Решение № 582 от 29.5.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 224/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Агро плант инвест“ ЕООД, ЕИК 203861461, срещу Решение № 2406/01.07.2023г. по гр. дело №8469/2021г. на ВРС, 20-ти с-в, с което е отхвърлен предявеният от „Агро плант инвест“ ЕООД, иск с правно основание чл.203, ал.1 вр. чл.206, ал.2 от КТ, за осъждане на отв. М. Ц. П., ЕГН••••••••••, да заплати на ищеца сумата от 12906.87лв., като ограничена имуществена отговорност на ответника в размер на трикратния размер на месечното му трудово възнаграждение, дължимо за обезщетяване на вредите в размер на средната пазарна цена на 80 метрични тона увредена „слънчогледова трошка“, които ответникът e причинил поради небрежност при осъществяване на ръководните си функции в предприятието на ищеца в периода 24-27-28.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба – 14.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и е осъден ищецът за разноски по делото. Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо, поради дадена неправилна квалификация на спорното право и разгледан иск за ограничена имуществена отговорност на служителя, вместо предявения иск за пълна имуществена отговорност на служителя, като ръководител на звеното за съхранение на доставена продукция на работодателя, поради което се моли за обезсилване на решението и за връщане за ново разглеждане. Евентуално се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и несъответствие на решението със събраните доказателства, по следните групи съображения: 1/ не са били съобразени от ВРС задължителните указания, дадени от ВКС по повод инстанционния контрол на прекратителното определение по делото; 2/ ВРС не е разбрал как ищецът е формирал претенцията си – не допуснато от ответника (чрез бездействие) увреждане на слънчогледовата продукция до негодност за продажба, а до пълно разваляне (пълна негодност) на 80 тона слънчогледова трошка с пазарна стойност 60 000лв.; 3/ неправилно ВРС е приел за недоказано получаването на продукцията, само защото във фактурите и документацията за придобиването и отразяването й като актив тя е била записана като „фракция“, а не като „трошка; в тази връзка тези две названия нямат легална дефиниция, а съставляват единна суровина „слънчоглед“, която само в оборота се разделя на „фракция“ или „трошка“ в зависимост дали е цяло семе, дали е само люспа или е смесица от семе и люспа; 4/въпросната единна суровина е била доказано по делото закупена и доставена в двора на завода за обработването й, видно от приетите фактура от 28.05.2020г. (с уточнението по предходния пункт), от приетите авизо-свидетелства и приемо-предавателен протокол от 27.05.2020г., както и от съвпадението на част от номерата на камионите за доставка, вписани в представените писмени доказателства; 5/ последното не се опровергава от приложено писмо от „Българо-американска кредитна банка“, както ВРС приел, както с оглед на съдържанието на писмото, така и с оглед обема на проверката, който банката е можела да направи и който не е бил пълен за спорната стока; 6/ ВРС е следвало да тълкува с еднаква тежест както приетата справка-покупка за материални запаси от 20.01.2023г., така и сертификата от „Бюро Веритас“ от 12.06.2020г., но първоинстанционният съд не ги е зачел; 7/ от материалите по делото се доказват всички предпоставки на претендираната от ответника парична сума в полза на ищеца-въззивник. По тези съображения се моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендират и разноските за две съдебни инстанции. В о.с.з. страната не се явява, не се представлява, а с писмена молба поддържа искането си до съда. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и съображения за допустимост и правилност на решението на ВРС. Относно предмета на делото се акцентира върху двете уточняващи молби и указанията на ВКС, с оглед на които предявеният иск е именно за ограничената имуществена отговорност на ответника, като ръководител.Поддържат се изложените пред ВРС съображения за неоснователност и за недоказаност на иска, в това число за недоказаност на: доставката на 80 тона слънчогледова трошка периода 24- 28.05.2020г.; деянието на служителя в нарушение на пряко негово задължение; причинна връзка между поведението на служителя и състоянието на продукцията към дата 04.06.2020г.; метереологичните условия през същия спорен период. Поддържа се и довода за изтекла давност по чл.358, ал.1 КТ, с оглед безспорната датата на откриване на увреждането (04.06.2020г.) и предявяването на иска на 14.06.2021г. Моли се по същество за потвърждаване на обжалваното решение на ВРС и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. страната поддържа искането си до съда. При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното: Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Агро плант инвест“ ЕООД, ЕИК203861461, иск с правно основание чл.203, ал.1 вр. чл.206, ал.2 от КТ за осъждане на отв. М. Ц. П., ЕГН••••••••••, да заплати на ищцовото дружество сумата 12906.87лв. - ограничена имуществена отговорност на служителя, в размер на трикратния размер на месечното му трудово възнаграждение, дължимо за обезщетяване на вредите в размер на средната пазарна цена на 80 метрични тона увредена „слънчогледова трошка“, които ответникът e причинил поради небрежност при осъществяване на ръководните си функции в предприятието на ищеца в периода 24-27- 28.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба - 14.06.2021г. до пълното изплащане. В исковата и уточняващите молби ищецът твърди, че страните по делото били такива и по трудово правоотношение (ТПО) въз основа на договор от 11.11.2019г., по което ответникът заемал длъжностите „Директор, организиране на работници и служители“ и „Директор/Мениджър човешки ресурси“ в производствената база на ищеца в гр. Девня. На 23.05.2020г., 26.05.2020г. и 27.05.2020г. „Меджик флейм“ ЕООД доставило на ищеца 253, 980 тона трошка от слънчоглед. Стоката била разтоварена в двора на завода, но не била прибрана незабавно в склад на завода, не е била покрита или защитена по определен за това начин и била оставена на действащите метрологични условия. На 04.06.2020г. била извършена инспекция на 80 метрични тона от трошката и било установено увреждането й, изразяващо се в буци в дълбочна на куповете, затопляне, нехарактерен мирис на затоплено и мухъл, както и покълване на стоката. Видимо трошката не била в добро състояние, поради неправилно съхранение или намокряне преди да бъде приета в склада. Самата слънчогледова фракция била суровината, от която в завода се произвеждало слънчогледовото олио, но която след увреждането станала негодна за ползване по предназначение. Пълният размер на вредата за 80 метрични тона възлиза на 60 000лв. по средната пазарна цена към момента на увреждането. Твърди се, че по принцип слъчногледовата фракция се доставя със зърновози и след претегляне на автомобилната везна се приема в завода; след доставката суровините задължително се съхраняват в обособени съоръжения за да не бъдат увредени; частта, която се преработва директно в рамките на деня се насочва към производството, а останалата част се съхранява в силозите на завода и складове за съхранение на слънчогледа. Поради това и с оглед длъжността му се сочи, че в периода 24.-27-28.05.2020г. ответникът е бил длъжен да насочи получените суровини за съхранение, като определи колко точно ще се ползва за дневното производство, вместо да оставя суровините под влиянието на метеорологични условия - дъжд и влажно време, в резултат, на което те са били намокрени и увредени. Ответникът е следвало да нареди на подчинените си работници да приберат трошката, която дълго време била оставена на открито в двора на завода на дъжд и влажно време и когато вече била прибрана започнала да покълва и мухлясва, което я направила негодна за използване по предназначение. Твърди се, че като не е положил дължимата грижа според длъжностната си храктеристика (т.I вр. т.III, ал.1 и ал.5 от нея), с противоправно бездействие е причинил на ищеца вреди в размер на пазарната стойност на неприбраната и увредена продукция. В исковата и уточняващите молби по делото се твърди, че работодателят е узнал за увредените 80 тона трошка на 04.06.2020г., когато е била извършена инспекция на подукцията и са били установени влагата, мухълът, покълването и видимо лошото състояние на стоката. За констатациие е бил изготвен още и сертификат от „Бюро веритас България“ ЕООД на 12.06.2020г. Тъй към датата на откриването на уврежданията (04.06.2020г.) ТПО с ответника вече е било прекратено със Заповед №311/02.06.2020г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ (забавено изплащане на възнаграждение на служителя), без предизвестие, то и работодателят не е можел да проведе процедурата и да издаде заповед по чл. 210, ал.1 от КТ за реализиране на ограничената имуществена отговорност на служителя (л.34, абз. последен от делото на ВРС). По тези причини се моли за осъждане на ответника за процесната сума, както и за съдебни разноски. В о.с.з. твърденията и искането се поддържат. В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция поради изтичане на срока по чл. 358, ал.1, т.1 от КТ от откриването на вредата на 04.06.2020г. Оспорва в периода 24.-27- 28.05.2020г. да е упражнявал трудова функция, задълженията по която да са в причинна връзка със соченото от ищеца увреждане на стоката. Твърди, че само един ден (на 11.11.2019г.) е изпълявал длъжността „Директор, организация работници и служители, след която и към процесния период е бил на дъжност „Директор / Мениджър човешки ресурси“, която предполага различни задължения. Поради това и представената от ищеца длъжностна характеристика за позицията „Директор/Мениджър човешки ресурси“ бил несъвместима с тази длъжност, а и служителят не я бил подписвал. Ответникът не е бил длъжен да насочва слънчогледовата трошка за съхранение, не е отговарял за дейността на завода и за това какво количество суровина е било нобходимо за производството в рамките на деня; не е бил насно и какво количество суровини е било приемано или доставяно в завода. Практиката в завода била трошката да се съхранява на открито по нареждане на управителя и едноличен собстевник на капитала на ищеца и в правомощията на последния. Оспорва „съдържанието и датите“ на предствените частни документи – сертификати и снимков материал, фактура от 28.05.2020г. и предавателен протокол от 27.05.2020г. Възрязява твърдяната суровина да е била доставяна, евентуално закупената да е била процесната. Оспорва да е настъпило изобщо соченото от ищеца увреждане на стоката под влияние на метереологичните условия, евентуално такова да е настъпило след доставянето на продукцията. Евентуално сочи, че управителят и едноличният собственик на капитала А.Б. присъствал ежедневно в завода и лично следял всички процеси в него, в т.ч. какво количество трошка от слънчоглед или слънчоглед ще бъде доставяно и къде да се съхранява то. Оспорва всички предпоставки на предявения иск и моли за отхвърлянето му с присъждане на разноски, като в о.с.з. поддържа позицията си. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Прието е за безспорно по делото, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, като се потвърждава и от представените по делото трудов договор №369/11.11.2019г., допълнително споразумение от 12.11.2019г. към него, протокол за постъпване на, заявления от М. П. и заповед №311/02.06.2020г., че ответникът е заемал в предприятието на ищеца длъжността „директор организация на работниците и служителите“ за периода 11.11.2019 г. – 12.11.2019г., а от 12.11.2019г. – директор/мениджър на човешки ресурси, като на 02.06.2020г. ТПО е било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ. Представени са двустранно подписани длъжностни характеристики за позициите: директор, организация на работниците и служителите НКПД: 1114 9021 и директор, организация на работници и служители (директор/мениджър човешки ресурси НКПД: 1212 6002. Оспореният подпис на служителя на втората от тях е потвърден, като поставен от ответника, от приетата без възражения и кредитирана от съда СГЕ. Видно от двустранно подписана фактура №26315/28.05.2020г., между ищеца и „Меджик флейм“ ЕООД е възникнало правоотношение, по силата на което последното дружество е следвало да достави на ищеца 253.980 тона слънчогледова фракция на стойност 180325.80лв., като видно от приобщения двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 27.05.2020г. стоката е била доставена изцяло между 23.05.2020г. и 27.05.2020г. В протокола липсва посочване на мястото на предаване на продукцията на получателя й. По делото е прието и „сертификат за инспекция Job №BUR/20/04481“ от 04.06.2020г. с фото рапорт към него, издаден от третото лице „Бюро веритас България“ ЕООД. В него е описано, че това дружество е направило инспекция на 80 метрични тона трошка от слънчоглед в покрит склад в гр. Девня, склад „Захарен“, база на „Агро плант инвест“ за определяне на визуалното състояние на стоката, опробване на наличната такава и формиране на проби за анализ ако е необходимо. Описани са констатации за буци в дълбочина на купувете, затопляне и нехарактерен мирис на затоплено в дълбочина, както и миризма на мухъл и покълване; стоката не е в добро състояние, което може да се дължи на неправилно съхранение или увреждане или намокряне преди прием на същата в склада; взети са и са пломбирани четири композитни проби от стоката, като три са предадени за съхранение в „Бюро веритас“, а една - на ищеца. Касае се за частен свидетелстващ документ, издаден от трето лице за спора, всичките констатации в който (съдържанието на документа) са оспорени от ответника. Приложени са едностранно съставени от служители на ищеца анализни свидетелства (л.119-131 от делото на ВРС) за суровина „фракция слънчоглед“, с передназначение за влагане във фуражи, както и извадка от дневник док 06-6 „входящ контрол фракция слънчоглед“ за периода 23.05.2020г. – 27.05.2020г., извадка от складова програма и справка - покупка материални запаси в склад № 0002 материали за периода 01.05.2020г. – 31.05.2020г. Документите също са оспорени от ответника досежно отразените в тях данни. Приета е още и фактура №245/28.05.2020г. за извършени транспортни услуги от „БГ ленд ко“ АД, ведно с прлижение към нея, включително за доставка на 294.480 метрични тона слънчогледова трошка и до посочена база в Девня, но без други данни за мястото на доставяне или разтоварване. Видно от приети по делото писма от „Уникредит Булбанк“ АД, от „Първа инвестиционна банка“ АД от „Пощенска банка“ АД и от „Алианц Банк България“ АД, тези финансови институции не са били кредитни отношения с ищцовото дружество. Към писмо от 23.02.2023г. от „Българска банка за развитие“ ЕАД е приложено кредитното досие на ищцовото дружество, включително договор за факторинг сключен с банката, фактури издадени от дружеството като доставчик и договори за покупко-продажба на стоки. В приложено писмо от 27.02.202 г. от „Българо-американска кредитна банка“ е предоставена информация относно количествата суровина за производство на олио – маслодаен слънчоглед и слънчогледова трошка, констатирани при извършените проверки в складовите помещения на ищцовото дружество в гр. Девня, промишлена зона – юг. Посочено е, че на основание договор между банката, ищеца и проверяваща организация, проверките са били извършени от „СЖС България“ ЕООД; според таблица в писмото за описания период са били направени 27 проверки, при които били открити подробно посочени количества маслодаен слънчоглед в базата в гр. Девня, ПЗ – юг. От заключението по СГЕ, което съдът цени като неоспорено, се изяснява, че подписът срещу полето „получих екземпляр от длъжностната храктеристика (подпис на работника или служителя)“ в храктеристика на позиция директор, организация на работниците и служителите НКПД: 1212 6002 (директор / мениджър човешки ресурси, е изпълнен от ответника М. П.. Заключението по приетата САгрЕ съдът не кредитира в частта по въпрос №1, тъй като по обясненията на вещото лице в о.с.з. (л.140-гръб, абзац 2 от делото на ВРС) отговорът е даден единствено на база оспорения и частен като характер „сертификат от Бюро веритас“. От другите отговори в заключението се изяснява, че ако е било осъществено увреждане на 80т. слънчогледова трошка по посочения в „сертификата“ начин, то е възможно да се е дължало на влага, неправилно съхранение и намокряне на продукцията „преди прием в склада“. Пазарната стойност на 80т. слънчогледова трошка към м.06.2020г. е 27 200лв. Ако стоката е била в състоянието, описано в „сертификат от Бюро веритас“, тя не е можела да се ползва за хранене на животни или за пелети. Показанията на св. Дияна Ж. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК (служител на ищеца), като непосредствени за част от обстоятелствата, но също и като непоследователни и непълни (не си спомня някои значими за случая обстоятелства от 2020г.). От тях се изяснява, че свидетелката работи за ищеца в базата в гр. Девня, промишлена зона юг, от м.03.2020г. Ж. контролира лабораториите, които извършват анализите за контрол на маслото, шрота или на входящите суровини и при нередност я информират относно продукцията или суровината. Практиката била при постъпване на слънчоглед или на трошка се взема проба със сонда, анализира се при определени показатели и след това суровината трябва да се разтовари, но при констатирана нередност се обаждат на свидетелката. В повечето случаи тя отива да гледа при самото разтоварване на суровината, но ако има големи клечки сондата не може да вземе проба. Слънчогледът се разтоварта в силозна шахта, а за трошката има голям навес; след разтоварване тя се набутва навътре под навеса и служител започва да я поставя с фадрома за да отиде за преработване в лющачно-пресов цех. Свидетелката не може да каже дали цялото количество, което се стоварва, се влага в продукцията, или част от него се прибира под навеса. Познава ответника, който бил директор и началник, но не може да каже дали той е давал преки указания на служителите какво да извършат; на Ж. той не е давал указания. Свидетелката признава още, че не знае кога е изграден навесът; не знае и дали под него било възможно да се съберат 80 тона трошка. Показанията на св. М. М. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК (служител на ищеца), като непосредствени за част от обстоятелствата, но и като непоследователни и непълни (не си спомня някои значими за случая обстоятелства от 2020г.). От тях се изяснява, че свидетелят работи при ищеца от 2017г., а от 2020г. е на длъжност „началник смяна“. Служителите не правили нищо без знанието на ответника; той бил директор и той нареждал какво да се направи, включително колко трошка да се пресова за олио; тези решения били вземани само от директора. А.Б. може би бил шеф, но работниците нямали допир с него, директорът казв какво ще работят.Практиката била когато идва суровина тя да се прекара под навеса, като имало и склад; при дъжд и сняг суровините били пренасяни склада или под навеса, а преди да има навес ги завивали с брезент. Преди 3-4 години е нямало изграден навес, към 2020г. свидетелят не помни дали е имало навес или не. Когато М. П. бил директор свидетелят не помни да е имало голямо количество намокрена суровина. Преди около 5 години бил правен ремонт на склада, защото в него имало течове. Показанията на св. Ерсел М. съдът цени като обективни и базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се изяснява, че от 2017г. до 2021г. свидетелят работел при ищеца в гр. Девня, промишлена зона юг. Практика била трошката да се съхранява на открито, на плаца, до склад „пелети“ и склад „резервни части“. През 2020г. е нямало навес, под който да се съхранява трошката; до 2021г. нямало навес, изграден бил по-късно през тази година. Свидетелят често ходел в склада, който бил извън завода, да помага за общи работи; там не е виждал система за проветряване или за определяне влажността на въздуха в склада; в склада обаче имало много течове по цялата му дрължина. 253 980 тона продукция нямало как да се побере на плаца, 80 тона било възмобно. Трошката се съхранявала в силози, разтоварвала се в шахта, след това се качвала с елеватори и шнекове от силозите и от там се вкарвала в производството чрез друга шахта от силози. Когато фабриката била в ремонт оставала суровина, като трошката на плаца се покривала с покривала, но които не били достатъчно и били в „окаяно състояние“. Предполага, че началникът разпореждал суровината да се покрие. не е виждал да се бракуват суровини, докато е работел при ищеца. Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи: Относно предмета на делото: Действително в исковата молба е заявен петитум за реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника, но при явни нередовности на исковата молба, изразяващи се в липса на твърдения за всички предпоставки на конкретно сочената от хипотеза на чл.203 от КТ и за конкретното съставомерно противоправно поведение на ответника. След дадени указания по редовността с уточняваща молба от 01.07.2021г. ищецът изрично посочва, че предявеният иск е за осъждане на ответника за „трикратния размер на уговореното между страните БТВ, на осн. чл.206, ал.2 от КТ, с оглед заеманата от ответника „ръководна длъжност“ в предприятието; след което са изложени и твърдения за нарушенията му чрез бездействие, довели до вредите за работодателя. Характерът на претендираната за реализиране отговорност на ответника е потвърден и в следващата уточняваща молба от 20.07.2021г., в която след посочване на момента на откриване на уврежданията на стоката (04.06.2020г.) ищецът твърди, че тъй като ТПО със служителя било прекратено на 02.06.2020г. без предизвестие, то и работодателят не е можел да издаде заповед по чл. 210, ал.1 от КТ за реализиране на ограничената имуществена отговорност на служителя. Затова ищецът „търси ангажиране на ограничената имуществена отговорност на служителя по съдебен ред“ (л.34 и л.34-гръб от делото на ВРС). При тези данни не може да възникне съмнение, че уточненият предмет на разглеждане по делото е правно основание чл.203, ал.1 вр. чл.206, ал.2 от КТ. Нещо повече – по повод обжалването на прекратителното определение на ВРС е постановено Определение №239/22.06.2022г. по ч.гр.д. №694/2022г. на ВКС, задължително за долустоящия съд, на осн. чл.278, ал.3 от ГПК. В него изрично е прието, че тъй като в настоящия случай вредата от е установена на 04.06.2020г., тоест след прекратяването на ТПО със служителя на 02.06.2020г., провеждането на рекламационната процедура по чл.210 от КТ не е условие за допустимост на иска по чл.203, ал.1 от КТ, доколкото прихващане в рамките на ТПО не е било възможно към момента на откриване на увреждането. Поради това е прието, че „предявеният иск за ангажиране на ограничена имуществена отговорност на работника“ е допустим и делото е върнато за разглеждането му по същество. Което изцяло потвърждава формирания извод относно предмета на делото, а въззивните доводи за обратното са базирани на превратно тълкуване на произнасянето на ВКС. По тези съображения всички оплаквания за недопустимост на решението на ВРС, за произнасяне по непредявен иск, за несъобразяване с акта на ВКС и неразбиране как ищецът е формирал претенцията си, са несъстоятелни. По основателността: Уважаването на предявения иск с правно основание чл.203, ал.1 вр. чл.206, ал.2 от КТ предполага пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: съществувалото ТПО между страните към датата на твърдяното противоправно деяние (действие или бездействие) на ответника; по което последният е заемал ръководна длъжност в структурно звено, дейността на която е пряко свързана със соченото увреждане; реално претърпяните вреди от работодателя по вид, размер, механизъм и начин на възникване; които да са в пряка причинна връзка с небрежността на служителя при и по повод изпълнение на трудовата му функция. При установяването им е в тежест на ответната страна да докаже положителните твърдения, на които основава възраженията си, в това число правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи такива. На първо място следва да се разгледа възражението за предявяване на иска след изтичане на давностния срок за него. Съгласно чл.358, ал.1, т.1 от КТ искът за реализиране ограничената имуществена отговорност на служителя следва да бъде предявен в едномесечен срок, който съгласно чл.358, ал.2, т.2 КТ тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е можело да бъде упражнено, а при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. При това положение и по аргумент от чл.210, ал.5 от КТ следва изводът, че специалният едномесечен срок за предявяване на иск по чл.203, ал.1 от КТ започва тече от деня на откриване на вредите при прекратено към този момент ТПО. Под „откриване на вредата“ се разбира моментът, в който работодателят узнае за извършеното от работника или служителя вредоносно нарушение на трудовата дисциплина с неговите съществени признаци – субект на нарушението, време, място и условия на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието като нарушение и причинената вреда. Именно в рамките на едномесечния срок от откриването на вредата в изяснения смисъл, тоест от установяване за съществените елементи състава на увреждащото нарушение, работодателят следва да прецени и съответно да ангажира имуществената отговорност на работника или служителя по чл.203, ал.1 от КТ – чрез процедура по чл.210, ал.1-4 от КТ (при продължаващо ТПО) или по исков ред (при прекратено такова към съответния момент). В настоящия случай в исковата и в уточняващите молби се твърди, че ищецът е узнал за увредените 80 тона слънчогледова продкукция на датата 04.06.2020г., когато е била извършена инспекция на същата и били установени влагата, мухълът и видимо лошото състояние на стоката. Соченият момент на откриване на увредената продукция не е оспорен от ответника, като косвено се подкрепя и от представения сертификат от 12.06.2020г., доколкото ищецът се позовава именно на него относно „узнаването“. По тези причини „откриването на вредата“ на 04.06.2020г. (евентуално най-късно на 12.06.2020г.) се явява установен по делото, в който смисъл са и съображенията на ВКС при отмяната на прекратителното за производството определение. Следователно от този момент работодателят е можел да реализира отговоността на служителя по чл.203, ал.1 от КТ, като при прекратеното към него ТПО – по съдебен ред. Което в случая означава, че при всички положения давностният срок по чл.358, ал.1, т.1 КТ е изтекъл най- късно през м.07.2020г., близо 11 месеца преди предявяването на иска по делото на 14.06.2021г., а направеното с отговора възражение за това е основателно. Тъй като в интерес на правната сигурност съдебната практика приема, че изтеклата погасителната давност обуславя неоснователността на предявен паричен иск, изложеното е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на предявения такъв чл.203, ал.1 вр. чл. 206, ал.2 от КТ в случая. Приетото от ВРС в този смисъл е законосъобразно и обосновано, а отделно срещу него не са заявени и въззивни оплаквания. Формираният краен извод се потвърждава на още едно самостоятелно и независимо от горното основание, а именно: От съвкупния анализ на приетите по делото фактура №26315/28.05.2020г., приемо-предавателен протокол от 27.05.2020г., фактура №245/28.05.2020г. и приложение към нея, може да бъде прието, че в периода 26-28.05.2020г. „Агро плант инвест“ ЕООД е получило от „Меджик флейм“ ЕООД и 253.980 тона слънчогледова фракция, доставена до базата на купувача в гр. Девня чрез превозвач. От тези и от останалите по делото доказателства обаче изобщо не се установява конкретното място на доставяне или разтоварване на стоката и оставянето й на това място няколко дни поред. Подобни данни няма във фактурите и протоколите, а разпитаните по делото свидетели нямат никакви впечатления конкретно за тази стока и за този период. Придобиването в патримониума на ищеца на 253.980 тона продукция в този смисъл е крайно недостатъчно за ангажиране отговорността на ответника, при липсата на доказателства свързаните с нея обстоятелства при приемането й и в следващите дни (до соченото откриване на увреждането й на 04.02.2020). Отсъстват каквито и да било доказателства и за атмосферните условия през този период или за други обстоятелства, станали причина за намокрянето и за увреждането на стоката (ако последните биха били установени), поради което и заключението по въпрос №2 от САгрЕ е чисто хипотетично. Към всичко това за доказването на самото увредено до негодност състояние на слънчогледовата продукция в началото на м.06.2020г. са представени единствено „сертификат за инспекция“ от 04.06.2020г. и анализни свидетелства за периода 23.05.2020г. – 27.05.2020г. Първият от тези документи е издаден от трето лице - частноправен субект и съставлява частен свидетелстващ документ. След като констатациите в него (съдържанието на документа) са оспорени от ответника, но не са подкрепени от други доказателства (освен анализните свидетелства, но които са едностранно издадени от служители на ищеца и са изгодни за него), документите няма как да бъдат противопоставени на ответника, а констатациите в сертификата - да бъдат приети за установени. Заключението по въпрос №1 от САгрЕ в тази връзка не се кредитира от съда, тъй като според обясненията на вещото лице в о.с.з. (л.140-гръб, абзац 2 от делото на ВРС) отговорът е даден единствено на база оспорения и частен „сертификат от Бюро веритас“. Никой от разпитаните свидетели не дава показания за състоянието на стоката към началото на м.06.2020г., дори напротив – и св. М., и св. М. не знаят докато отв. М. П. е бил директор да е имало случай на голямо количество намокрена суровина. По тези причини съдът намира за недоказани твърдяните период, място, начин, механизъм и условия на възникване на щети за работодателя, както и самите вреди по вид и характер. Което само по себе си е достатъчно за отхвърляне на предявения иск по чл.203, ал.1 от КТ. На трето място и като следствие от горното ищецът не установи сочените вреди за него да са настъпили в пряк резултат от небрежността на ответника при и по повод изпълнение на трудовата му функция. Всъщност св. М. и св. Ж. изобщо не помнят през 2020г. да е имало навес в базата на ищеца в гр. Девня, в съответствие с което св. М. потвърждава липсата на такъв в разглеждания период. Последният свидетел разказва и за „окаяното състояние“ на покривалата, с които е била „защитавана“ от влага стоката „на плаца“, като в същото време св. М. и св. М. разказват за налични течове в склада за съхранение на стоката, наложили негов ремонт преди 5 години. Тези данни в съвкупността им създават предположение за вероятно намокряне на стоката и дори при нейно „покриване или прибиране“, като допълнително разколебават и без това непроведеното от ищеца пълно доказване на соченото противоправно бездействие на ответника по делото. Което още веднъж мотивира отхвърляне на предявения по делото иск. В контекста на изложените три групи съображения за неоснователност на предявения иск останалите въззивни оплаквания са без значение за крания резултат по спора, доколкото недоказаността на който и да било от елементите от състава на спорното право, особено на няколко от тях, обуславя отхвърляне на иска, както в настоящия случай. В обобщение на гореизложеното въззивният съд намира за недоказани по делото предпоставките на предявения иск, поради което искът подлежи на цялостно отхвърляне. По изложените съображения и поради съвпадане на решаващите изводи на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението на последния следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС не следва да бъдат ревизирани. Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на ответника-въззиваем се следват разноски за адвокатски хонорар.Възражението за прекомерността му не се споделя в случая, доколкото хонорарът без ДДС е в размер по-малък от претендирания от възразяващата страна, оценила труда на адвоката си по делото по този начин, а разликата ДДС подлежи на заплащане в полза на държавния бюджет на императивно основание. Воден от горното съдът