Решение № 165 от 13.3.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 292/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН. С Наказателно постановление № Р-006658 от 21.01.2025 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите на основание чл. 80, ал.1 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП) на „•••“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК••• е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000, 00 (двадесет хиляди) лева за извършено на 15.07.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 27, ал.2 от от ЗКНИП. Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят – •••“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно жалбоподателят, редовно призован се представлява от юрк. С.Т., която поддържа релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно Твърди, че санкционираното юридическо лице не а автор на нарушението за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Моли съда дапостанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление Наказателно постановление № Р-006658 от 21.01.2025 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище с вх. № 6347 от 25.02.2025г. от процесуалния представител на КЗП – юрк. Р. М., в която са изложени подробни доводи в подкрепана твърдението, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: На 15.08.2024г. актосъставителят С. Н. Н. в присъствието на свидетелката Р. И. К. извършили проверка (резултатите от която отразили в КП № с КП К-2739989) в банков офис в гр. Плевен, на ул. „•••" 6, стопанисван от „•••“АД. Проверяващите констатирали, че в обекта се предоставят банкови кредити, като •••” АД, в качеството си на кредитор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, доколкото се явява кредитна институция, предоставя кредити за недвижими имоти на потребителите. При извършване на проверката било установено, че в банковия клон се предлагат банкови кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в размер от 50 000, 00 лв. до 500 000, 00 лева. При направено запитване за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 60 000, 00 лв. със срок за погасяване 240 месеца била предоставена информация в писмена форма чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр /ЕСИФ/. В Раздел 4., Лихвен процент и други разходи по кредита“, еднократни разходи в ЕСИФ се изисква такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения, платима при подписване на договора за банков кредит в размер на 180 лева. Били изискани 2 бр. договори за банков кредит, обезпечени с ипотека на недвижим имот, които са сключени в офиса през 2024г. (произволно избрани от кредитора), ведно с ОУ, погасителен план и ЕСИФ. В тази връзка били рредставени са 2 бр. договори, както следва: 1.) Договор за банков кредит „•••“ в лева № 098-741 -031/29.02.2024г. за 19 800, 00 лв., който е сключен в гр. София. В чл.8 „Такси и комисиони“, буква “а“ от договора е изискана такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения в размер на 2 900, 00 лв., която ще бъде заплатена с усвояване на транш 1 от кредита. Таксата е събрана от сметката на кредитополучателя на 12.03.2024г., за което е представен мемориален ордер № 6806/12.03.2024г. и 2.) Договор за банков кредит „•••“ в евро № 070-566-029/15.07.2024г. за 200 000, 00 евро, който е сключен в гр. Плевен. В чл.8 „Такси и комисиони“, буква “а“ от договора е изискана такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения в размер на 0, 30% от одобрения размер на кредита, която кредитополучателят се задължава да заплати, както следва: 1.) при входиране в банката на искането на кредитополучателя за кредит - 50, 00 лв. и 2.) при подписване на този договор - остатъкът до размера на 0, 30% от одобрения размер на кредита. В приложения към договора ЕСИФ от 10.05.2024г. в Раздел 4. „Лихвен процент и други разходи по кредита“, еднократни разходи в ЕСИФ се изисква такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения, платима при подписване на договора за банков кредит в размер на 1 173, 50 лева. На 14.05.2024г. кредитополучателят е заплатил при входиране на искането 50, 00 лв., за което е представена вносна бележка от 14.05.2024 година. На 17.07.2024г. бил събран остатъкът до размера на 0, 30% от одобрения кредит 1 123, 50 лв. от сметката на кредитополучателя, за което е представен мемориален ордер № 12461/17.07.2024г. С Констативен протокол № К-2739989 от 15.08.2024 г., във връзка с установяване спазване изискванията на ЗКНИП от кредитната институция било изискано да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен: 1.) Процедура за приемане и разглеждане на жалби; 2.) Информация за постъпили жалби в офиса през 2024г. и отговорите по тях; 3.) Информация и документи какви действия са извършени за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения, за които е събрана такса по чл.8, буква „а“ от представените договори и 4.) Бланка на типов договор. На 27.08.2024г. на ел. поща pleven@kzp.bg били предоставени изисканите документи и информация, които били заведени с вх.№ Р-03- 1308/27, 08.2024г. С писмо с изх. № 10-00-2950/1 от 26.08.2024г. „•••“ АД в т.4. предоставила информация, че действията, които се извършват от банката за проучване на финансовото състояние на кредитополучателите и анализ на предлаганите обезпечения се изразяват в анализ на финансовото състояние на кредитополучателя на база информация и документа предоставени от него в искането за кредит и съпътстващи го декларации, удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, удостоверение от НАП за задължения, както и въз основа на справки, които се извършват от кредитен експерт в регистри с база данни - ЦКР, НОИ, АПИС/ТР; изготвяне на писмено кредитно предложение; анализ на правния статус на кредитополучателя и писмено правно становище; оценка на имота от независим външен оценител, която следва да бъде потвърдена от вътрешен за банката оценител; изготвяне на писмено становище от експерт от управление „Мониторинг и управление на риска“. При преглед на договор за банков кредит „•••“ в евро № 070-566- 029/15.07.2024г. за 200 000, 00 евро, който е сключен в гр. Плевен било установено, че в чл.8 „Такси и комисиони“, буква “а“ от договора е изискана такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения в размер на 0, 30% от одобрения размер на кредита, която креднтополучателят се задължава да заплати, както следва: 1.) при входиране в банката на искането на кредитополучателя за кредит - 50, 00 лева и 2.) при подписване на този договор - остатъкът до размера на 0, 30% от одобрения размер на кредита. В приложения към договора ЕСИФ от 10.05.24г. в Раздел 4. „Лихвен процент и други разходи по кредита“, еднократни разходи в ЕСИФ се изисква такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения, платима при подписване на договора за банков кредит в размер на 1173, 50 лева. На 14.05.2024г. креднтополучателят е заплатил при входиране на искането 50, 00 лв., за което е представена вносна бележка от 14.05.24 година. На 17.07.2024г. бил събран остатъкът до размера на 0, 30% от одобрения кредит 1 123, 50 лв. от сметката на кредитополучателя, за което бил представен мемориален ордер № 12461/17.07.24 година. Проверяващите съобразили, че оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, вменено му в Глава пета „Оценка по кредитоспособността на потребителя”, чл. 13 - чл. 21 от ЗКНИП и не представлява допълнителна услуга по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона. Приели, че въпросната такса проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно усвояване на кредита. При такса в размер на 1 173, 50 лв. предварително се събира само сума в размер на 50, 00 лв., а остатъкът в размер на 1 123, 50 лв. се събира в деня на отпускане/усвояване на кредита. Съобразили също така, че в разпоредбата на чл. 14 от ЗКНИП е посочено, че кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит, което означава, че оценката на кредитоспособността на потребителя и документален анализ на обезпечението, съответно заплащането на таксите за тези действия трябва да предхождат одобряването на кредита, поради което в случая кредиторът като е изискал таксата със сключване на договора на 15.07.2024г. е пренебрегнал цитираната разпоредба. Въза основа на направенити констатации и посочените законови разпоредби приели, че такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения 1 173, 50 лв. (0, 30% от одобрения размер на кредита) се събира за действия, които се извършват от банката, преди подписването на договора за кредит и неговото усвояване, а се изискват с договора за кредит (15.07.2024 г.), като предварително се събира само сума в размер на 50, 00 лв., а остатъкът в размер на 1 123, 50 лв. се събира в деня на отпускане/усвояване на кредита - 17.07.2024 година, т. е.усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е зависимо от нейното заплащане от потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му кредит по сключения вече действащ договор. Предвид това, че таксата е била изискана съобразно договора, съответно начислена и събрана след отпускането на кредита означава, че кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредит лица и въз основа на това достигнали до извода, че не може да се приеме, че това е такса по чл.27, an. 1 от ЗКНИП, за да бъде събирана от потребителя. Регламентираните в чл.27, ал.1 от ЗКНИП допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. На 24.0.2024 година актосъставителят С. Н. Н. в присъствието н асвидетелката Р. И. К. съставила против нарушителя „•••“АД-София АУАН №006658 за това, че на 15.07.2024г. кредиторът „•••“ АД, в стопанисван от него офис в гр. Плевен, ул., •••, при сключване на договор за ипотечен кредит „•••“ в евро № 070-566-029/15.07.2024г. с потребител е изискал заплащането на такса за проучване на финансовото състояние на хредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения в размер на 1 173, 50 лв. (0, 30% от одобрения размер на кредита), като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП), да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същия отразили, че нарушението е извършено на 15.07.2024г. в гр. Плевен при сключването на договор „•••“ в евро № 070-566-029/15.07.2024г. за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот, а като нарушена законова разпоредба била посочена, съдържащата се в чл. 27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите. Съдът консатира, че АУАН №006658/24.09.2024 година е съставен от лице, компетентно да съставя АУАН по реда на ЗКНИП (по арг. на прилогената н астр. 132 в делото Заповед №358 ЛС/22.04.2015г. при спразване на уредената в ЗАНН процедура. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 80, ал.1 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП) на „•••“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК••• е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000, 00 (двадесет хиляди) лева за извършено на 15.07.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 27, ал.2 от от ЗКНИП. В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на актосъставителя С. Н. Н. и на свидетелката Р. И. К., чиито показания съдът приема с доверие като логични и последователни. Двете пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантни за делото факти, които съответстват на изложените такива в АУАН и в НП, които съдът намира за ненужно да преповтаря. В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно: придружително писмо с вх.№ Р-02-368/27.01.2025г., обратна разписка, удостоверяваща получаването, наказателно постановление №Р- 006658/21.01.2025г., удостоверение, заверено копие на извънсъдебно удостоверение, заверено копие от писмо с №Ц-03- 1829/06.03.2019г., приемо - предавателен протокол, заверено копие от писмо с изх.№20-00- 320/18.03.2021г., заверено копие от кореспонденция по имейл, копие на един брой плик за писмо, известие за доставка, доклад от С. Н. Н., Заключение по Възражение, Акт за установяване на административно наказание №006658/29.09.2024г., Възражения от „•••“ АД, писмо №Р-03- 1308/27.08.2024г., Заповед №1714/12.08.2024г., известие за доставяне, писмо относно извършена проверка на 15.08.24г. с КП К-2739989, Констативен протокол №К-0133608/24.09.2024г., договор за банков кредит „•••“ в евро, обезпечен с ипотека №070-566- 029/15.07.2024г., Европейски стандартизиран информационен формуляр по чл.6, ал.2, т.3 от ЗКНИП, Примерен погасителен план, Обща информация за предлаганите от ••• АД на потребители кредити за недвижими имоти по Закона за кредити за недвижими имоти на потребителите в сила от 28.04.2023г., заверено копие на вносна бележка, заверено копие на мемориален ордер от дата 17.07.2024г., Договор за банков кредит „•••“ в лева обезпечен с ипотека №098-741-031/29.02.2024г., примерен погасителен план, Обща информация за предлаганите от ••• АД на потребители кредити за недвижими имоти по Закона за кредити за недвижими имоти на потребителите в сила от 28.04.2023г., Европейски стандартизиран информационен формуляр по чл.6, ал.2, т.3 от ЗКНИП, заверено копие на примерен погасителен план, заверено копие на мемориален ордер от дата 12.03.2024г., приемо - предавателен протокол, заверено копие на писмо с изх. №20-00-320/18.03.2021г., копие от кореспонденция по имейл, констативен протокол №К-2739989/18.08.2024г., заверено копие на погасителен план, заповед №358 ЛС/22.04.2015 година. С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не е автор на нарушението по чл. 27, ал.2 от ЗКНИП за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът като обсъди събраните п оделото писмени и гласни доказателства, в контекста на разпоредбите на чл. 80, ал. 1 вр. с чл. 27, ал. 2 вр. с, ал. 1 вр. с чл. 14 вр. с чл. 13 от ЗКНИП, намира, че нарушението не е доказано за извършено и неправилно е била ангажирана административнно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Легалното определение на понятието "Оценка на кредитоспособността" се съдържа в § 1, т. 18 от ДР на ЗКНИП и това е оценка на възможността за изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит. Цитираният нормативен акт е издаден с цел транспониране на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (§ 2 от ДР на ЗКНИП). Съгласно т. 55 от преамбюла на Директивата важно е способността и склонността на потребителя да плаща погасителните си вноски да се оценят и проверят преди сключването на договор за кредит. При тази оценка на кредитоспособността следва да се отчитат всички необходими и значими фактори, които биха могли да влияят на способността на потребителя да погаси кредита през неговия срок. По-специално способността на потребителя да обслужва и да погаси изцяло кредита си следва да включва разглеждане на бъдещите плащания или увеличения на плащанията поради отложени лихвени плащания или разсрочени плащания по главницата или лихвата и следва да се разглежда в светлината на останалите редовни разходи, дългове и други финансови ангажименти, както и на дохода, спестяванията и активите. Новелата на т. 57 от същия преамбюл гласи, че решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността. Например възможността на кредитора да прехвърля част от кредитния риск на трета страна не следва да го подтиква да пренебрегва заключенията, произтичащи от оценката на кредитоспособността, като предоставя договор за кредит на потребител, който вероятно няма да бъде в състояние да погаси кредита. Поради изложените съображения в чл. 18 от Директивата е разписано, че Държавите членки гарантират, че преди сключването на договор за кредит кредиторът прави обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя. При оценката се отчитат надлежно факторите, свързани с проверка на вероятността потребителят да изпълни своите задължения по договора за кредит. Именно тази регламентация на Общностното право е основание българският законодател да въведе задължение за кредитора да предостави кредит, само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит (чл. 14 от ЗКНИП). Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на оценката (чл. 16 от ЗКНИП). При тази правна регулация кредиторът е длъжен да провери кредитоспособността на потребителя преди отпускане на ипотечен кредит. Подобно изследване в обхвата по чл. 16 от закона предполага разходи. Тези разходи са еднократни и се включват в т. 4 на приложение № 2 на стандартния европейски формуляр по чл. 6, ал. 3 от ЗКНИП, които е неразделна част от предоставената от кредитора на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит. В тази връзка още на подготвителния етап преди сключване на договора потребителят е запознат със този разход и има възможност за вземане на решение при пълнота на информацията относно възможните разходи, такси и комисионни по повод отпускане на кредита. В закона не е уредено кой заплаща тази такса, но в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на физическите лица на „•••“АД, за предоставяне на кредити "•••" в т. 5.3 - 1.1 е отразено, че далжимата такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения е 0, 3 от стойността на одобрения размер на кредита, но не по- малко от 50, 00 лева и е платима на две части: 50, 00 лева при входиране на искане за кредит и остатъкът до 0, 3% от стойността на отпуснатия кредит при подписване на договора за кредит. Както бе посочено по-горе според т. 57 от преамбюла на Директива 2014/17/ЕС решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на кредитоспособността т. е. оценката на кредитоспособността предхожда отпускането на кредита, това е дейност по предварително проучване на степента на кредитен риск и именно поради тази причина не може да се приеме, че е такса или комисионна. В чл. 4, 4) от Директивата се съдържа дефиниция за допълнителна услуга "- услуга, предлагана на потребителя във връзка с договора за кредит". Изследването на кредитния риск не представлява услуга, а нормативно въведено правно задължение за кредитора. Освен това този разход не касае усвояването или управлението на кредита, тъй като усвояването на кредита е възможно само след сключване на договора, а управлението на кредита предполага вече отпускат ипотечен кредит, т. е. тези дейности са последващи възникването на облигационното правоотношение между кредитор и потребител, докато оценката на кредитоспособността предхожда сключването на договора, давайки нужната информация на кредитора по вземане на решение дали да отпусне кредита. В този контекст разходът по оценка на кредитоспособността на потребителя не представлява такса или комисионна за действия по усвояване или отпускане на ипотечен кредит на граждани и не е налице неспазване на предписанието на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП от страна на жалбоподателя. (В този смисъл са Решение № 1838/07.12.2020 г. по по КАНД № 2254/20 г. по описа на АС – Варна и Решение № 1545810.12.2024г. по КАНД №490/2024г. на АС-Монтана). Съдът не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство нарушения на процесуални правила, които да са ограчинили правото на защита на жалбоподателя. Безспорно се установява, че санкционираното лице притежава качеството "кредитор", дефинирано в § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП като кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции. В това си качество санкционираното лице, според настоящия съд, е съблюдавало императивните изисквания на ЗКНИП при встъпването в договорни отношения с потребители при предоставяне на кредити за недвижими имоти. Понятието "потребител" от своя страна е пояснено в § 1, т. 20 от ДР на цитирания нормативен акт. Според него, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Според изричния законов текст на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава „•••“АД, не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Преценката за същността на изисканата такса от потребителя за оценка на кредитоспособността му се извършва въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус таксата от 0, 3 % от одобрения размер на кредита, но не по- малко от 50, 00 лева е изрично упомената в Договор за банков кредит „•••“ в лева обезпечен с ипотека №098-741-031/29.02.2024г., като изрично е указан начина на плащане и че тази такса е платима за за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения. Според настоящия съд не следва от това извода, че усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е обусловено от нейното заплащане от страна на потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ договор кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира съгласно него. Това не означава, че кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не за всички кандидатствали за получаване на кредит лица. Нарушението неправилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл. 27, ал. 2 на ЗКНИП, а НП е издадено в нарушение на материалния закон. При условията на чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП неправилно е наложена имуществена санкция на юридическо лице кредитна институция - кредитор, без де е доказано, че същото е извършило административно нарушение по смисъла на чл. 27, ал. 2 на ЗКНИП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следвада бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото и на чл. 63д, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, съдът следва да остави без уважение искането на Председателя на КЗП-гр. Русе за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.2 т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН