Решение № 5630 от 17.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4079/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 185/05.01.2023 г. по гр.д. № 13314/2022 г. по описа на СРС, 88 състав е отхвърлен предявения от П. А. С. иск с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД срещу Н. Й. Д. за осъждането на Н. Й. Д. да заплати на П. А. С. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради подаването на писмен сигнал пред надлежен орган на власт, че ищецът е извършил престъпление от общ характер, по който сигнал е образувана пр.пр. № 9589/2021 г. по описа на СГП, препратена по компетентност на СРС (пр.пр. № 25512/21 г. по описа на СРС/, която пр.пр. е прекратена с постановление от 19.08.2021 г. Отхвърлен е предявения от П. А. С. иск с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД срещу В. Н. С. за осъждането на В. Н. С. да заплати на П. А. С. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради подаването на писмен сигнал пред надлежен орган на власт, че ищецът е извършил престъпление от общ характер, по който сигнал е образувана пр.пр. № 9589/2021 г. по описа на СГП, препратена по компетентност на СРС (пр.пр. № 25512/21 г. по описа на СРС/, която пр.пр. е прекратена с постановление от 19.08.2021 г. Отхвърлен е и предявения от П. А. С. иск с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД срещу Л. Л. Ж. за осъждането на Л. Л. Ж. да заплати на П. А. С. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради подаването на писмен сигнал пред надлежен орган на власт, че ищецът е извършил престъпление от общ характер, по който сигнал е образувана пр.пр. № 9589/2021 г. по описа на СГП, препратена по компетентност на СРС (пр.пр. № 25512/21 г. по описа на СРС/, която пр.пр. е прекратена с постановление от 19.08.2021 г. Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25199/30.01.2023 г., подадена от П. А. С. в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че упражняването на субективно право поначало е правомерно, но това не изключва възможността за злоупотреба с право. Тя е налице, когато правото се упражнява с противоправна цел – за да бъдат увредени правата и законните интереси на други, но също и в противоречие с интересите на обществото. Посочва, обаче, че процесният сигнал е подаден при знанието на ответниците, че ищцата е невинна. На първо място, от събраните свидетелски показания на свидетеля И. се установявало, че новият правилник на сдружението бил приет м. май 2020 г. и тогава като председател била избрана Н. Д., която събирала членски внос и се занимавала с финансовите въпроси. Сигналът бил подаден на 26.03.2021 г., което означавало, че за присвояване на пари през 2019 г., всички са били напълно наясно с финансовото състояние на сдружението. Такъв сигнал не бил подаден през 2019 г., когато били поканени да платят членски внос от Г.Г.. Доказателства в тази насока се съдържали и в приложената прокурорска преписка, където ответниците били заявили, че не са заплащали членски внос, нито в брой, нито по посочената банкова сметка, което означавало, че те са съзнавали, че техни суми пари, предназначени за дейността на сдружението, никога не са присвоявани от ищцата. Посочва, че следвало да се прави разлика между покана за плащане и действително присвояване на пари. В сигнала не бил посочен механизма, по който без да знаят дали някой е давал пари за членски внос на П. С., тя ги е присвоила, но въпреки това излагат твърдения с ясното съзнание, че това не е така. В сигнала не били посочени фактите, на които подателите са основали твърденията си и съответно тези твърдения не били потвърдени от членове на сдружението. Ответниците твърдели, че са изтрили получените мейли – покани, но въпреки това ги представяли към отговорите си. Това означавало, че целта е да причинят неудобства и проблеми на набедените, със съзнанието, че се подава невярна информация, неподкрепена от каквито и да било доказателства и с ясното съзнание, че преписката няма за доведе до нищо повече, освен до сплашване на опоненти, с които са имали междуличностни конфликти и спорове във връзка с управлението на сдружението. Твърдението за присвояване на сдружението от ищцата и новоизбраният председател явно показвали злонамереното отношение на ответниците към новоизбраните ръководни органи на сдружението. Отбелязва, че едната ответница – Д. сама закрила банковата сметка и предала касата на новоизбрания управител и не обжалвала решенията на общото събрание. Промените не били вписани, поради което новият председател не е можел да открие нова банкова сметка и не е оставена възможност за функциониране на сдружението. Сумите от членски внос били предавани на Нина Д, така както заявил и разпитания свидетел. Освен това, посочва, че ответниците са изпълнявали ръководни функции в сдружението и имало как да знаят дали са постъпили някакви суми при П. С. и дали постъпилите суми са предадени на председателя на сдружението, поради което поддържа, че това обуславя и знанието им за неистинността на твърдените от тях обстоятелства във връзка с подадения сигнал. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, свързани с това, че не била предвидена длъжност касиер, като П. С. не я е заемала, но е трябвало да съобрази, че при това положение Н. Д. е знаела, че след като няма касиер, то П. С. е нямало как да получи и съответно да присвои каквито и да било средства. Поддържа, че подаденият сигнал е бил изцяло преднамерен и целящ увреждането на П. С. като се употребяват органите на прокуратурата и полиция за личната вендета на ответниците. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба с вх. № 48769/22.02.2023 г., подаден от Н. Й. Д., вх. № 53083/24.02.2023 г., подаден от В. Н. С. и вх. № 61855/07.03.2023 г., подаден от Л. Л. Ж., с които заявяват, че оспорват въззивната жалба и излагат съображения за правилност на постановеното решение и молят то да бъде потвърдено. Претендират направените разноски във въззивното производство. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 13314/2022 г. по описа на СРС, 88 състав е образувано по искова молба, подадена от П. А. С. срещу Н. Й. Д., Л. Л. Ж. и В. Н. (С.) Я., с която са предявени искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Ищцата твърди, че на 08.03.2021 г. ответниците Н. Й. Д., Л. Л. Ж., В. Н. (С.) Я. подали сигнал срещу нея в Софийска градска прокуратура, в който били изложени твърдения за извършено от нея престъпление, а именно, че е присвоила парични средства на сдружението, в което членувала – „Национален клуб за породата сибирско хъски – България“. По сигнала била образувана преписка № 9589/2021 г. по описа на СГП. Твърди, че на проведеното общо събрание на 17.03.2018 г. била избрана за касиер на сдружението, като на 23.02.2019 г. отново била избрана за касиер. След събранието на 23.02.2019 г. и изборът на нов Управителен съвет банковата сметка на сдружението била закрита от Н. Д., като тя предала касовата наличност от 780, 75 лева на новоизбрания председател на сдружението Г.Г.. Сдружението продължава да събира членски внос на каса, за което били издавани приходни ордери, а за удобство на членовете била посочена банкова сметка, по която членовете да могат да превеждат пари. Посочва, че всички суми били налични и била водена касова книга. Твърди, че проведените общи събрания на 17.03.2018 и 23.02.2019 не били оспорени и решенията влезли в сила. Тези обстоятелства били установени от Софийска градска прокуратура и било отказано образуване на досъдебно производство. Поддържа, че с подаване на сигнала ответниците са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, а по подадения от тях сигнал била образувана прокурорска преписка. В резултат на това претърпяла неимуществени вреди. Моли всеки от ответниците да бъдат осъдени да заплатят по 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които заявяват, че оспорват предявените искове. Ответниците поддържат, че П. С. е събирала членски внос без да е била член на управителните органи на сдружението. Сумите не били отчетени по банкова сметка или в касата, поради което бил подаден и сигнал. Отричат да е налице виновно поведение. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че ответниците са подали сигнал до Прокуратурата, но е направил извод, че не се установявало, че е налице злоупотреба с права, при което да са причинени вреди на ищцата. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение. По доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника, вредите и причинната връзка между тях. Страните не спорят, а и се установява, че на 26.03.2021 г. Н. Й. Д., Л. Л. Ж., М.Р. и В. Н. С. са подали сигнал до Софийска градска прокуратура, в който са посочили, че през 2019 г. Г.Г., като член на Управителния съвет на сдружение „Национален клуб на породата сибирско хъски-България“ е приканвала членове да внасят членски внос в брой лично на П. С. или по банков път по личната сметка на Н.Б.. Посочват, че П. С. е член на сдружението, но не заема ръководна длъжност в него, нито е член на Управителния съвет. Посочват, че до момента на подаване на сигнала сумите, събирани от П. С. и Н.Б. не са постъпили по сметка на сдружението или не са предадени в касата му. Ответниците изрично посочват, че считат, че е налице злоупотреба с гласуваната на Г.Г. позиция като член на управителния съвет и заедно с П. С. и Н.Б. са присвоили парични средства на сдружението. Спорният въпрос между страните е дали с подаване на сигнал до компетентен орган ответниците са осъществили противоправни действия. Всеки гражданин има право на жалби, приложения и петиции до държавните органи (чл. 45 от Конституцията на Република България). В чл. 208 от НПК е предвидено, че съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление е законен повод за започване на разследване, като това съобщение следва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 209 от НПК. Следователно и доколкото правото да бъдат подавани жалби, сигнали, съобщения е основно и е уредено, както в Конституцията, така и в процесуалните закони, то и преценката дали и кога да бъде упражнено е предоставено на неговия носител. В този смисъл, упражняването на това право е правомерно действие. (Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/09 г. на ВКС, IV ГО) Освен право да подадат сигнал, гражданите имат и задължение, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган (чл. 205, ал. 1 от НПК). Упражняването на правото да бъде подадено съобщение за извършено престъпление, както и изпълнение на общественото задължение по чл. 205 от НПК, следва да бъде добросъвестно, т.е. да не цели увреждане на определено лице. Именно поради това, на конституционно ниво, в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, е предвидено, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Недобросъвестното упражняване на процесуални права е противоправно. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, недобросъвестността при упражняване на процесуални права е в тежест на ищеца (в този смисъл Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на ВКС). Извод за недобросъвестност не може да бъде изведен от това дали при извършената проверка от компетентните органи, изложените в сигнала, подаден от ответниците, не се установяват посочените в него твърдения. Противоправно поведение би било налице само, когато от събраните по делото доказателства се установява, че подателите на сигнала са действали недобросъвестно, т.е. упражнили са правото си с намерение да бъдат причинени вреди на ищцата. Правилно първоинстанционният съд при анализ на събраните по делото доказателства е приел, че не се установява тази недобросъвестност, като подробно и всестранно са анализирани показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства. Изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни, доколкото предполагат съдът да основава извода си не на фактически изводи, а на предположения, които не могат да бъдат изведени от събраните по делото доказателства. Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Л. Л. Ж. сумата от 800 лева, на В. Н. С. – 500 лева и на Н. Й. Д. – 500 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Предвид на изложеното, съдът