Решение № 15500 от 8.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 739/2025 г.
Административен съд - София-град08.05.2025 г.докладчик Калинка Илиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4991 от 13.11.2024г. по АНД № 4266 по описа за 2024г. на СРС, НО, 135-ти състав. ОСЪЖДА Д. - Е. Р. А., [ЕГН] да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, сумата от 100 лв. разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протест.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Д. - Е. Р. А. срещу решение № 4991 от 13.11.2024г. по НАХД № 4266 по описа за 2024г. на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 135-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 7 от 26.01.2024 г., издадено от ВПД началник на 05 РУ на СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 190, ал. 1 ЗОБВВПИ и чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева. В жалбата се развиват съображения, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, противно на материалния закон, а също е и необосновано. Твърди се, че не е взето предвид, че по делото липсват доказателства относно компетентността на органа, издал наказателното постановление. Твърди, че в НП е налице безлично описание на твърдяното нарушението. Излагат се доводи, че съставът на съда изобщо не е съобразил, че в описанието се твърди, че оръжието се „транспортира“, което категорично не отговаря на истината. Оръжието не е било транспортирано. Счита, че е налице противоречие и неяснота относно вмененото нарушение, като при това словесното описание и при така дадената правна квалификация не става ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на Д. - Е. Р. А.. Иска се от съда да се отмени решението на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което процесното НП да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на 05 РУ СДВР, чрез представен писмен отговор от 31.12.2024г. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прокурор от СГП дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва касационната жалба да се отхвърли. Административен съд София – град, Х - ти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН и при спазване на преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал. 1 АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН. Настоящият състав, като извърши служебна проверка, на основание чл.218, ал.2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл.220 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му. Oт фактическа страна Софийският районен съд е приел за установено, че на 24.12.2023 г., около 21: 10 часа, в [населено място], на [улица]и [улица], при извършена полицейска проверка се установило, че жалбоподателят А. притежава късо огнестрелно оръжие – пистолет Glock 17, кал. 9•19 с № BZNZ3753, което е установено от разрешение с рег. № 20220843781, издадено от 01 РУ СДВР, в което било отразено, че оръжието е със статут на ловно оръжие. Посоченото оръжие било транспортирано във вътрешен кобур на тялото, покрит, без зареден пълнител. За извършеното нарушение на 10.01.2024г. от свидетеля и М. Т. - мл. ПИ, служба КОС към 05 РУ СДВР, [населено място], съставил АУАН, а въз основа на посочения акт на 26.01.2024г. от П. М. – ВПД началник на 05 РУ СДВР - наказващ орган издал атакуваното НП. Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд от правна страна е приел, че описанието на извършеното нарушение е ясно и покрива фактическия състав на нарушената норма от закона. Съдът е счел, че непосочването на конкретната хипотеза от нарушения текст не ограничава правата на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушени е привлечена административната му отговорност и съответно не се нарушават правата му на защита. Приел е, че нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци. Правилна е и дадената от АНО правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, както и на санкционната такава по чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Приел е, че безспорно е установено нарушението. Софийски районен съд е счел, че административното нарушение е извършено умишлено, тъй като Д. А., като лице, на което е издадено надлежно разрешително по реда на ЗОБВВПИ, е бил наясно с правилата за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за лов, но въпреки това съзнателно не ги е спазил. Приел е, че не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, тъй като по делото липсват каквито и да е факти и обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случаи. След като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от въззивния съд, съгласно чл. 220 от АПК, Административен съд - София-град намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Същото е постановено при пълно изясняване на всички обстоятелства по случая и разкриване на обективната истина и при правилно приложение на материалния закон. В тази връзка доводите в касационната жалба са неоснователни. При постановяване на съдебния си акт СРС не е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е и въз основа на тях е стигнал до обоснования извод за доказаност на извършеното нарушение. От страна на районния съд е проведено съдебно следствие, в хода на което е извършено пълно изследване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното изясняване на случая. Изложената фактическа обстановка по отношение на вменено нарушение е установена по безспорен и категоричен начин както от приобщените писмени доказателства, така и са кредитирани показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели на деянието. Районният съд е изложил подробни мотиви, относно съставомерността на нарушението, които настоящата инстанция споделя. Съдът счита, че събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че с противоправното си поведение касационният жалбоподател е осъществил административно нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Според тази разпоредба лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 – разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка. Събраните в хода на производството доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че на инкриминираните дата и място Д. - Е. Р. А. е пренасял огнестрелното си ловно оръжие в нарушение на тези изисквания, поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата административна отговорност. Наложеното наказание е в абсолютния размер, посочен в санкционната норма на чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ и предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН така определеното наказание не може да бъде изменено или намалено. Не може да бъде споделен и довода в касационната жалба, че в НП липсва пълнота на описание на нарушението, доколкото описанието е пълно и конкретизирано. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на въззивния съд. Съдът е посочил в решението си, че деянието е осъществено виновно, чрез бездействие от страна на задълженото лице. Безспорно е, че формата на вината му е умишлена, доколкото касаторът като лице, на което е издадено надлежно разрешително по реда на ЗОБВВПИ е бил наясно с правилата за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за лов, но въпреки това съзнателно не ги е спазил. Оспореното решение на въззивния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Отхвърлянето на касационната жалба обуславя основателност на искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което Съдът, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН определя в размер на 100 лева за касационната инстанция. Поради горното и на основание. чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, Административен съд София - град, X-ти касационен състав
Цитирани разпоредби
16- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 190, ал. 1 ЗОБВВПИ
- чл. 63, ал. 1
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 53 ЗАНН
- чл. 96, ал. 4 ЗОБВВПИ
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 27, ал. 4
- чл. 6, ал. 5, т. 1
- чл. 63, ал. 4
- чл. 63