Решение № 260108 от 9.7.2021 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 866/2020 г.

РЕШЕНИЕ №

гр.Плевен, 09.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора ………………………….. като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 866 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно обжалване.

С протоколно определение №766 от 22.06.2017г., постановено по в.гр.д.№ 360/ 2017г., Плевенски окръжен съд, след като констатирал, че РС - Кнежа е изпратил делото на ОС - Плевен без да изпълни задължителните указания на ВКС, дадени с Определение №134/28.04.2017 година по ЧГРД №612/2017 на ВКС, с което определение, след отмяна на Определение №1206 по ЧГРД №761/2016 година на ОС - Плевен и на потвърденото с него Разпореждане от 18.05.2016 година на РС - Кнежа за връщане, като просрочена на въззивна жалба с вх.№921/17.05.2016 година, са били дадени указания на РС - Кнежа да продължи действията по администриране на въпросната въззивна жалба, и като преценил, че едва след надлежното приключване на производството по въззивната жалба с вх.№ 921/17.05.2016 година, насочена срещу Решение №22/2016 година по гр.д.№539/2014 година на РС - Кнежа, ще могат да продължат евентуално съдопризводствените действия по въззивна жалба вх.№ 1385/29.07.2016г., по която е било образувано в.гр.д.№ 360/2017 година, постановил, че ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№360 /2017 година по описа на ОС – Плевен и ВРЪЩА делото на РС - Кнежа за изпълнение на задължителните указания, дадени в Определение №134/28.04.2017 година на ВКС, касаещи предходната по време въззивна жалба с вх.№921/17.05.2016 година, след което делото да бъде отново изпратено на ОС - Плевен за образуване на друго въззивно гражданско производство по въззивна жалба с вх.№921/17.05.2016 година, подадена от О.К.. Тази въззивна жалба е била администрирана от РС-Кнежа, въз основа на нея е било образувано в.гр.д.№ 827/ 2018г. на Плевенски окръжен съд, който е постановил решение № 117 /20.03.2019г. с което е потвърдил решение № 22, постановено в съдебно заседание на 03.02.2016г. по гр.д.№ 539/ 2014г. на Кнежански районен съд.

С решение № 90/ 03.11.2020г., постановено по гр.д.№ 3647 / 2019г. ВКС прогласява за нищожно въззивно решение № 117/ 20.03.2019г. по в.гр.д.№ 827/ 2018г. на Плевенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 22, постановено в съдебно заседание на 03.02.2016г. по гр.д.№ 539/ 2014г. на Кнежански районен съд и ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба от О.К. срещу решението от 08.07.2016г. по гр.д.№ 539/ 2016г. на Кнежански районен съд.

По този начин в настоящото в.гр.д.№ 866/2020г. на ПлОС е висящо производството по въззивната жалба от 29.07.2016г., подадена от О.К. срещу решение №115/ 08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 539/ 2014 г. на Кнежански районен съд.

С решение №115/ 08.07.2016г., постановено по гр.д.№ 539/ 2014 г. Кнежански районен съд е извършил делба на съсобствени имоти, като е поставил в дял на всеки от съделителите определени недвижими имоти, като делбата е извършена по реда на чл. 353 от ГПК, без теглене на жребий. При това РС-Кнежа е съобразил, че съделителят И.П.К. е заявил, че не желае да получи реален дял от наследството, а иска дела му да бъде възложен на неговата сестра – съделителката М.П.С., като той бъде парично уравнен, както и че съделителят `И.П.А. не желае реален дял от наследството, а иска полагащия му се дял да бъде възложен на О.К., като той да бъде уравнен съгласно оценката на вещото лице.

Това решение е връчено на О.М.К. на 18.07.2016г. Постъпила е на 29.07.2016г. въззивна жалба от него против това решение на РС-Кнежа.

Жалбата е подадена в законоустановения срок за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т. по сметка на ПлОС.

Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането.Според жалбоподателя направените от вещото лице оценки на някои от имотите били завишени, поради което самите дялове били неравностойни.Необработваемата земя била разпределена неравностойно между отделните дялове, като в дялове 7, 8, 9 и 10 въобще не е включена необработваема земя. Правят се възражения срещу назначаването на в.л.Б.З. на осн. чл. 397 от ЗСВ, тъй като тя била известен в района прекупвач на земеделска земя. Твърди се, че жалбоподателят не бил получил разделителен протокол по чл. 347 от ГПК и не е запознат със съставянето на такъв разделителен протокол.

Жалбата е подписана от жалбоподателя. Представени са били преписи от жалбата за връчване на другите съделители по делото и те са били надлежно връчени.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от нито един от другите съделители.

С въззивната жалба се прави доказателствено искане, като бъде отменено решението на РС-Кнежа, „да се назначи повторна експертиза с която да се извърши справедливо разделение на наследствените земи според квотите на съделителите, а там където не могат да се спазят изискванията за оформяне на парцел, да се постави в съсобствен дял“.

По искането за назначаване на друго вещо лице за изготвяне на повторна експертиза за разделяне на земеделските земи, Плевенски окръжен съд е приел, че същото следва да бъде оставено без уважение поради следните съображения:

Пред първата инстанция е било изготвено, изслушано и прието в с.з. на 03.02.2016 г. експертно заключение от в.л. инж.Б.З.. Жалбоподателят О.К., както се вижда от протокола от това съдебно заседание е присъствал на тези процесуални действия, изрично е заявил, че е получил препис от заключението на в.л. и е запознат с него, имал е възможност да задава въпроси на вещото лице и изрично е заявил че няма други въпроси към него. Вярно е, че този съделител е заявил, че оспорва заключението на в.л., но това не е било съпроводено с искане за назначаване на друга експертиза –повторна или допълнителна при условията на чл. 201 от ГПК. Не е било заявено преди това съдебно заседание или на самото с.з. искане за отстраняване на вещото лице на осн. чл.196, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 22, ал.1 от ГПК.

При това положение съдът намира, че процесното доказателствено искане –за назначаване на нова експертиза по същите въпроси е преклудирано съгласно чл. 266, ал.1 от ГПК, а заедно с това не са налице и условията на чл. 266, ал.3 от ГПК за да се допусне такава експертиза пред въззивната инстанция. Поради тези съображения, ПлОС е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О.К. за допускане на „ повторна експертиза с която да се извърши справедливо разделение на наследствените земи според квотите на съделителите, а там където не могат да се спазят изискванията за оформяне на парцел, да се постави в съсобствен дял“.

При това положение, въззивната инстанция, както и първата инстанция –РС-Кнежа, разполага с двата варианта за извършване на делбата чрез възлагане в дял на конкретни имоти на всеки съделител, които варианти се съдържат в експертното заключение на в.л.Б.З., прието в съдебно заседание на 03.02.2016г. на РС-Кнежа. Не е налице друг вариант, който да бъде обсъждан и това както беше посочено по-горе не се дължи на допуснати от РС-Кнежа процесуални нарушения, които да са попречили за събиране на относими и допустими доказателства по делото, в т.ч. и друго експертно заключение, което да разработи други варианти за разделяне на имотите в дялове за всеки от съделителите.

При сравняването на двата предложени от в.л.Зашева варианти, РС-Кнежа правилно е предпочел първия вариант, като е отчел становището на в.л., че при втория вариант възникват неудобства за ползване на някои от имотите, тъй като при дялове 7, 8, 9 и 10 е предвидено право на преминаване през имотите в местностите „••• „, ••• „, •••“, тъй като според този втори вариант те са с голяма дължина и това води до необходимост от тяхното обременяване с право на преминаване.

Що се отнася до оплакването на жалбоподателя К., че Необработваемата земя била разпределена неравностойно между отделните дялове, като в дялове 7, 8, 9 и 10 въобще не е включена необработваема земя, то действително и вещото лице потвърждава, че необработваемите имоти, които възлизат на обща площ 16, 700дка са разпределени на по-големите делбени квоти, тъй като на по-малките квоти няма как да се възложи необработваема земя, която според тези по-малки квоти би следвало да е към 400 кв.м.и не може да се формира реален дял от нея. Това уточнение, направено от вещо лице намира своята обосновка в нормата на чл.10, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според който в случаите на чл. 7, ал.1 от ЗСПЗЗ реалните дялове не могат да бъдат по –малки от 3 дка за нивите, 2 дка за ливадите и 1 дка за лозята и овощните градини. В т.вр. съвсем несправедливо пък би било в по-малките дялове, каквито са дялове 7, 8, 9 и 10 да се поставят предимно или те изцяло да се състоят от необработваеми земи.

Другото искане на жалбоподателя, формулирано в жалбата му така - „ да се извърши справедливо разделение на наследствените земи според квотите на съделителите, а там където не могат да се спазят изискванията за оформяне на парцел, да се постави в съсобствен дял“, не би могло да бъде изпълнено по този начин, доколкото за поставянето в съсобствен дял на определени делбени имоти, така че да не се налага тяхното разделяне на по-малки от допустимите от закона размери, би било необходимо съгласието на съсобствениците да получат в съсобствен дял определени имоти, а такова съгласие по делото не е заявено от тях.

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира, че обжалваното решение на Кнежански районен съд с което делбата на недвижимите имоти –земеделски земи е била извършена чрез възлагане в дял на съделителите на определени имоти съобразно вариант първи от експертното заключение, във връзка с което са налице и одобрени от ОбСл „Земеделие“ скици на новообразуваните имоти, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поради това, Плевенски окръжен съд