Решение № 3590 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на В. Р. К. с адрес: [населено място], община К., област К., [улица], подадена чрез адвокат А. А. - Т., съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 265 от 08.07.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 443/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград. В касационната жалба се развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност и съставомерност на деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател. Съдържат се оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствата и правната оценка на фактите, както и че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил и не е съобразил задължителните указания на Административен съд – Благоевград за изследване на цялата обстановка от фактическа и правна страна, в този смисъл се твърди, че фактическата обстановка в случая е останала неизяснена. Сочи се отсъствие на преки и безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран с потвърденото наказателно постановление. Оспорват се изводите на районния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от надлежно упълномощен адвокат. Твърди се, че първоинстанционният съд не е събразил задължителните указания на Административен съд – Благоевград за изясняване на конкретната фактическа обстановка, в този смисъл се твърди, че вмененото на касационния жалбоподател нарушение е недоказано. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в съдебно заседание и чрез депозиран по делото писмен отговор по касационната жалба, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на евентуално претендираните за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение на касационния жалбоподател при съответния изход от спора. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е изменил Наказателно постановление № 2310200083/20.02.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в частта му, с която на касационния жалбоподател В. Р. К. за нарушение по чл. 85, предл. първо от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във връзка с чл. 43, ал. 2, предл. пето и предл. девето във връзка с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 85 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 (осемстотин) лева, като съдът е намалил размера на наложената глоба от 800.00 лева на 500.00 (петстотин) лева и е потвърдил Наказателно постановление № 2310200083/20.02.2023 г. на Директора на РДГ – Благоевград в частта му, с която на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД на касационния жалбоподател В. Р. К. е наложено административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 (три) години и в частта му, с която на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД в полза на държавата са отнети вещите, средство за извършване на нарушението: Ловна нарезна карабина, [Марка], модел „Axis”, калибър 243 win, със сериен номер [рег. номер] и същата е оставена на съхранение в служба „КОС“ към ОД на МВР – Благоевград. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че касационният жалбоподател е осъществил състава на вмененото му нарушение виновно, съзнавайки че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения. Съдът е изложил подробни мотиви за безспорната доказаност и правилна квалификация на нарушението, както и за липсата на допуснати в хода на административно- наказателното производство съществени процесуални нарушения. Що се касае до размера на наложената глоба, съдът е стигнал до извода, че същият следва да бъде редуциран, приемайки наказание в размер, който да бъде максимално справедлив и способстващ за постигане на целите му. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Районният съд е провел съдебното дирене, въз основа на което е достигнал до правилен и несъмнен извод, че наказаното лице е осъществило състава на вмененото му административно нарушение. Всички събрани по делото доказателства, включително и тези от приложеното към делото досъдебно производство, сочат, че административното обвинение е безспорно доказано. Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение, което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин и обстоятелствата, при които е извършено. Касационната инстанция изцяло споделя аргументите, изложени от районния съд, че е доказано по безспорен начин, че с действията си касационният жалбоподателя е осъществил всички елементи от състава на визираното в НП административно нарушение и че правилно и законосъобразно за така извършеното административно нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя. Отговорността на касационния жалбоподател, съгласно издаденото наказателно постановление, е ангажирана за това, че на 26.04.2021 г., около 20.00 часа, в местността „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на [населено място], община Благоевград - територия на ТП „ДГС Благоевград“, В. Р. К., притежаващ ловен билет № 392572, серия Х0041626, е ловувал, като е взел и обработвал, чрез одиране на кожата, закачен на дърво убит дивеч - мъжка сърна, без писмено разрешително за лов на сърна. Така описаното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл. 85, предл. първо във вр. с чл. 43, ал. 2, предл. пето и предл. девето във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ЗЛОД който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов се наказва с „глоба“ в размер от 200 до 1 000 лева. Следователно, основният факт по делото, който е следвало да бъде изяснен, е дали на инкриминираните дата и час - 26.04.2021 г., около 20.00 часа, В. К. е „взел и обработил, чрез одиране на кожата“ убит дивеч - мъжка сърна. Видно от събраните от Районен съд- Благоевград гласни доказателства е, че обхождайки местност „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на [населено място], община Благоевград, служителят на ТП „ДГС“ – Благоевград, А. С. чул изстрели от огнестрелно оръжие. Същият останал на място и установил движещи се пеша две лица. Същите били извикани чрез подсвиркване от трето лице, намиращо се до малко борово дърво, което се разклащало. Горският служител приближил дървото, при което лицата, намиращи се зад него, се разбягали. На дървото С. установил закачено животно - мъжка сърна, с отрязана глава и половин одрана кожа. Макар и същите да напуснали мястото на установяване на нарушението, при задържането им и отвеждането им в сградата на дирекцията по горите, са разпознати като лицата, които обработвали трупа на животното. Видно от заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-ветеринарна експертиза, съдържащо се в Аутопсионен протокол № 2/27.04.2021 г. и анекс към Аутопсионен протокол № 2/05.05.2021 г., е, че смъртта на животното е настъпила в резултат на прострелване с куршум в кранио-дорзалната област на дясната лопатка, като куршумът е излязъл през лявата страна на коремната стена. Действително, в тялото на животното не е намерен куршумът, от който да бъде установено огнестрелното оръжие, причинило смъртта на сръндака. Това обстоятелство, обаче, е ирелевантно за ангажиране на административно - наказателната отговорност на В. Р. К., доколкото административно - наказателното производство срещу него е образувано за това, че е ловувал, като е взел и обработвал чрез одиране на кожата на закачен на дърво убит дивеч, без писмено разрешително за лов на сърна, не за причиняване смъртта на същия. Обект на изследване била и намерената и предадена по делото животинска кожа, като от огледните данни вещите лица установили, че материалът включвал одрана кожа от трупа на животното, кожата била къса и мека космена покривка със светлокафяв цвят и бяла окраска около аналния отвор и принадлежи на животно от мъжки пол. Въз основа на съответствието на отворите в кожата и трупа на животното като размери и разположение експертите са направили извод, че предоставената кожа принадлежи на трупа. На база огледните данни е констатирано, че се касае за сръндак. При проведеното в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд изслушване вещите лица изрично и категорично са пояснили, че полът на животното е определено по характерното за мъжките животни бяло оцветяване в аналната област, както и по частта от скроталната торба, която била към кожата. Експертите категорично потвърждават, че представените им за изследване труп на животно и кожа съвпадали изцяло. Доколкото първото от оплакванията в касационната жалба засяга доказателствената дейност на районния съд следва да се подчертае, че съдебното следствие е проведено с участието на жалбоподателя, в условията на състезателност, като съдът е допуснал събиране и на посочените от него гласни доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 13 и 14 от НПК. Анализът по чл. 107, ал. 5 от НПК в съдебното решение обхваща и тези доказателства, като несъгласието с него не е основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК. Аргументацията на съда почива на обективен прочит на доказателствата, като достоверността на показанията на свидетелите С., М., М. и А. е проверена с помощта на други доказателствени средства. Заключенията на експертите са коментирани във връзка с показанията на свидетеля С., които са преки впечатления, а не преразказ. Последният е заварил жалбоподателя на мястото на извършване на деянието и го е разпознал по-късно по лицевите белези. За изясняване на въпроса дали именно жалбоподателят и другите двама, разпитани като свидетели – М. и Т., са се намирали на посоченото в наказателното постановление място на извършване съдът е обсъдил и показанията на свидетелите М., М. и А.. М. и М. са извършили проверката на жалбоподателя след оттеглянето му от мястото заедно с М. и Т., разпознати от свидетеля С.. Показанията на последните двама са обсъдени съобразно факта на тяхната съпричастност към установеното нарушение и ангажирането на административно-наказателната им отговорност с влязъл в законна сила акт, касаещ същото нарушение, за което е наказан и касационният жалбоподател. Първоинстанционният съд е подложил гласните доказателства на обстоен анализ и ги е коментирал съвместно с целия доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви защо приема за правдиви едните, аналогично е подходил към показанията на свидетелите на жалбоподателя. За да възприеме показанията на С., М., М. и А. съдът е отчел тяхната еднопосочност и обстоятелството, че свидетелят С. се е намирал на самото място на деянието и лично е възприел обстоятелствата по чл. 102, т. 1 от НПК. В изпълнение на задълженията си по чл. 14 и чл. 314, ал. 1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административно-наказателен процес по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, районният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление. Не е налице твърдения от касатора непълен и едностранчив анализ на доказателствения материал. Тъкмо обратното - разгледани и обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, като след тяхната обстойна преценка съдът аргументирано е посочил защо е приел за безспорно доказана описаната в НП фактическа обстановка, на която се основава административното обвинение и защо не възприема твърденията по защитната теза на санкционираното лице. С подробно изложени в решението мотиви, съдът е разгледал, подложил на преценка и отхвърлил като недоказани и неоснователни възраженията за липса на извършено деяние. Упрекът, отправен към съда за това, че не е провел очна ставка между касационния жалбоподател и свидетеля С., не може да бъде споделен. На първо място, в конкретния случай касационният жалбоподател категорично в проведеното открито съдебно заседание на 09.05.2024 г., в което е присъствал лично (л. 25 от първоинстанционното дело), е отказал да дава обяснения и да участва в очна ставка със свидетеля С.. Едновременно с това, съдът би допуснал съществено процесуално нарушение чрез неизвършване на очна ставка само ако останат неизяснени факти и обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото, което в конкретния случай не се установява. Предвид това, не може да се сподели твърдението на касационния жалбоподател, че очната ставка би изяснила факти, различни от вече установените по делото. При сравнителния анализ на показанията на свидетеля С., дадени в хода на воденото досъдебно производство, в проведеното съдебно следствие по н. а. х. д. № 455/2023 г. по описа на РС - Благоевград и това по н.а.х.д. № 443/2024 г., не се констатират съществени вътрешни противоречия за обстоятелствата, относими към предмета на делото. Незначителните такива намират своето обяснение в различния времеви период, когато са давани показанията, както и специфичния за всеки човек начин на изразяване. Свидетелят добросъвестно е пресъздал възприетото от него. Свидетелят не е променил показанията си, че не е видял добре лицата им, което всъщност е попречило мъжете да бъдат идентифицирани от него още на мястото на нарушението. Свидетелят непротиворечиво, обаче, е посочил, че е сигурен, че именно това са тримата мъже, които видял в гората същия ден, като детайлно е посочил, че разпознал същите по телосложението, облеклото и шапките им. Неизвършване на очна ставка според настоящата инстанция не може да се прецени като нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Съдът при разглеждане на делото е длъжен да извърши проверка на доказателствения материал, включително и да осъществи необходимите действия за преодоляване на противоречията в доказателствените източници. Ако това задължение не е изпълнено и с това е нарушено изискването за изясняване на обективната истина по делото, тогава би било налице процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на постановения съдебен акт, а и наличието на противоречия между гласните доказателствени средства не предпоставя задължителното извършване на очна ставка, което следва от логическото и смислово тълкуване на употребения от законодателя в чл. 143, ал. 1 от НПК израз „може да се направи очна ставка”. На второ място, както бе посочено и по-горе, противоречията между гласните доказателствени средства са били подложени на внимателна оценка при постановяване на решението, така че не е налице неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд да обсъди доказателствените материали и да направи изводи за тяхната надеждност и достоверност. По изложените съображения в дейността на районния съд по събиране и оценка на доказателствата не са допуснати логически грешки или необосновано изключване на доказателствата, посочени от една от страните в процеса. Обстоятелствата по чл. 102, т. 1 от НПК са били доказани по изискуемия от НПК начин с допустимите от закона доказателствени средства, съответно отсъства касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. С оглед отсъствието на допуснати процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата проверката за правилно приложение на закона от районния съд във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е в рамките на приетите за установени от пъроинстанционния съд факти (чл. 220 от АПК). Касационната жалба в това отношение не съдържа конкретни оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Въз основа на установеното от фактическа и правна страна правилно съдът е приел, че гореизложените факти и обстоятелства изясняват механизма на извършване на гореописаното деяние, отразени подробно в съдържанието на НП, които сочат на осъществен състав на нарушение по чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Фактическите констатации в НП не са оборени от жалбоподателя в производството пред съда, поради което следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени в хода на административно-наказателното производство. Направените констатации не са опровергани от доказателствата по делото, като отразеното в обжалваното НП отговаря на действителната фактическа обстановка. Пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не е ангажирал нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Събраните доказателства по делото, преценени в съвкупност и поотделно от съда, доказват извършено административно нарушение по чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. То е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място и начин на извършване. Доказано е и от субективна страна. Жалбоподателят е съзнавал, че не притежава разрешително за лов на сърна, необходимо му по силата на Закона и даващо му право да ловува този вид дивеч. Въпреки това той е взел и обработвал убития сръндак, заедно с М. и Т. в местността „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на [населено място], община Благоевград. Горският служител С. е констатирал на място обработването на убития сръндак, както и суетенето на М., К. и Т. около дървото, на което е било закачено животното. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая поведението на В. Р. К. не е съобразено с разпоредбите на ЗЛОД. В мотивите на решението си районният съд е изложил съображения относно правната квалификация на извършеното деяние като административно нарушение по чл. 85, предложение 1 вр. чл. 43, ал. 2, предложения 5 и 9 и чл. 23, предложение последно ЗЛОД, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Детайлно съдът е изследвал различните форми на изпълнителното деяние по чл. 85 ЗЛОД от гледна точка на понятието „ловуване“ по чл. 43 от същия закон, за да квалифицира установените от свидетеля С. и описани от наказващия орган действия по трупа на животното, за което е установено от експертите на ОБДХ – Благоевград, че е сръндак. Изложени са подробни мотиви защо първоинстанционният съд е приел, че одраният труп е на мъжка сърна – сръндак и защо е под защитата на ЗЛОД като дивеч по смисъл на чл. 5, ал. 1 ЗЛОД вр. т. І.А.3 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от ЗЛОД. Приложената и от наказващия орган, и от районния съд правна квалификация е съответна на приетите за установени факти и законът е приложен правилно. Първоинстанционният съд е направил анализ и на субективната страна и закономерно е достигнал до заключението, че нарушението е извършено умишлено. Нарушението е извършено умишлено и то от лице, което е ловец и е много добре запознато с нормативните актове, уреждащи този вид обществени отношения и същото е било длъжно да ловува само по определените в Закона начин и време. Съответен на чл. 27 ЗАНН е и изводът, основан и на стойността на животното, че по своя интензитет нарушението е със степен на обществена опасност, която обуславя наказание над минималния размер по чл. 85 от ЗЛОД. Ето защо съдът приема, че АНО правилно и законосъобразно е привлякъл жалбоподателя към административнонаказателна отговорност по чл. 85 от ЗЛОД. При определяне размера на наказанието първоинстанционният съд е съобразил фактите, свързани с тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на деянието и дееца и правилно е изменил наложеното административно наказание от 800, 00 лева на 500, 00 лева. Доказаността на процесното нарушение обуславя правилността на НП, в частта му, с която на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години. Доколкото срокът на наказанието е фиксиран от законодателя, то същият не подлежи на ревизиране от съда. Правилно е приложена и нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, предвиждаща задължително отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението по чл. 85, пр. 1, вр. чл. 43, ал. 2, пр. 5 и пр. 9, вр. чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Ето защо, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден и в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление относно чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД. Районният съд е постановил решението си при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност на делото и извършените действия, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция следва да е 80.00 /осемдесет/ лева. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград