Решение № 202 от 7.6.2021 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1433/2021 г.

Производство по чл. 97 от Закон за социалните услуги. Постъпила е молба от ••• за настаняване на пълнолетното лице Р. Р. М., ЕГН: •••••••••• в •••. В открито заседание страните, редовно призовани, молителят, чрез директора на ДСП поддържа молбата, лицето с увреждания, не желае да пребивава в дома, а настойникът му желае настаняване в специализирана институция за предоставяне на социални услуги. След преценка на всички обстоятелства по делото съдът намери, че молбата е основателна. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Р. Р. М., ЕГН: ••••••••••, е лице с трайни увреждания според ЕР на ТЕЛК – МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, № 896/88/14.06.2006г., със срок пожизнен. До 22 годишна възраст е живял сам. Пребивава в институцията от 24.01.1997г.. С Решение от 18.10.1996г. по ГД № 156/1996г., по описа на ОС – Добрич, е поставен под пълно запрещение. Няма подкрепяща семейна среда, съответно лица, които да полагат грижи в домашна такава. Поради заболяването си няма възможност да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, като се нуждае от специализирани грижи, които не би получил извън институцията. Запретеният, не желае да пребивава в дома, а иска да живее в гр. Добрич, при братовчед си, но такъв роднина, не го е търсил никога. Настойникът му изрази желание за настаняване в дома. При така установената фактическа обстановка, подкрепена от приложените писмени доказателства, предвид основните цели принципи на закона, изразени в чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от ЗСУ и с оглед интересите на запретения, а именно запазване живота и здравето му, както и осигуряване на основните му жизнени потребности, съдът счита, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от ЗСУ, предпоставки, за настаняването, на поставения под пълно запрещение Р. Р. М., ЕГН: •••••••••• в •••, за срок от три години. Водим от горното и на посочените основания, съдът