Решение № 218 от 20.6.2023 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 154/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Образувано е по жалба на Р.Т.Ш. от ••• срещу Заповед № ЗСП/Д-К/6508/20.02.2023г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане" относно определения размер на отпуснатата еднократна помощ за лечение в чужбина от ••• лв., считано от 01.12.2022г.

В жалбата се твърди, че като майка и законен представител на Г. Н. Н. и в качеството си на придружаващо го лице в чужбина Р.Ш. подала Заявление-декларация, вх. № ЗСП/Д-К/6508 от 16.12.2022г. до Дирекция „Социално подпомагане" за заплащане на еднократна социална помощ, свързана с лечението на сина й Г. Н. Н. в •••, •••, ••• •••. Лечението било проведено от 07. 07.2021 г. до 10.12.2022г., като през цялото това време заедно с него били във •••.

Заповедта на директора на ДСП – Кърджали се оспорва като незаконосъобразна поради липса на мотиви. Посочва се, че за жалбоподателката било неясно как и по какъв начин е определен размера на еднократната помощ и дали е изчислен правилно с оглед обстоятелството, че със сина й били на лечение за период от 521 дни, като съгласно приложимата наредба, на всеки един от тях се дължат дневни пари в размер на по ••• на ден или по ••• на човек равняващи се на ••• лв. по курса на БНБ към днешна дата. При така заявеното се изразява становище, че еднократната помощ в е следвало да бъде отпусната в размер на ••• лева. Искането е да се отмени оспорената заповед и се определи правилния размер на еднократната помощ за лечение в чужбина. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който претендира присъждане на деловодни разноски. В представена писмена защита, на 25.05.2023 г., посочва съображения за основателност на жалбата. Уточнява, че се иска присъждане на деловодни разноски, свързани с предоставената безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.1 от НМРАВ в размер на 3005, 68 лв. Твърди, че материалния интерес по настоящото дело е разликата между присъдената еднократна помощ от административния орган в размер на ••• лв. и претендирания размер от ••• лв., т.е. ••• лева. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ адвокатското възнаграждение следва да е 1300, 00 лв. + 9 % за горницата над 10 000, 00 лв. или в случая 1 300, 00 лв. + (9% х 13 385, 89 лв.)= 1 300, 00 лв. + 1 204, 73 лв.= 2 504, 73 лева. В случая както съм посочил с оглед регистрацията ми по ЗДДС след да се приложи и разпоредбата на § 2а от НМРАВ, съгласно която върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС в размер на 20 % или в случая съгласно НМРАВ адвокатското възнаграждение следва да е 2 504, 73 лв. х 20% = 3 005, 68 лева.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище посочва подробни съображения в този смисъл.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, който подлежи на оспорване по този ред, за което се констатира правен интерес, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно чл. 13, ал. 5 от ЗСП, заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което в конкретния случай е сторено. Горестоящият административен орган се е произнесъл с Решение 09-РД04-0078 | 16.3.2023 г., с което е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на РДСП – Кърджали. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП, когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Р.Ш. е подала заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ по реда на чл.17 от ППЗСП, с вх. №ЗСП/Д-К/6508 на 16.12.2022 г. Националната здравноосигурителна каса е одобрила финансово да подпомогне, за осъществяването на планово лечение на детето Г. Н. Н., с придружител неговата майка Р.Т.Ш., в •••, •••, •••, като са издадени следните заповеди и S 2 формуляри: Заповед №РД-Е 113-01-880/02.07.2022 г. и Заповед №РД-Е 113-01-1412/12.10.2021 година, съгласно Наредба №2/2019 г. за периодите от 07.07.2021 г. до 28.02.2022 г.; от 27.09.2021 г. до 31.01.2022 г.; от 18.02.2022 г. до 01.09.2022 г.; от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 02.09.2022 г. до 31.12.2022 г. Към заявление-декларацията са приложени:

1. Заповед №РД-Е 113-01-880/02.07.2021 г., издадена от НЗОК, с която разрешава издаване на формуляр за планово лечение извън държавата членка по пребиваване(формуляр S 2).

2. Заповед №РД-Е 113-01-1412/12.10.2021 г., издадена от НЗОК, с която разрешава издаване на формуляр за планово лечение извън държавата членка по пребиваване(формуляр S 2).

3. Формуляр S 2 с изх.№•••/••• г., издаден от НЗОК, който удостоверява правото на планирана здравна помощ в чужбина на детето Г. Н. Н. за периода от 07.07.2021 г. до 28.02.2022 г. 4. Формуляр S 2 с изх.№•••/••• г.; издаден от НЗОК, който удостоверява правото на планирана здравна помощ зад граница на детето Г. Н. Н. за периода от 18.02.2022 г. до 01.09.2022 г. 5. Формуляр S 2 с изх.№•••/••• г., издаден от НЗОК, който удостоверява правото на планирана здравна помощ в чужбина на детето Г. Н. Н. за периода от 02.09.2022 г. до 31.12.2022 г. По подаденото заявление е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-К/6508/20.02.2023г. на Директора на ДСП – Кърджали, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и чл.17 от ППЗСП е отпусната, от 01.12.2022 г., е отпусната еднократна помощ за лечение в чужбина в размер на ••• лв.

При извършената служебна проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по ЗСП, а именно Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Кърджали, по арг. чл. 13, ал. 2 ЗСП.

Обжалвана заповед е изготвена в установената в закона писмена форма, но не са изложени мотиви за приетото от директора на ДСП – Кърджали, че за времето, през което детето Г. Н. се намира в ••• не се дължат дневни пари. Фактически основания за това обстоятелство не се съдържат и в решението на горестоящия административен орган – директор на РДСП – Кърджали, както и в становище, изготвено от директора на ДСП – Кърджали, поради което не може да се приложи приетото в ТР № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон, което се състои в следното:

Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП в редакцията към датата на постановяване на заповедта урежда право на еднократна помощ на лицата, получили одобрение от Националната здравноосигурителна каса за заплащане на медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, като указва, че могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в сумата, определена за заплащане. Чл. 17, ал. 3 от ППЗСП гласи, че в зависимост от момента на подаване, към молба-декларацията се прилагат – преди провеждане на лечението – копие от разрешение за лечение в чужбина, издадено от Министерство на здравеопазването; потвърждение от лечебното заведение, което ще проведе лечението, в което да са указани срок и начална дата, а след завръщане в страната: документите от т. 1 – копие от епикризата, издадена от лечебното заведение, провело лечението; оригинални разходооправдателни документи за сторени разходи за нощувка на правоимащото лице и придружителя му, когато има право на такъв.

Според чл. 17, ал. 5 от ППЗСП размерът на помощта по ал. 1 от същия член се определя по правилата на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл. 17, ал. 4 от ППЗСП обстоятелството по ал. 1 от същата разпоредба, че разходите за дневни и квартирни не са включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от Министъра на здравеопазването, се установява служебно.

Правоимащи лица за нуждите на социалното подпомагане са българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други, независещи от тях причини, не могат чрез собствени труд, доходи и имущество да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Посочените обстоятелства са установени безспорно още в хода на административното производство по отношение на жалбоподателката и нейното дете и не са оспорени от ответника.

В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП е регламентирано изискването, разходите за дневни и квартирни да не са включени в стойността на отпуснатата сума за лечение на лица, получили разрешение да се лекуват в чужбина от НЗОК, какъвто именно е конкретния случай и този факт също не се оспорва от ответника.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателката и детето й са извършили разходи, свързани с проведеното лечение на детето Г. Н. Н., за което е разрешено финансово и организационно подпомагане.

На следващо място, чл. 17, ал. 1 ППЗСП регламентира предпоставка за отпускане на помощта, която се изразява в правилно приложение на документите, посочени в чл. 17, ал. 3, т. 2, във вр.с т. 1 от ППЗСП. ППЗСП определя размера на отпуснатата сума съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), според която разходите, които се покриват от сумите за командировката, включват освен дневни, а също така и квартирни пари, т. е. – сумите за нощувки, изплатени от лицето с разрешено лечение в чужбина, следва да бъдат признати в предвидения от гореспоменатата наредба обем.

В случая страните не спорят относно фактите, че детето Г. Н. Н. и неговата майка, като придружител, са пребивавали във ••• за период от 07.07.2021 г. до 10.12.2022 г. Общия престой детето и придружителят му във ••• във връзка с горепосоченото лечение е 522 дни.

Общият престой на лечението на детето Г. Н. и неговият придружител е както следва:

1. 340 дни детето е в •••.

2. 182 дни детето и придружителят са на хотел.

Спорният въпрос е дали за времето, през което детето е било хоспитализирано ( намирало се е в •••) се дължат дневни пари. Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че отговорът на този въпрос е положителен.

Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, За покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2.

В чл.18, ал.1 от НСКСЧ е посочено, че С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. В ал.3 на чл.18 се съдържа уредба на начина на определяне на дневните пари, когато приемащата държава/ организация поема част от разходите, а в чл.20 от същата Наредба – определянето им при, когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура.

Съгласно чл.28, ал.2 от НСКСЧ, В случай че командированото лице заболее по време на командировката и това е удостоверено от лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ по неговото местонахождение, дневни и квартирни пари се изплащат, докато здравословното състояние на командированото лице му позволи да пристъпи към изпълнение на служебните си задължения или да се върне на мястото на постоянна работа.

В ал.2 на чл.28 от НСКСЧ е предвидено, При постъпване в болнично заведение за дните на лечение командированото лице има право на 30 на сто от дневните пари. За времето на престоя в лечебно заведение за болнична помощ на командированото лице не се полагат квартирни пари.

АС – Кърджали приема, че в настоящия случай дневните пари, за времето, през което детето Г. Н. Н. е било в ••• ( 340 дни), следва да се определят в размера, предвиден в чл.28, ал.2 от НСКСЧ. Това съответства и на предназначението на тези дневни пари – да покрият разходите, посочени в чл.15, ал.1 от НСКСЧ. В случай, че жалбоподателката твърди, че при престоя на детето в ••• •••, ••• •••, на детето не е била осигурена храна, то следва да докаже това свое твърдение, за да се претендира присъждане на дневни пари в размерите, посочени в Приложение № 2 на НСКСЧ.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед на директора на ДСП – Кърджали. Тъй като въпросът не може да се реши от съда, то на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по заявление-декларация на Р.Т.Ш. за отпускане на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение.

При този изход на спора в полза на адвокат Д. Д., предоставил безплатна правна помощ, се дължат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, определени в размер на 1 000 лв., на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат понесени от Агенцията за социално подпомагане – гр. София, като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.

Ето защо и на основание чл.173, ал.2, предл.3-то от АПК, АС - Кърджали