Решение № 855 от 13.11.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3390/2025 г.

Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „ГУСТЕ“ ООД, ЕИК: 204857576, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „П. Парчевич“ №38, представлявано от Б. А. Д., против Наказателно постановление №844660- F839793/22.08.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено изцяло, като се излагат подробни аргументи в тази насока. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно призовано не се явява представител. За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт Карабелева, която моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: На 02.08.2025г. в 18: 01 часа, във връзка с възложена резолюция е извършена проверка на сезонен търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - ЕХЕ BEACH BAR, находящ се в гр.Созопол, плаж Каваци юг, стопанисван от „ГУСТЕ“ ООД с ЕИК: 204857576. При извършената проверка било установено, че касовата наличност съгласно междините дневни финансови отчети на 7бр. фискални устройства е в размер на 26 971, 20 лева. В същото време фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 32 810, 07 лева, съгласно изготвени 7бр. описи на паричните средства в касата от служители на търговеца. Монтираните в обекта фискални устройства притежавали функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени” суми. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 5 838, 37 лева и представлява извеждане на пари в касата, което не е отразено чрез фискалното устройство в момента на извършването му с точност до минута. АНО е приел, че от горното се установява, че „ГУСТЕ“ ООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка № 0140416/02.08.2025г. С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. В тази връзка А. С. – главен инспектор по приходите в НАП, съставил АУАН cep. AN № F839793 от дата 10.08.2025г., връчен на управителя на същата дата - 10.08.2025г. Срещу така посочения АУАН не е направено възражение. Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 вр. чл.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения: Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 от ЗАНН. Същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Посочено е, че се касае за отрицателна разлика, т.е. парите в наличност са били по – малко от отразените в касовата наличност. Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми във ФУ, притежаващо такава функция. Съдът не кредитира версията, изложена в жалбата, че разминаването се дължи на продължаване на работа на служителите в заведението през време на извършване на проверката. На първо място, следва да се има предвид, че в тази посока не се представят каквито и да е доказателства от страна на жалбоподателя, като дори не се аргументират и със събраните такива по делото. Нещо повече, видно от представените по делото кленове е, че същите касаят поръчки, направено до 23: 41: 58 часа на 02.08.2025г. В същото време, макар и повечето от изготвените описи на паричните средства да са от дата 02.08.2025г., един от тях е от 03.08.2025г. / т.е. изготвен след 00: 00 часа на 02.08.2025г./. Предвид изложеното, няма как да се възприеме лансираната от жалбоподателя защитна версия, предвид факта, че очевидно изброяването на средствата в касата на обекта е продължило далеч след издаване на последния фискален документ, касаещ проверката. В този смисъл и няма как изложените доводи да обосноват отрицателна разлика в действителната наличност в касата на обекта. Още повече, че разпитания в съдебно заседание актосъставител посочи, че управителят и счетоводителя на дружеството са изброили собственоръчно оборота в хода на проверката и са се съгласили с констатациите на проверяващите касателно установената разлика. Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. За така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Съгласно второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 500 до 200 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция около средния предвиден размер. Съдът намира обаче, че съразмерно на извършеното нарушение би било на жалбоподателя да се наложи санкция в по – нисък размер, а именно 1000лв., поради което и НП следва да се измени в тази насока. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се изразява в разминаване между правно дължимото и фактическото състояние при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо и наказващият орган правилно е преценил, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата наличност е на голяма стойност, а в хода на проверката са констатирани и други нарушения. Нещо повече, установената в по - малко сума съставлява 1/6 от цялата касова наличност, поради което и от съда не може да се възприеме виждането, че се касае за маловажен случай. Следва да се отбележи също така, че във връзка с процесното нарушение на дружеството – жалбоподател не е предвидена и съответно не е наложена ПАМ. В същото време нарушението е на формално извършване, поради което не води до ощетяване на фиска, което да се вземе предвид при извършване на преценка за съразмерност на наложената санкция с размера на вредата за държавния бюджет. Дори и обаче да се приеме като отправна точка констатираната разлика от 5 838, 37 лева, наложената санкция от 1000лв. би се явявала съответна и съразмерна на допуснатото нарушение. В заключение, наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв., като съобразно изхода н делото да му се присъди такова в размер на 50лв. Така мотивиран, Бургаският районен съд