Решение № 19 от 27.2.2023 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 138/2022 г.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН. Жалбата е допустима, като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Съдът намира депозираната жалба за основателна по следните съображения: Предвид частичното обжалване на НП, на жалбоподателя е съставен АУАН № 0688222/12.10.2020 г. за това, че на 05.09.2020г. около 10.30 часа общ. Елин Пелин, на път Автомагистрала № А -1, като водач на лек автомобил - БМВ 330 ХД, с ДК № СВ0220 АТ, в посока на движение към В навлязъл и се движил в лентата за принудително спиране. Акта съставен по сигнал на очевидец, извършена проверка по преписка с № 517000 - 11890 / 08.09.2020г., в хода на която снето сведение от водача, който твърдял за здравословен проблем - ужилване от оса, без да имало приложени писмени доказателства, които да потвърждават изнесеното в сведението; Снето писмено сведение от свидетел, който не е бил очевидец на ужилването. Не е приложена медицинска документация, доказваща алергии, както и документи удостоверяващи закупуване на медикаменти, за които се твърдяло, че са приложени – нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП" Настоящият състав намира, че АУАН е съставен, а НП издадено при неизяснена фактическа обстановка, обосноваващо нарушение на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съгласно чл.58, т.3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП въвеж да две изключения от правилото, а именно: освен при технически проблем в МПС или при наличие на здравословен проблем у водача или пътниците в автомобила. В този смисъл административният орган при поставяне началото на административнонаказателно преследване спрямо жалбоподателя е следвало да се посочи кое от изключенията предвидени в чл.58, т.3 ЗДВП не е било налице, за да бъде преграден пътя към административнонаказателното преследване/АНП/. В случая актосъставителят не е обсъдил нито едната от визираните в закона предпоставки, препятстващи администартивнонаказателното преследване спрямо лицето А. Д., като в АУАН е изписано следното: “... навлиза и се движи в лентата за принудително спиране...“. От цитираното описание в процесния АУАН е видно, че в противоречие с изискванията на чл.42 ЗАНН актосъставителят е отразил непълно и неясно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, в частност такова по чл.58, т.3 от ЗДвП. Това е така, тъй като съставения АУАН не съдържа конкретната хипотеза или хипотези изключващи забраната за управление на МПС в лентата за аварийно спиране. Отразяването на конкретните обстоятелства е от съществено значение за обема на предоставената от закона възможност нарушителя да разбере точно и недвусмислено нарушението, което му се вменява и да организира пълноценно и адекватно защитата си в започналото спрямо него АНП. Но това не е сторено със съставянето на АУАН № 0688222/12.10.2020г.. Опит за такова последващо описание е направен едва с издаването на обжалваното в настоящото производство НП. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо едва с НП, в контекста на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, да бъде извършено запълването на установеното в АУАН непълнота с обстоятелства отразяващи съставомерни признаци на нарушението по чл.58, т.3 ЗДвП, за каквото е започнало администартивнонаказателно преследване спрямо жалбоподателя Ал.Д., като се държи сметка за императивния характер на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН / редакцията на закона към дата 05.09.2020г. - посочената в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението /. От друга страна още при съставянето на АУАН и в самото му съдържание жалбоподателят е посочил, че е имал здравословен проблем. В тази връзка се установи се от показанията на св. В.а, че жалбоподателя е бил призован да се яви в полицията, за да даде обяснения по случая. Тогава е носел папка с документи установяващи от лекар, че получавал алергия от насекоми, но полицаите не са пожелали той да приложи документите. Такива са представени от жалбоподателя в настоящото производство. От същите е видно, че още през 2018 година Ал.Д. е правил изследвания в ГМДЛ“ Геника“ за алергени, в т.ч. от растителен и животински произход, включително ухапвания от насекоми. Също през 2018 година жалбоподателят на два пъти е посещавал алерголог към УМБАЛ „Софиямед“ с оплаквания и диагноза „Алергия, неуточнена“, когато още са му изписани Урбазон 60мг+сер.физиол 09%, и Алергозан-ампули, NACL-ампули. Тези факти също се явява от съществено значение, с оглед необходимостта от пълна и обективна последващата преценка на АНО и поради неприобщаването им към административнонаказатлената преписка не е могло да бъда взети предвид към момента на осъществявания контрол по реда на чл.53 ЗАНН. От изложеното се налага извод, че процесния АУАН е бил съставен, а обжалваното НП издадено при неизяснена фактическа обстановка, различна от установената в настоящия процес. Пак в тази връзка следва да се отбележи и факта, че стигайки във вилата си жалбоподателят е бил посрещнат от св. В.а, на която е заявил „Бързо приготви урбазона!“, веднага след което тя му е поставила инжекцията и лично е видяла ухапването, което било от пчела или оса. От разговор между двамата свидетелката е узнала, че той е искал по-бързо да стигне до вилата си, за което е минал в аварийната лента, тъй като не са го пускали да изпревари другите коли. Този факт се потвърждава и от показанията на св. Т. / очевидец заснел нарушението/, според който, за да премине напред в не пропускащата го колона от автомобили в крайната лява лента за движение, жалбоподателят за няколко секунди е навлязъл в крайната дясна аварийна лента, за да извърши маневра изпреварване по отношение на запълнилите крайната лява лента автомобили /л.54, стр.2 от делото/. При така изложените съображения настоящият състав намира, че като незаконосъобразно обжалваното НП следва да се отмени в обжалваната му част. При този изход на спора по делото, следва ОДМВР София да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя претендирани от последния разноски по делото в размер на 300.00 лева - адвокатско възнаграждение, заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 13.04.2022г., като предвид направеното от АНО възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се отхвърли тази претенция за разликата до пълния размер от 400.00 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът