Решение № 613 от 10.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 874/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, oбразувано по жалба, вх. №20230502155346 на Д.С. ООД, ЕИК •••••••, представлявано от управителя М.Т. отказ, рег. № 20230426164111/26.04.2023 г. по заявление, вх. № 20230426164111 на дружеството. С атакувания отказ длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказало вписването на увеличаване на капитала на дружеството от 100 лв. на 200 лв. чрез записване на всички дялове от увеличението на капитала на дружеството от Т.М. А.С. и М.Д.Т.-А., приети за съдружници в дружеството. За да постанови отказа длъжностното лице по регистрацията е посочило, че на 21.3.2022 г. в Търговския регистър е вписано налагането на запор върху дружествените дялове на съдружника "А. БГ" ООД в полза на Д.С.П.. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл.451, 452 и 453 и други от ГПК. Посочено е, че съгласно чл.451, ал.1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта, като при липса на специални норми в ГПК относно режима на запор върху дружествени дял, освен по отношение на налагането му /чл.517, ал.1 ГПК/, следва на да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника. Затова запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл.517, ал.1 ГПК има същото действие, както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и нормата на чл.451 от ГПК е съответно приложима. ДЛР е аргументирало, че при увеличаването на капитала на дружеството с приемането на нови съдружници, се стига на практика до изменение на стойността на запорирания дружествен дял. Формално неговата номинална стойност остава същата. Но към момента на налагането на запора притежаваните от "А. БГ" ООД дялове с номинална стойност 100 лв. съставляват 100 % от капитала на дружество с ограничена отговорност. При евентуалното прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 ГПК, кредиторът вписал запор, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството. Но ако капиталът на дружеството бъде увеличен чрез приемането на нови съдружници и записването на нови дялове само от тях при увеличението, тогава кредиторът, вписал запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял на "А. БГ" ООД, който ще съставлява едва 50 % от балансовата стойност на имуществото. Жалбоподателят оспорва отказа. Твърди се, че във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, е настъпило действието на решението за приемане на нови съдружници и за увеличение на капитала. Поддържа се, че приемането на нови съдружници и увеличаване на капитала няма да доведе до влошаване на положението на взискателя. Сочи се, стойността на дела в дружеството е динамична величина и е свързана със дейността на всички съдружници. Сочи се, че приемането на нови съдружници и увеличаване на капитала не влияе върху членственото правоотношение на А. БГ ООД в дружеството, вкл. относно имуществените права. Претендират се разноски. В отговора по жалбата представителя на АВ-ТРРЮЛНЦ поддържа неоснователност на същата. Излагат се аналогични аргументи, като изложените в отказа. Претендират се разноски. Съдът, след като разгледа събраните доказателства, намира следното: След справка по партидата на Д.С. ЕООД, ЕИК ••••••• в ТР, се установява, че като ЕСК е вписано дружеството А. БГ" ООД. Капиталът на дружеството е 100 лева. За задължения на А. БГ ООД към Д.С.П. въз основа на обезпечителна заповед издадена в полза на Д.С.П., пред ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело и е наложен запор върху 5 дружествени дяла на длъжника А. БГ ООД в Д.С. ООД, всеки дял на стойност 10 лева, представляващи общо 50 % от капитала на Д.С. ООД. След справка по партидата на дружеството се установява, че със заявление, вх. № 20230426164111 е поискано вписване на увеличаване на капитала на дружеството от 100 лв. на 200 лв. чрез записване на всички дялове от увеличението на капитала на дружеството от Т.М. А.С. и М.Д.Т.-А., приети за съдружници в дружеството. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато към заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ). С оглед данните по делото, че върху 50 % от дяловете на ЕСК А. БГ ООД в Д.С. ЕООД, ЕИК ••••••• има вписан запор по реда на чл. 517, ал.1 от ГПК, следва да се прецени дали е допустимо вписване на новоприети съдружници, увеличаване на капитала на дружеството и записване на дяловете от новоприетите съдружници. Съгласно чл. 517, ал. 1 от ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Налагането на запора води до предвидените в чл. 451, ал. 1 ГПК последици, включващи и императивната забрана за разпоредителни действия със запорираното материално право. Нарушаването на сочената забрана води до относителна недействителност на осъщественото разпореждане - чл. 452 ГПК. В случаите обаче, когато предмет на запора са дялове на ограничено отговорен съдружник, забраната по чл. 451, ал. 1 ГПК има за цел да охрани последващите действия по изпълнение върху дял от търговското дружество, включващи изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството; последващо овластяване по чл. 517, ал. 3 ГПК и успешно провеждане на иска за прекратяване на търговското дружество. Забраната за прехвърляне охранява предвидената в закона възможност взискателят да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял на длъжника, евентуално - от ликвидационния му дял - последици, които биха били осуетени в случай, че към датата на изявлението по чл. 517, ал. 3 ГПК длъжникът няма качеството на съдружник или неговото дялово участие е намалено чрез разпоредителни действия по чл. 129 ТЗ. С оглед особените материалноправни и процесуални последици на запора върху дял от ООД, респ. ЕООД, надлежното му налагане съставлява пречка за последващо вписване на разпоредителни действия на длъжника по реда на чл. 129 ТЗ. В конкретния случай съдът намира, че с налагането на запор върху част от дяловете на ЕСК А. БГ ООД в Д.С. ЕООД по реда на чл. 517, ал.1 от ГПК, по аргумент от чл. 451 от ГПК, се препятства възможността по партидата на Д.С. ЕООД да се вписват такива промени в членствения състав и капитала на дружеството, които фактически водят до засягане на имуществените права на съдружника, върху чиито дялове е наложен запора, вкл. и увеличаване на капитала и приемане на нови съдружници, които изцяло да поемат новите дялове. Позволяването на подобни действия води до фактическо намаляване на ликвидационния дял на длъжника, върху който е наложен запор, тъй като стойността на дела на прекратилия участието си съдружник представлява само чистия актив, разликата между имуществото и задълженията на дружеството, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Не е ирелевантно дали длъжникът разполага със 100 % от капитала на дружеството или само с 50 %, доколкото това ще е частта и от чистото имущество. Проверката на ДЛР по чл. 21 от ЗЮЛНЦ не изключва възможността за преценка дали не е злоупотреба с права, което означава постигане на забранен от правото резултат чрез формално законосъобразни действия. Тази преценка е и в компететността на Съда – чл. 3 от ГПК. Неоснователен е аргумента, че по този начин необосновано се разширява обхвата на наложения запор. За дружеството е налице възможността да удовлетвори кредитора/взискателя и така да се освободи от наложения запор. Относно искането за разноски Настоящата съдебна инстанция намира, че в това производство не се дължат разноски. Както е посочено в практиката на ВКС (определение № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) създадената нова, ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. Водим от горното, СГС, VI - 10 състав