Решение № 999 от 14.7.2010 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1447/2004 г.

Производството е образувано по иск на Т.М.П. срещу А.Ю.Х. и А.Ш.Н. - Х. с правно основание на иска чл. 22, ал. 3 от СК във вр. с чл. 22, ал. 2 от СК /отм./. Ищцата излага, че на 04.03.2004г., със съпругът и А.Ю.Х. придобили недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница", ул. „Константин Илиев" № 11 А, който по силата на действието на разпоредбата на чл. 19, ал.1 СК е съпружеска имуществена общност. Твърди, че на 10.06.2004 г. А.Х. продал на втората ответница А.Ш.Н. същия имот без нейно съгласие и в противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал.2 СК. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да унищожи скл юч ената сделка за покупко-продажба на осн. чл. 22, ал.2 СК поради липса на съгласие от нейна страна. В последствие ищцата уточнява, че предявява иск си и срещу Е. Ю.Х., който се е намирал в граждански брак с втората ответница към момента на извършване на сделката, като искането и е за обявяването на посочената сделка за недействителна спрямо нея. Отвеникът А.Ю.Х. оспорва така предявения иск, като твърди, че сделката не е недействителна, тъй като имотът, макар и придоби т по време на брака, сключен с ищцата, всъщност не е съпр у же с к а имуществена общност, а е индивидуална собственост на ответника, тъй като е закупен изцяло с негови лични средства. В тази връзка ответникът е предявил инцидентен установителен иск, именно, че той е изключителен собственик н а процесния имот. В с.з. ответникът чрез процесуалния си представил моли искът предявен срещу него да бъде отхвърлен, като съдът уважи предявеният от него инцидентен установите л ен иск. С определение от о. с.з. проведено на 11.07.2005г. Е. Ю.Х. е конституиран като ответника в производството Ответниците А.Ш.Н. и Е.Ю.Х. оспорват предявения срещу тях иск с правно основание чл. 22, ал.3 СК. Твърдят, че процесният имот е придобит от А.Ю.Х. недвижим чрез заплащането му изцяло със средства, които той е имал от продажбата на негов личен имот, закупен от него от преди брака му, поради което е налице пълно преобразуване по смисъл на чл. 21, ал. 1 от СК. След като имотът е негово лично имущество, а не съпружеска имуществена общност, то така предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. За да се произнесе, съдът съобрази следното: С определение от 25.10.2006г. производството по делото е спряно до приключване на производството по гр. дело № 1829/06г. по описа на ВРС. След възобновяване на произоводството по делото, ищцата чрез своя пълномощник уточнява, че искът е за прогласяване недействителността на сделката за покупко-продажба, на осн. чл. 22, ал.3 СК /отменен/. С определение от о.с.з., проведено на 10.03.2010г., по молба на ответника, съдът е приел за съвместно ра зглеждане инцидентен установителен иск, предявен от А.Ю.Х. срещу Т. М. П., че той е изключителен собственик на имота, представляващ еднофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, кв. „Виница", ул. „Константин Илиев" № 11 А, поради това, че същият е придобит чрез пълна трансформация на лични средства, на осн. чл. 21, ал.1 СК / отм./. Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното: Съобразно указанията на ВКС, дадени в решение №904/08.12.2009г., по гр. дело №1674/2008г. и предвид приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, съдът първо следва разгледа искът за пълна трансформация, тъй като въпросът за принадлежността на правото на собственост към СИО е преюдициален за уважаване на иск по чл. 22, ал.3 СК. Ако се установи, че към момента на разпоредителната сделк а, ответникът Х. е бил изключителен собственик на имота поради твърдяното наличие на пълна трансформация на из в ънсемейни средства при закупуването му, искът по чл. 22, ал.3 СК ще бъде отхвърлен поради липса на елемент от състава на правната норма. По иск а, предявен от ответника А.Ю.Х. срещу Т. М. П., че той е изключителен собственик на имота, представляващ еднофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, кв. „Виница", ул. „Константин Илиев" № 11 А, поради това, че същият е придобит чрез пълна трансформация на лични негови средства, на осн. чл. 21, ал.1 СК / отм. /, съдът съобрази следното: Безспорно е, че имотът е закупен на 04.03.2004г., т.е. по време на брака, сключен между Т.П. и А.Ю.Х. на 03.01.2003г., съответно прекратен към настоящия момент. Ищецът по инцидентния иск твърди, че имотът е негова лична собственост, тъй като въпреки, че придобиването е станало по време на брака, то същият е закупен с изцяло негови лични средства. Съобразно мотивите на ВКС, изложени в решение №904/08.12.2009г., след като Х. е отчуждил имота и не е негов собственик към момента на предявяване, той не може да предяви иск по чл. 97, ал.1 ГПК / отм./ вр. чл. 21, ал.1 СК / отм./, поради което и производството по същия е прекратено като недопустимо. Според ВКС, въпросът за принадлежността на правото на собственост към мом е нта на р а разпоредителна та сделка е пре ю дициал е н за уважаване на и с к а по чл. 22, ал.3 СК, поради което Х. мож е да защити п равата си във ви с ящото прои з водство. Ответникът е предявил, съответно съдът съобразно заявения петитум е приел за съвместно разглеждане иск по чл. 21, ал.1 СК / отм. /, а именно, че ответникът е изключителен собственик към настоящия момент /а не към датата на разпоредителната сделка - 10.06.2004г. / Така предявеният иск е допустим, но неоснователен. М ежду страните липсва спор, че по силата на договор за покупко-продажба ответникът е о т чуждил имота на втория и третия ответник, като никой от тримата ответници не оспорва, че тази сделка е действителна спрямо тях. С лед като липсват наведени твърдения за нищожност на тази сделка от някоя от страните по нея, и това е извън предмета на настоящия спор, то по силата на тази сделка, Х. е прехвърлил имота на А.Ш.Н. и Е.Ю.Х.. След като нито се твърди, нито се установява, че имотът към настоящия момент е собственост на А.Х., то предявеният от него иск с правано основание чл. 21, ал. 1 СК /отм/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По иска с правно основание чл. 22, ал.3 СК / отм./, съдът следва да установи следните обстоятелства: наличие на обща недвижима вещ, разпореждане извършено само от ед и ния съпруг, и оспорване от другия съпруг в 6 месечен срок от узнаването. Следователно, първото обстоятелство което следва да бъде установено е, кой е бил собственик на имота към датата на отчуждаването. Тъй като имотът е бил придобит по време на брака, то по отношение на него важи установената в действалия към момента СК презумпция за СИО. В тежест на ответника е да докаже твърдението си, а именно, че имотът е бил негова изключителна собственост, тъй като в придобиването му са вложени изцяло негови лични средства. По делото са представен нот. акт № 93 том 1, рег. № 1129, дело № 83/2004г. видно от който, на 04.03.2004г., П. К. и С. К. продават на А.Ю.Х. со бств ения си имот, представляващ триетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се на ул. “К. Илиев “ № 11 а, находящ се в кв. Виница, гр. В арна за сумата от 69 127.50 лева. По делото е представен договор за покупко-продажба, видно от който А.Ю.Х. продава на А. -К. Б. и Т. Й. Б. собствения си имот в Община Рьойкен, Норвегия за сумата от 1 825 000.00 крони. Договорът е сключен на 06.11.2003г., т.е. след сключването на брака между страните, но същият е бил придобит от ответникът още на 19 март 1990г. Представени са писмени документи, от които се установява, че на 04.02.2004г. по сметката на А.Ю.Х. в България е преведена сумата от 1 019 342.01 крони от друга негова сметка в чужбина. Представено е извлечение от посочената банкова сметка •••1.02.2004г.-29.02.2004г., видно от която към дата 29.02.2004г. салдото е 690 498.93 крони. По делото е представено дебитно извлечение с дата на съставяне 11.02.2004г., видно от което на същата дата А.Ю.Х. е изтеглил сумата от 49 500 щатски долара. В тази връзка следва да се отбележи, че получател на сумата е отново А.Ю.Х., а не продава ч ите по по со чения по-горе нотариален акт - П. К. и С. К., които би следвало да получат продажната цена. На следващо място следва да се има пр е двид, че сумата е изтеглена на 11.02.2004г. а договорът е сключен на 04.03.2004г. Съдът намира, че ответникът не е установил по пътя на пълното и главно доказване, че сумата от 69 127.50 лв., е платена изцяло с негови лични средства. Дори да се приеме, че сумата от 49 000 щатски долара е изтеглена от неговата лична банкова сметка, •••, които да наведат на безспорния извод, че тази сума е вложена в закупуването на имота. Обстоятелството, че ответникът е извършил отбелязване, че сумата е за “последна вноска за покупка на къща в кв. Виница, ул. “к. Илиев” 11а, Варна България, не доказва факта, че тя действително е вложена в закупуването на същия, след като липсват други косвени доказателства, които да бъдат преце не ни в тяхнат а съвкупност и да наведат съда на такъв безспорен извод. Поради което настоящият състав счита, че ответникът не е установил по безспорен начин, че сградата, представляваща триетажна фамилна къща е придобита изцяло с лични средства. Наличието на пълна или частична трансформация по чл. 21 от СК следва да бъде установено по категоричен начин, а в случая такива несъмнени доказателства няма. След като не е установ е но преобразуван е то на ли ч но имущество, съдът намира, че ответникът не е оборил презумпцията по чл. 19, ал.3 СК - действал към момента на придобиването, съответно к ъ м мом е нта на завеждане на и с ка. След като презумпцията не е оборена, то с ледва да се прием е, че имотът, придобит по време на брак а е СИО. В такъв случай и съобразно разпоредбата н а чл. 22, ал. 2 СК разпореждането с общи недвижими имоти следва д а се извършва съвместно от двама та съпрузи. В наст о ящия с л у ч ай, ищцата твърди, че на 10.06.2004г. отве т никът, в качеството му на съпруг към онз и мом е нт се е разпоредил с имота, СИО без нейното съгласие. Ответникът не оспорва, че липсва съгласие от ищцата, но твърди, че такова не се е из ис квало, тъй като и мот ъ т не бил СИО. Следователно, установява се и липсата на съгласие за разпореждане с имот а, което е втората предпоставка. Имотът е продаден на втори и тр ет ия ответник на 10.06.2004г., а искът е предявен на 31.08.2004г., т.е. същият е п редя в ен в 6 месечни я срок от и з пов я дване на сделката. С оглед така очертаното, съдът намира, ч е искът следва д а бъд е уважен, тъй като се установява к у мулативното нали чи е на вс ич ки предпо с тавки по чл. 22, ал.3 СК / отм. /, като спорната сделка следва да бъде обявена за недействителна по отношение на ищцата. Предвид основателността на исковете, ищц а т а има право да и бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на заплатената държавна такса -659.93 лв., на осн. чл. 64, ал.1 ГПК/отм./. За размера на заплатения адвокатски хонорар доказателства не са представени, поради което съдът не присъжда такъв. Водим от горното, съдът