РЕШЕНИЕ

№ 3011

гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100111902 по описа за 2024 година иск с пр.осн. чл. 403 от ГПК:

Ищецът – Л. В. Р., твърди, че бил собственик на няколко недвижими имота в град София, като поради недостиг на парични средства решил да потърси купувач на един от тях, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.803.1647.1.7, с адрес на имота: гр. София, район Изгрев, ул. „•••••••••, с посочена в документа площ: 105, 30 м2, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, заедно с МАЗЕ № 5 с площ от 4, 29 м2, с прилежащи части: 3, 329 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда с идентификатор 68134.803.1647.1, ведно с две паркоместа към същия.

От страна на „ФитКидс” ООД, ЕИК 201349747, бил изявен интерес. Бил подписан предварителен договор на 27.11.2023г., а продажната цена била за сумата от 367 375 евро. До продажба не се стигало, тъй като се установило че имотът има тежести.

С Определение № 14719 от 05.12.2023г., постановено по гр.д. № 13613/2023г. по описа на СГС било допуснато обезпечение на иск на ответното дружество - „Гранд Къмпани“ ЕООД, което се водело срещу него в Софийски арбитражен съд. В крайна сметка бил незаконосъобразно осъден от арбитражния съд, но впоследствие, позовавайки се на нищожност на решението Софийски градски съд не издал изпълнителни листове (става въпрос за т.д. 825/2024г., т.д. 826/2024г. и т.д. 857/2024г.).

Вероятно по тази причина и „Гранд Къмпани“ ЕООД депозирал молба за отмяна на допуснатите обезпечения, като с Определение № 13873 от 11.09.2024г., постановено по гр.д.

13613/2023г., съдът отменил наложените обезпечителни мерки.

В резултат претърпял вреди, като пряк резултат на тези деяния от страна на ответника не успял да извърша сделката, предмет на предварителния договор и да реализира материална облага в размер на 50 000 лева, тъй като бил лишен от възможността да продаде имотът си на стойност, която би надвишила пазарната му такава. Наред с това претърпял и загуба, тъй като към настоящия момент в имуществения му патримониум възникнал и пасив, а именно задължението задължение за заплащане неустойка в размер на 71 866, 13 лева.

С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати следното:

• сумата от 30 000 лева, представляващи част от вземането му за пропуснати ползи, цялото в размер на 50 000 лева;

• сумата от 30 000 лева, представляващи част от вземането ми за претърпени загуби, цялото в размер на 71 866, 13 лева.

Претендира и разноски.

Ответникът – „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД, оспорва иска:

• претенцията била недопустима, тъй като искът бил уважен в арбитража, евентуално неоснователна;

• оспорва датата на предварителния договор;

• загубите не била настъпили;

• навежда и други доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Допуснато е обезпечение на предявен иск пред арбитраж (О. № 14719 от 05.12.2023г. по ч.гр.д. № 13613/2023г.). Явно е наложена възбрана (видно и от Справка от имотния регистър – л. 10-1).

От страна на ищеца по арбитражното дело са инициирани три производства за издаване на изпълнителен лист след като е постановено арбитражното решение, с което претенцията е била уважена (Арбитражно решение от 12.04.2024г. на ВАД№5/2023г. по описа на Софийски арбитражен съд). Всички искания за издаване на изпълнителен лист са били отхвърлени.

Според О., постановено по т.д. 825/2024г., съответно съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК установява забрана за арбитрируемост на спорове, по които едната страна е потребител, а нарушаването на тази забрана, какъвто е настоящият случай, води до нищожност на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, респективно е основание за отказ за издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожното арбитражно решение съгласно чл. 405, ал. 5 ГПК.

Мотивацията на СГС и по трите производства (и т.д. 826/2024г. и т.д. 857/2024г.) е идентична, като това се отнася и до САС /например: О. № 293 от 10.05.2024г. на САС по ч.т.д. № 20241001000365 по описа за 2024г., О. № 1848 от 23.07.2024г. на САС, по ч.гр.д. дело № 20241000501783 по описа за 2024г./).

Фактологията относно обезпечението на арбитражния иск не е спорна.

По делото е представен предварителен договор от 27.11.2023г., но датата му е оспорена. В чл. 8 е предвидена неустойка. Относно датата на договора от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да са доказателства, което означава, че решаващият орган е длъжен да приеме, че тя е недостоверна. Фактическата дата на двустранната сделка би могла да бъде и тази на депозиране на иска.

Никакви релевантни доказателства, извън тези приложени към исковата молба, не са ангажирани от страна на ищеца (чл. 154 от ГПК).

В Решение № 46 от 12.02.2025г. по к.т.д. № 1675/24г. на ВКС, II т.о., е прието че процесното решение на арбитража не е нищожно, тъй като ищецът няма качеството потребител. По тази причина претенцията по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, както и евентуалната по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ЗМТА, са отхвърлени.

Изпълнителен лист е издаден на 05.03.2025г. (ч.гр.д. № 419/2025г. по описа на СГС).

Междувременно е сезирана прокуратурата, като е образувано ДП № 15304/2024г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 53599/24г. по описа на СРП, за това че на 08.02.2022г. е бил съставен частен неистински документ във връзка с продажба на луксозни леки автомобили). от правна страна:

Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. (чл. 403, ал. 1 от ГПК).

Искът е допустим – ищецът твърди, че е постановен нищожен арбитражен акт, който не поражда юридическите последици, характерни на валиден такъв – налице е само правна привидност.

В тази връзка, процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; в същия смисъл и Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.

Понеже се основава на арбитражното споразумение, арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Особеното обаче на този частноправен акт е, че той поражда, подобно на арбитражното споразумение, процесуални, т.е. публичноправни последици. Те се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила.

Така, ако решението на арбитража е валидно, то влиза в сила, тъй като е необжалваемо.

Според чл. 41, ал. 3 от ЗМТА с връчване на арбитражното решение на от страните то влиза в сила, става задължително и подлежи на принудително изпълнение.

Ако се предяви иск по чл. 47 от ЗМСМА за отмяна и той бъде отхвърлен, със сила на пресъдено нещо се установява, че арбитражното решение не страда от порока, на който искът е бил основан. С постановяване на решението на ВКС арбитражното решение се стабилизира окончателно (но това не е инстанционен контрол).

Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България (чл. 297 от ГПК). Това се отнася, както бе посочено, и до решението на арбитража.

Ако не бе предявен иск по чл. 47 от ЗМТА или ако бе установено, че решението на арбитража е нищожно (предвид косвения контрол, осъществен от страна на решаващите органи по частните производства, или прекия контрол на ВКС), този претенция би могла да бъде уважена, ако бе установено, че ищецът е претърпял загуба, вследствие на обезпечаването на спор, чийто предмет не подлежи на арбитраж.

В случая обаче е установено със сила на пресъдено нещо, че актът на арбитража не страда от пороци. Тази констатация на ВКС обвързва и настоящата инстанция.

Няма ангажирани каквито и да са данни, че е извършено престъпно деяние, което е релевантно по отношение на спора. Единствено се установява, че ищецът е на това мнение, поради което е сезирал СРП. Такъв довод, до този момент не е бил релевиран (става въпрос за предходните производства), която означава, че е преклудиран процесуално.

Съобразно изложеното, няма причина делото да бъде спряно – чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (наказателно производство, макар и несъдебно, вече е образувано, без това да е довело до какъвто и да е резултат).

Съответно, искът е неоснователен. по разноските:

На ответника се дължат сторените деловодни разноски – 9 850 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ