Решение № 273 от 8.12.2022 г. на Районен съд - Левски по дело № 490/2022 г.

С присъда №14/10.07.2019г., постановена по н.о.х.д. №328/2016г. по описа на ОС – Разград, ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, предл.1, във вр. с чл. 198, ал.1 от НК, извършено на 25/26.12.2014г., с пострадало лице Н.Р.Д.. Присъдата е влязла в сила на 12.07.2021г.

С решение №4/2022г. на НСПКПП на основание чл. 3, ал.2 и ал.3, във вр. с чл. 12, ал.2, чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1, т.3 от ЗПФКПП е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 4452, 20 лв. за Г.Н.Д. и П.Г.Д.– наследници на починалия вследствие на престъплението Н.Р.Д.. Като писмено доказателство са приети бюджетни платежни нареждания №Е02186/27.06.2022г. и №Е02187/27.06.2022г., за изплатена сума в общ размер 4 452, 20лв., предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.3, ал.1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал.2 от същия текст е предвидено, че когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.

Подпомагане и финансова компенсация съгласно чл.3, ал.3 от ЗПФКПП Финансова компенсация могат да получат лицата по ал. 1 и 2, когато са претърпели вреди от престъпленията:

1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора;

1. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

1. други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

В настоящия случай от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. по чл. 199, ал.2, т.2, предл.1, във вр. с чл. 198, ал.1 от НК, извършено на 25/26.12.2014г., затова че с намерение противозаконно да присвои, отнел чужди движими вещи, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Н.Р.Д.. Н.Р.Д. е оставил законни наследници Г.Н.Д. и П.Г.Д. Престъплението, извършено спрямо пострадалия е от категорията на тежките умишлени, а като съставомерна последица от деянието е настъпила смъртта на лицето. В този смисъл са налице предвидените в специалния закон предпоставки наследниците да получат финансова компенсация за претърпените от тях имуществени вреди. В тази връзка Г.Н.Д. и П.Г.Д.са сезирали ищеца с искането, като претендираните имуществени вреди са понесени разходи за съдебни и деловодни разноски и за погребение.

Във връзка с подадената от наследниците молба, НСПКПП със свое решение е предоставил финансова компенсация в общ размер на 500 лв. на Г.Н.Д. и 3952, 20 лв. П.Г.Д. като средствата са били преведени по банков път на наследниците на пострадалия.

Съгласно нормата на чл. 16 от ЗПФКПП, министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация има правото да предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за възстановяване на платената сума.

В тази връзка е предявен и настоящият иск и доколкото е изпълнен фактическият състав на тази специална регресна претенция, искът се явява напълно основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.

В случая се дължи лихва за забава от датата на извършеното плащане на наследниците, от когато възникват регресните права на ищеца.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски. Такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.

С оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото, юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да бъде определено в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски в полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса в размер на 178, 09 лв. върху уважения размер на иска, доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в процеса на основание чл. 84, т.1 от ГПК.

Така мотивиран, съдът