РЕШЕНИЕ

№ 247

гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20221100902363 по описа за 2022 година Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗМГО, във връзка с чл. 12, ал. 5 от ЗМГО.

Предявена е искова молба от Р.Л., дружество, регистрирано в Австралия, с идентификационен № 007481156, представлявано от Р.Г. срещу „К.Р.“ ЕООД, ЕИК: ••••, с която е предявен положителен установителен иск за признаване на установено между страните, че ответникът „К.Р.“ ЕООД е действал недобросъвестно при заявка за регистрация на комбинирана търговска марка „Sunwhite” в Патентно ведомство на Република България, с номер на заявката № ••••••••••N, с намерение да се ползва от известността на нерегистрираната в България търговска марка „Sunwhite“, чийто действителен притежател е ищецът, като сам я използва, за да предлага имитации и да реализира печалба, и с намерение да блокира възможностите на Райзгроуърс да регистрира знака като търговска марка на територията на България и ЕС.

Ищецът обосновава правния си интерес с твърдения, че е действителният притежател на комбинирана търговска марка „Sunwhite” (с посочен в исковата молба начин на визуално изобразяване). Твърди, че дружеството на ищеца е регистрирано през 1950 г., от когато използва бранда „Sunwhite” и го развива успешно и до днес като търговска марка за производството и търговията на висококачествен ориз и оризови продукти. Знакът Sunwhite бил претърпял няколко графични трансформации, като от повече от 40 години, ищецът го използва във формата, посочена в исковата молба. По отношение на продуктите със знака „Sunwhite” е организирана мащабна рекламна дейност от страна на ищеца.

Твърди, че на 23.05.2019 г. ответникът недобросъвестно е заявил за регистрация комбинирана търговска марка „Sunwhite” в Патентно ведомство на Република България, с номер на заявката № ••••••••••N, с регистров номер № 00107362, регистрирана на 06.12.2019 г. в Държавния регистър на марките на Патентно ведомство, за стоки в класове 30 и 31 от Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация). Излага, че във връзка с недобросъвестната заявка, на 15.11.2022 г., на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗМГО, във връзка с чл. 12, ал. 5 от ЗМГО, ищецът е заявил за заличаване на извършената по искане на ответника регистрация, поради което и предявява настоящия иск за установяване недобросъвестността на ответника, в качеството му на заявител на марката.

Ищецът сочи, че използва знака (визуално изобразяване) като търговска марка за означаване на ориз и оризови продукти при търговията си в много държави по света, дълго преди датата на заявяване на търговската марка от страна на ответника. Излага, че ответникът се е възползвал от обстоятелството, че към май 2019г., Р.Л. не е притежавал регистрация като търговска марка за знака, която да има действие на територията на Република България или на територията на Европейския съюз, поради което е извършил недобросъвестната заявка, с намерението сам да я използва за означаване на пакетиран ориз и по този начин да заблуждава потребителите, че стоките му произхождат от Р.Л. и с намерение да възпрепятства ищеца да регистрира марката си на територията на Европейския съюз и на Република България.

В допълнение излага, че промяната на фирменото наименование на едноличното дружество с ограничена отговорност на „К.Р.“ именно през 2019 г., което наименование съвпада с популярния и използван от Р.Л. сорт ориз (C.R.), е част от стратегията на ответника за извършване на неправомерни действия, които целят да заблудят потребителите, че същият е свързан с ищеца Р.Л. и че продуктите, които ответникът предлага, са продукти, произведени от ищеца.

Твърди, че ответникът и свързани с него лица са потвърдили многократно, че им е известно, че ищецът има права върху знака му „Sunwhite” и са заявявали желание правата да им бъдат прехвърлени срещу заплащане. Наред с това, същите извършвали дейност също на територията на Близкия Изток, който е един от основните региони на действие на ищеца Райзгроуърс, в който продуктите му, означени със знака „Sunwhite“ са обект на широко предлагане и масирана рекламна дейност.

Сочи, че заявения за регистрация знак на ответика е в извънредно висока степен сходен на използвания от ищеца знак, като сходството между недобросъвестно заявения знак на К.Р. и по- ранните знаци на Райзгроуърс Sunwhite било потвърдено с влязло в сила Определение на Общия съд на Европейския съюз от 11.02.2022 г., по дело Т-459/21, като съдът констатира висока степен на сходство между по-рА.та немска марка на Райзгроуърс и заявения от К.Р. знак за регистрация на търговска марка на ЕС от 27.08.2019 г., със същото на заявеното за регистрация в Република България изражение.

Ответникът по иска „К.Р.” ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта, а евентуално – основателността на иска. Ответникът твърди, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иска, тъй като правоимащ да води иска по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 3, т. 1 и чл. 12, ал. 5 от ЗМГО, бил действителния притежател на марката, какъвто се твърди ищецът да не е. Излага, че ищецът не е ползвал никога твърдения от него знак/марка SUNWHITE на територията нито на Република България, нито на територията на ЕС, а характерно за марките било да имат действие само на определена територия – на национална територия или на регионално ниво, изводимо от Сочи практика на съда, която приема, че известността на марки в различни чужди държави не е доказателство, че са известни в България, още повече, когато същите не са имали никога регистрация на територията на България. Изключение от принципа на териториално действие на марката били единствено общоизвестните марки, като ищецът не е изложил никакви твърдения за общоизвестност на процесния знак в исковата молба.

Спори, че исковата молба е нередовна, тъй като от приложеното към исковата молба Удостоверение за регистрация на дружеството Р.Л. не ставало ясно кой е представляващ дружеството, поради което и не е надлежно учредена представителната власт на адвокатите по делото, доколкото не е ясно дали същите са упълномощени от лице с представителна власт по отношение на ищеца. Излага исковата молба да е неконкретизирана, относно конкретния момент, от който ищецът твърди да ползва процесния знак. В тази връзка счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение до отстраняване на нередовностите.

Ответникът спори да е имал субективно знание за факта, че ищецът бил действителен притежател на марката, защото последното не било вярно. Дори самият ищец признавал в исковата си молба, че всъщност осъществява търговската си дейност под знак SunRice, което фигурирало и като основна марка на ищеца в представените към молбата доказателства. Наред с това сочи, че фактът, че заявителят на дадена марка, след заявяването ѝ, започва да я използва реално на пазара за означаване на произведените от него стоки/ услуги, то това сочело именно на добросъвестност на заявителя, като изключва да е действал с недобросъвестно намерение единствено да блокира друг пазарен участник. Твърди, че ответното дружество е действало с добросъвестно намерение за реално използване на въпросната марка на територията на Република България за означаване на негови собствени стоки, което е и сторило. Не е могло да знае за вснчки регистрнрани марки и нзвършвани от ищеца дейности далеч извън българския пазар и пазара на ЕС, а и ищецът не доказвал твърденията си за общоизвестност на неговите марки.

Излага, че вече има инициирано друго исково производство срещу ответника „К.Р.“ ЕООД, касаещо същата марка на ответника с peг. № 107362 (комбинирана), по което е образувано

търговско дело № 233/2021 г. по описа на Софийски градски съд за 2021 г., Търговско отделение, 9-ти състав, приключило с влязло в сила разпореждане за връщане на исковата молба като недопустима в частта, относно установителния иск за твърдени от ищеца по- ранни авторски права върху марката - предмет на спора, както и в частта, относно установителния иск за твърдяно от ищеца право да забрани използването на същата марка, която е предмет на настоящото производство. Счита, че с предявения в настоящото производство иск ищецът се опитва да постигне недопустимо пререшаване на спора. Излага, че в исковата си молба по т.д. № 233/2021 г., по описа на СГС ищецът е твърдял, че посоченият от него знак SUNWHITE бил изработен от дизайнер едва през 2013 г., а авторските права върху него били уредени с Договор от 22.10.2020 г. На следващо място сочи, че недобросъвестното поведение на ищеца е да заявява за регистрация на въпросните марки в държави, в които няма намерение да използва същите (като Германия и Бенелюкс), съгласно практиката на Съда на ЕС.

Спори представената от ищеца имейл-кореспонденция, за установяване на знанието на представителите на ответника, да е създадена с дати 15.11.2019 г., 19.01.2020 г. и 28.09.2020 г., т.е. дълго след датата на заявяване на процесната марка от страна на ответника, като освен това оспорва кореспонденцията като неотносима, тъй като не изхождала от управителя на ответното дружество, нито от негов имейл адрес, а от „Г.Р.“ ЕООД, което не е свързано лице с ответното дружество.

Ответникът твърди, че известността на марките на ищеца в различни чужди държави, не е доказателство, че са известни в Република България, особено когато тези марки не са имали регистрация на територията на държавата. Счита, че въпросът за заблуждаване на потребителите не е част от предмета на настоящия иск. Сочи, че ищецът не е сезирал съответните органи за защита правилата на конкуренцията, което доказвало неоснователността на твърденията в исковата молба. Излага, че няма възможност за потребителите да се заблудят от кого произхождат стоките, при положение, че върху тях е посочено фирменото наименование на ответника C.R. и произход на стоките от ЕС, където ищецът изобщо няма дейност или производство. Посочва, че ищецът няма нито една продажба на географския и продуктов пазар на ориз в Република България, поради което и поначало е невъзможно ответникът да е извършвал имитация на продукт, какъвто не е бил предлаган никога в България.

Оспорва като неотносими за предмета на настоящото дело всички твърдения в исковата молба, касаещи подадени от ответника опозиции срещу заявки за регистрация на марки.

Ищецът подава становище, вх. № 52783 от 02.06.2023 г. и становище, вх. № 90278 от 06.10.2023 г., с които оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения за недопустимост и неоснователност на иска и за нередовност на исковата молба, по подробно изложени съображения. Излага, че от представените по делото доказателства се установява, че Р.Ф.Г. е главен изпълнителен директор на дружеството- ищец и представя допълнителни доказателства, установяващи представителната му власт спрямо дружеството и правата му по упълномощаване на процесуални представители.

Твърди, че нито ЗМГО, нито актуалната съдебната практика или доктрината, изискват действителният притежател на недобросъвестно заявена търговска марка по чл. 12, ал. 5 от ЗМГО, да е използвал същия знак преди това в България. В подкрепа на твърденията си се позовава на чл. 5, параграф 4, буква в) от Директива 2015/2436, който унифицира законодателството на държавите- членки в областта на марките, указва на държавите да съзададат механизъм за обявяване за недействителнана марка(съгласно терминологиятана ЗМГО - „заличаване на марка“ ), когато има вероятност марката да бъде объркана с по – рА. марка, защитена в чужбина, при условие че към датата на подаване на заявката заявителят е действал недобросъвестно. Сочи и съдебна практика, която споделя становището му, че не е задьлжително действителният притежател на недобросъвесно заявената марка да е използвал същата на територията на България преди датата на недобросъвестното заявяване от страна на трето лице.

Излага твърдения, че изключително високата степен на сходство между знаците на ищеца и на ответника изключва възможността знакът, заявен от ответника, да е създаден независимо от марките на Р.Л.. По отношение оспорването, че не е налице посочена начална дата, от която да произтичат правата на ищеца относно марката, посочва, че съгласно практиката на Съда на ЕС това е датата на недобросъвеството заявяване на марката. Наред с това сочи практика на Съда на ЕС, съгласно която е допустимо зачитане на последващи спрямо датата на заявяване доказателства, насочени към установяване на знание, при условие че те се отнасят до ситуацията към даата на подаване заявката за марка.

В законоустановения срок ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, с който я оспорва и поддържа изложените в ОИМ твърдения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ответникът „К.Р.“ ЕООД, на 23.05.2019г. е заявил за регистрация на комбинирана търговска марка „Sunwhite” в Патентно ведомство на Република България, с номер на заявката № ••••••••••N за стоки клас 30, включващо ориз и че след регистрацията на комбинираната търговска марка е използвал същата при означаване на произведени от ответника стоки – пакетиран ориз.

Съгласно представените документи, ищецът е носител на права множество търговски мари състоящи се от образен елемент и слънце словен - „Sunwhite“ от 1957 г., като за релевантния период до регистрацията на ответника(2019 г) това са държави от Африка, Азия, Еворпа, Америка и Австралия, подробно описани в заключението на СМЕ.

Съгласно показанията на свидетеля на ищеца Е.Ш., ищцовото дружество извършва внос и дистрибуция на храни в Израел и Палестина, като съответно и рекламира продуктите си тези пазари, като рекламните дейности на ищцовото дружество са били на арабски език, предназначени за и разпространявани сред арабското население на територията на Израел и Палестина. В този смисъл са и показанията на свидетеля К.Н., установяващ, че ищцовото дружество допълнително извършва внос и дистрибуция на храни също така на територията на Йордания, като съответно и рекламира продуктите си на този пазар.

По делото е изслушано заключение на съдебно маркова експертиза. Съгласно експертното заключение, сравнението между логото на ищеца (във всичките му варианти) и марката на ответника установява, че марките са фонетично и концептуално идентични и визуално много сходни. Вариантът на логото на ищеца в жьлто - оранжево, което е използвано най- много според доказателствата по делото, и за който има най-много регистрации (няколко десетки в различни страни) се съдържа изцяло в марката на ответника и е централен елемент в нея. Това обуславя сходство от много висока степен между сравняваните знаци“. Вещото лице е направило изводите си въз основа на над 20-те регистрации на марки на ответника в различни части на света, начиная от 1957 г. до регистрация на марката на ответника през 2019 г., за същия клас стоки. Освен това логото на ищеца има оригинален графичен дизайн, цветово и композиционно решение, като знакът Sunwhite ( на ищеца) има присъща отличителност и оригиналност, с неочакван смисъл. В с.з. на 1.12.2023 г. вещото лице поясни също, че знакът „Sunwhite” е оригинално, нетипично словосъчетание, не е стандартно и човек не би могъл да се сети за него, като графика и концепция знакът е оригинален, характерен и специфичен и няма как да се случи словният и фигуративният елемент да са използвани като случайно съвпадение. Според експертното становище знакът на Ищеца е видян, за да бъде сложен като централен елемент в процесния знак на ответника. Вещото лице прави своя експертен извод на база отделните елементи на съпоставяните знаци, композиционно и графично решение, цветово решение. Знакът на Р.Л. е богат, комбиниран знак с много детайли, който няма как да се претвори и хрумне случайно( Протокол от с.з. от 1.12.2023, изслушване на вещото лице). Съдът напълно споделя изводите на експерта. Те са обосновани и кореспондират със събраните по делото доказателства.

Приложените към становище на ищеца с вх. № 98837 от 27.10.2023 г. споразумения за дистрибуция и меморандуми установяват наличие на договорни правоотношения между страните по тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

В съответствие с правилото на чл. 12, ал.5 от ЗМГО при опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила съдебно решение. Същевременно съгласно ал.4 при опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, когато тя е идентична или сходна на нерегистрираната марка и е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и това използване продължава до подаването на опозицията.

Нормата на чл.12 от ЗМГО регулира относителните основания за отказ на регистрация.

Хипотезата на ал.4 предоставя закрила на действителния притежател, който е подал заявка за регистрация. Депозирайки своята опозиция, основана на това, че той фактически използва нерегистрираната марка преди датата на подаване на заявката или датата на приоритета на по късната марка и това използване продължава до подаване на опозицията, той препятства регистрацията на по-късната марка. В хода на това производство ще се прецени „налице ли е действително използване на противопоставената марка от подателя на опозицията преди датата на заявката на процесната марка“ (РЕШЕНИЕ № 2525 ОТ 09.03.2023 Г. ПО АДМ. Д. № 6460/2022 Г., VІІ ОТД. НА ВАС).

Хипотезата на ал.5 предоставя закрила на действителния притежател в случай че той не желае да се възползвал от правото си да подаде заявление за регистрация на марката. Тогава той няма да може да се ползва от правата върху нея, включително да се противопостави на трети лица относно използването. Същевременно ако бъде регистрираната марката, тя би му била противопоставима. Поради това му е предоставено правото на опозиция, препятстващо регистрацията на марката. Именно тук се поставя въпроса за недобросъвестността, схващана като „знание на подалия заявката при регистрация, че идентична или сходна марка за идентична или сходна стока или услуга, вече се използва, при намерение да се попречи бъдещето използване на знака от ползващото го лице, което използване е със знанието, че друго лице е създал знака и това обстоятелство към момента на подаване на заявката от това недобросъвестно лице му е известно“ (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60406 ОТ 02.07.2021 Г. ПО Т. Д. № 1766/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС). Тя следва да бъде установена с влязло в сила решение.

Действителният притежател на марката може да не е упражнил правото си да подаде опозиция или опозицията да е била отхвърлена като недопустима (чл.36, ал.5, т.1 ЗМГО). В този случай марката ще бъде регистрирана и ще му бъде противопоставима. Поради това законът му осигурява процесуалната възможност по чл.36, ал.3, т.1 от ЗМГО да иска заличаване на вече регистрираната марка, ако регистрацията е осъществена в нарушение на чл.12, вкл. и в хипотезите на ал.4, в който случай ал.7 възпроизвежда условието за използване до подаване на искането, и на т.5. В последния случай предпоставка отново е наличието на влязло в сила решение, установило недобросъвестността. Правото в хипотезата на ал.4 е ограничено от изтичане на срока по чл.37, ал.1 ЗМГО, а по ал.5 липсва ограничение.

„Действителен притежател“ по смисъла на чл.26 ал.5 т.2 на ЗМГА(отм.)следва да се счита този, който реално ползва в търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак, извършвайки действия /със стоки и услуги/, с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически да е признат за такъв (Решение №195/31.01.2018 г. по т.д.№ 370/2017 г. на I ТО на ВКС), приложимо и към чл.12, ал.5 от ЗМГО поради сходството в разпоредбите.

В настоящия случай обаче ищецът не е използвал знака на територията на РБ за периода преди регистрация на марката. Във връзка с това ответникът е направил възражение, че ЗМГО не дава закрила на марки регистрирани в чужбина. Ищецът е възразил, че хипотезата когато нерегистрираната марка следва да е използвана на територията на РБ е лимитирана до ал.4 на чл.12, като ал.5 не ограничава територията на използване.

Съгласно § 3 от ДР ЗМГО този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ, L 336/1 от 23 декември 2015 г.).

Правилото на чл.5, пар.4, б.в) от Директива (ЕС)2015/2436 сочи, че всяка държава членка може да предвиди, че марката не трябва да бъде регистрирана, а ако е регистрирана, подлежи на обявяване за недействителна, когато и доколкото има вероятност марката да бъде объркана с по-рА. марка, защитена в чужбина, при условие че към датата на подаване на заявката заявителят е действал недобросъвестно. Хипотезата е различна от тези, основани на известност на марката на съответната територия.

Това налага да се извърши преценка дали при наличие на принципа на териториалния характер в марковото право, според който една и съща марка може да има различни притежатели в различни юрисдикции, извън изрично уредените хипотези свързани с териториалната известност на марката, нашия законодател е дал защита на „чуждата марка“ по см. на чл.5, пар.4, б.в) от Директивата в случай на недобросъвестност на заявяването.

В случай че такава защита е предвидена, приложение ще намери разрешението дадено в Решение на Съда (пети състав) от 27 юни 2013 г. по Дело C‑320/12 на СЕС по преюдициалното запитване, отнасящо се за тълкуването на понятието „недобросъвестно“ по смисъла на член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, приложимо и при действието на чл.5, пар.4, б.в) от Директива (ЕС) 2015/2436 на ЕП поради идентичността на регламентацията. В този случай понятието „недобросъвестно“ по смисъла на Директива 2008/95 (Директива (ЕС) 2015/2436) е самостоятелно понятие на правото на ЕС, което трябва да се тълкува по еднакъв начин в целия Съюз и по същия начин както се тълкува в рамките на Регламент № 207/2009(сега Регламент (ЕС)2017/1001). Съответно ще е приложима съдебната практика, която тълкува понятието във връзка с този Регламент. В този контекст би намерило място и разрешението дадено в Решение на ОС от 28.10.2020 г. по дело Т – 273/19, на което се позовава ищеца, че заявката за регистрация на марка може да се счита за недобросъвестна, независимо че в момента на подаване на заявката третото лице не е използвало на вътрешния пазар идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки.

Настоящата инстанция намира, че следва да отговори положително на този въпрос. При съвместното тълкуване на чл.12, ал.4 и 5 от ЗМГО се налага извода, че последната хипотеза обхваща и случая на недобросъвестно заявяване, когато марката е защитена в чужбина, а към датата на подаване на заявката третото лице не е използвало на вътрешния пазар идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки. Това следва от различната редакция на двете алинеи, като при първата хипотеза се сочи териториалния обхват на РБ, който във втория случай липсва. Макар ищецът да признава, че е подал заявка за регистрация, то въпросът за недобросъвестността, дефинирана като „поведение, което се отклонява от общоприетите принципи на етично поведение или почтената търговска и бизнес практика” (С-529/07, Lindt Goldhase, § 60), не може да бъде изследван в производството по опозицията по чл.12, ал.4 ЗМГО или по реда чл.36, ал.3, т.1 вр. чл.12, ал.4 ЗМГО, а само по опозиция и производство по отмяна в хипотезата на ал.5, изискваща установяване по съдебен ред на недобросъвестността. Тя обаче не се явява само знание за използване на марката (Р по Дело C‑320/12).

С оглед на гореизложеното съдът намира, че искът е процесуално допустим, независимо че се твърди, че ищецът не е използвало на пазара на РБ идентичен или сходен знак за идентични или сходни стоки.

Заявителят на марка не действа недобросъвестно, когато я заявява въпреки знанието си, че трето лице ползва по-рА. идентична марка в друга юрисдикция, а директивата не допуска държавите членки да въвеждат специфичен режим на защита на чуждестранните марки, който е различен от установения там и се основава на обстоятелството, че заявителят е знаел или е трябвало да знае за дадена чуждестрА. марка. Практиката тълкува това понятие в контекста на посочения регламент, че за наличието на недобросъвестност трябва да се направи цялостна преценка, като се имат предвид всички относими фактори в конкретния случай, които са налице към момента на подаване на заявката за регистрация, каквото между другото е обстоятелството, че заявителят е знаел или е трябвало да знае за използването от трето лице на идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока. Въпреки това обстоятелството, че заявителят знае или е трябвало да знае за използването от трето лице на подобен знак, не е достатъчно само по себе си, за да докаже недобросъвестността на заявителя. Освен това следва да се има предвид намерението на заявителя към момента на подаване на заявката за регистрация на марка, представляващ субективен елемент, който трябва да се преценява съобразно обективните обстоятелства в конкретния случай (Р по Дело C‑320/12). Основанието за недобросъвестност се прилага, когато от релевантни и непротиворечиви улики следва, че притежателят на марка на ЕС е подал заявката за регистрация не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи - без дори да има предвид конкретно трето лице - изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка, по- специално съществената функция по указването на произхода (12/09/2019, С-104/18 Р, STYLO & KOTON (fig.), §46) или когато заявките за марки се отклоняват от първоначалното им предназначение и се подават спекулативно или с единствена цел получаване на финансова компенсация (07/07/2016, Т-82/14, LUCEO, § 145).

Тъй като добросъвестността на заявителя на марка на ЕС се презюмира до доказване на противното (Т-3/18 & Т-4/18, ANN TAYLOR/ANNTAYLOR, § 34 и цитираната съдебна практика), в тежест на заявителя по искане за заличаване на това основание е да докаже твърдяната недобросъвестност. Когато доказателствата дават основание за съмнение, но не и за категоричен извод за наличие на недобросъвестност, се отсъжда в полза на маркопритежателя (Т-136/11, Т-3/18, J-4/18, Т- 796/17).

Следователно ищецът следва при условията на пълно и главно доказване „от обективна страна да има сходство или идентичност на марките, а от субективна страна заявителят да е знаел, че друго лице използва идентична или сходна марка /знак/ за означаване на предлаганите от него стоки и услуги, чрез които се е наложило на пазара, но съзнателно е заявил за регистрация сходна или идентична марка, нарушавайки по този начин честната търговска практика с цел извличане на лична изгода“ (Определение № 689 от 02.12.2014 г. по т. д. № 616/2014 г., Т. К., II Т. О. на ВКС)..

На първо място съгласно заключението на СМЕ сравнението между логото на ищеца (във всичките му варианти) и марката на ответника установява, че марките са фонетично и концептуално идентични и визуално много сходни. Вариантът на логото на ищеца в жьлто - оранжево, което е използвано най-много според доказателствата по делото, и за който има най-много регистрации (няколко десетки в различни страни) се съдържа изцяло в марката на ответника и е централен елемент в нея. Това обуславя сходство от много висока степен между сравняваните знаци“. Вещото лице е направило изводите си въз основа на над 20-те регистрации на марки на ответника в различни части на света, начиная от 1957 г. до регистрация на марката на ответника през 2019 г., при идентичност на класа стоки 30.

Освен това логото на ищеца има оригинален графичен дизайн, цветово и композиционно решение, като знакът Sunwhite ( на ищеца) има присъща отличителност и оригиналност, с неочакван смисъл. В с.з. на 1.12.2023 г. вещото лице поясни също, че знакът „Sunwhite” е оригинално, нетипично словосъчетание, не е стандартно и човек не би могъл да се сети за него, като графика и концепция знакът е оригинален, характерен и специфичен и няма как да се случи словният и фигуративният елемент да са използвани като случайно съвпадение. Според експертното становище знакът на Ищеца е видян, за да бъде сложен като централен елемент в процесния знак на ответника. Вещото лице прави своя експертен извод на база отделните елементи на съпоставяните знаци, композиционно и графично решение, цветово решение. Знакът на Р.Л. е богат, комбиниран знак с много детайли, който няма как да се претвори и хрумне случайно( Протокол от с.з. от 1.12.2023, изслушване на вещото лице).

Следователно ответникът не само е познавал марките на ищеца, но и директно и преднамерено е взаимствал съществените им елементи, което е довело да високо сходство за обозначаване на стоки от същия клас - 30. Това му е позволило посредством подадената опозиция да препятства заявяването на територията на РБ на марките на ищеца, ограничавайки по този начин достъпа на неговите стоки. Това поведение на търговеца се явява недобросъвестно, тъй като се отклонява от обозначителната функция на марката, а тя се използва за препятстване на конкурента, утвърдил марката в чужбина, до месния пазар.

Това налага извода за основателност на иска.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски, както следва: 41 509, 43 лв. адв. възнаг.; 80 лв. - ДТ; 5 лв. за съд удостоверение; 1500 лв. за СКЕ; 1 500 лв. за СМЕ; 100 лв. за преводач; 1198, 80 лв. и 5 039, 76 лв. за превод от англ.; 1 512 лв. допълн. възнаграждед. За СМЕ или общо 52 444, 99 лв. в съотвествие с чл.78, ал.1 ГПК.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Съдът намери възражението за неоснователно. То съотвества на фактическата и правна сложност на делото, както и неговия значителен обем – над 2 700 лв.

Воден от гореизложеното съдът