Решение № 1992 от 7.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 418/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин” /ДНП/, подадена чрез адв. Г. Р. от АК – Благоевград, против Решение № 116/18.05.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 129/2022 г. по описа на Районен съд - Сандански, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 1/ 11.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин”. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на РС - Сандански за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства и закона, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за непълна правна квалификация на деянието. Сочи се още, че процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. Изложите в жалбата съображения са доразвити в депозирано по делото писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – И. В. М., чрез процесуалния му представител по пълномощие – адв. И. Д. от АК – Благоевград, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Сандански е отменил Наказателно постановление № 1/ 11.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин”, с което на И. В. М., за нарушение на чл. 50, т. 5, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, на основание чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 /петстотин/ лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в същото не е посочена нарушената от дееца законова разпоредба. Съдът е посочил още, че деянието е квалифицирано като нарушение по 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, която разпоредба е санкционна и не съдържа конкретно правило за поведение, нарушението на което да обоснове ангажиране отговорността на дееца. Решението на районния съд е постановено при правилно приложение на закона. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. В настоящия случай ответникът по касационната жалба е санкциониран за това, че пашувал 11 бр. ЕРД /крави/ без разрешително за паша в участък, попадащ в територията на Национален парк „Пирин“. Вмененото на И. М. деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 50, т. 5, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии. Съгласно чл. 50, т. 5 от ЗЗТ - в изпълнение на своите правомощия директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите в защитените територии в своите райони издават годишни разрешителни за паша и разрешителни за ползване на дървесина от местното население в рамките на поддържащите и възстановителните дейности в горите, в националните паркове и поддържаните резервати, в съответствие с плановете и проектите по глава четвърта. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ - наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. Както правилно е констатирал и районният съд, нито от една от тези разпоредби не съдържат конкретно правило за поведение, несъблюдаването на което, представлява административно нарушение. Чл. 50, т. 5 от ЗЗТ регулира част от правомощията на директорите на регионалните органи на МОСВ, докато чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ е обща санкционна норма, която предвижда административнонаказателна отговорност за редица дейности, извършени в защитена територия без надлежно разрешение или съгласуване. Като всяка санкционна разпоредба, тази на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ има за цел да свърже конкретно противоправно поведение с конкретни негативни правни последици. Именно поради тази причина, за пълнота и прецизност на административното обвинение от правна страна, е следвало да бъде посочена като нарушена разпоредбата, която съдържа конкретното правило за поведение, с което в случая подведеното под отговорност лице не се е съобразило. В действителност, както правилно е посочил и районният съд, в разглежданият случай от правна страна остава неясно за какво е повдигнато административно обвинение на привлеченото към отговорност лице – кое конкретно установено в правна норма задължение не е изпълнило. Процесуалната законосъобразност на НП като санкционен акт се предпоставя от задължителното условие за правилната квалификация на нарушението – конкретното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение да бъде описано с фактическите му признаци и да бъде подведено под съответната правна норма. Това условие, както бе споменато по – горе, не е изпълнено. Некоректното /в това число и непълното/ посочване на нарушената разпоредба е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като от една страна, пряко засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице – поставя го в невъзможност да разбере в какво е обвинено – какви свои конкретни задължения не е изпълнило или какви забрани е нарушило, а от друга лишава от възможността съда да осъществи цялостен съдебен контрол и да отговори на основания въпрос: доколко деянието противоречи на предписаното в съответната правна норма правило за поведение. Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение в такъв размер. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо, искането следва да бъде уважено. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд - Благоевград