Решение № 39 от 11.2.2019 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 26/2019 г.

производството по делото, съдебният изпълнител по същество е приел, че длъжникът по делото ГДИН – София е държавно учреждение, при което и съгласно разпоредбата на чл. 519, ал.1 ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания. Този извод на съдебния изпълнител е правилен и законосъобразен. Макар, че процесуалният закон не съдържа легална дефиниция на понятието „държавно учреждение“, същностните му белези се извеждат от съдебната и конституционната практика. Според възприетото становище определящо за държавните учреждения е ежегодното бюджетно финансиране, а особеността на реда по чл. 519 ГПК произтича от особеностите на държавните учреждения, които са юридически лица с двойствено положение: подчинени са на публичното право във връзка с осъществяването на възложените им държавни функции - имат за основен предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица, респективно в общонационален интерес, и се субсидират от държавния бюджет; подчинени са и на частното право като носители на субективни права и правни задължения. В теорията и съдебната практика най-общо се приема, че държавното учреждение е организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема неговото финансиране изцяло от държавния бюджет, ежегодното бюджетно фанансиране, както и основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. С оглед тази си характеристика и възложените държавни функции по п ряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, длъжникът в изпълнителното производство – ГДИН, безспорно е държавно учреждение по смисъла на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 от ГПК. Предмет на образуваното изпълнително производство безспорно е парично вземане на взискателя В., поради което според цитираната императивна разпоредба е недопустимо принудително изпълнение против длъжника ГДИН. С разпоредбата на чл. 519, ал. 2 от ГПК е предвиден редът за изплащане на дължимата сума - и зпълнителният лист следва да се предяви на финансовия орган на ГДИН, като присъдената сума следва да се изаплати от предвидените за това средства по бюджета й, а а ко няма такива средства, вишестоящото учреждение следва да предприеме необходимите мерки и да предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. Следва да се отбележи, че видно от уточняваща молба на адв. П., същият е разяснил подробно реда на жалбоподателката и е подготвил необходимите документи за оказване на съдействие по реализиране на правата й по установения ред пред ГДИН, в т.ч. за постигане на целения от жалбоподателката резултат – прихващане на вземането с насрещно вземане на ГДИН по изп.д.№112/2015г., респ. погасяване на вземането на МП по изп.д.№415/2018г. и прекратяване на посочените изп. дела против нея. С оглед изложеното, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител. Подадената жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Ръководен от изложеното, съдът