Решение № 56 от 27.4.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 18/2022 г.

Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“. Образувано е по искова молба, подадена от В. С. Д. от гр.П. против „Петроком“ООД гр.Пазарджик с управител П.П. с правно оснчл.125, ал.3 от ТЗ. В исковата молба ищцата твърди, че с решение от 18.03.2005 г. по ф.д. №129/1998 г. по описа на ОС - Пазарджик В. С. Д. е вписана като съдружник в „Петроком“ООД, ЕИК112088906- гр. Пазарджик, притежаващ 25 дружествени дяла, с номинална стойност от по 50 лева всеки един, от капитала на дружеството, придобити по силата на договори за покупко - продажба на дружествени дялове от 17.03.2005 г. На 23.10.2020 г. В. Д. е отправила предизвестие до „Петроком“ООД, с което го е уведомила, че желае да прекрати участието си в дружеството и е предложила на съдружника П. П. да изкупи притежаваните от нея дружествени дялове на пазарна цена. С предизвестието В. Д. е уведомила също така дружеството, че в случай че предложението й за изкупуване на дяловете не бъде прието, първото следва да се счита за предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 от ТЗ за прекратяване участието й в „Петроком“ООД с изтичане на 3месеца, считано от датата на получаване на предизвестието. Предвид обстоятелството, че съдружникът П. П. не е приел предложението и съответно изкупил дружествените дялове на В. Д. горепосоченото предизвестие има характера на такова по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. С оглед факта, че предизвестието е получено от „Петроком“ООД на 23.10.2020 г. то З-месечният срок, предвиден в чл. 125, ал. 2 от ТЗ, е изтекъл на 23.01.2021 г., т.е. считано от 24.01.2021 г. членственото правоотношение на В. Д. с дружеството е прекратено /'ipso facto/. Независимо от неколкократно отправените покани от страна на В. Д. ответното дружеството, чрез управителя си, не е заявило за вписване в Търговския регистър прекратяване на членственото й правоотношение в дружеството, в нарушение на чл. 125, ал. 3 от ТЗ не е изготвило междинен счетоводен баланс към 31.01.2021 г. с оглед определяне на дружествения й дял и не е уредило имуществените си отношения с нея. По данни на В. Д., основани на заявения за обявяване по партидата на „Петроком“ООД в търговския регистър, годишен финансов отчет за 2020 г., паричната равностойност на дружествените дялове от капитала на „Петроком“ООД към м. януари 2021 г. е в размер на 504 750 лева. Формулирано е искане да се осъди „ПЕТРОКОМ“ООД, ЕИК 112088906 да заплати на В. С. Д., ЕГН•••••••••• сумата от 504 750 лева, представляваща общата парична равностойност на всички притежавани от нея 25 дружествени дяла от капитала на „Петроком“ООД към 31.01.2021 г. - предвид обстоятелството, че прекратяването на членственото и правоотношение е настъпило през м. януари 2021 г., както и законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Сочи доказателства и прави доказателствени искания. В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника адв. П.С. от ПАК с който изразява становище, че иска е допустим и частично основателен като излага съображения в тази насока.Не спорят, че ищцата е съдружник в Петроком-ООД-Пазарджик от 18.03.2005г и притежава 25 дружествени дяла по 50лв. единият или има участие в капитала на дружеството в размер на 1250лв., както и, че ищцата е отправила предизвестие по чл. 125 ал.2 от ТЗ за напускане на дружеството. Същото е отправено на 23.10.2020г и тримесечният срок изтича на 25.01.2021г. Ищцата е преценила, че нейният дял в Петроком -ООД е в размер на 504750лв. и предявила иск в този размер. Позовава се на ГФО за 2020г. Спазвайки разпоредбата на чл.125 ал.З от ТЗ, представя междинен баланс на Петроком- ООД- Пазарджик към 31.01.2021г /месецът, през който е настъпило прекратяването на членството й в дружеството/, както и ОПР и оборотна ведомост за м.01.2021г. Вярно е, че балансът на дружеството показва над 2, 3милн. лева, но това не бил размера на чистия актив съгласно трайната практикаОт междинният баланс е видно, че Петроком-ООД има налични активи, има и задълже‐ ния към доставчици и към бюджета, има и две банкови гаранции-задължителни за търговията с петролни продукти, какъвто е предмета на дейност. Има и вземания от клиенти в размер на 1792000лв. Някои от тези вземания са с давност от повече от пет години т.е. те са несъбираеми нао са включени в баланса, някой от тях са вземания от клиенти в несъстоятелност: - От Градски транспорт-Пловдив -АД/н/- ответника има вземания за 686281, 79 лв, видно от определение от 08.12.2021г на ОС-Пловдив по т.д. 912/2008г. Предявени са вземания по делото по несъстоятелност суми в размер на 408690, 39лв. по списък е приети вземания., носъщите не са обезпечени. - Има вземания на НАП, Община-Пловдив, по чл.722, ал.1т.1 от ТЗ. Ези вземания участват в неразпределената печалба. Има вземания от Пегас-шилинг-ООД, е издаден изп. Лист. НО ДРУЖЕСТВОТО Е ПРЕКРАТЕНО СЛЕД НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, които също са включени в неразпре- делената печалба. - Има вземания от Лакрима-АД /н/-Пазарджик.- приети са вземанията по несъстоятелността, която е 2011г. Също са включени в неразпределената печалба, НО СА НЕСЪБИРАЕМИ.- Има вземания от Фида-АД /н/, също в несъстоятелност, които са в неразпределената печалба. - Има вземания от дружеството на ищцата ВиД-ООД-Пазарджик в размер на 54103, 53лв. ПОГАСЕНИ СА ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ОТПРАВЕНАТА ИМ ПОКАНА НА 24.01.2022Г, ТОЧНО ПРЕДИ ЗАВЕЖДАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО. СЪЩО СА ВКЛЮЧЕНИ В НЕРАЗПРЕДЕЛЕНАТА ПЕЧАЛБА. - Има вземания от съпругът на ищцата ЧЗП Д. Д. в размер на 70778, 01лв. ПОГАСЕНИ НА 24.01.2022Г, ТОЧНО ПРЕДИ ЗАВЕЖДАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО ДЕЛО. СЪЩО СА ВКЛЮЧЕНИ В НЕРАЗПРЕДЕЛЕНАТА ПЕЧАЛБА. - Има вземания, за които има подписани споразумения с нотариална заверка на подписите и план за погасяване. Тези вземания също участват в неразпределената печалба.Такива вземания са с дружествата-клиенти: Байан-ЕООД, , Феникс инженеринг груп-ЕООД, Васко транс-ООД и др. Затова счита, че вещото лице ще направи съпоставка между вземанията от клиенти и нераз‐ пределената печалба. Представя договор по чл. 129 от ТЗ от 02.07.2019г, с който бившият съдружник в Петроком- ООД М. П. е прехвърлил 25 дяла на оставащият съдружник П. П. за сумата от 35010лв. Дружеството-ответник е работило и през 2020г, така че чистият актив ще е малко по-голям от посочената сума. ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ОТНОСНО НЕРАЗПРЕДЕЛЕНА ПЕЧАЛБА ПРЕДИ 2014Г. СЧИТА, ЧЕ ПРАВОТО НА ИЩЕЦА ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК Е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ ПОРАДИ ИЗТИЧАНЕ НА ОБЩАТА ПЕТ ГОДИШНА ДАВНОСТ СЪГЛАСНО ЧЛ.110 ОТ ЗЗД. Сочи доказателства и прави доказателствени искания. В срок е постъпила допълнителна искова молба от В. С. Д. от гр.П. с която излага обстоятелства относно релевантните факти, права и задължения на страните, като излага същите в писмен вид.По доказателствата: Моли да не се приемат представените към отговора на исковата молба писмени доказателства, озаглавени „инвентаризационен опис на ДМА към 01.02.2021 г.», “справка за неразпределена печалба по години», «справка за задължения по години /ЧЗП и ВиД/», тъй като нямат качеството на годни доказателствени средства- не носят подписи на лицата, сочени за техни автори, а по отношение на таблиците дори не е посочен и автор на същите, поради което и не е възможно да се установи автентичността им. Не възразява срещу приемането на представените с отговора писмени доказателства - счетоводен баланс към 31.01.2021 г. и протоколи от ОСС за периода 2015 - 2021, споразумение с «Байан»ООД от 03.08.2016 г. и анекс от 06.12.2021 г., споразумение с «Феникс инженеринг»ЕООД от 21.10.2019 г., споразумение с «Васко транс»ООД от 03.01.2019 г. Възразява срещу приемането като писмени доказателства по делото на останалите представени с отговора на исковата молба документи поради неотносимостта им към спорното правоотношение. На основание чл. 193 от ГПК оспорва следните, представени с исковата молба, документи: - протокол №25 от 19.06.2015 г. на ОСС в «Петроком»ООД, като твърдя, че ищцата не е полагала подписа си на същия; -протокол №26 от 17.05.2015 г. на ОСС в «Петроком»ООД, като твърдя, че ищцата не е полагала подписа си на същия, както и че същият е с невярно съдържание досежно датата на провеждане на ОСС и/или взетите от същото решения, невъзможно е на 17.05.2015 г. да е приет годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г., съответно да е освободен управителя от отговорност за дейността му през 2015 г.; -протокол №27 от 03.05.2017 г. на ОСС в «Петроком»ООД, като твърди, че ищцата не е полагала подписа си на същия; -протокол №29 от 27.06.2019 г. на ОСС в «Петроком»ООД, като твърди, че положеният на стр. 3-та подпис не е на съдружника М. П., както и че представеният протокол е с невярно съдържание в частност, че ОСС не е приемало решение за отправяне на предупреждение за изключване на ищцата и не съотвества на съдържанието на представения от ответното дружество по партидата му в Търговския регистър към Заявление за обявяване на годишни финансови отчети № 20190628154732 протокол от ОСС от 27.06.2019 г., препис от който представя към настоящата ДИМ На основание чл. 183 от ГПК, моли да се задължи ответното дружество да представи оригиналите на всички представени с отговора на исковата молба писмени документи. Моли да не се допуска искането на ответното дружество по частта „Доказателства“ от отговора на исковата молба за поставяне на въпроси към съдебно - икономическа експертиза, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от ГПК. Представя и моли да се приемат като писмени доказателство по делото: препис извлечение от протокол от 27.06.2019 г. на ОСС «Петроком»ООД, представен от ответното дружество по партидата му в Търговския регистър със Заявление за обявяване на годишни финансови отчети № 20190628154732. В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. П.С. от ПАК, с който изразява становище, че иска е допустим и частично основателен като излага съображения в тази насока Представя подписани и с логото на ответника справки за неразпределена печалба по години, спарвка инвентаризационен опис на ДМА към 01.02.2021 г и справка на задължения на ВиД-ООД и ЧЗП-Д. Д. от 2011 -2021 г. Тези справки бяха представени при насрощената среща в началото на февруари 2021г за доброволно решаване на спора.Заявява, че ще се ползва от оспорените по чл.193 от ГПК писмени доказателства. Не се противопоставя да се приеме представеният с допълнителната искова молба писмени доказателства-протокол от ОСС от 2019г. Моли да се приемат вече с логото на ответонто дружество представените с писмения отговор опис на ДМа към 01.02.2021 г, спарвка за задължения на ВиД-ООД и ЧЗП- Д. Д. и справка за неразпеределената печалба по години.В зависимост от становището на ищеца, ще моли да му се даде възможност да сочи и други доказателства. : Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, настоящия състав приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.125 ал.3, във вр. с чл.127 от ТЗ. Напускането на съдружника има за последица правото му да получи паричната равностойност на дружествения дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като няма конкуренция на субективни права. Искът по чл. 125 ал.3 ТЗ е допустим винаги, когато се констатира прекратяване участието на съдружника в някоя от хипотезите на чл. 125 ал.1 т.1-4 и ал.2 ТЗ. /решение №115/20.03.2002г по гр.д. №1312/2001г на ВКС, V г.о. / Безспорно по делото се установява, а и не се спори между страните, че ищцата е имала качеството на съдружник в ответнотодружество, като същата е притежавала 25 дружествени дяла с номинална стойност от 50 лв. всеки, представляващи съответен % от капитала на Дружеството. По делото е представено писмено предизвестие по чл. 125, ал.2 от ТЗ от дата 23.10.2020 г., с което ищцата е уведомила ответното дружество, че прекратява участието си с изтичането на срок от три месеца, считано от връчването му. Със същото е предложила на съдружника си П. да изкупи притежаваните от нея дружествени дялове на пазарна цена.Предизвестието е получено от „Петроком“ООД на 23.10.2020г. съдружника не е приел предложението да изкупи дружествените и дялове, като 3-месечния срок по чл.125, ал.2 от ТЗ е изтекъл на 23.01.2021г., т.е считано от същата дата членственото и правоотношение е прекратено. От представения по делото като писмено доказателство заявление по чл.125, ал.2 от ТЗ от В. С.Д. се установява, че ищецът е депозирал пред „Петроком“ООД искане за напускането си като съдружник.По делото е представен и протокол от ОС на: “Петроком“ООД от 21.09.2021г. в тази насока. В чл. 16 от представения Дружествения договор на ответното дружество е предвидено, че всеки съдружник може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено в срок от 3 месеца. В чл. ал.2 от с.т. е предвидено имуществените отношения с напускащия съдружник да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца през който съдружникът е прекратил членнството си. Представен е счетоводен баланс на „Петроком“ООД изготвен към 23.01.2021г., счетоводен баланс към 31.01.2021г, ОПР и оборотна ведомост за м.01.2021, оборотна ведомост за 2014 и 2020г, инвентаризационен опис към 01.02.2021г, справка за неразпределена печалба по години, искова молба и определение 575/13.09.2019 по т.д.184/2019г на ПОС, договор за продажба на дружествен дял от 02.07.2019г с нот. Заверка на подписите, протоколи от ОСС от 2015, 2016, 2017, 2019, 2020 и 2021г, протокол за прихващане от 31.07.2016г справкса задължения на ЧЗП Д. Д. и ВиД-ООД, покана с обратна разписка и отговор на покана от ЧЗП Д.Д. и ВиД-ООД, б. бордеро от 24.01.2022г за издължаване от ЧЗП Д.Д. и ВиД-ООД, отговор от П. П. на заявление по чл.125 ал.2 от ТЗ от ищцата с нот.- заверка, споразумение с Байан-ООД от 03.08.2016 и анекс от 06.12.2021г, споразумение с феникс инженеринг ЕООД от 21.10.2019г, споразумение от 03.01.2019г с Васко транс-ООД, ИЛ срещу Войс инфо систем-ЕООД в полза на ответника от 05.06.201 Зг, акт. Състояние на фида-АД /н/, акт. Състояние и съобщение от СРС за пегас-шилинг-ООД, акт. Състояние на лакрима-АД /Н/ и списък с приети вземания, списък с приети вземания и определение от 08.12.2021 г по т.д. 912/2008г на ОС-Пловдив относно Представен е препис извлечение от протокол №29 от ОСС на „Петроком“ООД от 27.06.2019г. с приет отчет и баланс за дейността на дружеството, взето решение да не се разпределя като дивидент, а част от нея да се ползва като гаранция пред НАП, а останалата за увеличаване на собствените оборотни средства, освобождаване от отговорност на управителя за дейността на дружеството през 2018г. и утвърждаване разходите за гориво. По делото са представени в оригинал–покани за ОСС на „Петроком“ ООД02бр., протоколи от ОСС от 27.06.2019г., от 24.09.2020г. и 21.09.2021г. с декларация от В.Д., нот.Акт №35, т.1, рег.1662/2001г. и н.а.29, т.1 рег.№513/ 2002г., счет.баланс към 31.01.2021г., списък с клиенти - 2бр. За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана първоначална, повторна и допълнителна СИЕ които са отговорили на поставените въпроси от процесуланите пълномощници на страните. В съдебно заседание в.л.по допуснатата повторна СИЕ е заявило наличието на допуснати технически грешки при изготвяне на повторната СИЕ, а именно - на страница 6, предпоследен ред, погрешно е изписана сумата 2700000 лева, да се чете 2331000лева. Това е техническа грешка, работила съм с друга оборотна ведомост. На същата страница „Фида“АД, вземанията в оборотната ведомост съм записала, че са 102.91лева, да се чете 1951.60лева., което е пак техническа грешка, поради гледана друга оборотна ведомост. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, всеки от съдружниците в търговско дружество с ограничена отговорност може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. В хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на Общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството "съдружник". В този смисъл е и Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановено по т. д. № 500/2009 г. и по реда на чл. 290 от ГПК. За разлика от нормата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е от императивен порядък, поради което не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и изключения съдружник да бъдат уредени по различен от установения императивно от законодателя начин. При уговорка в дружествения договор в противен смисъл, последната се замества по право от повелителната разпоредба на закона - чл. 125, ал. 3 ТЗ. С оглед горното и предвид факта, че предизвестието на напускане на съдружника В. Д.. е получено от ответното дружество, за което свидетелстват представените по делото писмени доказателства, липсата на изкупуване на притежаваните от нея дружествени дялове на пазарна цена налага се изводът, че членственото правоотношение между страните е прекратено автоматично с изтичането на тримесечния срок, считано от датата на подаване на предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, а именно на 23.01.2021 г. На следващо място, като законова последица от напускането на ищцата и прекратяването на членството и, за ответното дружество възниква задължение да уреди имуществените си отношения с него въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството, съобразно чл. 125, ал.3 от ТЗ. За да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството (т. е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената стойност на един дружествен дял. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите не участват при формиране на равностойността на дяловете на съдружника. Съобразявайки прилагана методика за изчисляване размера на полагащото се на ищцата обезщетение за равностойност на притежаваните от нея към 24.01.2021 г. - дата на едностранно прекратяване на членственото и правоотношение в ответното капиталово дружество, 25 дружествени дяла, като изходни данни се ползват балансовите числа към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на праовоотношението, т.е. към 31.01.2021 г. В този случай както се посочи по-горе от стойността на актива по счетоводния баланс -сбора от дълготрайните материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайни материални активи, се вади стойността на пасива по баланса - задълженията на дружеството /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат /, като в случай, че получената стойност на актива е положителна величина се получава условно наречения «чист актив», чиято стойност се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружеството. При прилагане на цитираната методика към съставения от ответното дружество, представен с отговора на исковата молба счетоводен баланс към 31.01.2021 г., който документ не е оспорен от страна на ищцата, се установи, че - Дълготрайните материални активи, нематериалните и краткотрайни материални активи на «Петроком» ООД по актива на баланса към 31.01.2021 г. са били в размер на 2 331 000 лева. Пасивът на дружеството по баланса към 31.01.2021 г. /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат / е бил в размер на 302 000 лева. Следователно паричната равностойност на всички дружествени дялове е в размер на 2 029 000 лева. Стойността на притежаваните към 24.01.2021 г. от ищцата 25 дружествени дяла, представляващи 25% от капитала на дружеството е била съответно на стойност от 507 250 лева. В предвид на гореизложеното съдът намира за безпредметно да възпроизвежда изводите на експерта относно размера на дружествения дял, във всеки един от множеството различните варианти. В такава връзка, както първоначално приетото по делото заключение на съдебно – икономическата експертиза на вещото лице Л., прието в о.с.з. от 07.11.2022 r., така и заключението по т. 1 /стр. 4/ от основното заключение на назначената по делото повторна съдебно - икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Л. Я. - Т., прието в о.с.з. на 19.12.2022 r. и неоспорено от страните, както и част от допълнителното заключение на в.л.Т. Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани оспорените от страна на ищцата основно заключение на повторната СИЕ в частта му пот. 2.2.1. изцяло, в частност за наличие на несъбираеми вземания на ответното дружество на стойност 631 460, 42 лева, а оттам и за наличие на основание за намаляване балансовата стойност на активите на дружеството към към 31. 01.2021 r. с посочената стойност., както и допълнителното заключение на повторната СИЕ, в частност за наличие на несъбираеми вземания на ответното дружество на стойност 656 089, 03 лева пот. 1, 704 249, 76 лева по т. 2.1., 769 249, 76 лева пот. 3, 820 391, 65 лева по т. 5 и 240 902, 79 лева по т. 6.1. и 357 044, 68 лева пот. 6.2. а оттам и за наличие на основание за намаляване балансовата стойност на активите на дружеството към към 31.01.2021 r. с посочените стойности в различните варианти на заключението, поради необосноваността им. В тази насока се установи, че от страна на вещото лице не са извършени дължимите проверки на наличните първични счетоводни документи, установяващи вземанията по данъчните фактури, за които е прието, че са несъбираеми /в този смисъл са изричните изявления на вещото лице, направени в о.с.з. на 19.12.2022 r., че не е проверявала първични счетоводни документи - договори, приемо - предавателни протоколи, разписки и др., въз основа на които са издавани процесните фактури/, не са събрани данни и не е направен анализ на предприетите от страна на ответното дружество действия за събиране на тези взимания и за евентуалната им събираемост, не е изследвана масата на несъстоятелността на обявените в несъстоятелност търговци, съответно осребреното и налично тяхно имущество.Видно от вписванията по партидата на „Градски транспорт Пловдив " и на „Лакрима" такова е налице, което обстоятелство води до необоснованост на изводите за изключително ниска степен на вероятност за събиране вземанията от въпросните дружества в посочените по- горе части на заключението.. Освен това при определяне началните моменти на погасителната давност по чл. 11О от ЗЗД вещото лице е ползвало датите на издаване на данъчните фактури, без да е установило по надлежен ред и с каквито и да било документи датите на изискуемост на вземанията, т.е. падежите на съответните задължения за плащане. В разрез с разпоредбите наа чл. 116, 6., , а" от ЗЗД вещото лице е приело, че са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД вземания от „Байан" ООД на стойност 23 294, 84 лева при положение, че със споразумение от 03.08.2016 r. и анекс от 06.12.2021 r. /пре дставени с отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото/ същите са признати от длъжника и между страните е договорено разсроченото им изплащане, т.е. на основание чл. 116а от ЗЗД, давносттта е прекъсната на 03.08.2016 г., от която дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който към 31.01.2021 г. не е бил изтекъл, а предвид договореното между страните разсрочване на плащанията последните са станали изискуеми и на дати следващи датите на споразумението и анекса, което на още по - голямо основание отлага изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД. Същото важи и за вземанията към „Феникс инженеринr груп "ЕООД на стойност 46 079, 84 лева, тъй като със споразумение от 21.10.2019 r. дружеството ги е признало и се е задължило да ги заплати разсрочено в срок до 31.05.2020 г., т.е. към 31.01.2021 r. същите не са били погасени по давност, противно на възприетото от вещото лице в оспорената част от заключението му. На основание чл. 628а от ТЗ, вр. чл. 110 от ЗЗД, не са погасени по давност, противно на възприетото от вещото лице Я. - Т. и вземанията на „Петроком" ООД към „Градски транспорт Пловдив" на стойност 408690, 39 и „Лакрима" АД на стойност 18 754, 58 лева, които се установи от приетите като писмени доказателства по делото списъци по чл. 686, ал. 1 от ТЗ за приети предявени вземания, които са предявени от „Петроком" ООД съответно на 19.06.2013 r. и на 16.11.2011 г. Предвид обстоятелството, че производствата по несъстоятелност по отношение на въпросните две дружества и към момента са висящи, на основание чл. 628а, ал. 1, изр. последно, давностният срок по чл. 110 от ЗЗД по отношение на тях е спрян и не тече и към 31.01.2021г. респ. и към настоящия момент. Същевременно вземанията от посочените по горе търговски дружество, по отношение на които са открити производства по несъстоятелност са напълно необосновано квалифицирани от вещото лице като несъбираеми, единствено и само поради обстоятелството, че срещу длъжниците са налице висящи производства по несъстоятелност, при положение, че вещото лице, както изрично бе заявено от нея в о.с.з. на 19.12.2022 r. не е изследвана масата на несъстоятелността на обявените в несъстоятелност търговци, съответно осребреното и налично тяхно имущество. Видно от вписванията по партидата на „Градски транспорт Пловдив" и на „Лакрима" в Търговския регистър такова е налице, което обстоятелство прави напълно необосновани изводите за изключително ниска степен на вероятност за събиране вземанията от въпросните дружества. В случая също така от страна на в.л. Я. - Т. е извършена само частична инвентаризация на вземанията, което действие не съответства на принципите на предпазливост и документална обоснованост. От страна на вещото лице не е извършвана инвентаризация на всички активи и пасиви на ответното дружество. Не е правен цялостен анализ на насрещните задължения на „Петроком" ООД към посочените в т.2.2.1. от първоначалното заключение на повторната СИЕ и в т. 1 от допълнително заключение на повторната СИЕ длъжници. В този смисъл пр. не е съобразено наличието на насрещно задължение на дружеството към „Денис 97"OOД в размер на 3360 лева, видно от кредитното салдо по сметка 401/15 от оборотната ведомост, представена с отговора на исковата молба и приета като писмено доказателство по делото. При изготвянето на заключението не са спазени приложимите материалноправни норми - чл. 4 от Закона за счетоводството, чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО и изискванията на Счетоводен стандарт 32 Финансови инструменти – задълженително вземанията, тъй като за разлика от длъжниците, обявени в неплатежоспособност, по отношение на несъстоятелните такива не е установено, че същите не притежават налично имущество, поради което и вземанията към „Градски транспорт Пловдив на стойност 408690, 39лв. и „Лакрима“АД на стойност 18 754, 58лв. и „Фида“АД на стойност 102, 91лв. неправилно са определени като несъбираеми по смисъла на ЗСч., НСС и ЗКПО. Противно на възпприетото от в.л. и с оглед променливия характер на имущественото състояние на търговците е обстоятелството, че в рамките на индивидуалното принудително изпълнение не са налице плащания не означава, че са предприети действия по изпълнението на имуществото в достътъчно дълъг период от време.Следва да се отбележи, че в.л. не е извършило инвентаризация и анализ на събираемостта на вземанията и изпълняемостта на задълженията на ответното дружество, поради което и изготвените в т.2.2.1 от основното и т.1.6 от допълнителното заключение на повторната СИЕ междинните баланси не отразяват действителната чиста стойност на активите на ответното дружество и неправилно определя равностойността на 1 дружествен дял от имуществото му.В този смисъл неоснователни са твърденията на пълномощника на отв.дружество, че в баланса са включени несъбираеми вземания и такива с изтекъл давностен срок които обстоятелства не се потвърждават от балансовите данни, съгласно които вземанията от клиенти и воставчици са в р-р на 1792 000лв. и техния размер съотевтства на данните от оборотната ведомост и дебитното салдо по сметка 4.1.1 клиенти.При наличмието на такива вземания-несъбираеми и такива с изтекъл давностен срок би следвало преди изготвянето на баланса, същите в качеството си на финасови активи, да се подложат на проверка за обезценка при последващото им оценяване.-съгл.изискванията на Счетоводен стандарт-32-фин.инструменти т.е всички финансови активи, в т.ч. вземанията от клиенти подлежат на проверка за обезценка.Към всяка дата на баланса предприятието следва да определя наличието на съществувщи обективни свидетелства за обезценяването на даден финансов актив или група активи., а при наличие на индикаций следва да се признае обезценка за финансовия актив или група активи.В случая при изготвянето на баланса към 31.12.2020г. не е извършено нито едно от действията намаляване на балансовата стойност на вземането, отчетено като разход за обезценка и намаляване стойността на вземането чрез корективна сметка за намаление. Т.е след като вземанията са представени с междинния счетоводен баланс към 31.01.2021г., като актив, те отговарят на определението за актив, дадено в НСчС –а именно активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития от който се очаква бъдеща икономическа изгода.Такава изгода е свързана с възможността, пряко или косвено да се реализира приток на пари или парични еквиваленти на предприятието.От тук и извода, че обезценката на вземанията по т.2.2.1 от основното заключение и допълнителното заключение на повторната СИЕ е неправилно, осъществено в нарушение наСС32, и ЗСч. В предвид на гореизложеното съдът намира за безпредметно да възпроизвежда изводите на експерта относно размера на дружествения дял, във всеки един от множеството различните варианти В допълнение ответното дружество не е съдействало за предоставяне на информация за постъпилите плащания в периода след 2013 г.2014г. за проверката дали някои от тези вземания са погасени изцяло или частично. Липсват каквито и да било доказателства че сумите са несъбираеми, не е направен обоснован анализ в тази насокаПо делото обаче няма никакви данни за настъпване на такова обстоятелство, а именно: изтичане на давностния срок на вземането, но не повече от 5 години от момента, в който е станало изискуемо; възмездно прехвърляне на вземането; производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането; с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането; преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон; при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част. След като такива доказателства не само не са представени, което препятства възможността вещото лице да направи проверка относно факти, които са от значение за преценката дали вземанията са несъбираеми, то следва да се приеме, че не са били налице предпоставките същите да бъдат отписани като такива и с това да се намали актива на дружеството- ответник със сумите посочени в допълнителната СИЕ. Възраженията на ищцовата страна, развити в писмената й защита, че преосчетоводяването –коригиране на ГДД за 2020 г. и 2021г. съставлява отстраняване на грешки в баланса, които имат фундаментален характер и са свързани с промени в счетоводната политика, които следва да бъдат надлежно оповестени по реда на цитирания счетоводен стандарт, а това не е сторено, поради което не следва да бъде зачетено от съда, не рефлектират върху изводите за характера на вписаните в пасива суми, които според ответната страна неследва да участват в отределяне на чистата стойност на активите. С оглед горното тълкуване, налага се изводът, че имуществените отношения между дружеството и напусналия съдружник следва да се уредят въз основа на междинен баланс към края на месеца, през който настъпва прекратяване на участието на последния, което в конкретния случай е месец е 24.01.2021 г. При изчисленията не се взимат предвид стойностите, записани в раздел Собствен капитал, включващи записан капитал и налични печалби в случая. Това е така, защото това са само "счетоводни стойност". Те представляват счетоводно изражение при двустранното счетоводство на сумите в актива. Т.е. тези счетоводни стойност реално съществуват в правния мир като актив според изписаното в раздел Актив - като материални ценности, вземания и пари. Не съществуват реално и едновременно в патримониума на дружеството вещите и права, записани в Актива, и сумите, записани в раздел Собствен капитал. Те не се различават помежду си. Едните представляват изражение на другите. В това се състои "двустранността" на счетоводството.Ето защо е неоснователно възражението на ответника посочено в писмените бележки, че тъй като искът не е по чл.133 от ТЗ не се претендира печалбата от периода 01.01.2020г. до 31.01.2021г. и поради липса на решение на общото събрание на дружеството при определяне на чистата стойност на активите не следва да участва печалбата за посочения период. Съгласно приетото от съда и неоспорено заключение на допусната по делото повторна съдебно-икономическа експертиза, цената която следва да бъде изплатена на напусналия съдружник В. С. Д. срещу нейните 25 др. дяла, се равнява на 507 290 лв. Предвид изложеното, налага се изводът за основателност на предявения от Г. В. Д. против [фирма] иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ до посочения р-р на сумата 507 290лв., ведно с дължимата законна лихва лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като до претендирания р-р на 540 750лв., ведно с дълживмата законна лихва, искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от същата съдебни разноски пред настоящата инстанция, искане за което същата е направила в исковата молба Предвид представените по делото Договор за правна за защита и съдействие, фактури, както и банково извлечение от 19.11.2022 г. от сметката на адв.Д., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 40 104 лв. съдебни разноски в настоящото производство, представляващи заплатен адвокатски хонорар, Д.Т, депозити съгласно списък на разоските по чл.80 от ГПК На осн.чл.78, ал.2 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства възлизащи на 1 220лв. които ищцата следва да запхлати списък на разноските по чл.80 ГПК. Водим от горното, съдът: