Решение № 190 от 7.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 790/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 89256 от 13.08.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Културно - масова дейностч ЕООД, ЕИК 148139473, чрез адвокат И. С. С., срещу решение № 1073/26.07.2024г., постановено по т.д. №20231100901182 по описа за 2023г.на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 12 състав, с което „Културно - масова дейност“ ЕООД, ЕИК 148139473, е осъдено да заплати на Сдружение МУЗИКАУТОР, ЕИК 831005050, сумата 16 445, 04 лв. по Договор за разрешаване на извършване на публично изпълнение на музика в време на концерти и други прояви от 22.11.2018г. и Споразумение за отстъпване на права от 05.08.2020г., на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.94о1 и сл. от ЗАПСП вр. чл. 36 ЗАПСП, ведно със законна лихва по чл.68 ЗЗД от 23.06.2023г., както и 2 913, 94 лв., разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Въззивникът обжалва решението изцяло, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено. На основание чл.78, ал.3 ГПК иска да му бъдат присъдени всички сторени по настоящото дело разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса за обжалване.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски и представя списък на разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Сдружение МУЗИКАУТОР, ЕИК: 831005050, е представило отговор на въззивната жалба, с който оспорвам изцяло и в срок въззивната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а решението да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и надлежно мотивирано, и да му се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото във въззивната жалба срещу атакувания съдебен акт, намира следното:

С искова молба вх.№ 60359 от 23.06.2023г. по описа на Софийски градски съд, Сдружение МУЗИКАУТОР, ЕИК: 831005050, е предявило срещу „КМД - Културно - масова дейност“ ЕООД, ЕИК 148139473, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.94 и сл. от ЗАПСП, вр. чл. 36 ЗАПСП, с който иска „КМД- Културно - масова дейност“ ООД, БУЛСТАТ: 148139473, да бъде осъдено да му заплати сумата от 16 445, 04 лв. с ДДС, /съответно 13 704, 17 лв. без ДДС/, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на „МУЗИКАУТОР“, на организирания от ответника музикален фестивал Spice Music Festival 2020 в гр.Бургас в периода 07 - 08.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и всички съдебно - деловодни разноски, включително и един адвокатски хонорар.

Ищецът твърди, че е юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по Закона за авторското право и сродните му права за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, вписано в регистъра на организациите за колективно управление на Министерството на културата под № 1/13.01.1994г., като притежава и удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011г. и удостоверение № У-62/05.09.2014г.

„КМД - КУЛТУРНО МАСОВА ДЕЙНОСТ“ ООД е организатор на концертната проява Spice Music Festival 2020, организирана на 07.08 - 09.08 2020г. на пристанище Бургас, т.е. ползвател на музикални и свързани с тях литературни произведения.

На 22.11.2018г. между страните по делото е подписан рамков договор, съгласно който ищецът обещава и се задължава да отстъпи на ответника неизключителното право да използва публично по време на организирани от него концерти или други публични прояви, на „живо“ или чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение на всички защитени произведения, принадлежащи към репертоара на МУЗИКАУТОР, за което ответникът дължи възнаграждение. На основание чл.2 от същия, правата за отделната, конкретна проява се отстъпват въз основа на отделно споразумение към договора, като на 05.08.2020г. страните са подписали такова Споразумение за отстъпване на права по договор от 22.11.2018г.

Ответникът е поел задължението срещу така отстъпените права да заплаща на „МУЗИКАУТОР“ възнаграждение за всяка конкретна проява, организирана от него, чийто размер се определя съгласно Тарифата на организацията за определяне размера на авторските възнаграждения при публично изпълнение на музикални и свързани с тях литературни произведения по време на концерти и други събития, одобрена от заместник- министъра на културата Р. Т. по заповед № РД 09-252/22.04.2020г.

Съгласно чл.4, ал.1-8 от Тарифата „Икономическата стойност“ на събития с платен достъп включва редица описани в Тарифата компоненти, след които са приходите от продажбата на платени пропуски, куверти, комплексни платени пропуски, както и от средства от консолидирания държавен бюджет.

За организираното от него събитие, ответникът е отчел получен от продажба на платени пропуски (билети) приход в размер на 315 860лв.

След проведена процедура по ЗОП, ответното дружество получило и финансиране от Община Бургас на стойност 275 000 лв., видно от сключен помежду им договор от 24.07.2020г. Впоследствие, с допълнително споразумение № 93-ОП20-51 (4)/17.08.2020г. към договора, отделно от тази сума, на ответника са изплатени още 24 000 лв., т.е. сумата, получена от Община Бургас от възлиза на 299 000 лв. или 249 166, 67 лв. без ДДС, като същата не е отчетена от ответника като част от икономическата стойност на проявата, макар че му е заплатена именно с цел организирането й.

Съгласно Тарифата на сдружението за определяне размера на възнагражденията, които се дължат на ищеца за процесната проява (Spice Music Festival 2020) се определят като 5.5 % от икономическата стойност на концерта/проявата, която в случая е 565 026, 67 лв. без ДДС. Така определеното възнаграждение се равнява на сумата 31 076, 47 лв. без ДДС, от които ответникът е заплатил частично възнаграждение за права в размер на сумата от общо 17 372, 30лв. без ДДС, представляваща 5.5 % само от прихода от платени пропуски/ билети, който е 315 860, 00 лв. Частичната сума е заплатена на 2 вноски, за които сдружението - ищец е издало фактура № 4000001926/10.08.2002г. и фактура № 400000010.2021г.

Според ищеца, калкулирането на общия размер на възнаграждението се извършва по следната методика:

1. За процесната проява ответникът е формирал приход от платени пропуски в размер на 315 860, 00 лв. Тъй като ответното дружество е регистрирано като културна институция, то продаваните от него билети са освободена доставка на услуга по смисъла на чл. 42 от ЗДДС. Същевременно, предвид факта, че сдружението - ищец е регистрирано по ЗДДС, то плащането към него е с дължим косвен данък и върху дължимите възнаграждения за права следва отделно да се начисли ДДС.

2. Отделно от това, ответникът е получил целево финансиране от община Бургас в размер на 249 166, 67 лв. без ДДС.

3. Върху общия сбор от прихода, който представлява икономическата стойност на събитието, възлизащ общо на 565 026, 67 лв. без ДЦС се начислява посочения в Тарифата 5.5% или 565 026, 65 лв. х 5.5 % = 31 076, 47 лв. без ДДС.

4. От общата дължима сума по т.3 се приспадат заплатените от ответника суми по двете фактури възлизащи общо на 17 372, 25 лв. без ДДС /съответно 20 846, 70 лв. с ДДС/. Така остатъчната дължима за доплащане на Музикаутор разлика възлиза на 13 704, 20 лв. без ДДС или след начисляване на дължимия данък, общата дължима сума за доплащане по договора възлиза на 16 445, 04 лв. с ДДС.

Ответникът оспорва предявеният иск. Прави възражение за местна подсъдност, като анализира разпоредбата на чл. 105 ГПК и чл. 26 от договора и твърди, че делото следва да се прекрати и да се изпрати по компетентност на Окръжен съд- Варна. Оспорва изцяло по основание и размер предявения с ИМ искове /главен и акцесорен/, като неоснователни.

При подписване на договора и конкретното споразумение не са му предоставяни договори и др. документи в подкрепа на това авторите на текста и музиката да са членове на чуждестранни организации за колективно управление на авторски права, които да имат сключени договори за представителство с ищеца. Платил на доверие изисканите суми и същите не могат да служат като доказателство по настоящото дело за принципно признание на права.

Оспорва, твърденият факт, че използваните във фестивала произведения са принадлежащи към репертоара на МУЗИКАУТОР, за което дължи възнаграждение. Счита, че авторите не са членове на организации за колективно управление на авторски права, с които сдружение МУЗИКАУТОР има сключени договори за двустранно представителство и не са част от репертоара на ищеца.

Оспорва твърдението на ищеца, че финансирането от община Бургас за процесното събитие следва да бъде включено в икономическата стойност, която е база за изчисляване на възнаграждението, по подробно изложени съображения, включително и след анализиране на понятието „Консолидиран държавен бюджет“.

Видно от приложения договор за обществена поръчка- чл. 3 средствата са по общинска програма „Летен театър фестивали и Концерти“ и не попадат в бюджетите посочени в нормата на чл. 4 от ЗПФ.

В случая не се твърди и не се прилага счетоводен документ за исковата претенция, а по аргумент на противното неотразяването в счетоводството на ищеца и невключване в дневник за продажби на ищеца води до неоснователност на претенцията.

Не оспорва сключеният между страните договор на 22.11.2018г. Поддържа, че общинските финансирания не попадат в обхвата на Тарифата одобрена на 20.04.2020г. със заповед на зам. Министъра на културата, което води до неоснователност на иска.

Към момента на сключване на договора е била приета друга Тарифа, на база на която е сключен договора през 2018г. В Тарифата действаща по време на сключване на договора компонентът „средствата от консолидирания държавен бюджет и по европейски и републикански фондове и програми, които се отпускат за подготовката, организирането, провеждането и популяризирането на събитие с платен достъп“ не е включен при определяне възнаграждението за събитието. Съгласно раздел V. Дефиниции е дадено определение на ПРИХОД /ОТ СЪБИТИЕ, - е сумата, събрана от продажбата на входни такси, билети, абонаментни карти, ваучери, куверти, платени пропуски, покани и всяка друга форма на заплащане на вход за събитието без ДДС.

При приемане на нова Тарифа предвидените в нея размери на възнаграждение е възможно, да се прилагат единствено спрямо изчисленията по съставните компонентите включени в договора. Това е в унисон и с публичния характер на средствата по спорния елемент доколкото Тарифата е одобрена със заповед от 20.04.2020г., а средствата за бюджетната 2020г. са одобрени още в началото на годината с приемане на бюджета. В тази връзка и въвеждане на допълнително възнаграждение в размер на 5.5 % спрямо държавни и европейски финансирания е недопустимо при вече постигната и одобрена финансова бюджетна рамка на държавни плащания.

В обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим, а разгледан по същество основателен, по следните съображения:

Съгласно чл.94о, ал.1 ЗАПСП, организацията за колективно управление на права или независимото дружество за управление на права отстъпва на ползвателите с договор колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила, с който предвижда възнаграждение за носителите на права въз основа на тарифи, утвърдени със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник - министър въз основа на писменото споразумение за тарифа /ал.3/.

Съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на необходимите предпоставки, пораждащи претендираното вземане: той е организацията за колективно управление на права, която е сключила с ответника рамковото споразумение от 22.11.2018г., конкретизирано със споразумението /анекс/ от 05.08.2020г.; към последната дата е налице одобрена със заповед №РД - 09 252/22.04.2020г. на Заместник - министъра на културата тарифа за определяне на авторските произведения, въз основа на която възнаграждението се определя вече като процент не само върху прихода от билети, а върху „икономическата стойност на проявата“- финансовото измерение на събитието без ДДС, определена индивидуално за всяко конкретно събитие в зависимост от начина за достъп до него и преките и косвени приходи и разходи, свързани с него /чл.3, ал.1/.

По отношение на събития, финансирани с бюджетни средства/европейски или републикански фондове и програми, средствата от консолидирания държавен бюджет, които се отпускат за подготовката, организирането и провеждането и популяризиране на събитие с платен достъп, те се добавят към икономическата стойност на събитието / чл.4, ал.8/.

Съгласно чл.1 от ЗПФ, консолидираната фискална програма включва държавния бюджет, общинските бюджети и на други бюджети. Терминът е равнозначен на консолидиран държавен бюджет, видно от § 75, ал. 2 от ЗПФ, с който в чл.55, ал.2 от Закона за енергийната ефективност думите „консолидирания държавен бюджет“ са заменени с „консолидираната фискална програма“, както и от § 85 от с.з., с който е направена аналогична промяна в Закона за опазване на околната среда. Следователно законодателят, отчитайки идентичността на понятията, е извършил тяхната замяна, променяйки нововъзприетата със ЗПФ терминология с предходно използваната.

Терминът „Консолидиран държавен бюджет” продължава да фигурира в действащи нормативните актове, например в: Закон за достъп до обществена информация; Постановление № 269 от 7 декември 1998 г. за изменение и допълнение на Постановление № 100 на министерския съвет от 1998 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение във връзка с ликвидацията или финансовото оздравяване на търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие; Наредба за водене на регистъра за обществени поръчки и др., като по същата логика, при прилагане на тези нормативни актове, следва са се отчита волята на законодателя относно терминологичната замяна.

Според съда, горното следва да се отнесе и към договора между страните, като при тълкуване на термина „консолидирания държавен бюджет“, следва да се има предвид съдържанието на „консолидираната фискална програма“ по см. на ЗПФ, в чиито предметен обхват попадат общинските бюджети. Финансирането получено от ответника от Община Бургас на стойност 275 000 лв. по договор от 24.07.2020г. и 24 000 лв. по допълнително споразумение № 93-ОП20- 51 (4)/17.08.2020г., доколкото попада в приложното поле на чл.4, ал.8 от Тарифата, следва да се включи в икономическата стойност на проявата. Възнаграждението за посоченото събитие се равнява, съгласно Тарифата, на 31 076, 47 лв. без ДДС /5, 5% от 565 026, 67 лв. без ДДС/, но тъй като сдружението - ищец е регистрирано по ЗДДС, то плащането към него е с дължим косвен данък и върху дължимото възнаграждение за права следва отделно да се начисли ДДС, и ответникът дължи да му заплати остатъчно възнаграждение, ведно с начислен ДДС, което се равнява на 16 445, 04 лв.

За неоснователни са приети възраженията на ответника, основани на твърдения за липса на доказателства, че авторите на текста и музиката са изпълнените произведения са членове на чуждестранни организации за колективно управление на авторски права, които да имат сключени договори за представителство с ищеца; за приложението на чл.4 Договора, според който възнаграждение се определя въз основа на приходи от продажба на билети, пропуски и всякакъв друг платен достъп, поради което и изменението тарифата следва да се вземе предвид само по отношение на този параметър; за липсата на издадена фактура, което според съда не е правоизключващ факт, а е факт свързан с момента на изпадане на забава, който е ирелевантен, тъй като ищецът не претендира мораторна лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението ответника за местна подсъдност, направено с отговора на исковата молба - делото да бъде изпратено по компетентност на Окръжен съд – Варна, съгласно чл.105 ГПК, предвид уговореното в чл.26 от договора от 22.11.2018г., и разпоредбите на вр. с чл.117, ал.1 и ал.2 ГПК, съответно чл.103 ГПК и чл. 104, ал.4 ГПК, и разпоредбата на чл.270, ал.4 ГПК, вр. с чл.88 ЗСВ, и на самостоятелно основание, предвид уговореното в чл.26 от договора от 22.11.2018г. и разпоредбите на чл.96 ЗАПСП и чл.88 ЗСВ. В този смисъл е и определение № 4032 от 18.11.2023г., постановено по т.д.№20231100901182 по описа за 2023г.на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 12 състав.

Налице е активна процесуално и материално правна легитимация на ищеца, както и правен интерес от водене на иска, предвид твърденията му, че черпи правата си от сключен между страните договор и допълнително споразумение, съответно, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 36 ЗАПСП.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:

Ищцовото сдружение е организация за колективно управление на авторски права и като такава е вписана в регистъра воден от Министерство на културата, съгласно удостоверения изх.№ У-62/05.09.2014г., изх. № 62-00-0152/27.10.11г. и двете на Министерство на културата.

С протоколно определение от 16.02.2024г. по т.д.№20231100901182 по описа за 2023г.на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 12 състав, е прието за безспорно между страните, че са сключили рамков договор от 22.11.2018г. и споразумение от 05.08.2020г., с които ищецът е отстъпил правата за публично изпълнение на всички защитени произведения, принадлежащи към репертоара на МУЗИКАУТОР, по време на организирано от ответника музикално събитие, провело се в периода 07.08.- 09.08.2020г.; че във връзка с отстъпените права за процесното събитие, ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 17 372, 30лв. без ДДС, на две вноски.

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че за организираното от него събитие в периода 07.08. - 09.08.2020г. – фестивал Spice Music Festival 2020 в гр.Бургас, проведено в срока на действие на договора, определен в чл.19, ответникът е отчел получен приход от продажба на платени пропуски/билети/ в размер на 315 860лв. /л.37 и л.38/, въз основа на който е заплатил на ищеца сума в общ размер на 17 372, 30лв. без ДДС, на две вноски, с фактури № 4000001926/10.08.2020г. и фактура №4000002218/01.10.2021г. /л.39 и л.40/.

Въз основа на сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 93-ОП20-51 (2) /24.07.2020г. /л.41/, между ответното дружество и Община Бургас, и Допълнително споразумение от 17.08.2020г. към Договор за възлагане на обществена поръчка № 93-ОП20-51(2)/24.07.2020г./л.46/, ответното дружество е получило финансиране от община Бургас в общ размер на 299 000лв. или 249 166, 67 лв. без ДДС / Протокол №3/28.08.2020г. за финансиране-л.47/.

С писмо изх.№ 108-1514/25.08.2021г. на МУЗИКАУТОР/л.48/, ищецът е поканил ответника да изпълни договорните си задължения, като заплати дължимо възнаграждение, съобразно получено уведомление придружено с проформа фактура - №••••••••••/06.10.2021г. за сумата от 16 445лв.- с посочено основание остатък авторски възнаграждение за Spice Music Festival 2020 в гр.Бургас; и предостави информация, съгласно чл.5, /1/, т.1 и т.2 от договора.

Основният спор между страните е, следва ли възнаграждение за права да се заплаща и въз основа на бюджетни средства, получени за финансиране на конкретно събитие и конкретно - как следва да се определи дължимото възнаграждение по договора, съответно полученото целево финансиране от община Бургас в размер на 249 166, 67 лв. без ДДС следва ли да бъде съобразено при определяне на същото, предвид Тарифа /Правила/ за определяне размера на авторските възнаграждения при публично изпълнение на музикални и свързани с тях литературни произведения по време на концерти и други събития, одобрена със заповед №РД- 09-252/22.04.2020г. на Заместник – министър на Министерството на културата /л.24 и л.36/.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал наличието на необходимите предпоставки, пораждащи претендираното вземане: той е организацията за колективно управление на права, която е сключила с ответника рамковото споразумение от 22.11.2018г., конкретизирано със споразумението /анекс/ от 05.08.2020г.; към последната дата е налице одобрена със заповед № РД - 09 252/22.04.2020г. на Заместник - министъра на културата тарифа за определяне на авторските произведения, въз основа на която възнаграждението се определя вече като процент не само върху прихода от билети, а върху „икономическата стойност на проявата“- финансовото измерение на събитието без ДДС, определена индивидуално за всяко конкретно събитие в зависимост от начина за достъп до него и преките и косвени приходи и разходи, свързани с него, който краен извод настоящият състав на съда не споделя.

На 22.11.2018г. страните са сключили договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, в който са уговорили съществените условия, при които ще бъдат отстъпвани от МУЗИКАУТОР на ползвателя – „Културно - масова дейност“ ЕООД, срещу възнаграждение, неизключителното право да използва публично по време на концерти/прояви на „живо“ или чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение върху които са му отстъпени или ще му бъдат отстъпени по време на действието на този договор, от неговите членове или членовете на чуждестранни организации, с които МУЗИКАУТОР има сключени договори за взаимно представителство и са му поверени за управление/репертоар.

В чл.2 от договора, страните са уговорили, че ползвателя дължи заплащане на възнаграждение, определено по размер съгласно настоящия договор и правилата на МУЗИКАУТОР за концерти, а в чл.4 и чл.5 и сл. са уговорили, какво съставляват събития с приход и процедурата за определяне на възнаграждението, за изпълнението на която ползувателят се е задължил в 14 - дневен срок от събитието да предостави на МУЗИКАУТОР: отчет за приходите от продажба на билети или друг платен достъп до концерта/проявата, като конкретно е посочено какво трябва да съдържа / чл.5, ал.1, т.1 от договора/; програма с реално изпълнените произведения /сетлист/, като е посочено къде следва да бъде въведена същата /чл.5, ал.1, т.2 от договора/. В чл. 8 и чл. 9 от договора страните са уговорили срок за заплащане на дължимото възнаграждение, както и как се определя възнаграждението в случай, че ползвателя на предостави на МУЗИКАУТОР информацията, необходима за определянето му.

В чл.1 от договора страните са уговорили, че ще сключват отделно споразумение за отстъпване на права/анекс/ за всяка организирана от ползвателя по време на действието на договора концерт/проява.

В чл.27 от договора страните са уговорили, че договорът може да бъде изменян и допълван само по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, а в чл.28 от договора са уговорили, че при влизане в сила на заповед на министъра на културата за утвърждаване на нови правила за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях музикални и свързани с тях литературни произведения по време на концерти и други събития, възнагражденията дължими от ползвателя по силата на този договор, ще се определят въз основа на утвърдения от министъра размер, считано от датата на влизане в сила на заповедта.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда, счита, че следва да бъдат тълкувани разпоредбите на договора при спазване на изискванията на чл.20 ЗЗД, за да се установи действителната обща воля на страните във връзка със спорните въпроси по делото.

Според решение № 147 от 06.11.2020 г. по гр. д. № 3283/2019 г., Г.К., III г. о. на ВКС по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД е формирана безпротиворечива практика на ВКС, изразена в следните решения: решение № 502/26.07.2010г. по гр.д.№ 222/2009г. на ІV г.о.; решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г.о.; решение № 504/26.07.2010г. по гр.д.№ 420/2009г. на ІV г.о.; решение № 16/28.02.2013г. по т.д.№ 218/2012 г. на II т. о.; решение №220/31.07.2014г. по гр.д.№ 6126/2013 г. на ІV г. о.; решение № 134/25.06.2014 г. по гр.д.№6886/2013г. на ІІІ г. о.; решение № 430/20.01.2015г. по гр.д.№ 1673/2014 г. на ІV г. о.; решение № 106/16.07.2018 г. по гр.д.№ 4088/2017 г. на III г. о.; решение № 173/13.02.2019 г. по гр. д. № 3026/2017г. на IV г.о.; решение № 67/09.12.2019г. по т.д. № 1553/2018г. на II т.о. и др. Според тази практика, която се споделя и от настоящият състав на съда, при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии - при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Тъй като тези критерии са обективни при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената в текста на договора воля на страните, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание.

От тълкуването на разпоредбите на чл.1, чл.2, чл.4, чл.5 и чл.7, чл.8, ал.2, чл.9, чл.13 от договора от 22.11.2018г. съобразно критериите установени в чл.20 ЗЗД следва извод, че действителната обща воля на страните е при събития с приход, каквото е процесното, размерът на възнаграждението дължимо от ползувателя да се определя на база прихода от продажба на билети, покани, пропуски и всякакъв друг платен достъп до концерта/проявата /чл.4 от договора/.

От уговореното между страните в разпоредбата на чл.28 от договора не следва еднозначен извод, че между страните е постигнато съгласие, за изменение на съществените условия по договора и конкретно, че размерът на възнаграждението ще бъде определян не само на база прихода от продажба на билети, покани, пропуски и всякакъв друг платен достъп до концерта/проявата, а и на база други критерии /компоненти/, които ще бъдат определени със заповедта на министъра на културата. В този смисъл липсва писмено изразена воля от страните /чл.27 от договора/, а и такава не може да бъде извлечена от съдържанието на заповедта на министъра на културата, тъй като чрез същата е изразена волята на министъра на културата, а не на страните по договора, която не следва да бъда обсъждана при тълкуването на договора, предвид разпоредбата на чл.20 ЗЗД, доколкото ищецът претендира ангажиране на договорната отговорност на ответника, а не отговорност за нарушения на разпоредби на ЗАПЗС. В този смисъл такава обща воля не може да бъде извлечена и от поведението на страните по договора, при неговото изпълнение, в какъвто смисъл липсват и твърдения.

В подкрепа на този извод е и съдържанието на разпоредбата на чл.28 от договора, доколкото страните са се споразумели да се съобразят със заповедта на министъра на културата относно размера на възнагражденията, дължими от ползвателя, но не и относно процедурата за определяне на възнаграждението, съответно относно критериите /компонентите/ въз основа на които ще бъде определено дължимото възнаграждение.

Със сключването на споразумението за отстъпване на права от 05.08.2020г., съгласно чл.1 от договора от 22.11.2018г., към който момент не е спорно, че е приета и влязла в сила заповед № РД - 09 252/22.04.2020г. на Заместник - министъра на културата, страните не са постигнали взаимно съгласие и не са уговорили изменение или допълнение на договора, в съответствие с чл.27 от договора, в частта, относно процедурата за определяне на възнаграждението, съответно относно критериите /компонентите/ въз основа на които ще бъде определено дължимото възнаграждение.

Предвид изложеното, основателно е възражението във въззивната жалба, поддържано и с отговора на исковата молба, че финансирането от община Бургас не следва да бъде включено в „икономическата стойност на проявата“, като база за изчисляване на размера на дължимото възнаграждение от ползувателя, при съобразяване на Тарифа за определяне размера на авторските възнаграждения при публично изпълнение на музикални и свързани с тях литературни произведения по време на концерти и други събития, одобрена със заповед №РД - 09 252/22.04.2020г. на Заместник - министъра на културата.

След като в случая финансирането от община Бургас на процесното музикално събитие не следва да бъде включено в „икономическата стойност на проявата“, като база за изчисляване на размера на дължимото възнаграждение от ползувателя, предявеният иск се явява неоснователен - доколкото е основан на това твърдение на ищеца и съответно съобразяване на това финансиране при определяне размера на дължимото възнаграждение претендирано с предявения иск, като не се налага да бъдат обсъждани другите възражения на ответника, поддържани с въззивната жалба, тъй като дори и същите да са неоснователни, това не може да обоснове различен извод от направения, съответно основателност на предявения иск.

Предвид изложеното, в случая не могат да бъдат споделени съображенията на ищеца за приложение на Тарифата за определяне размера на авторските възнаграждения при публично изпълнение на музикални и свързани с тях литературни произведения по време на концерти и други събития, одобрена със заповед № РД - 09 252/22.04.2020г. на Заместник - министъра на културата, съответно относно тълкуването на съдържанието на чл.1, ал.8 от Тарифата и приложението му при определяне на дължимото възнаграждение от ползувателя, съобразно финансирането на организираната от ответника проява от община Бургас. Да се приеме противното е неправилно, тъй като по същество би се стигнало до тълкуване на волята на министъра на културата, изразена в посочената заповед, съответно на съдържанието на термина „консолидиран държавен бюджет“ използван в чл.1, ал.8 от Тарифата, а не на действителната обща воля на страните изявената в текста на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД, която съдът е задължен да изясни и съобрази, като не може да подменя нейното съдържание. По същество би се стигнало до обсъждане и съобразяване с предполагаема воля на страните по договора, което е в противоречие със задълженията на съда и цитираната безпротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД.В този смисъл е и Решение № 685 от 19.11.2024г. по гр.д.№4976/2023г., Г.К., III г. о. на ВКС, което настоящият състав на съда споделя.

Поради несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като неоснователен.

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото, както следва: за първоинстанционното производство - сумата от 3 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение; за въззивното производство – сумата от 2 229 лв. разноски за държавна такса в размер на 329лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 900лв.

Направеното от ищеца във въззивното производство възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу размера на адвокатското възнаграждение заплатен от ответника за първоинстанционното производство е преклудирано, поради което е неоснователно.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Софийският апелативен съд