Решение № 16881 от 18.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3214/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Марс Инкорпорейтед България“ ЕООД, ЕИК, чрез процесуалния представител адв. Ф. К., срещу предписание № 0003900/06.06.2022г., издадено от инспектори при Областна дирекция по безопасност на храните София - град, с което на основание чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига и във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за храните е предписано да се предприемат коригиращи действия относно етикирането на шоколадово барче "Сникърс" в съответствие с изискванията на действащото законодателство. В жалбата се твърди, че оспореното предписание е незаконосъобразно, тъй като е издадено при неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК в предписанието, както и в констативния протокол от 06.06.2022г., към който реферира същото, не са посочени правните и фактически основания за неговото издаване. Жалбоподателят поддържа, че нито протоколът, нито предписанието дават ясен отговор на какво основание се извършва проверката и къде е посочено задължението, което не е изпълнено от дружеството. Излага доводи, че нито една от посочените като правно основание за издаване на предписанието норми не е приложена коректно. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 съдържа две отделни букви, като не е ясно към коя от двете хипотези препраща оспореното предписание като основание за издаването му, а същото не се основава на норма за етикирането на храните, произхождаща от българския Закон за храните, доколкото разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за храните урежда изискванията за опаковане, етикиране, представяне на реклама и храни, поради което и точното препращане би следвало да е към чл. 17, ал. 1 от закона. Твърди, че в предписанието е налице и пълна липса на фактически основания за издаването му, като не са изложени мотиви защо и с какво сегашната опаковка на шоколадови барчета „Сникърс“ би могла да заблуди потребителите по отношение на истинската страна на произход или място на произход на стоката. Твърди се наличието на нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК по отношение на разпоредителната част на предписанието, тъй като административният орган не е указал в достатъчна степен на конкретност какви са действията, които следва да се предприемат, както и за кои точно разновидности на шоколадовите барчета „Сникърс“ се отнасят предписаните коригиращи действия по преетикиране. Жалбоподателят счита, че е налице и неяснота относно адресата на акта. Поддържа се, на следващо място, становище за незаконосъобразност на предписанието на ОДБХ – София – град поради противоречие с материалния закон. Твърди се неправилно приложение на нормата на чл. 26, т. 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1196/2011, според която посочването на страната на произход или мястото на произход на храната е задължително, когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или място на произход на храната, особено ако придружаващата я информация или етикетът като цяло предполагат, че тя произхожда от различна страна или място, доколкото шоколадовите барчета „Сникърс“ не попадат в посочената хипотеза. Видно от етикетите на предлаганите на пазара в България барчета, същите по никакъв начин не могат да заблудят потребителя по отношение на истинската страна на произход или че стоката произхожда от друга страна или място на произход. Твърди се наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като жалбоподателят счита, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая и да събере служебно доказателствата, необходими за изясняване на производството. Не са обсъдени и дадените от дружеството писмени обяснения, в които са изложени аргументи защо приложимото европейско законодателство не изисква поставяне на указание за страна на произход на етикетите на продуктите на „Марс“, с което е допуснато нарушение на правото на участие на заявителя в административното производство, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта. По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на оспореното предписание. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата, както и претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорват жалбата, като претендират отхвърлянето й, както и присъждане на разноски по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, а и се установява от представените с административната преписка писмени доказателства, че административното производство е образувано по подаден сигнал с вх. № 7505/12.04.2022 г. по описа на БАБХ с оплакване, че в магазинната мрежа се продават шоколадови десерти "Сникърс", с вносител "Марс Инкорпорейтед България" ЕООД, без обозначена на опаковката страна на произход. Сигналът е изпратен за проверка от Областна дирекция по безопасност на храните София – град, където е входиран с рег. № 3706/14.04.2022г. Във връзка с постъпилия сигнал със Заповед № 1621 от 06.06.2022г. на директора на ОДБХ – София-град, издадена на основание чл. 31, ал. 1 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните и Регламент (ЕС) 625/2017 относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита (Регламент относно официалния контрол), е наредено извършването на проверка на „Марс Инкорпорейтед България“ ЕООД, с оглед установяване на фактите и обстоятелствата в сигнала и спазване на законодателството в областта на безопасността на храните от инспектори от отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ към ОДБХ София-град, сектор „Контрол на борси, тържища, складове и хладилни бази“, както следва: д-р В. В., на длъжност „главен инспектор в сектор КБТСХБ в отдел КХГК при ОДБХ – София-град; инж. В. К. – Гроздилова, на длъжност „инспектор“ в сектор КБТСХБ в отдел КХГК при ОДБХ – София-град. Със заповедта е разпоредено в случай на установени несъответствия при проверката по т. 1 да бъдат предприети съответните административни мерки в съответствие с приложимото законодателство. Установява се от представения констативен протокол с № 0030462 от 06.06.2022г., че на посочената дата определените със Заповед № 1621 от 06.06.2022г. на директора на ОДБХ – София-град инспектори при ОДБХ – София-град са извършили проверка на обект: склад за търговия на едро с храни на „Марс Инкорпорейтед България“ ЕООД, с адрес: [населено място], [улица], в присъствието на Ф. К. - упълномощено лице, с посочени като законово основание Закон за храните и Регламент (ЕС) № 1169/2011. Описано е в констативния протокол, че е извършена проверка по повод сигнал, касаещ предлагане на шоколадови барчета „Сникърс“ без обозначена страна на произход, при която са установени следните несъответствия: Върху опаковката на продукта не е посочена страна на произход или място на произход, което може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или място на произход на храната. В протокола е посочено, че относно констатираното несъответствие за предоставянето на информацията на потребителя е издадено предписание № 003900 от 06.06.2022г. за предприемане на коригиращи действия по етикирането на шоколадовото барче „Сникърс“. С оспореното в настоящото съдебно производство предписание № 0003900/06.06.2022 г. на основание чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига и във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за храните е предписано да се предприемат коригиращи действия относно етикирането на шоколадово барче „Сникърс“ в съответствие с изискванията на действащото законодателство. От фактическа страна е посочено, че при извършена на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за храните проверка, резултатите от която са отразени в констативен протокол № 0030462/06.06.2022г., е установено, че върху опаковката на шоколадово барче „Сникърс“ не е посочена страната на произход или мястото на произход, което може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, с което е нарушен чл. 26, пар. 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Представени са с преписката заповед № ОСПД 3464/02.11.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ за преназначаване на В. З. К.-Г. на длъжност: инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“, сектор „Контрол на борси, тържища, складове и хладилни бази“ в ОДБХ – София-град при БАБХ, считано от 02.11.2020г., и заповед № ОСПД 3458/02.11.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ за преназначаване на В. Х. В. на длъжност: главен инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“, сектор „Контрол на борси, тържища, складове и хладилни бази“ в ОДБХ – София-град при БАБХ, считано от 02.11.2020г. Представени са длъжностни характеристики за длъжностите „инспектор“ и „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“, сектор „Контрол на борси, тържища, складове и хладилни бази“ при ОДБХ – София-град, в които като преки задължения на длъжностите е предвидено и при констатирането на нарушения в обектите под контрол, в зависимост от степента им, да предприемат съответните мерки, предвидени в ЗВД, ЗХ, ЗУАХВ /чл.24, чл. 25, чл. 96 и др./, Регламент (ЕС) 2017/625 – предписание, разпореждане/заповед за спиране на част или цялата дейност на обектите, АУАН и др. Други относими доказателства не са ангажирани от страните по делото. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното предписание, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. При извършената на основание чл. 168 АПК проверка на законосъобразността на оспореното предписания на всички основания по чл. 146 АПК, а не само основанията, посочени от оспорващия, съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство - предписание № 0003900/06.06.2022 г., е издаден на основание чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за храните. Съгласно легалното определение на чл. 3, § 3 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол, Регламент (ЕС) 2017/625) „компетентни органи" за целите на регламента са: а) централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно — съответните органи на трета държава. Съобразно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 за всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности. По силата на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ Българската агенция за безопасност на храните е един от компетентните органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 по осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон, който се извършва чрез нейните централни и регионални структури съгласно чл. 4 ЗБАБХ и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. Нормата на § 2 от ДР на ЗУАВ определя, че за целите на закона се прилагат определенията от Регламент (ЕС) № 2017/625. В чл. 2 от Регламент (ЕС) № 2017/625 е посочено, че в понятието "официален контрол" се включват дейностите, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, параграф 2 правила. Съгласно чл. 1, § 2, б. "а" Регламент (ЕС) № 2017/625 се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила - независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки - с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаещи въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните. Въз основа на анализа на горецитираните разпоредби и представените в хода на съдебното производство доказателства (длъжностни характеристики и заповед за извършване на проверката), от които се установява, че лицата, издали оспореното предписание, заемат длъжностите „инспектор“ и „главен инспектор“ в отдел "Контрол на храните и граничен контрол" при ОДБХ – София-град, се налага изводът, че издателите на оспореното предписание са длъжностни лица на БАБХ, осъществяващи официален контрол по см. на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗУАВ, поради което настоящият съдебен състав намира, че последното е издадено от компетентен орган. При тези съображения следва да се приеме, че не се установява нарушение по см. на чл. 146, т. 1 АПК. Съдът намира, обаче, че предписанието е формално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, както и е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила по чл. 146, т. 3 АПК, както и не съответства на законовата цел. Изискването, установено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не е спазено за процесното предписание, макар и последното да представлява утвърден със Заповед № РД 11-1696/24.07.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ образец, видно от извършеното отбелязване в титулната част на предписанието. В чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗУАВ (погрешно посочен в предписанието като Закон за управление на хранителната верига) е предвидено мерките по чл. 24 от закона да се прилагат с предписание, издадено от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол по чл. 138, § 2, б. „а“, „б“, „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2017/625. С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗУАВ е регламентирано, че в зависимост от тежестта на установените нарушения се прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, § 2 от Регламент (EС) 2017/625. Според чл. 138, § 1 от Регламент (EС) 2017/625, послужил като правно основание за издаване на акта, при установено несъответствие компетентните органи предприемат: а) необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и б) подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Според чл. 138, § 2 от регламента, когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до посочените точки, вкл. букви "а", "б", "в" и "д". В разглеждания случай в оспореното предписание е посочено от фактическа страна единствено, че върху опаковката на шоколадово барче „Сникърс“ не е посочена страната на произход или мястото на произход, което може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, като констатираното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 26, пар. 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. Съобразно чл. 26, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламент (ЕС) № 1169/2011 г.) посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или място на произход на храната, особено ако придружаващата я информация или етикетът като цяло предполагат, че тя произхожда от различна страна или място. Следователно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 26, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е необходимо да е установено от проверяващите, че именно липсата на това посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, както и че придружаващата информация или етикетът на храната като цяло предполага, че тя произхожда от различна страна или място. За да е налице заблуда по отношение на истинската страна на произход или мястото на произход на храната, е необходимо, също така, да е налице доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход, както и доказателства, че по-голямата част от потребителите придават такова значение на тази информация, доколкото качествата на някои храни се свързват приоритетно с държавата или мястото на произход и в тези случаи тази информация е определяща за потребителите. Основателно се явява в тази връзка възражението, че в предписанието липсват мотиви и каквито и да е съображения относно наличието на връзка на качествата на шоколадовите барчета „Сникърс“ с държавата или мястото им на произход, за да се направи обоснован извод, че тази липса на посочване може да заблуди потребителя относно истинската държава или място на произход. При вземане на решението какви мерки следва да се предприемат по отношение на операторите компетентните органи първо следва да определят произхода и степента на несъответствието. В случая не са ангажирани по делото доказателства да са предприети действия за изясняване на произхода на процесните шоколадови барчета, за да се направи категоричен извод за степента на несъответствието и отговорността на оператора. В нарушение на разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 АПК административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на случая и не е събрал доказателства за релевантните факти, при осъществяване на които регламентът го овластява да постанови предписание от вида на процесното. Настоящият съдебен състав споделя становището, че тази непълнота във фактическите констатации не може да бъде преодоляна и посредством посочените като правно основание норми на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за храните. С чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗУАВ, както вече се посочи, е предвидено мерките по чл. 24 от закона да се прилагат с предписание, издадено от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол по чл. 138, § 2, б. „а“, „б“, „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2017/625, а разпоредбата на чл. 24 ЗУАВ от своя страна препраща към мерките по чл. 138, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. Изискванията за опаковане, етикетиране, представяне и реклама на храни се уреждат от Закона за храните (ЗХ), като по отношение на изискванията за етикирането на храни разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗХ предвижда, че бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011, на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Относима в случая е разпоредбата на чл. 26, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011, която регламентира изискванията за посочване страната на произход или мястото на произход на храната, но, както вече се посочи, фактическите основания, изложени в оспореното предписание, не изпълват хипотезата на нормата. При това положение основателно е възражението на жалбоподателя, че описаното като нарушение в предписанието е общо и представлява буквално цитиране на разпоредбата на чл. 26, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС)№ 1169/2011. Следва да се приеме, че липсват посочени ясни и конкретни фактически и правни основания, които да обосноват волята на административния орган при издаване на акта, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно изискванията за форма и съдържание на акта, обуславящо основание за отмяна на оспореното предписание. От гореизложено следва несъмненият извод, че компетентният орган не е предприел необходимите действия по чл. 138, § 2 от Регламента вр. чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, както и не е приложил подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. Изясни се вече, че когато вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Отделно, компетентните органи са длъжни да преценят същността на констатираните несъответствия по начин, по който на търговеца да стане ясно какви коригиращи действия следва да предприеме за отстраняване на тези несъответствия, а такива аргументи и мотиви липсват в обжалваното предписание. Липсата и непълнотата на изложените в акта мотиви затрудняват извършването на преценка дали правото на оперативна самостоятелност е упражнено в предоставените граници. В този смисъл съдът приема, че фактическите установявания в оспореното предписание са твърде общи, като липсват мотиви по отношение на връзката на качествата на шоколадовите барчета „Сникърс“ с държавата или мястото им на произход, за да се обоснове извод, че непосочването на държавата или мястото на произход може да заблуди потребителя. Наред с това, действително разпоредителната част на предписанието е твърде обща и неясна, като липсва описание точно какви следва да са действията по етикиране и според кои разпоредби на конкретния закон. Разпореденото като обща формулировка „да се предприемат коригиращи действия относно етикирането в съответствие с действащото законодателство“, от една страна, препятства възможността на съда да извърши проверка за законосъобразността на предписаното, а от друга – прави неясен предмета за изпълнение. По тези съображения и настоящият съдебен състав намира, че изложените от административния орган фактически и правни основания в оспореното предписание, както и разпоредителната му част не могат да изпълнят нормативното изискване, предвидено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. Накрая е уместно да се отбележи, че за да се приложи процесната принудителна мярка, компетентните органи следва по безспорен начин да констатират извършеното от проверяваното дружество нарушение, като последното следва да бъде обстоятелствено описано и да му бъде дадена съответната квалификация. Така констатираните нарушения, освен че са порок във формата на административния акт, обуславят извод за ограничаване на правото на защита на дружеството, на което е вменено съответното нарушение, тъй като е било лишено от възможността в пълнота да организира защитата си. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна и при наличието на сочените отменителни основания следва да бъде уважена, а оспореното предписание следва да бъде отменено. Относно разноските в производството. При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, но същият не претендира присъждане на разноски, поради което такива не следват да му се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София-град, 72 с-в,