Решение № 2108 от 29.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 990/2024 г.
Административен съд - София-град29.03.2024 г.докладчик Димитрина Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06.12.2023г., постановено по НАХД № 9162 по описа на СРС за 2023г., НО, 107 състав. ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда-Софийска област", да заплати в полза на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, против Решение от 06.12.2023г., постановено по НАХД № 9162 по описа на СРС за 2023г., НО, 107 състав, с което е отменено наказателно постановление е № 23-2300231/05.06.2023г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда-Софийска област”, с което на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 97, ал. 1 ЗХУ за нарушение на чл. 38, ал. 6 ЗХУ и е отправено предупреждение към жалбоподателя. В жалбата, като касационно основание, се сочи неправилно приложение от страна на въззивната инстанция на материалния закон и конкретно на чл. 28 от ЗАНН. Излагат се съображения, според които процесното нарушение следва да се отнесе към така наречените „нарушения на просто извършване", „формални нарушения". От съда се иска да отмени решението на въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв. Н. с редовно пълномощно. Поддържа жалбата па изложените в същата основания. Ответникът – „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД се представлява от юрк. Х., която оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура в съдебно заседание се представлява от прокурор С., която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Административен съд София - град, X.-ми касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Въз основа на събраните доказателства районният съд е приел, че ответникът по касационната жалба Сайтграунд Хостинг” ЕООД, в качеството на работодател на 540 служители според средно списъчен състав за 2021г. и съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗХУ, за да гарантира заетостта на хората с трайни увреждания, е следвало да назначи през 2022г. 11 лица, които имат трайно намалена работоспособност. Установено било, че към момента на извършване на проверката от контролните органи – 29.03.2023г. в обект на контрол - офис на [улица], ет. 7, район „В.“, в [населено място], е работодателят не е назначил лица с трайна неработоспособност в изпълнение на квота за месец октомври 2022г. и не е подал уведомления до Агенцията по заетостта, с което желае да използва посредничеството на Агенцията по заетостта за назначаване на 9 лица с трайна неработоспособност. По време на проверката по документи от страна на работодателя е представена информация за назначени лица в изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 ЗХУ, протокол от 02.09.2022г., удостоверяващ определени работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 ЗХУ през 2022г. и приложение към него. Установено е, че не са предприети мерки за заемане на пълната квота от 11 лица за 2022г. и че не са заплатени в срок дължимите компенсационни вноски за месец октомври 2022г. за 9 лица - в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за съответната година - в случая 1917 лева, не по-късно от 31.10.2022г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол ПР2311591/2023г. Същата сума била заплатена с платежно нареждане от 02.12.2022г., т.е. преди съставяне на АУАН на 05.04.2023г. и преди издаване на наказателното постановление на 06.06.2023г. При тази фактическа обстановка районният съд счел, че извършеното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че впроцесния случай задълженото лице - работодателят „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, макар и със забава е погасил задължението си още преди приключване на проверката, респективно преди съставяне на АУАН и НП. Забавата е съвсем малко над месец, а макар и нарушението да е формално, следва да се отчете, че дружеството не е бездействало, а е изпълнило задължението си и фискът не е ощетен. Изложените съображения по приложението на чл. 28 от ЗАНН напълно се споделят от касационната инстанция. Вярно е, че нарушението е формално по своя характер, но по делото липсват данни за настъпили от него каквито и да било несъставомерни вредни последици - не са накърнени интересите нито на фиска, тъй като задължението за компенсационната вноска в крайна сметка е изпълнено. Липсват и данни за конкретно лице с увреждания, което да е било препятствано да започне работа на това незаето работно място. За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за правилно изложеното в оспореното решение относно принудителното събиране на компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ. В решение № 3 от 23.03.2021 г. по к. д. № 11/2020 г. К. съд на Република България, макар и по повод на разпоредби от ЗДвП, категорично отрича законодателния подход, при който основни конституционни права на гражданите се ограничават, с цел длъжниците да бъдат принудени да заплатят наложените им глоби, като се заобикаля установения законов ред за тяхното събиране. Следователно, щом компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, в размер на 30 % от минималната работна заплата, е публично държавно вземане, което, съгласно чл. 29, ал. 5 от ППЗХУ, подлежи на принудително събиране по реда на ДОПК, то би противоречало на изведените в решението на КС конституционни принципи този ред за принудителното й събиране да се заобикаля като вместо това се създава санкционна разпоредба като тази по чл. 97, ал. 1 от ЗХУ, предвиждаща, при неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, налагането на многократно по-високо по размер административно наказание - глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., включително и регламентирането на квалифициран състав на нарушението при повторност. Самото вземане по наказателното постановление също е публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, а НП - изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Така, в нарушение на конституционните принципи, вместо поради забавата при плащането на дължимата компенсационна вноска тя да бъде принудително събрана по предвидения ред, ведно с дължимата за забавата лихва, за неизпълнението на това задължение се налага административно наказание, многократно надвишаващо по своя размер както дължимата вноска, така и лихвата върху нея, и то при положение, че, само по себе си, плащането на компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ не освобождава работодателя от задължението за наемане на хора с увреждания - чл. 29, ал. 7 от ППЗХУ. По изложените съображения следва да се приеме, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и своевременно предявената претенция, в полза на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 80.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София-град, X.-ми касационен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06.12.2023г., постановено по НАХД № 9162 по описа на СРС за 2023г., НО, 107 състав. ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда-Софийска област", да заплати в полза на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, против Решение от 06.12.2023г., постановено по НАХД № 9162 по описа на СРС за 2023г., НО, 107 състав, с което е отменено наказателно постановление е № 23-2300231/05.06.2023г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда-Софийска област”, с което на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 97, ал. 1 ЗХУ за нарушение на чл. 38, ал. 6 ЗХУ и е отправено предупреждение към жалбоподателя. В жалбата, като касационно основание, се сочи неправилно приложение от страна на въззивната инстанция на материалния закон и конкретно на чл. 28 от ЗАНН. Излагат се съображения, според които процесното нарушение следва да се отнесе към така наречените „нарушения на просто извършване", „формални нарушения". От съда се иска да отмени решението на въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв. Н. с редовно пълномощно. Поддържа жалбата па изложените в същата основания. Ответникът – „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД се представлява от юрк. Х., която оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура в съдебно заседание се представлява от прокурор С., която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Административен съд София - град, X.-ми касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Въз основа на събраните доказателства районният съд е приел, че ответникът по касационната жалба Сайтграунд Хостинг” ЕООД, в качеството на работодател на 540 служители според средно списъчен състав за 2021г. и съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗХУ, за да гарантира заетостта на хората с трайни увреждания, е следвало да назначи през 2022г. 11 лица, които имат трайно намалена работоспособност. Установено било, че към момента на извършване на проверката от контролните органи – 29.03.2023г. в обект на контрол - офис на [улица], ет. 7, район „В.“, в [населено място], е работодателят не е назначил лица с трайна неработоспособност в изпълнение на квота за месец октомври 2022г. и не е подал уведомления до Агенцията по заетостта, с което желае да използва посредничеството на Агенцията по заетостта за назначаване на 9 лица с трайна неработоспособност. По време на проверката по документи от страна на работодателя е представена информация за назначени лица в изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 ЗХУ, протокол от 02.09.2022г., удостоверяващ определени работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 ЗХУ през 2022г. и приложение към него. Установено е, че не са предприети мерки за заемане на пълната квота от 11 лица за 2022г. и че не са заплатени в срок дължимите компенсационни вноски за месец октомври 2022г. за 9 лица - в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за съответната година - в случая 1917 лева, не по-късно от 31.10.2022г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол ПР2311591/2023г. Същата сума била заплатена с платежно нареждане от 02.12.2022г., т.е. преди съставяне на АУАН на 05.04.2023г. и преди издаване на наказателното постановление на 06.06.2023г. При тази фактическа обстановка районният съд счел, че извършеното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че впроцесния случай задълженото лице - работодателят „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, макар и със забава е погасил задължението си още преди приключване на проверката, респективно преди съставяне на АУАН и НП. Забавата е съвсем малко над месец, а макар и нарушението да е формално, следва да се отчете, че дружеството не е бездействало, а е изпълнило задължението си и фискът не е ощетен. Изложените съображения по приложението на чл. 28 от ЗАНН напълно се споделят от касационната инстанция. Вярно е, че нарушението е формално по своя характер, но по делото липсват данни за настъпили от него каквито и да било несъставомерни вредни последици - не са накърнени интересите нито на фиска, тъй като задължението за компенсационната вноска в крайна сметка е изпълнено. Липсват и данни за конкретно лице с увреждания, което да е било препятствано да започне работа на това незаето работно място. За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за правилно изложеното в оспореното решение относно принудителното събиране на компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ. В решение № 3 от 23.03.2021 г. по к. д. № 11/2020 г. К. съд на Република България, макар и по повод на разпоредби от ЗДвП, категорично отрича законодателния подход, при който основни конституционни права на гражданите се ограничават, с цел длъжниците да бъдат принудени да заплатят наложените им глоби, като се заобикаля установения законов ред за тяхното събиране. Следователно, щом компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, в размер на 30 % от минималната работна заплата, е публично държавно вземане, което, съгласно чл. 29, ал. 5 от ППЗХУ, подлежи на принудително събиране по реда на ДОПК, то би противоречало на изведените в решението на КС конституционни принципи този ред за принудителното й събиране да се заобикаля като вместо това се създава санкционна разпоредба като тази по чл. 97, ал. 1 от ЗХУ, предвиждаща, при неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, налагането на многократно по-високо по размер административно наказание - глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., включително и регламентирането на квалифициран състав на нарушението при повторност. Самото вземане по наказателното постановление също е публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, а НП - изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Така, в нарушение на конституционните принципи, вместо поради забавата при плащането на дължимата компенсационна вноска тя да бъде принудително събрана по предвидения ред, ведно с дължимата за забавата лихва, за неизпълнението на това задължение се налага административно наказание, многократно надвишаващо по своя размер както дължимата вноска, така и лихвата върху нея, и то при положение, че, само по себе си, плащането на компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ не освобождава работодателя от задължението за наемане на хора с увреждания - чл. 29, ал. 7 от ППЗХУ. По изложените съображения следва да се приеме, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и своевременно предявената претенция, в полза на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 80.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София-град, X.-ми касационен състав,