59 лева - просрочена главница - 920, 23 лева, просрочена редовна лихва - 346, 62 лева, в т.ч. за м.09.2019 г. - 121, 10 лева и за м. 10.2019 г. - 126, 09 лева, текуща лихва - текуща лихва - 99, 43 лева; просрочена лихва за забава - 14, 66лв., в който съдът намира предявения иск за основателен. По евентуалния иск: Предвид уважаването на предпочитания иск, не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск. По разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищеца съразмерно уважената част от иска. Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК. С оглед уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адв. Х.В. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 1480 лв. С оглед изход на делото ответното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1219, 52лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 450.00 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от исковете. Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав