Решение № 563 от 9.7.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1477/2024 г.

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Производството по делото е образувано въз основа на жалба от С. Г. Р., ЕГН: ••••••••••, адрес: ••••••••••••••••• чрез адв. Г. К. против Наказателно постановление № 587/18.03.2024г на Директора на РДГ-Б., с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, пр.3 ЗЛОД вр чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД, на основание чл. 84, ал.1 3ЛОД, чл.94, ал.1 ЗЛОД, на жалобподателя са наложени: наказание "Глоба" в размер на 150 лева, "Лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години, както на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД е отнето ловното оръжие Б., модел ••, 12 калибър Е №••••, представляващо вещ, предмет на нарушението. В жалбата се изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното НП, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се изтъква, че е неправилно и предубедено описана фактическата обстановка, което е в основата на формирани неправилни фактически и правни изводи.Като конкретни измерения на допуснати съществени процесуални нарушения се акцентира върху неосигуряването на обективни свидетели, т.к. свидетелската нагласа на горските служители е повлияна предвид качеството им на заинтересовани от изхода на преписката. Жалбоподателят С. Р., редовно призован, се явява лично и с адв.Г. К. с надлежно адвокатско пълномощно по делото.В подробна писмена защита жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Г.К. поддържа жалбата относно искането за пълна отмяна на НП. Оспорва фактите и обстоятелствата, възприети в АУАН и констатациите, отразени в НП, като изтъква различна фактологична версия относно събитието на проверката, а именно, че доверителят й бил нов в ловната дружина и стриктно спазвал инструкциите на ръководителя св.И., което хармонира с генералния извод за субективна несъставомерност на нарушението.Извършен е подробен доказателствен разбор на показанията на свидетелите, в услуга на тезата за недоказаност и липса на безспорна установеност на конкретното място на нарушението, респ. че нарушението е установено на горски път между отдел 183 и 184. Предвид недоказаност на административно-наказателното обвинение се настоява НП да бъде отменено изцяло. Административно - наказващият орган Директора на РДГ-Б., се представлява от упълномощения адв, В. Ч. от БАК и от юрк.С.а, които претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представят подробна писмена защита, с която представят в подробен ракурс доказателствена интерпретация на свидетелските показания на служителите ЮИДП-С., в насока доказателствена мотивираност и обоснованост на извода за извършено нарушение по см. на чл.84, ал.1, предл.3 ЗЛОД. Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган, поради което е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект. Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Няколко дни пред 11.11.2023 г. св. Ш. – гл. специалист в ЮИДП-С. получил информация за ловна дружина, която ловува в нарушение на издадено разрешително за групов лов в района на ловностопански район „Р.“. С оглед установяване на лицата на 11.11.2023 г. свидетелят Ш. заедно със св. И.Ц.Т. се разположили на територията на държавно ловно стопанство „Р.“, в отдел 184, намиращ се на около 30 м. от черен горски път, разделящ отдел отдели 183 от 184, в ловностопанския район Р.. В показанията си свидетелят изтъква, а видно и от картовия материал /карта на ловностопански район териториално поделение Р. с номенклатура на ловното стопанство и включените подотдели и /карта на ловностопански район И./, че отдел 183, в частност подотдел 183 в се намира в съседство с ловностопански район на ловна дружина И., но земната повърхност е отграничена от дере между двете ловни стопанства. Свидетелят възпроизвежда своите визуални възприятия от 11.11.23 г., а именно, че дружината била в границите на ловно стопанство с.И., след което получил обаждане от колега от ЮИДП-С., че ловците с джиповете си се преместили в ловностопанския район на ДЛС ТП Р.. Свидетелят наблюдавал на отстояние 30-40 м от горския път, по който имало разпръсната царевица /между отдел 183 и 184/, че ловците от ловната дружина, а сред тях и жалбоподателят С. Р. се движели по черния горски път, с извадени от калъф и сглобени, заредени ловни оръжия. Ловците навлезли в отдел 183, след което част от тях преминали в отдел 184, чувайки шум и стъпки на дивеч. На около 10-15 м. от св.Ш. и св. Т. бягала кошута и навлезлите в отдел 184 ловци насочили оръжие към нея, когато св.Т. започнал да вика, след което навлезлите ловци се върнали на черния горски път между двата отдела. Свидетелят Ш., заедно с колегата си И. Т. спрели лицата, легитимирали се и установили, че всички от тях, в т.ч. жалбоподателят, носят в ръка извадени от калъф и сглобени ловни оръжия. Свидетелят, конкретизира, че условното разграничение между отдели 183 и 184 е черният горски път и дърво, маркирано с око, както и че подотдел 183 в е на отстояние около 30 м. от черния горски път, откъдето ловците преминали с извадени от калъф оръжия. По –нататък ловците представили на легитимиралите се служители на ЮИДП-С. бележка за групов лов, която не била относима за ДЛС-Р., а за друго ловно поле. На ловците било разпоредено да оставят оръжията върху капака на служебните автомобили и на автомобилите на представители на ДЛС Р. и било поискано съдействие от РУ 04 МВР с цел оказване на съдействие по установяване самоличността на ловците и описание на оръжията. Междувременно с оглед метрологичните условия и завалялия дъжд, преди пристигане на екип на МВР, ловците започнали да си взимат оръжията и да ги прибират в калъфи.Тази част от свидетелстването на Ш. кореспондира и обяснява напълно съдържателната особеност на свидетелстването на полицейските служители св.Д. и св. Ц., които пристигайки на място установили оръжията прибрани в калъфи и поставени върху паркираните автомобили. Посочените служители на 04 РУ на МВР-Б., които пристигнали на място, снели самоличността на ловците, в т.ч. жалбоподателят С. Р. и описали носените от тях оръжия – в т.ч. носеното от жалбоподателя –ловно оръжие, марка Б., модел ••, калибър 12, №Е••••. Свидетелското изложение на св. Ш. хронологически, пространствено и предметно напълно съответства с изложеното от св.И. Т., като в показанията на двамата свидетели не се установяват противоречия, липсват логически несъответствия и основания за третирането им като пресъздаващи вътрешно дискредитирана или обективно невъзможна версия. Свидетелят И. Т. отчетливо заяви, че група ловци, сред които жалбоподателя С. Р. са били възприети да преминават на 250 м навътре в отдел 183, място залесено с американски дъб, , като всички носели в ръце извадени извън калъф пушки, докато св.Т. и св.Р. били позиционирани на отстояние около 20-30 м. от пътя в отдел 184. Съществен доказателствен принос за точна конкретизация на мястото, на която се е осъществила проверката по отношение на ловците, сред които жалбоподателят Р. предоставят показанията на св.С. С..Същият отбелязва, че именно в подотдел 183в, на отдел 183 на територията на ДЛС ТП Р., служители на ЮИДП-С. са инициирали проверка на преминаващите оттам група ловци. Свидетелят С. се присъединил в по-късен етап на проверката, по сигнал на служителите на ЮИДП –С. и в присъствието на екип на 04 РУ-Б., установил, че проверката на спрените ловци, сред тях и С. Р. се извършва именно в подотдел 183 в на ДЛС Р.. При това положение и въз основа на закрепените в Констативен протокол Серия ••••••••••••• фактически данни, на 14.11.2023 г. актосъставителят С. С. на длъжност Горски инспектор при РДГ Б., съставил АУАН БЛ.№0107435/14.11.23 г., за това, че на 11.11.2023г. свидетелите О. Т. П. и Ю. Х. в хода на проверка на територията на „Държавно ловно стопанство“ Р., в което, в подотдел 183в, като част от отдел 183 съгласно Ловностопански план на ТП „ДЛС“ Р., обл.Б., утвърден на 30.08.2023 г., установили ловна дружинка, сред която жалбоподателят С. Г. Р., който се ловувал в землището на с.И., подотдел 183в, като се движел извън населеното място с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие, марка „Б.“, модел •• 54, калибър 12 № Е ••••4, с редовно заверен билет за лов за 2023 г. извън определените места в разрешителното №•••••••••••••г. за групов лов на дива свиня, като не е убил или уловил дивеч. Посоченото разрешително за групов лов на дива свиня се отнасяло за ловно стопански район И., ловище З... Фактическите елементи от състава на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено били установени с КП № 001148 от 11.11.2023 г., ПК № 001149 от 11.11.2023 г., КП№ 001150 от 11.11.2023 г, КП№ 000101 от 11.11.2023 г. и КП № 000102 от 11.11.2023 г. както и от свидетелите О. Т. П. и Ю. Х. Ш.. Пототдел 183в като част от отдел 183 се намира на територията на ДЛС Р. /стр.111 на Ловностопански план на ТП Държавно ловно стопанство „Р.“, обл.Б., утвърден на 30.08.2023 г./ и представлява ловище „Ж.к.“, различно като местоположение, площ и граници от ловище „З.“. Последното се намира на територията на ДГС Б., съгласно Заповед №535/28.07.2015 г. на изп. д-р на ИАГ и утвърден със заповедта Горскостопански план на ТП Държавно горско стопанство Б. /стр.14 и стр. 107 т.2.1.11/ и е част от ловностопански район на ловна дружина „И.”, включваща отдели 177ч, 178ч, 180, 181, 220, 221, 313ч, 314ч. Посоченото противонормено поведение е субсумирано от актосъставителя съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1, предл.3 ЗЛОД вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД в съставения против нарушителя АУАН Серия ЖОО 2023 г. №0107435/14.11.2023 г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал, вписвайки в реквизит „възражения“: Не съм извършил описаното в акта нарушение!“. В срока по чл.44, ал.1 ЗДДС постъпили писмени възражения, идентични с изложените в жалбата и пресъздаващи в различна светлина фактологията относима към казуса. Въз основа на съставения акт на 18.03.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Директор на РДГ Б., счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била възприета идентична правна квалификация на нарушението като такова по чл.84, ал.1, предл.3 ЗЛОД вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.96, ал.1 ЗЛОД, чл.84, ал.1, чл.94, ал.1 ЗЛОД и чл.95, ал.1 ЗЛОД наложил на нарушителя глоба в размер на 150 лв, "Лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години и на осн. чл. 95, ал. 1 ЗЛОД било отнето ловното оръжие Б., модел ••, 12 калибър Е №••••. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своята вътрешно-логическа характеристика, произход и информативност, формират единна и непротиворечива доказателствена верига, която е непрекъсваема по своята еднопосочност и необорена от други валидно събрани и ангажирани от страните доказателства. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено компетентен орган – Директор на РГД Б., който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №РД-49-199/16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – главен специалист горски инспектор, който безспорно е овластен и компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗЛОД предвид включените в длъжностната му функция изисквания, свързани с опазване горските територии и дивеча в поверените им райони, в т.ч. проверка на документите за лов, а нормативната компетеност на АНО и актосъставителя произтича от чл.96, ал.1 ЗЛОД. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите по своето съдържание отговарят на предписания от законодателя съдържателен минимум от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушенията факти и обстоятелства са описани изчерпателно, достъпно и точно, с нужната фактическа и юридическа прецизност, относно темпорални, пространствени и предметни предели на нарушенията, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. По отношение на приложимия материален закон съдът намира следното: Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за безспорна доказаност и несъмнена установеност на описаното нарушение по ЗЛОД, като след задълбочено и всеобхватно, качествено проучване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно са диференцирани и кореспониращите санкционни норми на чл.84, ал.1, пр.3 - чл.94, ал.1, ЗЛОД. Въззивникът е наказан за нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. С диспозицията на изпълнителното деяние е очертано като административно съставомерно поведението на лице, което ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Според дефиницията, дадена с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. От данните по делото е видно, че жалбоподателят се е движел извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Не са ангажирани доказателства същият да е притежавал писмено разрешително за лов за района, в който е бил установен от служителите на РДГ-Б.. Доказателствена обезпеченост на административно-наказателно обвинителната теза намира обосновка в анализа на фактическите данни, извеждащи се от свидетелските показания на свидетелите И. Т. и Ю. Ш., и в писмените доказателства по делото, представляващи своеобразен коректив на твърденията от жалбоподателя. Оценъчната дейност на настоящия състав се базира на формулираните от НПК и утвърдени от съдебната практика стандарти за достигане до истинно фактическо установяване. В този контекст съдът подложи на преценка показанията на очевидеца на нарушението Ю. Ш. –с оглед характера на пресъздадената чрез тях информация, която е плод на оригинерни и непосредствени визуални възприятия относно местонахождението на жалбоподателя на процесната дата и особеностите относими към начина на държане на притежаваното от него оръжие марка Б., модел ••, калибър 12. Предвид произхода на тази информация от длъжностно лице, формиращо възприятия в обхвата на длъжностната си функция, както и с оглед връзката на възпроизведената фактология със събитието на нарушението, предвид пълнотата и точността й, както и нивото на устойчивост на съответния свидетел към възпроизвежданите от него обстоятелства, съдът прие, че показанията на свидетеля са достоверен източник на информация относно правнозначимите факти.Тези показания намират пълно логическо съответствие с показанията на свидетелите И. Т. и актосъставителя С. С.. За обезпечаване на нужните прецизност, точност и максимална коректност при интерпретацията на съдържанието на доказателствата и доказателствените източници следва да се отбележи още, че мястото, на което е фиксирано установяването на нарушителя несъмнено попада извън територията на ловище „З.“ в ловностопански район Ивор, в обсега на което единствено поражда правно действие издаденото на жалбоподателя Разрешително за групов лов серия ЮИ 020373. Видно от наличните в административно-наказателната преписка писмени доказателства– извадка от картата ловностопански район "И.", ДГС Б., както и Заповед №535/28.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИАГ относно утвтърждаването на горскостопанския план и плана за ловностопански дейности на ТП „Държавно горско стопанство‘ Б., ведно с номенклатурна разпечатка на ловностопански план на "ДГС Б." съдържаща обозначение относно териториалното деление на ловностопанските райони, безспорно се установява, че мястото където С. Р. се е движел с извадено от калъф и сглобено и заредено ловно оръжие, а именно подотдел 183: в се намира на територията на ДЛС "Р.", ловище „Ж.к.“, която не попада в границите на ЛД "И.", за която жалбоподателят е имал издадено разрешително. Ловностопански район на ловна дружина „И.“ обхваща териториално ловищата №1 „Ч., №2 „З.“, като ловностопанският район на ловна дружина „И.“ съгласно номенклатурния каталог включва следните конкретно обособени отдели и подотдели: 177ч, 178ч, 180, 181, 220, 221, 313ч, 314ч., респ. посочените отдели и подотдели бележат несъответствие като местонахождение, площ и граници с мястото на установимата форма на извършено нарушение- подотдел 183: в. от ТП ДЛА „Р.“. Като притежател на валиден ловен билет и член на ловна дружина "И." жалбоподателят е бил длъжен да познава територията, в която ловната дружина има право да ловува. Също така видно от издаденото разрешително за групов лов серия ЮИ 020373 (л. 14) подписано от С. Р., ясно са посочени ловностопанския район, ловището и местността, в която е следвало да се осъществява лова на дива свиня. / В т.см. относно пълнообхватното съзнаване на елементите на фактическия състав на нарушението, в т.ч. точното местонахождение, при което се изпълнява дейност, съотносима с дефинитивната форма, категоризирана като ловуване съгл. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД виж Решение № 852 от 26.06.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 330/2022 г.; Решение № 1108 от 14.10.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1303/2022 г. / Предвид констатираната информативност на изложението на разпитаните свидетели от ЮИДП-С. и актосъставителя, последователността на твърденията им, тяхната логичност, правдивост и вътрешна непротиворечивост, както и съответствието им с останалите писмени доказателства, настоящият състав, приема, че безспорно е доказано, че по време на извършената проверка санкционираното лице се е движело с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие в подотдел 183: в, а при спирането му за проверката същият се е намирал на черен горски път между отдел 183 и 184 на ДЛС „Р.“ /видно и от картата л.34 на ТП ДЛС: “Р.“, подотдел 183 в се намира в близост до черния горски път, т.н. око на отдел 183 на ДЛС Р., на който са спрени ловците, сред които С. Р. при проверката. Посоченото място на нарушението несъмнено е извън пределите на разрешеното място за лов съгласно обхвата на издаденото разрешително за групов лов ЮИ ••••••••••••• г., териториално обвързващо легитимността на ловната дейност единствено в ловно стопански район И., ловище З.. В този контекст в Решение № 1108 от 14.10.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1303/2022 г.се приема следното споделимо от настоящия състав становище: В случая, дори и да не е имало обозначителни надписи относно границите на отделите и ловищата, като притежател на валиден ловен билет и член на ловна дружина "Добра поляна" ответникът по касация е бил длъжен да познава територията, в която ловната дружина има право да ловува. Също така видно от издаденото разрешителното за групов лов серия ЮИ № 001373 подписано от Ш. Х. А., ясно е посочена ловностопанския район, ловището и местността, в която е следвало да ловува.“ Изцяло в този смисъл е и Решение № 852 от 26.06.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 330/2022 г. Ето защо съдът намира за правно несъстоятелни защитните аргументи на жалбоподателя и процесуалния му представител, за липса на обозначаване на отделните райони.чрез недвусмислена маркировка на границите между отделните ловни стопанства и прилежащи към техния обхват отдели. Тъкмо напротив – изрично е посочено в землището на кое село е установен Р. и в кой подотдел на ДЛС „Р.“ (от АНО е представена и карта на ловното стопанство с нанесени отдели и подотдели на нея). В случая, доколкото се касае за място извън урбанизираната територия – посочването на землището в границите на ловностопанския район и подотдела, съгласно номенклатурата на ловното стопанство изпълва фактическата рамка за прецизно определяне на мястото на нарушението и удовлетворява критерия за достатъчност на административно- наказателното обвинение. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЛОД - правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Същевременно съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЛОД - който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Предвид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че нарушението е безспорно установено от обективна и субективна страна, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. Г. Р. за извършеното нарушение. Относно съблюдаването на правилата за законосъобразно индивидуализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя: Санкционната част на разпоредбата на чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД предвижда наказание глоба в диапазон от 50 лв. до 400 лв. за деец, който ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. В обсега на правомощията по контрол върху индивидуализацията на наказанието, при съобразяване на размера на наказанието в санкционната част на приложимата административно- наказателна разпоредба на чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл. 12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на наложеното административно наказание глоба за нарушението по чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Наказанието „глоба“ в случая не е индивидуализирано от наказващия орган в минималния посочен в закона размер, а е определен размер на 150 лв. при пълна липса на мотивираност и аналитично изследване на характеризиращите деянието и дееца група смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, в т.ч., че се касае за първо нарушение на жалбоподателя, намира, че наказанието "глоба" следва да се редуцира до минимума от 50 лева, което би било ориентирано с по-висока степен на ефективност към постижимостта на корективната цел на чл.12 ЗАНН –да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и ал. 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от същия закон се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Конструираният от законодателя санкционен механизъм в чл.94, ал.1 ЗЛОД чрез изброителното препращане към състава на чл.84, ал.1 ЗЛОД във всички визирани нормативни хипотези, обуславя виждането, че единствена предпоставка за кумулативно налагане на описаното наказание е извършено нарушение, в случая на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. Други изисквания законът няма, като продължителността на това кумулативно административно наказание е в строго фиксиран размер, който не подлежи на корекция. Същите изводи следва да се направят и относно приложението на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, който регламентира отнемането в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване. Разпоредбата, както и тази на чл. 94, по силата на препращаща нормативна регулация, въздига в необходима предпоставка, за да се отнеме в полза на държавата оръжието и другите средства за ловуване, единствено извършването на нарушение на чл. 84, чл. 85 и чл. 86 от ЗЛОД. Визираната предпоставка е налице, затова и постановеното с НП отнемане на ловното оръжие е извършено законосъобразно. В този смисъл настоящият състав прие, че наказателното постановление следва да бъде изменено с намаляване размера на наложената глоба от 150 на 50 лева. В останалата си част относно наказанието по чл. 94, ал. 1 ЗЛОД и отнемането на ловното оръжие- Б., модел ••, калибър 12 №Е•••• на осн. чл. 95, ал. 1 ЗЛОД законът е приложен правилно от АНО и НП в тази част следва да бъде потвърдено. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като деянието не може да се квалифицира като „маловажно”. В дефинитивната пояснителна норма на чл.93, т.9 НК, законодателят синтезирано е указал характеристиките на маловажен случай, респ. основните разграничителни направления, в които следва да се търсят съществените му отлики спрямо основната и типична обществена опасност от състава на съответното нарушение. Законът разглежда съдържанието му като интегрално цяло от два фактора. На първо място са липсата на вредни последици или алтернативно– наличие на други смекчаващи обстоятелства. Но не каква да е липса на вредни последици, респ. съчетание на смекчаващи обстоятелства, а единствено имащите тежест и значение, което минимизира степента на обществена опасност, типична за състава на нарушението, правейки неоправдано използването на административносанкционните механизми. Тези два фактора трябва да са едновременно налични, като не е възможно някой от тях да компенсира или да замести другия. Този текст държи сметка за дължимата преценка относно степента на обществена опасност на едно деяние, изразима като балансираност и пропорционалност между засегнатия с него или поставен в риск правно защитен интерес – от една страна и правата на самия нарушител – от друга страна. В случая с признаването на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението на чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД този баланс на ценности не е накърнен, поради установимо пълно съответствие между фактически извършеното от Ст.Р. и базисните характеристики на състава на нарушението в чл.84, ал.1, пр.3 ЗЛОД, консумиращи типичното и обичайно ниво на обществена опасност за това нарушение. Преценката за "маловажност" следва да се прави по линия на фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.. С оглед горните критерии настоящият случай е лишен от правоизключващи или намаляващи обществената опасност на деянието и административно-наказателна отговорност фактори, правещи административната санкция необоснована репресивна мярка на естеството и правната укоримост на извършеното. Процесният случай не се отличава от останалите типични такива, тъй като поставя в опасност от увреждане обществените отношения, свързани със закрилата на биоразнообразието и съхраняването на дивеча като животински екземпляри и ресурсни разновидности, свързани с биологичното равновесие, респ. нарушението накърнява императивната регулативна рамка на разрешителния режим за ловни дейности. При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на структурата, към която принадлежи наказващия орган /Изпълнителна агенция по горите/ следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.4, вр.ал.1 от ЗАНН, съдът