Решение № 2023 от 5.6.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 13362/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на 22.10.2024 г. от ищеца „Ю. Б. „АД с ЕИК ••• /правоприемник на „•••"/, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен директор на „Ю. Б.“ АД и П. Н. Д. - Изпълнителен директор на „Ю. Б.“ АД, чрез адв. М. Ц., АС Д. и съдружници, имейл адрес: •••: •••; със съдебен адрес: ••• срещу ответника Е. О., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••. Предявените ОСИ специални установителни искове са с цена на иска: 607, 50 лв. и правно основание: чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК /заявени във връзка с указания за предявяване на иск по ч. гр. д. № 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна/. Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: На основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Ю. Б.“ АД, Районен съд - Варна издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу Е. О., ЕГН •••••••••• по ч. гр. д. № 5867/2023 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което с Определение № 10342/16.09.2024 г. по ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, на „Ю. Б.“ АД било указано да предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Видно от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр, с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за „Ю. Б.“ АД се твърди да е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата претенция. Е. О. сочи ищецът, че ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю. Б.“ АД Договор № OV98801 за предоставяне на овърдрафт по сметка. На дата 21.01.2022 г. настъпил падежа по Договора, с оглед на който факт вземанията по кредита станали изискуеми в техния пълен размер като вземания с настъпил падеж. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю. Б.“ АД, което обуславяло правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът на Банката е регистрирано по ДДС лице. Към датата на входиране на Заявлението по чл. 417 ГПК задължението по кредита било в общ размер на 607, 50 лева, от които: 460.00 лева, дължима главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г.; 19.14 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г.. до 21.01.2022 г.; -128.36 лева, дължима мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 05.03.2023 г. С исковата си молба ищецът претендира вземането по договора за кредит, като вземане с характер на настъпил падеж. С оглед на същото дължимата по договора сума се твърди, че е станала изцяло изискуема. Към датата на депозиране в съда на Заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката не било заплатено, което обуславяло и правния интерес от предявяване на исковата молба. С оглед на горните твърдения ищецът е отправил и искането си до съда по см.на чл.127, ал.1 т.5 ГПК: Да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че „Ю. Б.“ АД има срещу Е. О., ЕГН: ••••••••••, валидно и изискуемо вземане в общ размер на 607, 50лв., както следва: СУМАТА от 460.00 лева, представляваща дължима главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г.по Договор за кредит № OV98801, кредитна сделка № 4962265 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2023г. (датата на подаване на заявлението) до пълното погасяване на задължението; СУМАТА от 19.14 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 21.01.2022 г.; СУМАТА от 128.36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 05.03.2023 г., на осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Във връзка с произнасянето по въпрос 12 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ищецът моли исковия съд да се произнесе с осъдителен диспозитив относно сумите за държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатски хонорар в размер на 480, 00 лева с вкл. ДДС - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд – Варна. Във връзка с доказване на вземането и установяване на претендираните суми, ищецът е обектирвирал доказателствени искания. С оглед становището на ответника ищецът е посочил, че ще ангажира допълнителни доказателства. Отправено е искане от ищеца съдът да присъди на ищеца направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар в размер на 480, 00 лв. с ДДС, за което е посочено, че ще се представи списък по чл. 80 от ГПК, моли да бъде изискано ч. гр. д. 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна за прилагане към настоящото исково производство, с оглед намиращите се в кориците му доказателства относно допустимостта и основателността на иска. Ищецът е посочил и банкова сметка за доброволно плащане: •••. В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е приложил и моли по делото да бъдат приети като доказателства: 1) Договор № OV98801 за предоставяне на овърдрафт по сметка 2) Извлечение от счетоводните книги на банката. Пълномощно на изготвилите го лица и Служебни бележки; 3) Пълномощно; 4) Фактура за платено адвокатско възнаграждение; 5) Препис от исковата молба за ответната страна. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба. Видно от лист 44 - ти ответникът е бил уведомен по телефон от деловодителя на съдебния състав, като ответникът е заявил, че няма възможност да се яви в деловодството на съдебния състав във ВРС и да получи книжата, поради което и съдът е приел на основани чл. 44, ал. 2 ГПК надлежно връчване на книжата на дата 29.1.2025 г. От всички книжа по делото, касаещи връчването на преписа от искова молба е видно, че ответникът не може да бъде открит на адресите, на които е регистриран, а и работодателят му е отказал да приеме книжата. В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 16.05.2025 г. ищцовата страна редовно призована, не е изпратила представител. В писмена молба с рег. № 40623/08.05.2025г. депозирана от адв.Д.Г. в качество на процесуален представител на ищеца е обективирал искане за разглеждане на делото и постановяване на Решение при условията на чл.238 ГПК. Обективирано е искане и за присъждане на разноски. В същото съдебно заседание ответникът се е явил лично, представил пред съда документ за самоличност и заявил, че не оспорва, че е теглил овърдрафт, че не е върнал кредита и че признава иска. СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, събраните по делото доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следно от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА: Районен съд Варна е сезиран с искова молба, предявена в съда на 22.10.2024 г. от ищеца „Ю. Б.“ АД, против ответника Е. О., ЕГН ••••••••••, като с исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД. С предявените ОСИ ищецът цели да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания за които заповедният съд по ч. гр. д. № 5867/2023 г. е издал в полза на Банката-ищец против Е.О. Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Исковият съд, сравнявайки твърденията на ищеца в исковата молба, наведените в исковата молба фактически твърдения и формулиран петитум, спазването на спора по чл.415 ГПК намира, че исковото производство е процесуално допустимо, поради което и дължи произнасяне по същество. Видно от доклада по делото, приет за окончателен, без възражения на страните исковият съд е дал правна квалификация на исковете по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД и разпределил тежестта на доказване между страните. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи наведените твърдения, а именно: 1.) че между „Ю. Б.“ АД и ответника Е. О. бил сключен действителен договор за кредит № OV98801, кредитна сделка № 4962265, че е предоставил на ответника договорения размер на кредита, дата и начина по който кредитора е предоставил заетата сума и че длъжникът е получил същата; условията при които е следвало да бъде върната от ответника на ищеца - кредитор заетата сума, наличието на действителни договорни клаузи даващи право на ищеца да търси заплащане на възнаградителни и мораторни лихви при забава, 3.) че падежът на задълженията за заплащане на дължимите се месечни вноски по кредита е настъпил, датата на която е падежирала всяка една анюитетна вноска, 4.) че са налице уговорени валидни клаузи за лихви за забава и възнаградителни лихви при неизпълнение на договора респ. и такси за предоставени по договора услуги и/или застраховки, 6.) размера на исковите претенции по пера (за главници, възнаградителни и мораторни Лихви) както и 7). да докаже при условията на пълно и главно доказване точно изпълнение на договорните задължения; да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът поради неизпълнение на договорните задължения по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава, началния период на забавата за всяко едно парично вземане, твърдения от ищеца факт свързан с датата и основание на което кредитът е станал изцяло изискуем. 8). В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ДПК е бил сключен при стриктното спазване на закона и в частност ЗПК и ЗЗПтр, вкл. че е предоставил на кредитополучателя преддоговорна информация, проверил платежоспособността на кредитополучателя. Указано е било на ищеца, че при наличие на неравноправна клауза в потребителския договор, негова е доказателствената тежест да установи, че въпросната клауза е уговорена индивидуално. В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже възражения имащи правоизключващ, правопогасяващ или правоотглагащ характер. При липса на отговор на искова молба, съдът не е разпределял допълнително тежест на доказване, за факти и обстоятелства които ответникът не е оспорил. В тежест на ищеца, в условията на евентуалност - в случай, че не докаже че целия кредит е станал предсрочно изискуем, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, съдът е възложил и да установи и докаже на коя дата е настъпил падежа и изискуемостта на всяка една вноска, размера на вноската, респ. и вземанията си по размери и периоди за главница, възнаградителни и мораторни лихви за исковия период.В тежест на същата страна е било възложено и да установи и докаже, че по негово заявление е било образувано заповедно производство против длъжника, че в полза на ищеца е била издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и че във връзка с дадените указания от заповедния съд, а и в срок, ищецът е предявил специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав, запознавайки се с приобщените по делото писмени доказателства: представените с исковата молба заверени копия от: Договор № OV98801/18.11.2020 г. за предоставяне на овърдрафт по сметка; искане за кредит овърдрафт от 18.11.20 г.; искане за кредит овърдрафт от 21.10.20 г.; извлечение от счетоводните книги на „Ю. Б.” АД по кредитна сделка № 4962265, както и материалите по приобщеното частно гражданско дело № 5867/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, ведно с приложеното към него частно гражданско дело № 1459/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, намира, че предявените от „Ю. Б.“ АД против ответника Е. О. ОСИ с пр.осн. чл.422 ГПК са не само процесуално допустими, но и доказани. Видно е от материалите по ч.гр.д. № 1459/2023 по описа на РС Русе, че заявителят Банка „Ю. Б.“ АД е сезирал РС Русе със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника Е.О., което е било регистрирано в РС Русе на 15 март 2023 г. С Определение № 1202/17.03.2023 г. РС Русе, Първи граждански състав на осн. чл.118, ал.2 изр. първо и чл. 411, ал.1 ГПК е прекратил висящото пред РС Русе заповедно производство и изпратил същото по подсъдност на РС Варна. Във ВРС същото производство е продължило под номер на заповедно дело 5867/2023 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав. Видно от л.7- ми от частното гр.д. 5867/23 по описа на РС Варна, 42 –ри състав, заповедният съд е издал в полза на заявителя и против длъжника Заповед № 2682/12.5.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено е било незабавно изпълнение съгл.чл.418 ГПК и издаден и изпълнителен лист № 2051/12.5.2023 г.(л.7 – ми от заповедното дело, гръб ). Със Заповед № 2682 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.05.2023 г., издадена от РС Варна, 42 състав по частно гражданско дело № 5867 по описа на съда за 2023 г., заповедният съд е разпоредил длъжникът Е. О. (Е. А. О.), ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Ю. Б.” АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д.а, чрез пълномощника адвокат Д. Д. - САК, СУМАТА от 460, 00 лв. (четиристотин и шестдесет лева), представляваща дължима главница за периода от 21.01.2022 г. до 05.03.2023 г. по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г. (кредитна сделка № 4962265); СУМАТА от 19, 14 лв. (деветнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.10.2021 г. до 21.01.2022 г., СУМАТА от 128, 36 лв. (сто двадесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 21.10.2021 г. до 05.03.2023 г., дължими суми въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката към 05.03.2023 г. включително за кредитна сделка № 4962265 по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., с кредитополучател Е. О., ЕГН ••••••••••, изискуем, считано от 21.01.2022 г., поради настъпване на краен падеж; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски, в размер на 25, 00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 480, 00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), на основание.В самата Заповед е вписано изрично, че вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводните книги на банката към 05.03.2023 г. включително за кредитна сделка № 4962265 по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., с кредитополучател Е. О., ЕГН ••••••••••, изискуем, считано от 21.01.2022 г., поради настъпване на краен падеж. Сравнителния анализ на изложеното от заявителя в Заявлението по чл.417 ГПК с данните в посочената по-горе Заповед по чл.417 ГПК, обоснова и извод, че заповедният съд е уважил изцяло заявлението на Банката - кредитор като е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на Заявителя въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката за сумите посочени в заявлението ведно със законната лихва върху главницата и сторените разноски по заповедното дело. Спор няма по делото, че длъжникът не е получил лично Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, а и от материалите по заповедното дело се констатира, че заповедта се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Спор няма и, че заявителят е спазил срока по чл.415 ГПК и съобразно указанията на заповедния съд е предявил ОСИ с правно осн. чл.422 ГПК с цел установяване със СПН на паричните вземания за които е била издадена Заповедта по чл.417 ГПК, което обосновава правния извод на исковия съд за допустимост на избраната форма на искова защита. От приобщеното още към заповедното дело извлечение от счетоводните книги на Ю. Б. АД ( л. 4 -ти от ч.гр.д.№1459/23 по описа на РРС ) по делото е безспорно установено, че по кредитна сделка 4962265, по Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., при разрешен кредитен лимит 460 лв. кредитополучателят Е. Орешник не е извършвал никакви погашения, кредитът е падежирал на 21.1.2022 г., , на 21.1.2022 г. длъжникът О. е изпаднал в забава за главница и на 21.10.2021 г. за лихва.Считано от 21.1.2022 г. не са погасени вноските за главница, а от 21.10.2021 за лихва, а общия дълг на О. към 5.3.2023 г. вкл. е 607.50 лв. От посоченото вече извлечение от счетоводните книга на банката-заявител – ищец в исковото производство е видно, че общия дълг на длъжника се разпределя както следва: главница 460 лв. за период 21.1.2022 г. до 5.3.2023 г.; 19, 14 лв. възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 21.1.2022 г. и 128, 36 лв. мораторна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 5.3.2023 г. Представеното извлечение от счетоводните книги напълно кореспондир и с вписаното в приобщения и по заповедното и по исковото производство в заверено за вярност с оригинала копие от Договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., с кредитополучател Е. О. ( л.7 -10 от ч.гр. 1459/23 по описа на РРС и л. 5 - 9 от исковото производство ). От цитирания договор ведно с приложените към същия по исковото производство на листи 10 и 11 искане за отпускане на кредит и декларация, намира за безспорно доказан факта, че между страните по спора е налице действителен договор за кредит - овърдрафт, обективиран в писмена форма, подписан от двете страни - Банката кредитодател и ответника кредитополучател. Видно от договор за кредит № OV98801/13.03.2023 г., че Банката кредитор е отпуснала овърдрафт на кредитополучателя с кредитен лимит 460 лв./чл.1 от договора/, като начина на ползване и издължаване на кредита е разписан в раздел втори от договора.Спор няма, че договора е сключен между страните, че кредитополучателя е усвоил кредита и не го е върнал, а е видно и от предтавените по делото Договор и методология за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ, че кредитополучателя е подписал и договора и е приел и методологията към договора. Установен и доказан по несъмнен начин е размера на главни и акцесорни вземания, съгласно извлечението от счетоводните книги на банката, което не е оспорено от ответника нито в срока по чл.131 ГПК нито в откритото съдебно заседание. Фактът, че ответника лично е заявил в откритото съдебно заседание, че не оспорва, а признава иска и представените от ищеца писмени доказателства обосновават и извода на исковия съд, че ищецът е провел пълно и главно доказване на основанието и размерите на исковите си претенции предмет на ОСИ с пр.осн. чл.422 ГПК. Ето защо и исковият съд уважава изцяло предявените специални положителни установителни искове, така както са заявени и поддържани ведно с правните последици от изхода на спора. Изхода на спора и характера на предявените искове налага съдът да определи и присъди в полза на ищеца сторените от ищеца в качеството му на заявител съдебно- деловодни разноски и в заповедното и в исковото производство. Разноските в заповедното производство- ч.гр.д.№ 5867/2023 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав са определени по основание и размер в издадената в полза на заявителя Заповед по чл.417 ГПК, а именно 25 лв. за заплатена държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, поради което и исковият съд присъжда посочените разноски в пълен размер. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 125 лв./л.18/ и адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с вкл.ДДС /л.65/.Сторените разноски от ищеца в исковото производство съдът присъжда в пълен размер, като отчита факта, че плащанията са извършени по банков път и доказани и по основание и по размери. Водим от гореизложеното, Варненският районен съд