Решение № 190 от 30.10.2024 г. на Районен съд - Сливница по дело № 393/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „В. И К.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 7/08.07.2024 г., издадено от кмета на Община Б., с което на дружеството се налага имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за извършено нарушение по чл.34, ал.1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Б., приета с Решение № 5 от Протокол № 1/2020-23 от 14.01.2020 г. В жалбата са изложени твърдения, че Наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш. Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество: От представеното по делото Наказателно постановление № 7/08.07.2024 г., издадено от кмета на Община Б. /л.6/ се установява, че на „В. И К.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за извършено нарушение по чл.34, ал.1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Б., с Решение № 5 от Протокол № 1/2020-23 от 14.01.2020 г.. От Акта за установяване на административно нарушение № 2 от 02.02.2024 г. /л.18/ се установява, че на 04.01.2024 г. в 13.40 ч., след подаден сигнал е извършена проверка в село П., обл. С., на ул. „К.“ № • от служители на общ. Б. – Д.Т. и Г. Д. – Т., при която е констатирано, че след отстраняване на авария на водопроводното съоръжение на ул. „К.“ от страна на „ВиК“ ЕООД, от същите не е възстановена пътната асфалтова настилка, за което е изготвено предписание и е предоставен срок за възстановяване на пътната настилка, в който срок настилката не е възстановена, което представлява нарушение по чл.34, ал.1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Б., приета с Решение № 5 от Протокол № 1/2020-23 от 14.01.2020 г. За извършената проверка е съставен констативен протокол от 04.01.2024 г. /л.19/ с описание на състоянието на пътната настилка на посочения адрес, придружено със снимков материал и е изготвено предписание до „ВиК“ ЕООД да възстанови пътната настилка в 5 – дневен срок от връчването /л.8/. видно от датата на входирането му във „ВиК“ /л.8/, като в определения срок настилката не е възстановена, видно от приложения Констативен протокол от 19.01.2024 г., изготвен след повторна проверка от същите служители на на общ. Б. на ул. „К.“ в село П., поради което на „ВиК“ ЕООД е издаден Акт за установяване на административно нарушение. Наказателното постановление е издадено от оправомощено лице по смисъла на чл. чл. 47, ал.1, б. „а“ ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 37, ал.1, б. „б“ ЗАНН, като е представен трудов договор на актосъставителя /л.61/ и длъжностна характеристика /л.62/, от която е видно, че са му възложени правомощия по издаване на АУАН – т.5.3. Не е основателно възражението на жалбоподателя, че Наказателното постановление не е издадено в преклузивния 1-месечен срок по 52, ал.1 ЗАНН. На първо място този срок не е преклузивен, а инструктивен срок, в който административно-наказващия орган следва да се произнесе по преписката след нейното постъпване при него. Непроизнасянето в този срок не води до отпадане на административно-наказателната отговорност, стига произнасянето да е в рамките на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, а именно в 6-месечен срок от съставяне на АУАН. Именно този срок е преклузивен, доколкото ако не бъде издадено НП, в рамките на същия, административнонаказателното производство се прекратява. АУАН също е издаден в преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 ЗАНН, което не се оспорва от жалбоподателя. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.34, ал.1 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Б., приета с Решение № 5 от Протокол № 1/2020-23 от 14.01.2020 г. /л.60 и л.65/, достъпна и на сайта на община Б., наричана на кратко Наредбата, съгласно която „при отстраняване на аварии, изграждане, полагане, подмяна на водопроводни и други инфраструктурни съоръжения под елементи на транспортната техническа инфраструктура, съответните експлоатационни дружества са длъжни за своя сметка да възстановят пътната и пешеходна настилка, като осигурят необходимата устойчивост срещу пропадане на съоръженията и в съответствие с инструкциите за определени видове работи“. В ал.4 на чл.34 от Наредбата е предвидена имуществена санкция при неизпълнение на горното задължение в размер от 5000 лева до 25 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ, а съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАНН общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА, т. е. в компетентността на общинските съвети е да определят административни нарушения за обществени отношения, които не са в изключителната компетентност на друг орган. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Член 8 от ЗНА предвижда възможност всеки общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, т. е. изисква се изрична законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт за доуреждане на конкретна материя. Според императивната норма на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Предвид обсъдените разпоредби, по отношение на приетата от Общинския съвет на общ. Б. Наредба на първо място следва да е предвидено в закон нейното приемане, със закон да е делегирано доуреждане на отношенията, свързани с дейности по отстраняване на аварии и възстановяване на пътната настилка след ремонт. Нейните разпоредби следва да са съобразени със закона, въз основа на който се издава, като стриктно се придържа към неговата рамка и е в съответствие с неговото съдържание, съобразно местните условия, без обаче да установява положения, които да са в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. В тази връзка обществените отношения, свързани със строителството, са уредени със специален закон, а именно в Закон за устройство на територията. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗУТ, при повреди на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които трябва да бъдат отстранени незабавно, възложителят или експлоатационното дружество може да започне работите веднага, като уведоми за това съответната общинска администрация и собствениците на засегнатите поземлени имот. В чл. 74, ал. 1, т. 8 ЗУТ е предвидено задължение за строителя на съоръжения на техническата инфраструктура да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация. В чл.64, ал.1 ЗУТ са посочени кои са елементите на техническата инфраструктура, част от която са мрежите на водоснабдяването и канализацията, изпълнението на които са в тежест на съответното експлоатационно дружество, в случая „В. И К.“ ЕООД. В пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ е дадена дефиниция на понятието „строеж“, в което се включват и ремонтните дейности по съоръженията на техническата инфраструктура, каквито са водопроводите, а в чл.163, ал.1 ЗУТ е дадено понятието за строител – физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. С оглед изложеното „В. И К.“ ЕООД се явява строител на съоръжения на техническата инфраструктура и адресат на задължението по чл.74, ал.1, т.8, вр. с чл.72, ал.2 ЗУТ. В ЗУТ са предвидени и санкциите за неизпълнение на тези задължения. Така в чл.232, ал.5, т. 6 ЗУТ е предвидено наказание глоба в размер на 1000 лева до 5000 лева за неизпълнение на задължение на лице да извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот във връзка с осъществяван от него строеж в срока, определен от органите на общината или от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Действително тази санкционна разпоредба, по начина по който е формулирана, е приложима само по отношение на физически лица, доколкото предвижда наказание „глоба“, а не и „имуществена санкция“, приложима за юридическите лица. Но доколкото задълженията по чл.74, ал.1, т. 8 ЗУТ са адресирани и до юридически лица, с използвания термин „строители“, то и по отношение на тях следва да е налице санкция, при неизпълнение на тези задължения и тя е визирана в чл. 237а ЗУТ, която гласи, че се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева на юридическите лица за други нарушения на този закон, на приетите от МС, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Използваният израз „други нарушения“, в контекста на чл.237 ЗУТ, в който са отразени нарушенията за които се санкционира юридическите лица, съдът приема, че касае именно нарушение по чл.74, ал.1, т. 8 ЗУТ. Горното показва, че в закона е уредена материално-правната норма, с която експлоатационните дружества следва да се съобразяват при извършване на ремонтни дейности при аварии и регламентира поведението им след отстраняването им, а именно възстановяване на пътната настилка, както и са уредени последиците от неизпълнение на това задължение с конкретно предвидени санкции. С приетата с решение на общинския съвет Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Б. в чл.34 от същата са дублирани посочените по-горе разпоредби на ЗУТ, като са предвидени по-високи санкции от тези в закона, поради което и противоречи на същия, като нормативен акт от по-горе ранг, в резултат на което разпоредбата на чл.34 от наредбата не следва да се прилага. Горното не прави непременно издаденото Наказателно постановление незаконосъобразно до степен, че да бъде отменено, доколкото ако се установи, че са осъществени фактите, за които е санкциониран жалбоподателя същите могат да бъдат подведени под нормата на чл. 74, ал. 1, т. 8, във вр. с чл.72, ал.2 ЗУТ, за чието нарушение е предвидена по-лека санкция, тоест да бъде приложен закон за по – леко наказуемото деяние по смисъла на чл.63, ал.ал.7, т.1, пр.1 ЗАНН. Нещо повече, в чл.15, ал.3 ЗНА е предвидено, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В тази връзка от разпита на свидетелите Д.Д.Т. – актосъставител и Г. А. Д. – Т. и М. С. Н. – свидетели по акта /протокол от о.с.з. от 26.09.2024 г. л.86/ се установява, че на 04.01.2024 г. при извършена от тях проверка на ул. „К.“ в село П., общ. Б., след отстраняване на авария от страна на „ВиК“, последните не са възстановили настилката на пътя. Свидетелите установяват, че именно „ВиК“ са работили на мястото, доколкото са получавали множество сигнали от жители на населеното място за възникналата авария по водопровода и отново жителите са сигнализирали, че след отстраняване на аварията от страна на „ВиК“ последните не са възстановили настилката в състоянието, което е била преди отстраняване на аварията. Наред с това на мястото, където е била аварията, респективно мястото с невъзстановена настилка има поставени сини ленти на „ВиК“ с надпис „ВиК“. Свидетелите установяват, че са изпратили предписание до „ВиК“, с което им предоставят 5-дневен срок за отстраняване на последиците от аварията, а именно възстановяване на асфалтовата пътна настилка. Предписанието било достигнало до адресата си, като в определения срок същото не било изпълнено, за което бил съставен констативен протокол. Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства. Свидетелите дават информация за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели. Показанията им се потвърждават от приложените сигнали на граждани за наличие на авария на ул. „К.“ и за невъзстановената пътна настилка, с приложен снимков материал. Нещо повече, самият жалбоподател в жалбата си признава, че е имало авария на ул. „К.“ в село П., отстраняването на която е от компетентността на „ВиК“, че аварията е отстранена, като е премахната пътната настилка. Твърденията на жалбоподателя, че пътната настилка била възстановена, но поради неправилна експлоатация била в констатираното от служителите на общината състояние, не се подкрепя с каквито и да било доказателства. Още повече от представения снимков материал, наличен в констативния протокол, е видно, че не са извършани дейности по възстановяване на настилката. С оглед изложеното съдът приема, че е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя, което покрива състава на разпоредбата на чл. чл. 74, ал. 1, т. 8 ЗУТ, което нарушение се санкционира по чл. 237а ЗУТ. Нарушението на разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 8, във вр. с чл.72, ал.2 ЗУТ предвижда по-леко наказание за дееца, от нарушението на чл.34, ал.1 от Наредбата на общ. Б., като не се променя съществено фактическата обстановка. Това е така, доколкото както чл.34, ал.1 от Наредбата, така и чл.74, ал.1, т. 8, вр. с чл.72, ал.2 ЗУТ вменяват като задължение на експлоатационното дружество, строител на съоръжения на техническата инфраструктура, каквото е „В. И К.“ ЕООД. Липсва разлика във фактическата обстановка по отношение на двете разпоредби, доколкото уреждат едни и същи отношения - след предприет ремонт от страна на експлоатационното дружество на съоръжение от техническата инфраструктура да извърши съответни възстановителни работи за своя сметка. С прилагането на чл. 74, ал. 1, т. 8, във вр. с чл.72, ал.2 ЗУТ не се променя фактическата обстановка, тя е същата. Наред с това за нарушаване на посочената разпоредба, чл. 237а ЗУТ предвижда по-леко наказание. Горното е основание за изменение на Наказателното постановление, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1, пр.1 ЗАНН Приложимата материално правна норма е чл. 74, ал. 1, т. 8, във вр. с чл.72, ал.2 ЗУТ, а приложимата санкционна норма е разпоредбата на чл. 237а ЗУТ, която предвижда наказание имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева, в който смисъл Наказателното постановление ще бъде изменено. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.238, ал.2, т.1 ЗУТ за нарушения по този закон АУАН се издава и от служители на общинската администрация, а Наказателни постановления се издават и от кмета на общината, съгласно разпоредбата на 239, ал.1, т.6 ЗУТ какъвто е настоящия случай, доколкото не е спазено предписание, издадено от овластен от закона орган – общинската администрация. По определянето размера на наказанието: Разпоредбата на чл. 237а ЗУТ предвижда наказание имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева. С процесното Наказателно постановление по-високият размер на наложената имуществена санкция е обоснован с обстоятелството, че това било четвърто по ред нарушение на жалбоподателя от същия вид и че с нарушението е увреден обликът на градската среда и инфраструктура на общината и са създадени предпоставки за настъпване на ПТП, с което се застрашава живота и здравето на хората. Действително видно от представените по делото Наказателни постановления общо четири на брой, включително с процесното такова, жалбоподателят е санкциониран за същите по вид нарушения, осъществени в кратък период едно от друго. Нито едно от тези Наказателни постановления, обаче, не е влязло в законна сила, поради което за нарушенията, за които „ВиК“ е санкционирано с тях, не може да се обоснове налагане на по-висока санкция в настоящото производство. Понятието „Нарушение от същия вид“, дефинирано в пар.1, ал.1, т.6 ДР на ЗАНН не е приложимо в случая, доколкото същото е относимо единствено в случаите, когато нарушителят не е санкциониран, защото е прието, че нарушението представлява маловажен случай, в която хипотеза се издава предупреждение от административнонаказващия орган или от съда, че при следващо нарушение от същия вид, нарушителят вече ще бъде санкциониран /чл.28, ал.1 ЗАНН, чл.63, ал.4 ЗАНН/. В случая не се касае до извършване на нарушение от същия вид, доколкото по отношение на жалбоподателя не е прилаган института на чл.28 ЗАНН за същото нарушение. Съдът споделя приетото от административнонаказващия орган, че нарушението засяга облика на населеното място и на инфраструктурата, като ги прави неприветливи. Наред с това, доколкото невъзстановената част от асфалтовата настилка обхваща пътя по широчина от единия до другия край и тази част не може да бъде заобиколена или избегната при движение с автомобил или пеша, се създават реални предпоставки за настъпване на ПТП, което застрашава живота и здравето на хората. Горното е пречка да бъде приложен и института на чл.28 ЗАНН, а именно нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай, доколкото няма характеристиките на такъв. С оглед горното съдът намира, че справедливият размер на наказанието, което нарушителя следва да понесе, е 2500 лева, а именно към средата, доколкото е първото нарушение на „ВиК“, по което се произнася съд, като размерът му е достатъчен да въздейства върху жалбоподателя и да предотврати бъдещи подобни прояви. По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни, пропорционално на наложената санкция. Жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказа такива в размер на 500 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.37/, от което, съразмерно с уважената част от жалбата, ще се присъди сума в размер на 375 лева. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не й се дължат. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Община Б.. При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр. с ал.7, т.1 ЗАНН, Районен съд - Сливница