Решение № 1617 от 28.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 32/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Заместник-министъра на културата, подадена чрез ст. юрисконсулт Г. Т., против Решение № 132/28.06.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 930/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 9392/25.10.2023 г. на Заместник-министъра на културата. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на закона, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за несъставомерност на процесното неизпълнение, поради което същите се оспорват. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а производството по установяването и санкционирането му е протекло съобразно изискванията на закона, поради което имуществената отговорност на ответното дружество законосъобразно е била ангажирана с процесното НП. Претендира се отмяна на първоинстанционното съдебно решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника размер на разноските. Ответникът по касационната жалба – „Авалон“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно заседание – законен или упълномощен такъв. Чрез писмено възражение, депозирано чрез надлежно упълномощен адвокат, жалбата се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски за касационното производство. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – Благоевград намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил Наказателно постановление (НП) № 9392/25.10.2023 г. на Заместник-министъра на културата, с което на „Авалон“ ЕООД, за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. 1 от от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), на основание чл. 98в, ал. 1, вр. с чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че дружеството не е извършило визираното в АУАН и НП нарушение, тъй като в случая се касае за възпроизвеждане на музикално произведение като част от радиопрограма, излъчвана от онлайн радио. Така съдът е заключил, че предвид спецификата на случая, процесният обект на защита е самата радио програма, а не визираното в НП музикално произведение, както е приел АНО. Решението е правилно. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП (в относимата към случая редакция – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.), който в нарушение разпоредбите на този закон използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Правилно районният съд е акцентирал върху обстоятелството, че при извършената на място проверка от контролните органи е установено, че процесното музикално произведение е част от радиопрограма. Последната, както става ясно и от текста на закона, цитиран по-горе, е самостоятелен обект на защита, поради което дори принципно да се приеме, че е извършено нарушение, същото би имало съвсем различен обект – самата радиопрограма. В случаят, не се и твърди от проверяващите органи, респективно от наказващият орган да е осъществено нарушение по повод излъчването на конкретната радиопрограма, като самостоятелен обект на защита, поради което подобни обстоятелства не следва да се обсъждат, защото са неотносими към предмета на делото. Във връзка с доводите на касатора, че публичното изпълнение чрез интернет радио „Ванила“ не води до промяна на обекта на защита, защото то е само средство за неправомерно разпространение на звукозаписа, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 предл. 1 от ЗАПСП, която разпоредба изрично въздига в административно нарушение използването на произведения чрез публично изпълнение на запис, което използване като изпълнително деяние представлява самостоятелно възпроизвеждане на същият, а не опосредено излъчване, предаване, препредаване до публиката чрез дадено средство, което е наказуемо съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗАПСП. В рамките на обвинителната теза не се твърди дружеството „Авалон“ ЕООД да има отношение към формирането на тази радиопрограма, респективно към избора кога, какво музикално произведение да бъде излъчвано, поради което не би могло обективно да се приеме, че стопанисващият обекта търговец е отговорен за публичното изпълнение на което и да е музикално произведение, след като решението за последното, т. е. по кое време и кое конкретно произведение да се излъчи чрез радиопредаването е единствено на оператора на тази програма. В обратната хипотеза, ако се приеме тезата на административнонаказващият орган, дружеството, стопанисващо търговския обект, следва да получи съгласие от всички възможни носители на авторски, за всяко едно произведение, което хипотетично би могло да бъде излъчено в ефира на радиото, макар излъчването (публичното изпълнение) на последните да се извършва от съвсем различен субект (оператор на радио или телевизионна програма). Подобно разбиране е лишено от нормативна опора. Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноските са определени съобразно нормативните изисквания. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Искането е направено своевременно, а по делото са налице доказателства за действителното им заплащане. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград,