Решение № 1550 от 15.11.2024 г. на Районен съд - Русе по дело № 6429/2023 г.

производство не са заплатени. По депозирано от ищцовото дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№•••/2023г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение срещу ответника В. Ц. И. за сумите 4889, 16лв. главница по процесните договори, формирана от 884, 73лв. неплатени суми за предоставени услуги, 1919, 58лв. неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане, 1919, 58лв. общ размер на неустойки по договорите, 921, 92лв. обезщетение за забава за периода от 07.04.2021г. до 13.08.2023г., 116, 22лв. държавна такса и 708, 66лв. адвокатски хонорар. Срещу заповедта ответникът е депозирал в срока и по реда на чл. 414 ГПК възражение, в което е посочил, че е „обект на измама“ Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим. Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства (подписани от ответника), между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги и за предоставените на изплащане устройства. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Ответникът не е оспорил авторството на нито един от представените договори, нито е оспорил, че ищцовото дружество не е предоставило услугите, чието заплащане е претендирало. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях. Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури. Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи. Като изправна страна по процесните договори, ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната. Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за което съдът извършва служебна проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока. Във всеки един от договорите е посочена каква е стандартната цена (тази предлагана от ищцовото дружество без сключен договор за услуги) на закупените на изплащане стоки, както и какви са отстъпките, които се правят за предоставените услуги. Във всички договори за продажба на изплащане (т.8.2.) е посочено каква е цената на вещта без отстъпки, както и е посочено каква е цената с отстъпка. Поради това следва да се приеме, че предявеният иск за неустойка се явява доказан и по размер. Неоснователни са възраженията на ответната страна, че липсват доказателства за част от облигационните отношения между страните посочени в исковата молба. За да приеме за установена изложената по-горе фактическа обстановка, съдът е анализирал от една страна всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, в това число и счетоводните записвания на ищцовото дружество, а от друга страна естеството на направените от ответника възражения. В срока по чл. 131 ГПК, а и след това, ответната страна не е оспорила сключването на процесните договори и получаването на устройства на изплаща. Липсват твърдения и доказателства за оспорване на издаваните по време на действие на договорите фактури и съобразно изложеното по-горе в тази връзка, съдът приема, че всички претенции по исковата молба са доказани по основание и размер, както и, че нито една от тях не произтича от неравноправна клауза с потребител. Неоснователно и възражението за липсата на надлежно подписано заявление по чл. 410 ГПК. Видно от материалите по делото същото е депозирано по електронен път и изпратените документи са подписани от процесуалния представител на дружеството с валиден КЕП. Също така неоснователни са и възраженията на процесуалния представител на ответника изложени в писмените му бележки за „противоречие“ в претендираните суми по заповедното производство и тези в исковото, както и за размера на претендираните суми за неплатени вноски на предоставените на изплащане устройства. Налице е пълна идентичност на претендираните суми по основание и размер в заповедното и в исковото производство. Незаплатените вноски (23 броя) за предоставените устройства са изведени в самостоятелна претенция, независимо, че по 6 от вноските има издадени фактури. На основание последните са претендирани само дължимите мобилни услуги, което е видно и от заключението на вещото лице. По изложените съображения предявените установителни искове следва да бъдат изцяло уважени. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищцовото дружество разноски. Претендирани са разноски за настоящото производство в размер на 143, 95лв. държавна такса, 1426, 70лв. адвокатско възнаграждение, 400лв. депозит за особен представител и 400лв. депозит за вещо лице. За заповедното производство са претендирани разноски в размер на 116, 22лв. държавна такса и 708, 66лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно установената съдебна практика на присъждане подлежат тези разноски, за които се представят доказателства, че са реално направени. В случая както в исковото, така и в заповедното производство са представени доказателства за заплащане на претендираните адвокатски хонорари, но не от ищцовото дружество, а от трето за делото лице –„Кол Пойнт“ ЕООД, за естеството на отношенията на което с ищеца по делото няма твърдения и доказателства. Поради това претендираните адвокатски възнаграждения не биха могли да се присъдят, а само останалите суми за държавни такси и разноски по делата, в който смисъл са направени и възражения от ответната страна, които се явяват основателни. Така мотивиран, районният съд