Решение № 1636 от 7.5.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 610/2023 г.

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 4550/21.07.2023 г. подадена от „Фиона 22“ ЕООД гр. Плевен, ул. „Йордан Йовков“ №29, ЕИК206869794, с управител Л. С., чрез адв. Д. П. П., съдебен адрес гр. София 1113, ул. “Генерал Щерю Атанасов“ №5, против Ревизионен акт № Р-04001522006918-091-001 от 10.04.2023 г. на екип от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 54/27.06.2023 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, с който РА на жалбоподателя на основание чл. 177 от ЗДДС е установено задължение за довнасяне на ДДС за данъчен период м.10.2022 г. в размер на 119081, 37 лв. /сто и деветнадесет хиляди осемдесет и един лв. и 37 ст./ и лихва върху него към 10.04.2023 г. в размер на 5332, 06 лв. /пет хиляди триста тридесет и два лв. и 6 ст./. Ревизионният акт е издаден в производство по установяване отговорността на регистрирано лице, получател на облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия е невнесен данък за доставката, когато получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 117 от ЗДДС. Доставчик е „Викторс 11“ ЕООД с ЕИК201757920, гр. Плевен. Жалбоподателят моли да бъде отменен РА. Оспорващият се представлява от адв. Л.. Поддържа предявената жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора. Ответната страна Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Велико Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуални представители ю.к. Н., оспорва жалбата. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка. По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок. Ревизионният акт е обжалван по административен ред, като жалбата до съда е подадена в срок след произнасянето на решаващия орган. Процесният Ревизионен акт № Р-04001522006918-091-001 от 10.04.2023 г. е издаден от екип от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на ревизия, възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001522006918-020-001/25.11.2022 г., връчена на 28.11.2022 г. /лист 38-40/, с обхват установяване на отговорността на „Фиона 22“ ЕООД с ЕИК206869794 за задължения за ДДС по доставки извършени от „Викторс 11“ ЕООД с ЕИК201757290, за периода 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г., и е определен срок за завършване на ревизията три месеца от връчване на заповедта и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад /РД/. При извършване на ревизията са изискани и събрани множество писмени документи и писмени обяснения въз основа на искания, извършена е проверка в счетоводството на дружеството на оригинални документи, посетен е производствен цех на дружеството, извършени са проверки по делегация, за които действия са съставени протоколи и са приобщени събраните доказателства. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04001522006918-092-001/14.03.2023 г. /лист 26 и сл./, връчен на 15.03.2023 г. по електронен път /лист 34/. Няма данни за подадено възражение по РД. Въз основа на съставения РД е издаден Ревизионен акт №Р-04001522006918-091-001/10.04.2023 г. РА е оспорен пред Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП (лист 19). С Решение №54/27.06.2023 г. Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП потвърдил изцяло като законосъобразен РА. Обжалваното задължение за ДДС е определено по реда на чл. 177 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 177, ал.2 от ДОПК. В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства. В ревизионното производство е извършен преглед на счетоводни документи на дружеството, извършени са насрещни проверки, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията, приложени с подробни описи по делото. Като се запозна с данните по административната преписка, съдът счита за установено следното от фактическа страна: „Фиона 22“ ЕООД е с управител Л. М. С. и адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Плевен, ул. Гренадерска № 109. „Викторс 11“ ЕООД е с управител Х. В. В. и адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Плевен, ул. Гренадерска №109. От данните по делото (лист 57 и 529) се установява, че управителите на двете дружества имат три деца. През месец октомври 2022 г. „Викторс 11“ ЕООД е продало на „Фиона 22“ ЕООД машини за шевно производство (лист 185 и сл.), общо 10 броя ППС (лист 188 и сл.) и префактурирани резервни части, ел. енергия и телефонни услуги (лист 193), за което са издадени пет фактури на стойност 620722, 30 лв. и начислен ДДС в размер на 124144, 46 лв. (лист 130 -144). Фактурите са декларирани от „Фиона 22“ ЕООД и въз основа на тях през месец декември 2022 г. дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 124144, 46 лв. (лист 86-90). Но „Викторс 11“ ЕООД не е внесло дължим ДДС за периода м. октомври 2022 г. в размер на 119081, 37 лв., въпреки че фактурите с № 1100000219/03.10.2022 г., №1100000220/12.10.2022 г., 1100000221/17.10.2022г., №1100000222/ 18.10.2022 г. и №1100000223/31.10.2022 г. са декларирани в дневника за продажби и са включени при формиране на данъчната основа. Безспорно е установено по делото, че „Викторс 11“ ЕООД има задължение за ДДС за различни периоди (лист 47 и сл.), за които задължения срещу „Викторс 11“ ЕООД е образувано изпълнително дело от публичен изпълнител с № 221259012/2022 по описа на ТД на НАП Велико Търново, в което са налагани обезпечителни мерки (лист 576-594). От тези задължения 119081, 37 лв. са за внасяне на ДДС по посочените пет сделки, сключени с „Викторс 11“ ЕООД на 03.10.2022 г., 12.10.2022 г., 17.10.2022 г., 18.10.2022г. и на 31.10.2022 г., въз основа на които „Фиона 22“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер 124144, 46 лв. Спорно по делото е дали са налице предпоставките по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС – дали е доказано по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК, че „Фиона 22“ ЕООД е знаело или е било длъжно да знае, е задължението за ДДС по петте фактури няма да бъде внесено от „Викторс 11“ ЕООД. За да се реализира особената отговорност на получателя на доставката за дължимия и невнесен от доставчика данък е необходимо да са изпълнени предпоставките на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Този текст от закона изисква наличието на субективен елемент знание или задължение за знание на получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен. Законът изрично указва, че този субективен елемент следва да бъде установен и доказан по несъмнен начин от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. За случаите на знание законодателят не е предвидил нито примерно, нито изчерпателно изброяване на хипотези, при които то се счита за установено. За всеки случай на твърдяно знание, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, в тежест на органите по приходите е да докажат по несъмнен начин предварителната информираност на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия и начислен ДДС. При юридическите лица това знание следва да се установи у лицата, които го управляват и представляват. В случая това са управителите Л. С. и Х. В.. Данъчният орган базира своя извод за наличие на знание върху множество установени обстоятелства. На първо място е фактът, че управителят на „Фиона 22“ ЕООД Л. С. и управителят на „Викторс 11“ ЕООД Х. В. имат три деца (лист 57 и 529). На следващо място двете дружества се обслужват от един и същи счетоводител „Иванина Илиева – СК“ ЕООД по договори сключени 2021 г. и 2022 г., т.е. в периода на сключване на сделките и издаване на процесните фактури (листа 55, 59, 71, 184, 197 гръб). Декларираният електронен адрес за кореспонденция по ДОПК от двете дружества е един и същ. Управителят на „Фиона 22“ ЕООД е знаел, че по сключените сделки не са платени договорените цени, а внесените суми са незначителна част от дължимото, не са уговорени изрично вноски и падежи за плащане, договорени са само крайни срокове, но не и отговорност на купувача при липса на плащане. В хода на ревизията Л. С. е декларирал, че спесимен за теглене на суми от банковата сметка на „Фиона 22“ ЕООД има и Х. В. (лист 70). В периодите 14.11.2012 г.- 20.03.2015 г. и 31.05.2016 г. – 24.03.2018 г. Л. С. е работил по трудови договори за „Викторс 11“ ЕООД. С нотариален акт за покупко-продажба от 10.06.2015 г. „Викторс 11“ ЕООД е закупило имот, в който осъществява дейността си, в гр. Плевен, за което е учредена договорна ипотека от двамата управители на дружествата Л. С. и Х. В.. Седалището на „Викторс 11“ ЕООД е в гр. Плевен, ул. Гренадерска № 109, а производствената база на „Фиона 22“ ЕООД е на адрес гр. Плевен, ул. Гренадерска № 109 (лист 128, 172). На 22.02.2022 г. Х. В. е назначена на трудов договор от „Фиона 22“ ЕООД. Всички тези обстоятелства сочат на изключително близки отношения между управителите на двете дружества, което води до извод, че управителят на „Фиона 22“ ЕООД е знаел, че дължимия ДДС по петте фактури няма да бъде внесен от „Викторс 11“ ЕООД. Дори и без тези близки взаимоотношения между управителите, едно обстоятелство сочи безспорно на обвързаност на двете дружества в значително по-голяма степен, отколкото обикновените връзки между търговци. Във връзка с образуваното изпълнително дело от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново против „Викторс 11“ ЕООД за принудително събиране на задължения за ДДС в размер на 229077, 31 лв. за м. юли и м. август 2022 г. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от 03.10.2022 г., с което е наложен запор върху суми по сметките на дружеството. Постановлението е връчено по електронен път на същата дата на адреса, посочен от дружеството, който електронен адрес е адреса на лицето, осъществяващо счетоводно обслужване и на двете дружество (лист 55, 56, 420). На същата дата, без никакви данни за предварително проведени преговори, договаряне на цени, опис на активи и т.н., е сключен договор между двете дружества за продажба на дълготрайните активи, с които „Викторс 11“ ЕООД е осъществявало дейността си – шевни машини (лист 185 и сл., л.539). На 07.10.2022 г. от „Викторс 11“ ЕООД е изискана информация за притежавани недвижими имоти и МПС (л.423). На 17.10.2022 г. с две постановления на публичния изпълнител са наложени запори върху 20 мотори превозни средства и върху 28 броя шевни машини (л. 421, 534). Постановленията са връчени по електронен път. И точно същия ден и на следващия ден са сключени договори за покупко-продажба между двете дружества за прехвърляне на собствеността върху 9 МПС ( л.494, 502). Очевидно е, че дружествата, чрез своите управители, са действали съгласувано и напълно осъзнавайки последиците, че със сключване на сделките се е избегнал запорът върху движимите вещи и МПС на „Викторс 11“ ЕООД и принудителното изпълнение на задължението за плащане на ДДС. Участник в сделките е „Фиона 22“ ЕООД, чийто управител е в близки отношения с управителя на дружеството продавач, ползват един и същ счетоводител, а в предходни периоди е бил нает по трудов договор от „Викторс 11“ ЕООД. Това е позволило с нужната бързина, след получаване на постановленията и запорните съобщения, да се изготви цялата документация по сделките именно в същите дни, в които са наложени запорите. Разгледани в цялост, при наличието на всички изброени обстоятелства, се налага еднозначен извод, че отношенията между двете дружества и управителите им надхвърлят обичайните търговски отношения между доставчик и получател на доставки, и е налице основателно предположение, че управителят на „Фиона 22“ ЕООД е знаел, че дължимия ДДС по петте фактури, въз основа на които дружеството е ползвало данъчен кредит, няма да бъде внесен от „Викторс 11“ ЕООД. Със сключването на сделките през октомври 2022 г. „Фиона 22“ ЕООД ( като е очевидно, че е липсвало намерение да се плати договорената цена - тя и до момента на изготвяне на експертиза по делото не е платена) е помогнало на „Викторс 11“ ЕООД да избегне принудително изпълнение върху движими вещи и МПС за задълженията си, включително и за ДДС по процесните фактури (лист 426-433, 442, 466-467). В подкрепа на тези изводи са представените в последното съдебно заседание по делото доказателства, че „Викторс 11“ ЕООД е развалил едностранно сключените договори, поради неплащане на договорената цена (лист 848 – 852). При всички тези обстоятелства, съдът счита за доказан и обоснован извода на органа по приходите, че получателят „Фиона 22“ ЕООД е знаел и е бил наясно, че ДДС по извършените през октомври 2022 г. доставки няма да бъде платен от „Викторс 11“ ЕООД. Още повече, че е очевидно, че самите сделки са били сключени именно с цел да се избегне запор върху вещите и принудително изпълнение на предходни задължения на „Викторс 11“ ЕООД за ДДС за периодите на м. юли и август на същата 2022 г. Очевидно е, че процесните сделки са довели до получаване на предимство за „Викторс 11“ ЕООД при принудителното изпълнение за събиране на негови задължения за ДДС, чието предоставяне е в противоречие с преследваната от закона цел, и от множеството обективни обстоятелства е видно, че основната цел на въпросните сделки се свежда именно до получаването на това предимство – да не бъде наложен запор върху активите на дружеството. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира особена солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. По делото се доказаха по безспорен начин всички предпоставки за реализиране отговорността на „Фиона 22“ ЕООД като получател на облагаемите доставки, за които „Викторс 11“ ЕООД не е внесло ДДС. На първо място са налице облагаеми доставки, по които „Фиона 22“ ЕООД е ползвало данъчен кредит. На второ място са налице особено близки отношения между управителите и дружествата, излизащи извън обичайните отношения между търговци, между доставчик и получател – общи деца на управителите, обща ипотека за придобиване на имот от „Викторс 11“ ЕООД, общо счетоводно обслужване, общо ползване на банкови сметки от двамата управители, работа по трудов договор на управителите в другото търговско дружество. На трето място именно тези отношения са позволили да се сключат сделките с активите на „Викторс 11“ ЕООД точно в дните, в които върху тези активи е наложен запор от публичен изпълнител. От тези обстоятелства се налага безспорен извод, че получателят „Фиона 22“ ЕООД, чрез неговия управител, е знаел, че „Викторс 11“ ЕООД няма да плати ДДС по доставките на активите, за които от своя страна „Фиона 22“ ЕООД не е заплатила договорената цена, но е ползвала напълно правото на приспадане на данъчен кредит. По делото е допуснато извършване на съдебна експертиза с вещо лице счетоводител. Заключението от експертизата е прието по делото и не е оспорено от страните. Съдът го кредитира. От заключението се установява, че в РА правилно са изчислени размерите на основата за облагане и дължимия ДДС. Направените твърдения в последното по делото съдебно заседание, че с оглед развалянето на сделките, по които са издадени четири от процесните фактури №1100000219/03.10.2022 г., 1100000220/12.10.2022 г., 1100000221/17.10.2022 г. и №1100000222/31.10.2022 г., са налице нови обстоятелства, въз основа на които за „Викторс 11“ ЕООД отпада задължение за внасяне на ДДС, и това изключва отговорността на „Фиона 22“ ЕООД, съдът счита същите за неоснователни. Заявлението по чл. 126, ал. 6 от ЗДДС поставя начало на производство по чл. 126, ал. 6 от ЗДДС, в което сезираният орган по приходите следва да издаде решение, т.е. административен акт, правни последици не настъпват със самото подаване на заявление, поради което подаването на заявление не изключва автоматично отговорността на „Фиона 22“ ЕООД по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Няма представени доказателства по делото до обявяването му за решаване за издаден акт от орган по приходите по подаденото заявление, поради което не са налице настъпили правни последици, явяващи се новонастъпили обстоятелства, които бъдат анализирани и съобразявани от съда. С оглед изложеното съдът счита, че издаденият РА се явява законосъобразен. Подадената жалба следва да бъде отхвърлена. При този изход от делото следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9626, 53 лв. и за депозит за вещо лице в размер на 400 лв. Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав,