Решение № 1074 от 22.11.2025 г. на Районен съд - Перник по дело № 1587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Oбразувано е по искова молба, уточнена с молба от 03.09.2025 г., подадена от Ю. Т. М. срещу Община Перник, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба са изложени доводи, че на 02.11.2024 г., около 18: 00 часа, в град П., на площад „К.“, при посока на движение към ул. „В. Л.“, от лявата страна на сградата на Банка „ОББ“ - клон Перник, в района на кръстовището на ул. „В. Л.“ с ул. „•••“, при стъпване върху счупена плочка, намираща се в участък с липсващи елементи, образуващи неравност, в близост до пътното платно, където започва пешеходната пътека, ищецът усетил поддаване на плочката. Твърди се, че това довело до извиване на неговия ляв глезен, вследствие на което усетил силна болка в областта на задната част на левия долен крайник. Сочи, че причина за извиването на левия крак на ищеца е образувалият се неравен участък със счупени и частично липсващи тротоарни плочки, който не е бил обозначен, нито обезопасен. Твърди, че в момента на инцидента е бил придружаван от съпругата си – Р. Г. М., с помощта на която се прибрал в дома си. Поддържа, че през следващите два дни е имал болки без подобрение вследствие на спъването, поради което потърсил лекарска помощ, като при преглед на 06.11.2024 г. бил прегледан от специалист – травматолог и била извършена магнитно-резонанена томография на лявата глезенна става, при която се установило следното увреждане: „Значителна руптура на Ахилесовото сухожилие с изразен едем хеморагично имбибиране”. Твърди, че вследствие на изпитваните силни болки и оток в травмираната област, на 17.12.2024 г. отново потърсил е медицинска помощ, като се наложило и да преустанови изпълнението на трудовите си задължения за период от 30 дни, за което е представя болничен лист № Е2024365••••/19.11.2024 г. Изложени са подробни доводи, че липсващите, неподдържани и неправилно поставени настилки са източник на опасност за пешеходците, което от правна страна представлява неизпълнение на вмененото на ответника със закон задължение - чл. 11 ЗОС, поради което и Община Перник следва да обезщети претърпените от него вреди. Съобразно изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да му плати сума в размер на 8 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, получени вследствие на поддаване и изкълчване на левия му крак на 02.11.2024 г., около 18: 00 часа, в гр. Перник, на кръстовището на ул. „В. Л.“ и ул. „•••“, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 02.11.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която поддържа становището за основателност на предявения иск. В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага доводи за липса на причинно-следствена връзка между твърдените увреждания и поведение /действие или бездействие/ на служители на Община Перник и за завишен размер на претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване от ищеца с твърдения, че ищецът сам е допринесъл за инцидента, като не е положил съответна грижа по отношение на това от къде преминава, включително и тъй като е отказал оперативно лечение, съгласно представен амбулаторен лист от 18.11.2024 г. Съобразно изложеното е направено искане предявения осъдителен иск да бъдат отхвърлен, като неоснователен. Претендира разноски. С молба-становище от 16.09.2025 г. прави възражение за съпричиняване и поради факта, че ищецът страда от заболяване – захарен диабет, което твърди да е допринесло за настъпването на инцидента. Представя писмена защита, в която поддържа становището за неоснователност на предявения иск. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на делото е предявен от ищеца срещу Община Перник осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на падане на поради неравност на настилката в град Перник, на площад „К.“, при посока на движение към ул. „В. Л.“, от лявата страна на сградата на Банка „ОББ“ - клон Перник, в района на кръстовището на ул. „В. Л.“ с ул. „•••“, на 02.11.2024 г. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно- обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно поведение на лица при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа, вследствие на което на настилката на соченото място от ищеца в град Перник е имало към датата на инцидента – 02.11.2024 г., необозначено и необезопасено препятствие – неравност /счупена плочка/, 3) настъпили неимуществени вреди за ищеца, вследствие на падането заради нея и 4) причинна връзка с противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ на служители на ответника. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в доказателствена тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. В конкретния случай от показанията на свидетеля Р. Г. М. /л. 97 - гръб и л. 98/, ценени по реда на чл. 172 ГПК, които кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че на 02.11.2024 г., около 18: 00 часа, в град П., на площад „К.“, при посока на движение към ул. „В. Л.“, от лявата страна на сградата на Банка „ОББ“ - клон Перник, в района на кръстовището на ул. „В. Л.“ с ул. „•••“, при стъпване върху счупена плочка, намираща се в участък с липсващи елементи, образуващи неравност, в близост до пътното платно, където започва пешеходната пътека, ищецът е наранил крака си, вследствие на неравност на настилката, в резултат на което е получил описаното в исковата молба травматично увреждане. От показанията на свидетеля съдът приема за безспорно доказано по делото, че участъка с разрушена настилка, на който е настъпил инцидента, не е бил обезопасен и/или обозначен, както и че вследствие на нараняването на крака си ищецът е изпитвал неистови болки и два-три месеца след това е имал нужда от чужда помощ, за да извършва ежедневните си дейности, не е можел да се обслужва сам, бил е много нервен и се е наложило да напусне работа. Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с описания в исковата молба инцидент, който е бил непосредствено възприет и от свидетеля-очевидец Р. Г. М., съдът намира за доказани и от приетите неоспорени писмени доказателства по делото – магнитно-резонансна томография на глезенна става от 06.11.2024 г., амбулаторен лист № 2432380В•••••/18.11.2024 г., амбулаторен лист № 2435260•••••/17.12.2024 г., болничен лист № Е2024320••••, болничен лист № Е2024365••••, болничен лист № Е2024365••••, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, което кредитира като обективно и компетентно изготвено /л. 84 и сл. от делото/. Съгласно заключението на вещото лице, в наличната по делото медицинска документация на името на Ю. Т. М. са налице клинични данни за следното травматично увреждане: оплакване от болка в областта на лява подбедрица – в областта на „прасеца” и на ахилесовото сухожилие, наличен мекотъканен оток и хематом в същата област, болезненост при движение. В данните от образното изследване - магнитно-резонансна томография на глезенна става от 06.11.2024 г., са налице данни за значителна, непълна руптура /разкъсване, лезия/ на ахилесовото сухожилие с изразен оток и хеморагично имбибиране на тъканите, минимален хидропс /излив на течност/ в областта на талокруралната /горна скочна/ става. Посочено е, че е осъществено консервативното лечение с НСПВС /нестероидни противовъзпалителни средства/ и с ортопедична ортеза за срок от около 10 седмици, което лечение в този обем е било достатъчно за възстановяване на физическото здраве на ищеца. Вещото лице е констатирало, въз основа на анализ на данните от делото, че травмата в областта на ахилесовото сухожилие е в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с инцидент от 02.11.2024 г. и по своя вид и степен отговаря да е получена по механизъм на стъпване „накриво“ и по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба, а именно при инцидент от 02.11.2024 г. „...при стъпване върху счупена плочка, намираща се в участък с липсващи елементи, образуващи неравност, в близост до пътното платно”. Посочено е, че в резултат от претърпяната травма ищецът е търпял значителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния период, като същите са били с по-голям интензитет в дните след инцидента и са намалявали своята сила по време на възстановителния период, който е бил с продължителност от около 2, 5-3 месеца имайки предвид времето за имобилизация на крайника и времето за рехабилитация и възстановяване на нормалните функции на долния крайник - опорна и ходене. В резултат от преведеното лечение е настъпило пълно оздравяване и възстановяване в обема на движения на травмирания крайник в посочените по-горе срокове и не са налице данни за настъпили неблагоприятни последствия и усложнения във връзка с претърпяната травма. Посочено е, че в случая частичното разкъсване на Ахилесовото сухожилие е отнело трайно и в значителна степен основните функции на долния крайник, а именно опорна и ходене и са реализирани критериите на квалифициращия медико-биологичен признак трайно затруднение на движенията на долния крайник /крак/. От медицинска гледна точка може да се приеме, че при травма в този вид и в тази степен ищецът се е нуждаел от чужда помощ по време на възстановителния процес при изпълнение на ежедневните си дейности. Посочено е, че не са налични данни, въз основа на които да приеме, че проведеното в случая лечение е удължило периода на възстановяване поради отказа от извършване на оперативна интервенция. В обобщение, въз основа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, показания на свидетеля Р. Г. М., както и приети писмени доказателства – описаната медицинска документация, обсъдена и в заключението на СМЕ, ценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за доказано реализирането на описаните в исковата молба претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и инцидента на 02.11.2024 г., настъпил вследствие на попадане на крака на ищеца на счупена плочка на описаното в исковата молба и уточнението към нея място. Предвид изложеното, на анализ подлежи въпроса ответника ли е лицето, чиято гаранционно-обезпечителна отговорност следва да бъде ангажирана във връзка с репарирането на вреди, претърпени вследствие на неравност на процесния пешеходен участък. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд на търговски дружества. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат собственик на площад „К.“ на центъра на град Перник и на участъка, в района на който е настъпил инцидента да е лице, различно от ответника. Последният, като собственик на улиците, площадите и тротоарите към тях, е длъжен, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС, да ги поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото им ползване. С оглед конкретното място на настъпване на инцидента, следва да се посочи и че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, също са собственост на Община Перник. Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на съоръженията към транспортната инфраструктура, улиците и парковете, като немедлено отстранява всяко увреждане или препятствие в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и да застраши останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на компетентните за това общински структури, като по никакъв начин не е обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от възникнали инциденти по повод това съоръжение/пространство. Общината следва да поддържа улиците, тротоарите, включително и площадите и местата пред сгради с обществено значение в такова състояние, че да не допуска по тях да има повреди и неравности, а ако такива се образуват, то те незабавно да се поправят с цел недопускане на инциденти. Ирелевантно е дали тези дейности са възложени за изпълнение или се възлагат на трети лица, по аргумент от чл. 49 ЗЗД. В обобщение, с оглед изложеното и на основание чл. 49 ЗЗД, отговорността възниква за Община Перник, тъй като в качеството й на собственик, Общината е длъжна да полага системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и изправно състояние на процесния площад в интерес на населението в град Перник, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /чл. 11 ЗОС/, в това число и поддържане, а в случай на необходимост от ремонт – да бъде ремонтиран и обезопасен от нея /чл. 16 ЗОС/. Понятието изправно състояние означава, че площад „К.“ и пешеходните зони около него, следва да се поддържат годни за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци. Това свое задължение Община Перник следва да изпълнява чрез съответните служители или работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на пешеходните участъци. За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на Община Перник и без да е установено кое точно е това лице, тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Същевременно, при възложената му доказателствена тежест ответникът не е установил, че на процесната дата площадът в процесния участък е бил в добро състояние, поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието му с цел осигуряване на безопасното придвижване по него. Напротив, от данните по делото – показанията на свидетеля-очевидец Росица М.а, се установи, че е настилката на тротоара, на който е настъпил инцидента, е била разрушена, като не се твърди и установява да е била обезопасена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. Относно размера на претенцията за неимуществени вреди: Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 12012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед изложеното, съгласно чл. 51 вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от инцидента неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сума в размер 8 000 лв. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази характера на причиненото физическо увреждане – значителна, непълна руптура /разкъсване, лезия/ на ахилесовото сухожилие с изразен оток и хеморагично имбибиране на тъканите, с минимален хидропс /излив на течност/ в областта на талокруралната /горна скочна/ става, осъщественото консервативното лечение с НСПВС /нестероидни противовъзпалителни средства/ и с ортопедична ортеза за срок от около 10 седмици, което лечение в този обем е било достатъчно за възстановяване на физическото здраве на ищеца. Съобразени бяха и данните за продължителния възстановителен период с продължителност от около 2, 5 – 3 месеца, по време на който ищецът се е нуждаел от помощ при изпълнение на ежедневните си дейности, както и влошеното му емоционално състояние във връзка с инцидента. Съобрази се и възрастта на ищеца към датата на събитието – 61 години, трудоспособна възраст – препятствана по причина на инцидента, но и предполагаща по-висок риск от усложнения на здравословното състояние във връзка с получената травма, както и икономическата конюнктура в страната към датата на събитието – 02.11.2024 г. Като съобрази горепосочените обстоятелства, съдът намира, че определения размер на обезщетението от 8 000 лв. отговаря на принципа на справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, и не е завишен, каквото становище се застъпва от ответната страна. По възражението за съпричиняване: При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на което е разпределена на него. По аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Следователно, необходима е причинно-следствена връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е хипотетичен и да почива на предположения. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда. В процесния случай ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че поведението на ищеца е допринесло за настъпване на инцидента. Не се установява и от данните по делото наличието на каквото и да е заболяване на ищеца, което да е в пряка причинна връзка с наличието на необезопасена неравност на зоната за движение на пешеходци, която е станала причина за полученото от ищеца травматично увреждане, довело до болки и страдания за него, съответно за неговото преминаване през нея. В обобщение, по изложените съображения, предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен. По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието – 02.11.2024 г., до окончателното плащане. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца, който претендира такива в размер на общо 485 лв., от които 165 лв. – депозит за вещо лице, 320 лв. – държавна такса. Плащането на претендираните разноски е доказано по делото, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. От процесуалния представител на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид изложеното, ищецът следва да бъде осъден да плати и адвокатски хонорар, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв. А. В. в размер на 500 лв., представляващ възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. При определяне размера на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв съдът съобрази правната и фактическа сложност на делото, обема на извършена дейност по делото от адв. В., както и актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С- 438/2022 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда, включително и размера на адвокатските възнаграждения по сходни дела при идентична икономическа обстановка в страната. С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски и Ю.сконсултско възнаграждение е неоснователно. Така мотивиран, съдът