Решение № 2646 от 23.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11438/2022 г.

С Присъда от 10.06.2015г. по НОХД № 12191/2012г., СРС ПРИЗНАВА С. И. Н., роден на 23.04.1965г. в Ловеч, българин, български гражданин, неосъждан, висше образование, женен, не работи, живее в гр. София, ул. „•••••••, ЕГН ••••••••••, за НЕВИНОВЕН в това, че на 17.12.2005г. в гр. София, - с. Герман, от обект на МО - ОВР № 2224, от склад на Електроматериали / с правоприемник фирма Снабдяване и търговия - МО ЕООД/, като служител в организация, която извършва охранителна дейност; трудов договор № 114.4552 от 06.04.2005 г. е назначен за пазач - невъоръжена охрана в К.А. ООД, която фирма от своя страна е сключила договор за охрана с ИА ДС - МО с предмет охрана на посоченото по-горе поделение/ отнел чужди движими вещи, както следва: един брой макара - 15 кг с бубинен меден кабел с единична стойност 6 лв. за килограм, на обща стойност 90 лв., два броя бушони автоматични 10 А на стойност 18, 50 лв., 100 броя медни обувки № 50 с единична стойност 1, 20 лв., обща стойност 120 лева; 100 броя медни обувки № 35 с единична цена 1, 80 лв. на обща стойност 108 лева, или всичко на обща стойност 332, 50 лева /триста тридесет и две лв. и петдесет ст./ от владението на П.Б.Е., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Присъдата е вляза в сила на 26.06.2015г.

В мотивите се сочи: полицейското разследване е започнало на 21.12.2005г., като в хода на производството, ищецът е привлечен като обвиняем (чл. 195, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК).

В инкриминираната дата или близка до нея не е имало сигнал подаден от СОТ, касаещ проникване в охранявани складови помещения. Безспорно се установява, че предадените с протокол от страна на подсъдимото лице на досъдебна фаза движими вещи са били намерени и взети от него извън територията на охранявания обект. … макарата е била намерена в стаичката на охраната, а не в сака на подсъдимия … Нито една от инкриминираните вещи не фигурира като актив в поделението. … Във връзка с липсата на обективна страна на престъпление, съдът не намира за необходимо да обсъжда наличието на субективна страна на престъпление. от правна страна:

Искът е подсъден на ОС, предвид нормата на чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК (претенцията за неимуществени вреди).

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, а к о лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ).

Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.

Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.

Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2021г., IV г.о., ГК, докладчик председателят З.А., например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр., отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика", обстоятелството, Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

В конкретната хипотеза:

-1. Обвинението е повдигнато, според изложеното в иска, на 05.03.2012г. Съдът приема, че това е установено, тъй като ответникът няма правната възможност да оспорва като недоказан факт, която му е известен (а и по аргумент от чл. 162 от ГПК). Имало е НОХД, като преди това на ищеца е повдигнато обвинение от или съгласувано от прокурор. Съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ, прокуратурата е единна и централизирана (арг. и от т. 15, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС). Прокуратурата, като учреждение, е била страна в приключилото наказателно производство, а също така е страна и в настоящия граждански процес. Отделните прокурори (ФЛ-а) са само нейни процесуални представители.

До повдигането на обвинението отговорността се носи от друго учреждение и по друг процесуален ред (арг. и от т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова).

Така, считано от 05.03.2012г. до 26.06.2015г. са 3 години и 21 дена.

1. неимуществени вреди:

Установена е процесуалната истина. В тази връзка и становището на КС - Решение № 4 от 16 юни 2009г. по конституционно дело № 4 от 2009г.: Гражданският процесуален кодекс дава възможност да се установи истината, друг е въпросът, че страната ще трябва да се потруди и да гледа сериозно на участието си в производството. Такова е и становището на доц. Стамболиев: При принципа за формалната истина също се допуска, че преди и извън исковото съдопроизводство съществуват материални правоотношения, но задачата на съда е да постанови решение, което да съответства на събрания по делото доказателствен материал. По силата на този принцип решението е правилно, когато отговаря на внесените от страните в съда доказателства и доказателствени средства … При действието на принципа за формалната истина истина за съда е само това, което е установено в процеса и решението е правилно, ако съответства на установеното. Съдът няма право, а и задължение, да установява стоящата извън процеса истина. Разбира се, и при действието на този принцип съдът подлага на преценка събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на това доколко съдържащата се в него информация е достоверна. Както при принципа за обективната истина, така и при този за формалната истина, съществува свобода на вътрешното съдийско убеждение при извършването на преценката. Принципът за формалната истина не е свързан с наличието или липсата на доказателствени средства с обвързваща съда сила, защото въпросът за вътрешното убеждение и преценката на доказателствения материал не се намира в пряка зависимост от възприемането на единия или другия принцип („Принципи на гражданския процес“, 1998г.).

И в крайна сметка нормата на чл. 5, ал. 5 от КРБ, от която се извежда правилото, че незнанието на закона не е извинително. Отнася се до личното първоначално процесуално поведение на ищеца и във връзка с довода от последното о.с.з., че не можело да се установят релевантните по делото факти.

В последното о.с.з. е поискано да се допуснат следните доказателства:

• гласни доказателства относно търпените неприятни емоции (те са преклудирани процесулано, като това се отнася и до всичко останало – например: Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о. и Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК);

• оценителна експертиза, само по себе си тя е без каквото и да е значение, ако не се установи, съобразно посоченото по-горе, отказ от сключване на договор за по-голяма сума от заплатата, която е имал ищецът към м. 12.2005г.; искът в този си вид не я и предполага като необходима: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.: Недопустимо ВРС е допуснал ССЕ за извършване на прости аритметични сметки;

• протокол за личен обиск, няма отношение към отговорността на ответника;

• заповед за задължение от 2005г., издадена от орган на МВР – важи посоченото в предходното тире (този и предходния документ не са и приети);

• според Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.: Законосъобразна е преценката на въззивния съд за документите, наименовани „контролен лист”. Те имат характеристиката на частни свидетелствуващи документи, които не установяват конкретни факти, тъй като не са установени правилата за оценка, обективирана в тях в точков вид, както правилно е констатирал и въззивния съд; Абсолютно недопустими са свидетелски показания, дадени в писмена форма (Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; Решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК). Важи и изложеното по-горе: те не са приети и нямат отношение към отговорността на прокуратурата.

-2. Обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК (от 3 до 10 години).

-3. В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-н Н. е неосъждан и до доказване на нещо различно от страна на ответника (а нищо подобно не бе сторено), той е с добро име в обществото (например: Р. № 206 от 26.03.2019г. на ВКС, ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017г.).

-4. Не са събрани каквито и да са доказателства относно претърпените болки и страдания, но такива, съобразно посоченото по-горе, се предполагат – в рамките на нормалното.

Съобразно изложеното, съдът намира, че сумата от 3 200 лева би следвало да обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен.

1. имуществени вреди – съдебни разходи:

Разходите за наказателното производство се дължат (след като е повдигнато обвинение), но по делото няма ангажирани никакви доказателства в тази насока, единствено в присъдата се сочи, че обвиняемият е бил защитаван от служебен адвокат.

Искът е неоснователен.

1. имуществени вреди – пропуснати ползи:

Ищецът, според присъдата, е работил като охранител, но впоследствие е останал без работа. Не са установени много релевантни факти:

• причина за уволнението (не се предполага дисциплинарно уволнение и то поради започналото досъдебно производство);

• ако уволнението съвпада с повдигането на обвинението, то отговорността би била за ответника, но в случая по-скоро не е така;

• не са ангажирани доказателства за невъзможността на ищеца да започне работа в елитна охранителна фирма (Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2021г. - Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение).

Искът е неоснователен. по разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи сумата от 199, 71 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска + 10 лева = 209, 71 лева.

Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимумът надхвърля 2 000 лева и то само за иска за неимуществени вреди.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ