Решение № 1014 от 23.7.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 303/2024 г.

Производството е реда по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Д.Р.Д., адрес •••, чрез адвокат К.Й.С. •••, съдебен адрес •••, против Решение № 136 от 05.04.2024 г., постановено по АНД № 1391/2023 г. по описа на Районен съд – Видин. Обжалваното решение е постановено след обезсилването от Административен съд Видин на предходно решение постановено от друг състав на Районен съд Видин. В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че въззивното решението е необосновано, неправилно и в противоречие на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че Районен съд – Видин не е обсъдил всички направени възражения с жалбата, като липсва обсъждане за релевираните от жалбоподателя основания за допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание отмяна на обжалваното наказателно постановление, като в същото не са посочени законови разпоредби, които да обосноват, че именно жалбоподателят е субекта за реализиране на административнонаказателната отговорност. Касаторът сочи, че не става ясно по какъв ред е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.Д., като нито в атакуваното с жалба наказателно постановление, нито в предхождащия го АУАН, не се твърди, че именно жалбоподателят е извършил нарушението за което е му е наложена глоба, а дори не се твърди, че същият е управлявал пътно превозно средство с peг. № С•••, вид: товарен автомобил, марка и модел „Волво ФХ“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона на дата 08.02.2022 г., за която дата е установено, че горепосоченото МПС не е заплатило дължима пътна такса. Моли касационният съд да отмените изцяло Решение № 136 от 05.04.2024 г. постановено по АНД № 20231320201391 по описа за 2023 г. на Районен съд - Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р8-380/03.10.2022 г. на Директора на Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София и отмени Наказателно постановление № Р8-380/03.10.2022 г. на директор на НТУ към АПИ, гр. София. Претендира разноски по делото за две инстанции. В съдебно заседание касаторът Д.Р.Д., редовно призован по реда на чл. 137 и сл. от АПК и в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, не се явява. От пълномощникът му адв. К.Й.С. ••• е постъпила писмена молба вх. № 1668 от 09.07.2024 г., в която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, поддържа касационната жалба, излага доводи по същество на делото и претендира разноски по представен списък при предходното разглеждане на делото. От ответника по касационната жалба Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура – гр. София, чрез юрк. И.Й., е постъпил отговор по касационната жалбата, с която оспорва същата, като я счита за неоснователна и недоказана, а решението на Районен съд - Видин за правилно, законосъобразно, мотивирано н обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка и доказателствената маса по делото. Сочи, че касаторът не е доказал наличието на законови предпоставки, при които да бъде освободен от административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Твърди, че доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена и се подкрепя от надлежно събраните писмени и гласни доказателства, а поради незаплащане на компенсаторна такса, не са налице условията за приложение на чл. 189е, ал. 3 и ал. 6 от ЗДвП. Излага, че законодателят е предвидил възможност когато превозното средство е било управлявано от трето лице - вписаният собственик и/или ползвател в 7-дневен срок от връчване на АУАН да представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, представяйки и копие от свидетелството му за управление на МПС (чл. 187а, ал. 4). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждетие и в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В с.з., редовно призован, ответникът се представлява от юрк. И.Й., която оспорва жалбата по основания изложени в отговора по същата. Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, дава мотивирано заключение, че в хода на провежданото административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С влизане в сила на по-благоприятната разпоредба на от ЗП от 01.01.2024 г. се премахва административнонаказателната отговорност за собственици, респ. ползватели, които не са уведомени от АПИ за възможността да заплатят доброволно в 14-дневен срок незаплатената ТОЛ такса, при чието заплащане не се образува административнонаказателно производство. Счита, че това прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно. Предлага решението на Районен съд – Видин да бъде отменено, като и да бъде отменено издаденото наказателно постановление. С Определение № 7911/29.06.2024 г. по адм. дело № 6383/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана. С Решение № 219 от 30.10.2023 г. по КАНД № 237/2023 г. на АдмС – Видин е обезсилено Решение № 224 от 30.05.2023 г. по АНД № 1231/2022 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК и е образувано АНД № 1391/2023 г. на Районен съд – Видин, предмет на касационното производство. Настоящото производство е по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството е образувано по повод депозирана в Национално ТОЛ управление с вх. № 94-00-22218/25.10.2022 г. жалба от Д.Р.Д. •••, в която е посочено, че жалбата е срещу Наказателно постановление № 002100/08.02.2022 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева. При изпращане от административния орган на жалбата, ведно с административната преписка на РС – Видин, е приложено Наказателно постановление № 002100/10.08.2022 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наказание глоба в размер на 1800 лева. В хода на проведеното първоначално производство пред РС – Видин по АНД № 1231/2022 г., като писмено доказателство по делото е прието приложеното от ответника Наказателно постановление № 002100/10.08.2022 г. При постановяване на Решение № 224 от 30.05.2023 г. по това АНД въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № BG002100/10.08.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на Д.Р.Д., ЕГН • е наложено административно наказание на основание с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП глоба в размер на 1800, 00 лв. След като АдмС – Видин с решение № 219/30.10.2023 г. по КАНД № 237/2023 г. обезсилва това решение, е образувано АНД № 1391/2023 г. на Районен съд – Видин, по което е постановено обжалваното в настоящото касационно производство решение. С протокола от проведеното съдебно заседание на 06.03.2024 г. съдът е приел представените административнонаказателна преписка и жалбата ведно с представените към тях писмени доказателства, така както същите са представени при първоначалното разглеждане на спора, но не е уточнил обжалваният пред него акт. С Решение № 136 от 05.04.2024 г. по АНД № 1391/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, въззивният съд, както в обстоятелствената част на решението, така и в диспозитива на същото, е потвърдил Наказателно постановление № Р8-380/03.10.2022 г. на Директора на НТУ към на Агенция „Пътна инфраструктура“ т.е. произнесъл се е по Наказателно постановление, което не е приел като доказателство по делото и което не е било предмет на съдебното обжалване. Безспорно е, че за да бъде решен по несъмнен начин въпросът дали е осъществен съставът на соченото от наказващия орган административно нарушение, е необходимо той да бъде изследван обективно, всестранно и пълно, като именно по този начин се осигурява разкриването на обективната истина по делото. В тази връзка на първо място съдът следва да уточни предмета на обжалването, тъй като в първоначално подадената жалба се сочи Наказателно постановление - № 002100, а не Р8-380/03.10.2022 г. Отделно се открива и несъответствие в посочената от жалбоподателя дата, а именно, че обжалва НП № 002100/08.02.2022 г., докато представеното от АНО НП е от дата 10 08 2022 г. НП № 002100/10.08.2022 г. е представено и се съдържа в кориците на делото, същото е обсъждано при първоначалното разглеждане на делото, докато при повторното разглеждане от въззивната инстанция, се постановява съдебен акт по отношение на съвсем различно НП, а именно: Наказателно постановление № Р8-380/03.10.2022 г. на директора на НТУ към на Агенция „Пътна инфраструктура“. В случая въззивния съд не е уточнил предмета на спора, а в случай че е разгледал и обсъждал НП с № 002100/08.02.2022 г. е отменил съвсем различно Наказателно постановление, а именно с № Р8-380/03.10.2022 г. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи. В производството по съдебно оспорване на невлязлото в сила наказателно постановление, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От друга страна районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени там способи за това – разпит, експертиза и др. В случая въззивната инстанция не е изпълнила горепосочените си задължения, като пропускът му представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Видин с указания за уточнение на заявеното обжалване и произнасяне конкретно по него, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото и излагане на мотиви по съществото на правния спор. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 АПК, тъй като решението на първоинстанционния съд не се отменя повторно. Видно от употребения от законодателя глагол „отмени“, в приложното поле на посочената норма се включват само хипотезите, уредени в чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, като извън обхвата ѝ остават хипотезите на чл. 221, ал. 3 и ал. 5 АПК, а именно обезсилване на решението, като процесуално недопустимо и обявяването му за нищожно. В този смисъл е и Решение № 12930 от 27.11.2008 г. по адм. д. № 9936/2008 г. на ВАС, IV о. Ето защо и доколкото първоначално постановеното Решение № 224 от 30.05.2023 г. по АНД № 1231/2022 г. на Районен съд – Видин, с което е било потвърдено обжалваното НП, е било обезсилено като недопустимо с Решение № 219 от 30.10.2023 г. по КАНД № 237/2023 г. на АдмС – Видин, относимата приложима разпоредба в настоящия случай е тази на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Монтана. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,