Решение № 6428 от 27.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6381/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. В., с която е предявен осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за заплащане на сумата от 70 409.88 лв., представляваща стойността на извършена от доставчика на платежни услуги неразрешена платежна операция, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото, до окончателното изплащане на задължението. Ищецът в исковата молба твърди, че на 17.02.2015 г. /съобразно уточнителна молба от 30.10.2024 г./ е сключил с ответната банка договор за спестовна сметка „Мега плюс“, съгласно който банката открива и води безсрочна спестовна сметка в лева, като приема за съхранение пари на титуляря и извършва плащания в рамките на наличността по сметката по негово нареждане. Към края на 2023 г. при справка съпругата му – Н. Х. В., снабдена с изрично пълномощно, установила липса в наличността на сметката в размер на 36 000 евро, излъчена на 11.04.2022 г. Сумата била наредена с основание покупка на недвижим имот – ателие на непознато трето лице в „Банка ДСК“ АД. На 11.12.2023 г. Н. В. подала писмена жалба за оспорване на платежната операция. Отговор й бил връчен на 22.02.2024 г., с който банката отказала да възстанови сумата по неправомерно извършената трансакция, тъй като не било постъпило възражение срещу нея в предвидения срок и не били налице основания за невалидност на платежната операция. Липсвала конкретика относно това как и от кого е била наредена оспорената трансакция. Относно последната по сигнал на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД било образувано досъдебно производство № 15038/2024 г. на СДВР, както и пр. пр. № 12613/2024 г. на СГП. Ищецът сочи, че пред г-жа В. били изразени съмнения от управител на клон на ответната банка, че служители на последната, имайки достъп до сметката в качеството им на служебни лица, злонамерено са изтеглили оспорената сума. Заподозрените две служителки впоследствие напуснали банката. На 04.04.2024 г. ищецът връчил на ответника нотариална покана с цел постигане на споразумение. Същата останала без отговор. Твърди се, че отказът на банката да възстанови сумата по оспорената трансакция е неправомерен, тъй като сметката е спестовна, а не разплащателна и не се предполага от нея да се извършват платежни операции. Освен това се посочва, че ответникът като доставчик на платежни услуги не уведомил титуляря на сметката за извършената платежна операция. Излагат се съображения, че ищецът е възрастен човек и страда от заболявания, възпрепятстващи го да ползва онлайн банкиране и да извършва лично проверка на сметката си в банка, поради което се наложило упълномощаване на съпругата му на 27.11.2023 г. Моли се за уважаване на иска. По делото не е предявена евентуална искова претенция, което се установява от уточнителна молба с вх. № от 08.07.2024 г. Сочи се банкова сметка BG••••••••. Претендират се разноски. С определение от 20.09.2024 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ищец В. Д. В., ЕГН ••••••••••, наследниците му по закон, а именно Н. Х. В., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. София, ул. „••••••••, Х. В. В., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. София, бул. „••••••••, В. В. В., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. София, ул. „••••••••, и З. В. В., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. София, ул. „•••••••• като ищци по делото. Всеки от наследниците е конституиран като ищец, съобразно размера на наследствената си квота /по 1/4/ или всеки от новоконституираните ищци претендира сума в размер на по 17 602.47 лв. /с еврова равностойност 9 000 евро/. Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД подава писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който се оспорва като неоснователен и недоказан предявеният иск. Оспорва се ищецът да не е знаел как да се снабди с банково извлечение, доколкото бил клиент на банката от 1993 г. и многократно ползвал банкови услуги. Спестовна сметка „Мега плюс“ с IBAN BG•••••••• – в евро, чийто титуляр бил ищецът, била безсрочна и разпореждания са били възможни по всяко време без ограничение. Оспорват се твърденията ищецът дълго време да не е идвал в банката, тъй като на 29.03.2022 г. посетил обслужващия го финансов център „София-Шишман“ и изтеглил в брой 500 евро от сметката си. Оспорва се и твърдението поради заболяванията си ищецът да е бил в невъзможност да полага грижи за собствените си работи – да се снабди с извлечение от сметка или да следи движението по нея онлайн чрез интернет банкиране. Твърди се ищецът да е извършвал лично редица разпоредителни действия по процесната сметка в евро: теглене на каса на 29.03.2022 г.; валутен превод на 11.04.2022 г.; теглене на каса на 28.04.2023 г., закриване на сметката на 28.04.2023 г. Освен това клиентът извършвал разпоредителни действия по своите общо шест сметки в банката, като закрил в различни моменти през същия период пет от тях – на дати 23.02.2023 г., 28.04.2023 г. и 09.01.2024 г., лично и на място в обслужващия финансов център, като е могъл да получи информация относно авоарите по всичките си сметки. Поддържа се, че ищецът е могъл да извършва всякакви валидни правни действия, включително действия на разпореждане, без те да са предмет на оспорване. Оспорваната операция била извършена на 11.04.2022 г. към сметка BG•••••••• в „Банка ДСК“ АД, с получател Н. А. Т.. Операцията била въведена и изпълнена в банковата система в съответствие с изискванията на вътрешната банкова процедура за работа чрез банковите служители К. К. М. /достъпвала клиентския профил/, Ц. В. Г. /въвела превода в системата/, В.П.П. /оторизирала превода в системата/, А.А.П. /потвърдил превода и осъществил последващ контрол на дневната документация/. Процесната сметка била закрита на 28.04.2023 г. лично от ищеца, явил се във ФЦ „София-Шишман” заедно със съпругата си. Остатъкът бил изтеглен в брой, клиентът получил документ, показващ наличността по сметката му към съответния момент. Платежните документи ищецът подписал лично. На 28.11.2023 г. ищецът и съпругата му посетили банката и отново получили извлечение от сметката, респективно на тази дата най-късно узнали за извършената операция. Оспорване от името на ищеца било подадено едва на 11.12.2023 г. – близо 8 месеца след закриването й и 20 месеца след извършването на трансакцията. Ответникът излага съображения, че операцията била разрешена, както и, че банката няма задължения да контролира предмета и законосъобразността на сделката, във връзка с която се предоставя платежна услуга. Поддържа, че операцията не е оспорена своевременно и в рамките на приложимите срокове по ЗПУПС. Банката изпълнила задълженията си за представяне на информация към ищеца, както било уговорено с клиента. Нареждането за превода било разписано на хартия, като на този етап се съхранявал само електронният запис в системата. Оспорват се твърденията за злонамерени служители на банката и престъпни обстоятелства. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатски хонорар на насрещната страна. С определение от 07.11.2024 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника Н. А. Т., ЕГН ••••••••••, с град София, ж.к. „••••••••. С протоколно определение от 23.01.2025 г. съдът е конституирал като трети лице-помагачи на страната на ответника: К. К. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „•••••••• и Ц. В. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „••••••••. В определението от 23.01.2025 г. са изложени мотиви относно конституирането като трети лица-помагачи на банката на служителите на банката, а именно при евентуален отрицателен за ответника изход на делото и при наличие на допълнителни факти би могло да се обоснове деликтно вземане спрямо сочените от него негови служители. Съдът поддържа изложените съображения и не намира основание за прекратяване на производството спрямо конституираните трети лица- помагачи. Третите лица-помагачи изразяват становище за неоснователност на така предявения иск. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, а и от представения към отговора на исковата молба договор за спестовна сметка „Мега плюс“ се установява, че на 17.02.2015 г. между В. Д. В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката е пиела да открие и води безсрочна спестовна сметка в евро, като приема за съхранение пари на титуляря и извършва плащания в рамките на наличността по сметката по негово нареждане. Сметката се обозначава с IBAN BG••••••••. По делото са представени и приложимите към този тип договори общи условия за откриване, водене и закриване на банковите сметки на физически лица в „Юробанк България“ АД – л. 42-45 от делото. От представеното на л. 11 от делото извлечение от сметка с IBAN BG•••••••• с титуляр В. Д. В. се установява, че за периода от 01.04.2022 г. до 08.12.2023 г. е извършено движение по сметката от дата 11.04.2022 г., с посочено основание – издаден валутен превод реф. Т4/434/00899172 на сума от 36 000 евро, наредител: V.D.V., бенефициент: N.A.T. J.K. Stud., основание: покупка на ателие. От представената на л. 12 от делото справка № 707128/28.05.2024 г. на Агенция по вписванията се установява, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата, открита на името на В. Д. В.. По делото на л. 15 е представено нареждане за превод /извлечение от системата на „Юробанк България“ АД/ за сумата от 36 000 евро от дата 11.04.2022 г., с посочен наредител V.D.V., IBAN на наредителя: BG••••••••, в полза на бенефициента Н. А. Т. /N.A.T. J.K. Studentski grad/ и основание – покупка на ателие, сметка на бенефициента в „Банка ДСК“ АД с IBAN B••••••••. Taка представеното нареждане за превод не носи подпис на наредителя. По делото на л. 48 е представено и бордеро 9502700/11.04.2022 г., референция 99172, за сумата от 36 000 евро със същите данни, без подпис на наредител. От представеното на л. 118 от делото Писмо от „Банка ДСК“ АД се установява, че титуляр на банкова сметка с IBAN B•••••••• е Н. А. Т., ЕГН ••••••••••. Установява се по делото, че процесната сметка /спестовни влогове на граждани/ е закрита на 28.04.2023 г., като наличната сума по сметката е изтеглена и получена от В. В. /виж л. 50-51/. Това обстоятелство не е спорно по делото, както и не се спори, че при закриване на сметката и поличаване на останалата сума В. В. е бил заедно със съпругата си във ФЦ „София-Шишман“. Oт представеното към исковата молба на л. 10 от делото пълномощно от 27.11.2023 г. се установява, че В. Д. В. е упълномощил Н. Х. В. да го представлява пред „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД, като упражнява отделните права от негово име и за негова сметка, като пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Не се спори, а и се установява от представената по делото жалба, че на 11.12.2023 г. Н. В. е подала в качеството си на пълномощник на В. Д. В. жалба до банката, в която е посочено, че на 11.04.2022 г. от сметката на В. Д. В. са наредени парични средства в размер на 36 000 евро по сметка и в полза на лице, което е непознато, поради което е поискано разследване на случая. По делото е представено писмо от „Юробанк България“ АД до директора на ОДМВР- София от 14.02.2024 г., с което последният е уведомен за процесния случай. В Писмото е посочено, че преводът е изпълнен в 12: 55 ч. от Ц. В. Г. – служител на длъжност „Специалност обслужване на клиенти“, понастоящем на длъжност „Главен специалист Обслужване на клиенти във Финансов център София-Шишман“ на банката. Преводът е оторизиран в системата на банката в 12: 58 ч. от втори служител на банката – В.П.П., на длъжност „Главен специалист Обслужване на клиенти“, която не е служител на банката, считано от 16.01.2023 г. Преводът е потвърден в 13: 03 ч. от А.А.П., служител на длъжност „Мениджър Оперативен Риск и Качество на Обслужване“, понастоящем на длъжност „Мениджър Взаимоотношения с търговци и продажби“. По делото на л. 56 - 77 е представена утвърдената от банката процедура за изпълнение на валутни преводи в клоновете и офисите на „Юробанк България“ АД, а на л. 78 -94 – процедурата по приключване на деня в Клон/Офис на „Юробанк България“ АД. По делото на л. 16 - 19 е представено заверено копие и на нотариална покана от В. Д. В. до ответната банка, с която се иска от същата да бъде възстановена неправомерно изтеглената сума от 36 000 евро в петдневен срок от връчване на поканата. Поканата е връчена на „Юробанк България“ АД на 03.04.2024 г. и на 04.04.2024 г., като по делото няма твърдения и данни сумата да е заплатена на В. Д. В.. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Г.А., И.Н.Н. и А.А.П.. По делото е изслушано и прието без оспорване заключение на съдебна комютърно- техническа експертиза на вещото лице Н. С. К., което се кредитира от съда като дадено обективно и безпристрастно. От същото се установява, че оспореният превод от 11.04.2022 г. е изпълнен чрез модула /подсистемата/ „Sdelki“ на системата „CSsoft BrightOS”. И четиримата служители на банката К. К. М., Ц. В. Г., В.П.П. и А.А.П. са имали права за достъп до системата „Sdelki“, включително са могли да преглеждат клиентски данни и да извършват преводи. Служителят К. К. М. не е извършвала действия във връзка с процесния превод, но е проверявала многократно наличността на сметката, с която е извършен процесният превод, както и движението по нея, в дните предхождащи и следващи процесния превод, включително и в деня на превода. Служителят Ц. В. Г. на 11.04.2022 г. в 12: 55: 51 часа е въвела /регистрирала/ процесния превод в системата на ответника. Същият служител на 29.03.2022 г. е проверявал наличността на банковата сметка, с която е извършен процесният превод. Служителят В.П.П. на 11.04.2022 г. в 12: 58: 35 часа е оторизирал превода. Служителят А.А.П. на 11.04.2022 г. в 13: 03: 02 часа е потвърдил превода. Според процедурите на банката, тъй като сумата е над 20 000 лв., е било необходимо и трети служител /в случая А.П./ да прегледа и съответно да потвърди превода. В отговора по задача 4 вещото лице е посочило, че банковият софтуер създава журнални записи /логове/ за всяко действие на служителите на ответника във връзка с клиентите, техните сметки и банковите операции. Тези журнални записи съдържат информация за служителя, датата и часа, вида на действието и конкретната сметка, по която се извършва съответното действие. Логовете не могат да бъдат изтривани или променяни от никой служител на ответника. В отговор на задача 5 експертът е разяснил, че за периода от 2022 г. до 2023 г. ищецът В. Д. В. е имал 7 сметки при ответника. По 4 от тях има разпоредителни операции в периода, като подробна информация за всяка от сметките и за разпоредителните операции по тях е дадена на страници 9 и 10 в експертизата. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правна квалификация 79, ал. 1 ЗПУПС. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е специална по отношение на общите разпоредби в ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на банката по договора за платежни услуги на основание специалната норма на чл.79, ал.1 ЗПУПС, следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от предвидения с нея фактически състав, както следва: 1/ сключването между страните по спора на договор за платежни услуги; 2/ изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция; 3/ че тази платежна операция има характера на неразрешена такава от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор. В случая на надлежно заявено възражение, то ответникът следва да установи, че е налице някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция. В чл. 70, ал. 1 ЗПУПС е предвидено, че платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението, като когато такова съгласие липсва, платежната операция е неразрешена. В чл. 70, ал. 2 ЗПУПС е регламентиран и моментът, в който платецът дава разрешение за изпълнение на платежната операция, като е посочено, че това става преди нейното изпълнение или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията. Към процесната операция е приложим редът по Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, в която в чл. 2, ал. 2 е предвидено, че плащане от платежни сметки може да бъде извършвано само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията поставени от титуляря на сметката. С чл. 8, ал. 1 от Наредбата е посочено, че платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, като при установяване на идентичността на платеца по чл. 100 ЗПУПС доставчиците на платежни услуги спазват изискванията на Делегиран регламент /ЕС/ 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга не е потребител, ползвателят на платежни услуги и доставчикът на платежни услуги могат да договорят, че в отношенията им няма да се прилагат чл. 68, ал. 1, чл. 70, ал. 4 и 5, чл. 78, 80, чл. 82, ал. 2 и 3, чл. 85, 91, 92, чл. 93, ал. 1 и чл. 94, както и да договорят срок, различен от предвидения в чл. 77. В случая се касае за потребител по смисъла на § 1. т. 40 от ДР на ЗПУПС, поради което разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС намира приложение.. „Платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция, а „платежна операция“ – действие от страна на платеца или получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя /в който смисъл както дефинициите в § 1 ДР на ЗПУПС, така и в Директива (ЕС) 2015/2366/. В настоящия случай, ответникът предвид доказателствената тежест по реда на чл. 78 ЗПУПС не установява процесната операция да е била разрешена от потребителя. Напротив, налице са множество косвени доказателства, които създават значителна вероятност за наличие на неразрешена операция. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС. По делото не е представен оригинал от преводното нареждането от 11.04.2022 г. Ответникът не оспорва, че предприетата операция е въз основа на хартиено платежно нареждане, като в извлечение на л. 49, а и от разпита на свидетеля П., се установява, че е налице „традиционен“ превод, т. е. платежното нареждане е било попълнено на ръка на хартиен документ. Свидетелят П. разяснява, че с оглед размера на сумата за превода е била необходима и декларация за произход на средствата, която следвало да е прикачена към платежното нареждане. Свидетелят твърди, че на деня следващ съответният превод имало процедура по проверка на миналите преводи през предходния ден, като се проверявало физически дали платежното нареждане, ведно с декларацията за произход на средства, е налично и дали е подписано. Именно поради това се отбелязвало „традиционно“ в извлеченията при тази проверка от свидетеля, който следвало да е проверил физическото наличие на документите и да ги е предал в архив. С оглед указанията на съда с определението от 20.09.2025 г., „Юробанк България“ АД твърди, че липсва нарочен протокол за унищожаването на преводното нареждане, като поддържа, че същото е загубено. От разпита на свидетеля А. също се потвърждава, че след подадения сигнал м.12.2023 г. и извършената проверка не са открити оригинали на преводно нареждане и декларация за произход. Според свидетеля А. тези документи следвало да бъдат съхранявани между 5-10 години, но въпреки това не били открити и не били налични. Отделно, от кредитираната СТЕ се установяват множество проверки по сметката на В. В. в периода 29.03.2022 г. – 29.04.2022 г. от страна на служителите на ответника: К. К. М. /проверявала салдото повече от 20 пъти на дати 29.03.2022 г., 07.04.2022 г., 11.04.2022 г., 12.04.2022 г., 15.04.2022 г. и 19.04.2022 г./ и Ц. В. Г. /проверявала неколкократно салдото на 29.03.2022 г./. Установява се по делото от разпита на свидетеля Н., че В.Д. го помолил за услуга – да бъде преведена една сума пари по тяхна банкова сметка, поради което свидетелят се съгласил преводът да се осъществи по банковата сметка на лицето, с което живее на семейни начала – Н. А. Т., за което я помолил да съдейства. Свидетелят Н. твърди, че са се съгласили, като след постъпване на превода цялата сума била предадена на В.Т.Д., за който пък по делото се установява от показанията на свидетеля П., че по време на оспорената трансакция е бил приятел на К. К. М., служителката на ответника, проверявала данните по процесната сметка десетки пъти непосредствено преди и след превода на процесната сума. При така събраните доказателства, ответникът не установява да се касае до разрешена платежна операция, поради което и неблагоприятните последици от непроведеното доказване по чл. 78 ЗПУПС са в негова тежест. Установяват се по делото елементите от фактическия състав на претенцията – договор за спестовна сметка „Мега плюс“ от 17.02.2015 г., сключен между В. Д. В. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, преводът на сумата от 36 000 евро на дата 11.04.2022 г. от сметката на В. В. в полза на бенефициента Н. А. Т.м с основание – покупка на ателие, по сметка на бенефициента в „Банка ДСК“ АД с IBAN B••••••••, както и, че операцията има характер на неразрешена с оглед гореизложеното. Ответникът е направил с отговора на исковата молба правоизключващо възражение за неспазване на срока по чл. 77 ЗПУПС. Ответникът се позовава на две отделни нарушение: 1./ че ползвателят на платежната услуга го е уведомил след неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция и 2./, че са минали повече от 13 месеца от датата на задължаване на сметката. Твърденията на ищеца, че в случая приложение не намирала разпоредбата на чл. 77 ЗПУПС, тъй като същата била относима към разплащателните сметки, но не и към спестовните, не се споделят от съда. Съобразно чл. 77, ал. 1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги коригира неразрешена или неточно изпълнена платежна операция само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, включително по смисъла на чл. 91, 92 и чл. 93, ал. 1, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му. Съобразно дефиницията в § 1, т. 31 ДР на ЗПУПС и в чл. 4, т. 5 от Директива (ЕС) 2015/2366 „платежна операция“ означава действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя. Т. е. без значение е основното правоотношение и липсва основание за разграничение дали се касае до разплащателна или спестовна сметка. Касае се до платежна операция по смисъла на приложимия закон и транспонираната с него Директива /която не попада в изключенията в чл. 3 Директива (ЕС) 2015/2366/, поради което чл. 77 ЗПУПС е приложим в процесния случай. Относно предпоставките за приложението на разпоредбата и съотнасянето й към фактическия състав на отговорността по чл. 79 ЗПУПС /по какъв начин се отразява неизпълнението на задължението по чл. 77 ЗПУПС на възможността за ангажиране на отговорността на доставчика/, съдът съобрази практиката на Съда на ЕС. Разпоредбата на чл. 77 ЗПУПС съответства напълно на чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366 „Ползвателят на платежни услуги получава корекция на неразрешена или неточно изпълнена платежна операция от доставчика на платежни услуги само ако го уведоми без неоснователно забавяне, че е узнал за такава операция, която поражда възможност за възникването на претенции, включително и по смисъла на член 89, и не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката“, който е идентичен с разпоредбата на чл. 58 от предходната от Директива 2007/64, поради което разрешенията на СЕС относно приложението на чл. 58 от Директива 2007/64 намират приложение и за чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366. Уредбата относно възможността за корекция на неразрешената платежна операция и отговорността на доставчика в тези случаи е унифицирана в рамките на ЕС. Срокът за уведомяване от ползвателя на платежни услуги в случай на неразрешени, неосъществени или неточно изпълнени трансакции е необходим, за да се гарантира правната сигурност на ползвателя на тези услуги и на техния доставчик. При това положение законодателят на Съюза е решил да включи задължението за уведомяване за неразрешени или неточно изпълнени трансакции в отделна разпоредба, в случая член 58 от Директива 2007/64, установяващ максимален срок от тринадесет месеца, и да предвиди в разпоредбата относно отговорността на доставчика на платежни услуги, а именно член 60 от тази директива, изрично позоваване на посоченото задължение. Така законодателят на Съюза е установил по възможно най-ясен начин връзката между отговорността на доставчика на платежни услуги и спазването от ползвателя на тези услуги на максималния срок от тринадесет месеца за уведомяване за всяка неразрешена трансакция, с което да може да ангажира отговорността на този доставчик. По този начин той е направил и недвусмисления избор да не позволи на ползвателя да ангажира отговорността на доставчика в случай на неразрешена сделка при изтичане на този срок — виж решение от 02.09.2021 г., CRCAM, C‑337/20, EU: C: 2021: 671, т. 48-52. Текстът на член 58 от Директива 2007/64 показва, че по принцип, за да получи коригирането на трансакция, ползвателят на платежни услуги е длъжен както да уведоми своевременно своя доставчик на платежни услуги, че е установил неразрешена платежна трансакция, така и да направи това не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката. Ако се приеме, че ползвателят на платежни услуги има право на коригиране на неразрешена платежна трансакция, за която е знаел, но е съобщил за нея със закъснение на своя доставчик на платежни услуги, това би накърнило правната сигурност, както и претеглянето на съответните интереси на ползвателя на платежни услуги и на неговия доставчик на такива услуги, извършено от законодателя на Съюза при приемането на Директива 2007/64. Предвиденото в член 58 от тази директива задължение за уведомяване се счита за изпълнено само при двойното условие, от една страна, ползвателят на платежни услуги да уведоми своевременно своя доставчик на платежни услуги, че е установил неразрешена платежна трансакция, и от друга страна, този сигнал да бъде подаден най- късно 13 месеца след датата на задължаване на сметката — виж решение от 01.08.2025 г., IL срещу Veracash SAS, , C-665/23, ECLI: EU: C: 2025: 598, т. 41-51. „Чл. 58, член 60, параграф 1 и член 61, параграф 2, разглеждани във връзка с член 56, параграф 1, буква б) от Директива 2007/64, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато става въпрос за неразрешена платежна трансакция, произтичаща от използване на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент или от неразрешено използване на такъв инструмент, за която трансакция платецът е уведомил доставчика си на платежни услуги в срок от 13 месеца от датата на задължаване на сметката, по принцип и освен ако не е действал с цел измама, този платец е лишен от правото на ефективно коригиране на посочената трансакция само ако е сигнализирал за нея със закъснение на своя доставчик на платежни услуги умишлено или поради груба небрежност, изразяваща се в съществено нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа.“ — виж решение от 01.08.2025 г., IL срещу Veracash SAS, , C-665/23, ECLI: EU: C: 2025: 598, отговор по втори въпрос. Задължението за уведомяване е конкретно проявление на задължението за полагане на грижа. Това задължение заема централно място в контекста на режима на отговорност за неразрешени трансакции, изпълнявайки функцията на „критерий“ за разпределянето на отговорността между платеца и доставчика на услуги в случай на неразрешени трансакции. Налице са две условия в разпоредбата на чл. 77 ЗПУПС, всяко от които се различава по естество и обхват. Едното е за своевременно уведомяване, което е субективно. Субективният му характер произтича от отправната точка, а именно знанието за неразрешената трансакция. Следователно платецът трябва да действа възможно най-скоро с оглед на обстоятелствата. За разлика от това субективно времево условие, условието за извършване на уведомяването не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката е обективно условие. Датата, на която започва да тече 13‑месечният срок, не зависи от това дали платецът е знаел за неразрешената трансакция, а от датата на задължаване на сметката. Срокът от 13 месеца представлява „краен срок“, в рамките на който трябва да се извърши уведомяването. Няма съмнение и, че тези две условия са при условията на алтернативност, а не при кумулативност. Различен е и режимът на действие на тези условия. След изтичането на крайния максимален 13-месечен период ползвателят на платежни услуги вече няма възможност да ангажира отговорността на доставчика на платежни услуги за съответната трансакция, дори въз основа на друг режим на отговорност, в който смисъл е изрично решение на СЕС от 02.09.2021 г., CRCAM, C‑337/20. За разликата от обективния краен срок, то при субективния, с оглед разясненията, дадени с решение от 01.08.2025 г., IL срещу Veracash SAS, C-665/23, ECLI: EU: C: 2025: 598, не е достатъчно единствено неизпълнението на условието за своевременност, за да се освободи доставчикът от отговорност. Платецът се лишава от правото на възстановяване на средствата само ако е сигнализирал за нея със закъснение на своя доставчик на платежни услуги умишлено или поради груба небрежност. В случая по настоящото производство се установява при условията на пълно и главно доказване, че е изтекъл максималният тринадесетмесечен срок от извършването на оспорената операция /сумата е преведена на 11.04.2022 г., а плащането е оспорено на 11.12.2023 г./. В хода на устните състезания процесуалният представител на ищците заявява: „за него е било изключително трудно да установи, че сумата е липсвала от сметката, но той е попитал банковите служители за това нещо и те са му казали, по думите на неговите близки. „Спокойно сумата не е излъчена, в банката е“, което е било абсолютно невярно и това го е подвело“. С писмените бележки процесуалният представител сочи и: „по данни на съпругата на доверителя ми, Н. Д.а В., при закриването на банковата сметка, служителите на ответната банка са дали обяснения, че всичко е наред и лисващите средства не са напускали банката, може да бъде обяснено известното забавяне на подадената на 11.12.2023 г. до банката Жалба“. Това твърдение за проведен разговор с банковите служители за несъответствието трудно би могло да се приеме за уведомяване по чл. 77 ЗПУПС, доколкото се твърди да е проведен единствено разговор със служители на банката относно това дали парите на клиента са налични, но не се твърди изявлението да съдържа изрично уведомяване до съответните служители на банката, че конкретната платежна операция /индивидуализирана с дата и размер на преведената сума/ представлява неразрешена платежна операция, т. е. операция, за която В. В. не е дал съгласието си. Отделно, това твърдение е въведено несвоевременно в процеса и не са ангажирани доказателства в негова подкрепа. Направено е едва в хода на устните състезания, поради което се явява преклудирано, тъй като е следвало да бъде направено непосредствено след запознаване от ищците с отговора на исковата молба, съдържащ изрично възражение по чл. 77 ЗПУПС. Освен това не са ангажирани доказателства относно същото в хода на процеса. Напротив, според свидетеля А. при проверката в банката от налични видеозаписи се установило че при закриването на сметката клиентът е там със съпругата си, подписва документи и не е имал никакви претенции към онзи момент. Съдът намира, че банката е уведомена за ненадлежно извършената операция едва с жалба с вх. № 1137/11.12.2023 г., която е подадена след изтичането на крайния 13-месечен срок от процесната платежна операция, поради което възможността да се ангажира отговорността на доставчика на платежни услуги е отпаднала. Не е налице изключението по чл. 77, ал. 3 ЗПУПС, не се твърди и не се доказва ответникът да е нарушил разпоредбите в общите си условия за предоставяне на информация за платежната операция. В т. VIII.1 от ОУ е предвидено, че при осъществяване на платежни операции по банкова сметка, банката изготвя справка за извършените по сметката операции веднъж месечно, като титулярят е длъжен да получи справката от 1 до 15 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася справката във всеки финансов център на банката. Предвидени са и възможности за заявяване на sms известяване, интернет банкиране /ако е сключил договор и е заявил услугата/, както и чрез заявяване за получаване на месечни хартиени извлечения на заявен адрес за кореспонденция. Не се установява нито нарушение на предвидения ред, нито потребителят на услугата да е заявил ползването на друг ред за информиране /sms, интернет банкиране, получаване на месечни хартиени извлечения на заявен адрес/. Възражението на ответника за неспазен срок по чл. 77 ЗПУПС е основателно, а и с оглед практиката на СЕС, неспазването рефлектира върху отговорността на доставчика, която отпада, поради което и претенцията е неоснователна. Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че се установява по делото и второто възражение на ответника относно срока по чл. 77 ЗПУПС —липсата на своевременно уведомяване. Несъмнено ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно изпълнената платежна операция най-късно на 28.04.2023 г., когато е отишъл във ФЦ „София-Шишман заедно със съпругата си /което обстоятелство не се оспорва, видно от изявлението на процесуален представител в хода по същество л. 199 гръб и в писмените бележки/, изтеглил е остатъка от сумата и е закрил банковата си сметка /което се установява от писмените доказателства, вкл. подписаните и неоспорени от В. В. разписки/. Периодът от 28.04.2023 г. до 11.12.2023 г. е повече от достатъчен и съдът приема, че е налице закъснение при уведомяването на доставчика. За този субективен елемент /за разлика от максималния срок/ обаче се изисква от направилия възражението да установи и умисъл или груба небрежност на забавилия се — виж т. 2 от решение на СЕС от 01.08.2025 г., IL срещу Veracash SAS, C-665/23. Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /напр. добрия стопанин, добрия работник и др./ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени, като грубата небрежност се съизмерява с друг абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Ако понятието „небрежност“ предполага неумишлено действие или бездействие, с което отговорното лице нарушава задължението си за полагане на грижа, понятието „груба небрежност“ може да се отнася единствено до тежко нарушение на подобно задължение за полагане на грижа. В съображение 72 от Директива (ЕС) 2015/2366 се посочва, че „груба небрежност“ следва да означава повече от обикновена небрежност, т. е. да има елементи на поведение, характеризиращо се със значителна степен на нехайство. За да прецени дали в случая се касае до „груба небрежност“, съдът изходи от ангажираните доказателства и неоспорените по делото обстоятелства. Твърденията на ответника по делото /съдържащи се в отговора на исковата молба/, че при закриване на сметката е присъствала и Н. В. /съпруга на титуляря на сметката/, както и, че в този момент както В. В., така и съпругата му са се запознали с извлечение от счетоводния баланс по сметката, не са оспорени от ищците. С изявленията в хода по същество и писмените бележки се съдържа признание, че още м.04.2023 г. платецът е бил запознат с наличностите по сметката си. За титуляря на сметката, придружаван от съпругата си, не е съществувала пречка да констатира несъответствието /а в хода на устните състезания и в писмените бележки се съдържа и твърдение, че същият е констатирал несъответствието/. Не може да се приеме за доказано, че здравословното му състояние е представлявало пречка за предприемане на своевременни действия за уведомяване на банката. Действително наличието на подвеждане и съобщаването на невярна информация би могло да има значение при преценка за степента на небрежност, но и тези твърдения не са доказани по производството. Касае се до превод в размер на 36 000 евро, като останалата сума по сметката е едва около 700 евро, т. е. останалата налична сума е около 2 % от преведената. Както значителната стойност на превода, така и съотношението й спрямо останалата налична по сметката, са индикации, че е могло да се предприемат действия по уведомяване на банката своевременно на по-ранен етап. Не се установява причина, която да обяснява подаването на жалбата едва през м.12.2023 г. Още повече, че съпругата на първоначалния ищец /подала жалбата в качеството си на пълномощник/ е присъствала при закриването на сметката и при изтеглянето на наличния остатък. Подобно поведение може да се приеме за груба небрежност, тъй като дори и най-небрежният човек, ако констатира наличието на подобно несъответствие в особено голям размер, при закриването на сметката си, би потърсил правата си своевременно чрез надлежно уведомяване за наличието на неразрешена платежна операция. Тези съображения се излагат единствено за пълнота, доколкото съдът прие, че неспазването на максималния срок за оспорване на трансакцията е достатъчен за освобождаване на ответника от отговорност. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Относно отговорността за разноски: При този изход на правния спор право на разноски има ответникът, който претендира разноски в общ размер на 755 лв. /вкл. и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 250 лв. на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /новите изменения в Наредбата се влезли в сила от 1 октомври 2025 г., след приключване на съдебното дирене, поради което съдът не ги прилага/. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,