Решение № 915 от 20.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5229/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. Образувано е по въззивна жалба на В. А. Ц., чрез процесуалния му представител адв. П. Д. срещу решение от 03.04.2023 г., постановено по НАХД № 827/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което обвиняемия В. А. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 193, ал. 1 НК за това, че на 06.04.2020 г. в гр. София, в ж.к. ••••, опил с алкохолна напитка /водка/ две лица, ненавършили 18-годишна възраст - Б.В. Ц., роден на •••• г., и Й.Р.А., роден на •••• г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000, 00 лева. Със същото решение са присъдени в тежест на обвиняемия и направените по делото разноски в размер на 1 061, 40 лева. Съдът е постановил, на основание чл. 133, ал. 1 от Правилника за администрация в съдилищата, веществените доказателства по делото – 2 /два/ броя пластмасови чаши и един брой стъклена бутилка с етикет „Руски стандарт“ да бъдат унищожени като вещи без стойност. В депозиранията жалба се излагат съображения на несъгласие с първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и явно несправедливо. Твърди се, че при постановяване на своето решение първият съд не се е съобразил с имущественото състояние и материалното положение на обвиняемия. В жалбата се посочва, че първият съд при определяне на размера на административното наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева не се е съобразил, както с много затрудненото финансово състояние на обвиняемия, който е без работа, не реализира месечни доходи и е в невъзможност да покрива ежедневните си финансови нужди, така и с намалената му работоспособност. В тази връзка посочва, че за обвиняемия са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като чистото съдебно минало, това, че не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, липсата на други извършени противообществени прояви, както и че от извършеното няма причинени имуществени вреди. Моли за намаляване на размера на наложеното на обвиняемия административно наказание “Глоба“. С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства. С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция процесуалният представител на обвиняемия В. Ц., адвокат П. Д. поддържа жалбата. Моли съда да намали размера на наложеното на обвиняемия административно наказание „Глоба“ до неговия законов минимум от 1000 лева. Представителят на Софийска градска прокуратура моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Счита, че размерът на наложеното на обвиняемия административно наказание „Глоба“ е определен от първия съд правилно. Обвиняемият В. А. Ц. поддържа казаното от своя процесуален представител. В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, обвиняемият Ц. моли да бъде намален размера на наложеното му от първия съд административно наказание „Глоба“, предвид обстоятелството, че не работи и е трудоустроен, с решение на ТЕЛК, както и, че единствено работи жена му. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на първоинстанционното решение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII от НПК при внесено постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемия В. Ц. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание „Глоба“. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII от НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които е преценил на основание чл. 378, ал. 2 НПК, без да събира нови доказателства. Въззивният съд при извършената от него служебна проверка на обжалвания първоинстанционен съдебен акт констатира, че вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите е формирано на основата на правилно установена фактическа обстановка и при извършен правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Въззивният съд констатира правилно приложение на материалния закон от страна на първия съд, при което изведените от този съд констатации относно авторството на деянието, участието на обвиняемия в неговото осъществяване и наличието на вина в резултата на противоправното му поведение са правилни и законосъобразни, и изцяло почиващи на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност по делото. Контролиращият съд не установи нарушения на процесуалния закон, които да доведат до отмяна на проверявания съдебен акт. Така установената от първостепенния съд фактология е изведена след извършена правилно преценка на събраните в хода на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие по реда на чл. 378, ал. 2, във вр. с чл. 283 НПК гласни доказателствени средства, а именно - показанията на свидетелите Б.Е.Х., А.К., Г.Г., Н.А., Й.А., В.М., Ц.Р., М. Ц.а, Б. Ц., Ф.А., В.П.; писмени доказателства - медицинска документация за Й.Р.А. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – копие от извлечение от амбулаторна книга от кабинет по Токсикология и копие на лист за преглед на пациент; протокол за доброволно предаване; медицинска документация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД за свидетеля Б.В. Ц. – копие на амбулаторна книга от кабинет по токсикология, копие на история на заболяването; справка за съдимост на обвиняемия Ц.; експертно решение № 0266 от 31.01.2019 г.; способите за проверка на доказателства: СМЕ, СППЕ (л. 67 от ДП, л. 89 от ДП и л. 101 от ДП); веществени доказателства: 2 броя пластмасови чаши и един брой стъклена бутилка с етикет „Руски стандарт“ с вместимост един литър. Въз основа на посочените доказателствени източници районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която според настоящия съдебен състав изцяло се подкрепя от доказателствените източници, а именно: Обвиняемият В. А. Ц. е на 58 г., роден е на •••• г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, безработен, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. ••••, ЕГН: ••••••••••. Обвиняемият В. А. Ц. е неосъждан/реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV от НК. На 06.04.2020 г., около 13: 30 часа, свидетелят Б. Ц. заедно със свои приятели – свидетелите Б.Х., роден на •••• г., Г.Г., роден на •••• г., Й.А., роден на •••• г., Ц.Р., роден на 01.07.2008 г. се намирал пред гаражите, находящи се зад блок 341 в гр. София, ж.к. „Люлин 3“. Обвиняемият В. Ц. отишъл при свидетелите. Същият носел две бутилки водка „Руски Стандарт“, бутилка газирана безалкохолна напитка, хляб и пластмасови чаши. Обвиняемият В. Ц. раздал чаши на свидетелите, след което накарал свидетеля Б. Ц. да отвори едната бутилка с водка. Свидетелят Б. Ц. отворил бутилката с водка, след което сипал в чашите водка, до половината им, а остатъка долял с безалкохолна напитка и ги раздал на обвиняемия В. Иванов, на себе си и на свидетелите Б.Х., Г.Г., Й.А. и Ц.Р.. Обвиняемият В. Ц. и свидетелите започнали да пият от чашите, в които преди това свидетеля Б. Ц. бил налял алкохол – водка и безалкохолна напитка. След известно време свидетелят Б. Ц. предложил на обвиняемия В. Ц. да се приберат в дома си. Свидетелите Г.Г., Й.А. и Ц.Р. отишли заедно с обвиняемия В. Ц. и свидетеля Б. Ц. до дома им. Вследствие на употребения алкохол свидетелят Б. Ц. паднал на земята в коридора на дома си, при което свидетелите Р. и А. го вдигнали и го завели в кухнята, където го оставили да легне на дивана. Свидетелят Б. Ц. казал, че му е лошо, паднал от дивана и си ударил главата в крака на масата, вследствие на което получил подкожен хематом в областта на лявата вежда. Свидетелят Б. Ц. станал, но отново паднал. Свидетелите Р., Г. и А. завели свидетеля Б. Ц. в хола, където го сложили да легне на неговото легло и започнали да го пръскат с вода. След това свидетелите Г., А. и Р. напуснали дома на обвиняемия Ц. и се върнали зад блок 341, където преди това били пили алкохол. На свидетелите Г.Г. и Й.А. им било лошо и легнали на пейките. Около 17: 30 часа оттам минала свидетелката М. Ц.а, която се прибирала от работа. Свидетелката Ц.а познавала свидетелите Г., А. и Р. като приятели на своя син – свидетеля Б. Ц. и ги попитала какво се е случило. Свидетелят Ц.Р. обяснил, че обвиняемия В. Ц. им бил дал алкохол и те се били напили. Свидетелката М. Ц.а се качила в дома си, където видяла свидетеля Б. Ц., който бил в неадекватно състояние. Същата се притеснила и подала сигнал на телефона за спешни повиквания 112. В жилището на свидетелката М. Ц.а се намирал и обвиняемия В. Ц., неин съпруг. На мястото бил изпратен екип на ЦСМП, както и екип на 09 РУ – СДВР. Пристигналите на мястото служители на ЦСМП установили, че се налага хоспитализация на свидетелите Б. Ц. и Й.А., поради което ги транспортирали до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. В болничното заведение свидетелят Й.А. бил тестван с дрегер, като била установена концентрация на алкохол в издишания въздух 0, 9 %. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство КСППЕ по отношение на свидетеля Й.А. се установява, че вследствие на употребения от него алкохол, същият се намира в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. След приемането на свидетеля Б. Ц. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД му бил направен кръвен тест за алкохол, съгласно който била установена концентрация на алкохол в кръвта 2, 30%. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза по отношение на свидетеля Б. Ц. се установява, че при същия са установени подкожен хематом в областта на лявата вежда, остро алкохолно отравяне токсична енцефалопатия и токсичен гастрит. Вещото лице е посочило, че установената при свидетеля Ц. концентрация на етилов алкохол от 2, 30 % е в горно гранична стойност на средна степен на алкохолно опиване. Посочената степен на алкохолно опиване според експерта се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, вниманието, ориентирането, координацията, както и признаци на значително потискане на централната нервна система. Съгласно експертното заключение, клиничната картина, протекла със значително потискане на съзнанието – сопор, както и установената алкохолна концентрация при свидетеля Б. Ц. е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Експерта е заключил, че подкожния хематом в областта на лявата вежда се дължи на действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получен при падане върху терен след прилошаване, както и че същия реализира медико биологичния признак болка. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство КСППЕ по отношение на свидетеля Б. Ц. се установява, че същия е на 13 години и не страда от психично заболяване. Интелектът му е в границите на нормата, макар и в ниски варианти. Експертите са констатирали, че при свидетеля Б. Ц. няма данни за физическа и психическа зависимост към алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Установили са, че към момента на инкриминираното деяние, свидетелят Б. Ц. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което допълнително го е улеснило в действията. Според експертите неговото психично състояние му позволява правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да дава показания, които вярно отразяват обективната действителност, въпреки малолетната си възраст, ако желае това. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство КСППЕ по отношение на свидетеля Й.А. се установява, че същия е на 12 години и не страда от психично заболяване. При него няма данни за физическа и психическа зависимост към алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Към момента на инкриминираното деяние свидетеля А. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което допълнително го е улеснило в действията. Експертите са заключили, че психичното състояние и интелектуалното развитие на свидетеля А. му позволяват правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения в хронологичен порядък, които вярно да отразяват обективната действителност, въпреки малолетната си възраст. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство КСППЕ по отношение на свидетеля Г.Г. се установява, че същия е на 12 години и не страда от психично заболяване. При него няма данни за физическа и психическа зависимост към алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Към момента на инкриминираното деяние свидетеля Г. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което допълнително го е улеснило в действията. Експертите са заключили, че психичното състояние и интелектуалното развитие на свидетеля Г. му позволяват правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения в хронологичен порядък, които вярно да отразяват обективната действителност, въпреки малолетната си възраст. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство КСППЕ, изготвена по отношение на обвиняемия В. Ц. се установява, че същия не страда от психично разстройство и е психично здрав. Експертите са заключили, че към момента на инкриминираното деяние обвиняемия Ц. е бил в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване – лека към средна степен. Същият е могъл да разбира свойствата и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Въззивният съд констатира, че всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви помежду си и установяват възприетата от районния съд фактическа обстановка. В основата на своите фактически изводи правилно първия съд е поставил показанията на свидетелите Г.Г., Й.А., Ц.Р., Б. Ц. и Б.Х., от които се установява по безспорен и категоричен начин времето и мястото на инкриминираното деяние, както и лицата, които са присъствали, когато обвиняемият Ц. е донесъл бутилките с алкохол, съдържащи водка на мястото, където се намирали малолетните свидетели, ненавършили 14 годишна възраст. Правилно първият съд е кредитирал с доверие показанията на посочените свидетели отчитайки факта, че към момента на провеждане на разпитите им в хода на досъдебното производство същите са били малолетни лица. Независимо от това и при съблюдаване на законовите изисквания, визирани в разпоредбата на чл. 140 НПК, първият съд законосъобразно е отчел свидетелската им годност, изхождайки и от изготвените по отношение на тези свидетели КСППЕ. Така от показанията на свидетели Б. Ц., Й.А., Ц.Р. и Г.Г. еднопосочно, ясно и безпротиворечиво се установява обстоятелството, свързано с възприетите от всеки един действия, извършени от обвиняемия В. Ц. на инкриминираното място и време. Съдът се довери на показанията на посочените свидетели, защото от същите се установява безпротиворечиво, че именно обвиняемия е лицето, което е дошло при тях и им е раздало пластмасови чаши, в които по негово указание към свидетеля Б. Ц., им е била налята от последния алкохолната напитка – водка, както и че чашите били допълнени с друга безалкохолна напитка. Действително, единствено в показанията на свидетеля Г.Г. се съдържат данни за това, че обвиняемия В. Ц. е сипал алкохол в чашите на малолетните свидетели, поради което и показанията на този свидетел не са кредитирани от първия съд, но това противоречие между показанията на свидетеля Г. и свидетелите Б. Ц., Й.А. и Ц.Р. не води до дискредитиране на показанията на Г., по мнение на въззивния съд, защото обвиняемият В. Ц. не е предприел действия, с които да преустанови употребата на алкохол от страна на малолетните свидетели, което е довело и до последвалото неразположение при свидетелите Г., А. и Ц.. Показанията на последните свидетели кореспондират и с дадените такива от свидетелките М. Ц.а и А.К., които недвусмислено изясняват физическото и психологическо състояние на свидетелите Г. и Ц. на инкриминираната дата, в което са ги възприели. Правилно в случая, от страна на първия съд, не е дадена вяра на заявеното от свидетеля Б. Ц., че баща му, обвиняемия В. Ц., му е казал да не налива алкохол на малолетните свидетели, доколкото същото не само, че не намира подкрепа в доказателствената съвкупност, но и в тази част по мнение на въззивния съд показанията му се явяват явно заинтересовани. Не на последно място, правилно от страна на първия съд е дадена вяра на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени в хода съдебното следствие писмени доказателства, доколкото същите се намират в корелация с гласните доказателствени средства събрани по делото. Това е така, защото от медицинската документация, изготвена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД по отношение на свидетелите Б. Ц. и Й.А. се установява тяхното физическо състояние на инкриминираната дата при постъпването им в болничното заведение и се намира в кореспонденция с гласните доказателствени средства по отношение на състоянието, в което са се намирали тези двама свидетели, в момента на пристигането на екипа на ЦСМП и 09 РУ –СДВР. Правилно и законосъобразно са кредитирани от първия съд заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като обективни, обосновани и даващи отговори на всички поставени въпроси от страна на вещите лица, в кръга на техните специални знания в съответните области на науката. Въззивната съдебна инстанция споделя изцяло направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав на престъпление по чл. 193 ал. 1, НК, както от обективна, така и от субективна страна от страна на обвиняемия В. Ц.. Въззивният съд намира направените правни изводи на контролирания съд за правилни и законосъобразни, т.к. същите изведени въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на правилно установената фактическа обстановка, при което закона е приложен правилно. Въззивният съд макар, че не намери основание за неправилно приложение на материалния, т.к. констатира, че същия е приложен правилно и законосъобразно от първия съд, счита, че престъплението по чл. 193, ал. 1 НК не е резултатно такова, а формално на просто извършване. Това е така, защото от обективна страна, фактическият състав на престъплението не изисква настъпване на някакъв съставомерен резултат, а напротив със самото опиване на лица ненавършили 18 годишна възраст е довършено изпълнителното деяние. От обективна страна се установи по делото, че обвиняемият В. Ц. на 06.04.2020 г., около 13, 30 часа, в гр. София, зад блок 341 в ж.к. „Люлин“ опил с алкохол /водка/ две лица, ненавършили 18 годишна възраст – Б.В. Ц., роден на •••• г. и Й.Р.А., роден на •••• г. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 193, ал. 1 от НК се изразява в това, че обвиняемият В. Ц. е осъществил лично действия, с които е предоставил алкохол – водка на свидетелите Б. Ц. и Й.А.. По делото няма спор, че деянието е осъществено от обвиняемия Ц. по отношение на две лица, които са обект на престъплението, и които не са навършили 18 годишна възраст, т.к. свидетелят Б. Ц., към инкриминираната по делото дата, е на 14 години, а свидетелят Й.А., към инкриминираната дата, е на 13 години. По този начин е настъпил и вредоносния от деянието резултат, който е съставомерен, т.к. по делото се установи, че концентрацията на алкохол в издишания от свидетеля А. въздух, след извършената му проба с дрегер, била 0, 9%, а на свидетеля Б. Ц. след направен кръвен тест, била установена концентрация на алкохол 2, 30 %, с което от обективна страна се изяснява изпълнителното деяние от състава на престъплението. Последното се подкрепя и от заключението по назначената и приета по делото съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че вследствие на приетия алкохол е настъпило при свидетеля Б. Ц. остро алкохолно отравяне. От доказателствената маса се установява естеството на алкохолната напитка, а именно водка, за което по делото са приобщени веществени доказателства, представляващи 1 бутилка с надпис „Руски стандарт“ с вместимост 1 литър, както и обстоятелството, че със същата са били опити свидетелите А. и Ц., за което по делото са приобщени и два броя пластмасови чаши, в която насока са показанията на свидетелите Х., Г., А., Р. и Ц.. По този начин се изяснява несъмнено и категорично, че употребения алкохол е водка, както и количеството на приетия от двамата свидетели А. и Ц. алкохол, с който са били опити от обвиняемия Ц.. Предвид настъпилия вредоносен резултат при двамата свидетели А. и Ц. се налага извода, че престъплението е формално, на просто извършване, т.к. е настъпило характерното за лицата употребили алкохол в значително количество функционално разстройство, което води и до настъпили вследствие на употребения алкохол смущения в поведението им, свързано с нарушения в мисловния и говорния процес, настъпила липса на ориентация и концентрация, със значително потискане на нервната система, а при свидетеля Ц. и до състояние на остро алкохолно отравяне. В случая е ирелевантно обстоятелството дали приетия, от двете лица - свидетеля Б. Ц. на 14 години и свидетеля А. на 13 години алкохол е приет доброволно или не за съставомерността на престъплението от обективна страна. По изложените съображения, въззивният съд намира, че първостепенния съд правилно и законосъобразно е приел, че авторството на инкриминираното деяние с оглед събраните по делото доказателствени материали е установено по категоричен и несъмнен начин по отношение на обвиняемия В. Ц.. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, поради което в тази част правните изводи на първия съд не търпят критика. Независимо, че към момента на инкриминираното деяние обвиняемият Ц. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен, то той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в подкрепа на което е експертното заключение по изготвената спрямо Ц. КСППЕ. Предвид обстоятелството, че обвиняемият лично е закупил алкохолната напитка, същият е съзнавал нейното съдържание и въздействието което ще окаже на ненавършилите пълнолетие лица. Освен това, обвиняемият В. Ц. е съзнавал и възрастта на пострадалите, а именно, че същите към инкриминираната дата са били малолетни, тъй като един от тях е негов син – Б. Ц., а другият – Й.А., който е приятел на неговия син. Обвиняемият Ц. е предвиждал възможността да настъпят функционални смущения при двамата свидетели, дори и при приет в минимално количество алкохол от предоставеният им от него, но независимо от това се е отнесъл безразлично към възможността за въздействието, което може да има употребения от свидетелите алкохол, с което съзнателно е допуснал настъпването на обществено опасния за тях резултат. Ето защо и въззивния съд за разлика от първия съд намира, че се касае за формално престъпление, т.к. за субективната му съставомерност не е необходимо наличието на представи в съзнанието на обвиняемия Ц., относно съставомерните последици на деянието, тъй като такива не се предвиждат в състава на престъплението. За извършеното от обвиняемия В. Ц. престъпление по чл. 193, ал. 1, НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или „Глоба“ до петстотин лева. В настоящия случай, правилно районният съд е преценил наличието на предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на обвиняемия В. Ц., като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“. Това е така, защото от приложената по делото справка за съдимост, изготвена за обвиняемия се установява, че същият не е осъждан и не е реабилитиран, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК към датата на деянието. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и за престъплението, за което е ангажирана наказателна отговорност на обвиняемия Ц., което е извършено от него при форма на вина - евентуален умисъл се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца. Липсват и процесуалните пречки за прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 7 НК. При това положение първият съд правилно освободил обвиняемия Ц. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“. Съгласно разпоредбата на чл. 78а ал. 1 НК, законодателя е определил размера на административното наказание „Глоба“ от хиляда до пет хиляди лева. Въззивният съд при определяне на размера на санкцията отчете данните за здравословното състояние на обвиняемия, който е лице със 75 % трайно намалена работоспособност, както и обстоятелството, че доходите на домакинството му произлизат основно от трудовото възнаграждение на неговата съпруга. При това положение и независимо от изказаното от обвиняемия Ц. съжаление за извършеното от него деяние, при което най- тежко пострадал е неговия син свидетеля Б. Ц., въззивният съд намира, че справедлив размер на наложената имуществена санкция се явява и обосновава размер на административното наказание „Глоба“ 1000 /хиляди/ лева. Предвид изложеното, въззивният съд намери за основателно възражението на обвиняемия и неговия защитник, касателно размера на наложеното административно наказание и прецени, че следва да измени атакувания първоинстанционен съдебен акт, като намали размера на наложеното на обвиняемия В. Ц. административно наказание „Глоба“ от 2000 лева на 1000 /хиляда/ лева. По този начин размера на административно наказание „Глоба“ ще бъде съразмерно определен с оглед изложените по-горе съображения и не на последно място справедлив такъв, за да могат да се изпълнят целите на наложената санкция. В останалата част включително и по въпроса за разноските и съдбата на веществените доказателства, решението на СРС се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същото следва да бъде изменено, единствено в частта на размера на наложеното административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а, ал. 1 НК като същия бъде определен на 1000 лева, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIII Въззивен състав,