Решение № 8358 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1144/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД [населено място] с ЕИК 131071587, представлявано от М. Д. – Д. и Л. Х. – управители срещу решение № 14/04.06.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 190/2023 г. по описа на Районен съд - Поморие. Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, като възразява за нарушение на чл.17 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Оспорва съставомерността на деянието и счита, че е неправилно квалифицирано по Закона за защита на потребителите, тъй като се касае за спиртна напитка. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление. Ответникът – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт. Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд - Поморие е потвърдил наказателно постановление № 002981/10.07.2023 г., издадено от Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара” при КЗП. При извършената служебна проверка съдът не е установил съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, като е приел, че нарушението, за което се ангажира отговорността на дружеството е ясно описано, както и че не е налице противоречие с разпоредбата чл.17 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото основание, както и е изложил мотиви за липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането отговорността на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав. С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД за това, че при направена проверка на 02.03.2023 г. от длъжностни лица при КЗП в търговски обект - магазин „Лидл Поморие 842“, [населено място], стопанисван от касатора е установено, че в секцията за алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка „Captain Cook’s“ с етикет, поставен от търговеца пред бутилката с информация: „Ром Captain Cook’s, 35 %, 0, 7 л. бутилка, цена 9, 99 лв., а същевременно за същата напитка производителят е поставил трайно прикрепен етикет на бутилката, съдържащ информацията „Алкохолна напитка на основата на ром. Тази алкохолна напитка на основата на ром с цвят на кехлибар се отличава със своя неповторим и мек вкус. Отлична база за коктейлни напитки. Състав: вода, алкохол, ром (9 %), инвертна захар, неутрален аромат, карамелизирана захар. Алк 35 % об.“. Според наказващия орган, търговецът е използвал заблуждаваща, нелоялна търговска практика, тъй като предоставя невярна и подвеждаща информация за вида на продаваната напитка, в ущърб на средния потребител, поради което и на основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 лева. Правилно първоинстанционния съд е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.68в, вр. с чл.68г, ал.4, вр. с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл.68в нелоялните търговски практики са забранени. По арг. от чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП заблуждаваща е търговската практика, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Видно от изложеното фактическият състав на нормата предполага наличието на две кумулативни предпоставки: 1) съдържа невярна информация и 2) това да води или да може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съществена информация за една стока е тази, която касае основните характеристики на стоката в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока, съгласно чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП. В случая изводът за съставомерност на деянието се обосновава след съпоставка конкретния артикул, сведен за продажба към потребителите от страна на търговеца и характеристиките на същия описани от производителя относно съдържание и суровина за производство. Търговецът презентира стоката като спиртна напитка, ром 35%, 0, 7л., същевременно, върху гърба на бутилката съгласно трайно прикрепен етикет поставен от производителя е посочено алкохолна напитка на основата на ром, съответно състав: вода, алкохол, ром 9% и др. Съгласно § 13, т.31 от Д. З. „търговско решение“ е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. В случая, потребителят може да вземе решение да закупи съответната стока, подведен от описанието и върху търговския етикет, поставен пред нея, без да прочете етикета, поставен върху опаковката и да установи различното съдържание на продукта. В този смисъл, средният потребител може да формира търговско решение, което не би взел, ако е запознат предварително с информацията, че посочената стока е с обемно алкохолно съдържание под минимума за ром. С оглед на изложеното правилно е прието от наказващият орган и първоинстанционния съд, че в случая е налице заблуждаваща търговска практика, предвид посочена невярна информация от страна на търговеца относно съществена характеристика на предлагания продукт, което осъществява състава на заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП от КЗП. Следва да се има предвид и характера на конкретно охраняваните обществени отношения, като увреждането на интересите само на един потребител е достатъчно, за да се приеме, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика (в този смисъл решение на СЕС по дело С-388/2013). Неоснователно е възражението на касатора, че при издаване на наказателното постановление е нарушена нормата на чл.17 от ЗАНН, съгласно която никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Действително, на дружеството е издадено и друго наказателно постановление, но то е за аналогично, а не за същото нарушение, доколкото представеното наказателно постановление № 0024437/14.07.2023 г., касае извършено административно нарушение в друг стопанисван от касатора търговски обект, а именно в [населено място], [улица], магазин „Лидл123“, а не в процесния магазин находящ се в [населено място], [улица], тоест касае се за две еднакви нарушения, извършени на различно място и в различен момент. Неоснователно е и възражението, че констатираното административно нарушение е следвало да бъде квалифицирано като нарушение на Закона за виното и спиртните напитки. В случая, не е приложима нормата на чл.165, ал. 1, т. 1 от ЗВСН, в която е предвидено, че данните (индикациите), които се използват за описание, представяне, етикетиране и предлагане на напитките и продуктите по чл.120, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно характера, естеството и свойствата на напитката или продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде или име на плода или суровината, реколтата, действителния обем на съда, тъй като този норма касае производителя на стоката и тя е приложима в случаите, когато се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, а не отговорността на търговеца, който предлага стоката на потребителите. Директива 2005/29/ЕО от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, като в националното ни законодателство тази защита е уредена в Закона за защита на потребителите. В случая безспорно е установено, че за разлика от дистрибутора, който коректно е посочил на етикета информация, че това е спиртна напитка, търговецът е предлагал същата стока със свой етикет, използвайки наименование ром, като с тези действия е въвеждал в заблуждение потребителите относно качествените характеристики на процесната напитка. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, ХVІ - ти състав