Решение № 530 от 25.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 30/2023 г.

Производството по делото не е недопустимо по аргумент в чл.126, ал.1 от ГПК. Липсват по делото доказателства за наличие на висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото вземане, за да са налице законовите предпоставки за прекратяване на настоящото дело, като по-късно заведено. По правилността на обжалваното решение, настоящият въззивен състав намира следното: Спорът по делото е средоточен върху това дали е налице забавено изпълнение на поетото от ответника с договора за учредяване право на строеж, обективиран в Нотариален акт № 167, том-2, рег.№ 1720, дело № 359/2007год. на Нотариус К. М. задължение за осигуряване на разрешение за ползване на сградата, построената в имот пл.№ 019010 по плана на гр.Банско, местност» Грамадето», отреден за застрояване на жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи, съгласно влязъл в сила ПУП и ако е налице такава забава, дали са налице твърдените от ответника причини, определени от него като такива по смисъла на чл.306, ал.1 от ТЗ, а именно водещи до отпадане на отговорността му при неизпълнение на поетите задължения като изпълнител на стоителството. По делото няма спор, а и се установява чрез представения и цитиран по-горе нотариален акт, че ответникът – въззиваем в настоящото производство е поел задължение в посочения по-горе смисъл, както и не е спорно, че по отношение на построената в имота сграда /без ресторант за 60 места с кухненски блок и нощен бар/ е издадено разрешение за ползване изх.№ СТ-05-617 от 05.06.2009год. Не съществува спор по делото, а и това се установява от представения нотариален акт, че по силата на сключения договор за учредяване на право на строеж ищецът М. К. си е запазил правото на строеж на 5 апартамента в бъдещата жилищна сграда, в частност на апартамент № 9 и апартамент № 10, при договорка, че с построяването им те стават негова изключителна собственост. Както се посочи по-горе Разрешението за ползване на изградените обекти- негова собственост е издадено на 05.06.2009год., а при спазване на уговорката в чл.5 от нотариалния акт това е следвало да бъде извършено на 14.03.2008год. В чл.5 от договора /нотариалния акт/ страните са постигнали договореност, че срока на строителството може да бъде удължен с броя на дните, през които атмосферните условия са неблагоприятни за определени строителни работи, неизбежни за строителството на сградата по определения предварителен график. Съгласили са се също така, че срока на строителството ще се удължи автоматично със срока, за който компетентните държавни или общински органи в Община Банско са забранили извършването на каквито и да било изкопни, бетонови и строително- ремонтни работа. От формулировката в цитираната клауза и видно, че страните са договорили две предпоставки за автоматично удължаване на срока на строителството: 1. При атмосферни условия, които са неблагоприятни за определени строителни работи, неизбежни за строителството на сградата по определения предварителен график и 2. При наличие на забрана от държавни или общински органи на Община Банско за извършването на каквито и да било изкопни, бетонови и строително-ремонтни работи. Начина на разписване на договорната клауза води на извод, че наличието на която и да било от предпоставките води до автоматично удължаване на срока на строителството, до което води и тяхното наличие в съвкупност. В случая ответникът твърди наличието и на двете предпоставки за удължаване на срока на строителството и на това основава защитната си позиция, че не е изпаднал в забава при изпълнението на поетото в чл.5 от договора задължение. Няма спор по делото, а и това се установява от представените по делото писмени доказателства – Удостоверение № 33-01-5038/04.02.2011год., че на 06.08.2007год. в Община Банско е реализирано преливане на водите на р.Глазне и заливане на източната част на града. Установява се също така, че в резултат на преливането са нанесени щети и на обекта, инвестиран от « Мир 2006» ООД в процесния имот- пл.№ 019010, по повод на което е проведено ОС на съдружниците на « Мир-2006» ООД. На събранието е извършен оглед на обекта, описани са констатираните щети и е взето решение да се спре строителството на сградата до отстраняване на всички щети от наводнението, считано от 08.07.2007год. Установява се, че на последващо проведено общо събрание на съдружниците на « Мир-2006» ООД е взето решение за предприемане на конкретни действия по отстраняване на щетите, а на проведено такова на 19.11.2007год.- да се възобнови строителството на сградата, считано от 20.11.2007год. От гореизложеното, съдържащо се като констатации и в изготвената по делото съдебно- техническа експертиза се налага извод, че наводнението на 06.08.2007год. е довело до спиране на строителството на процесната сграда за 3 месеца и 13дни. Доколкото наводнението съставлява пречка за извършване на каквито и да било строително-ремонтни дейности във връзка с изграждане на сградата и дори е наложило извършването на допълнителни такива по отстраняване нанесените повреди, то настоящият състав на съда счита, че е налице описаната под № 1 по-горе предпоставка, уговорена в чл.5 от договора за удължаване крайния срок на строителството с броя на дните, през които поради наводнението не е било възможно да се извършват дейности по строителството на сградата. В случая това са 3 месеца и 13 дни, които прибавени към уговорените 12 месеца за строителството определят за негов краен срок /удължен /датата 27.06.2008год. При съпоставка с датата на издаване на разрешението за ползване -05.06.2009год. се налага извод, че дори в случай на удължаване на крайния срок на строителството в първата му договорена хипотеза, ответникът е в забава при изпълнение на поетото му в чл.5 от договора задължение. Горният извод би бил различен в случай, че е налице другата договорена при условията на алтернативност предпоставка за удължаване, алтернативна договорена предпоставка са удължаване на срока на строителство- наличие на забрана от компетентните органи на Община Банско за извършване на каквито и да било изкопни, бетонни и строително-ремонтни дейности, но конкретния случай не такъв. Настоящият съдебен състав счита, че обективираната в цитираната договорна клауза воля на страните е била да се постигне удължаване на срока на строителството при наличие на административна пречка за неговото осъществяване, която пречка стои извън волята на строителя и то такава, която пречи да се извършват строителните дейности, относими към съответния етап на строителството. Строителството на една сграда преминава през различни етапи, като на всеки един етап се извършват различни видове строителни работи, респ. строително-ремонтни такива, поради което договорката за удължаване срока на строителството при забрана от компетентните органи на Община Банско за извършване на каквито и да било изкопни, бетонни и строително-ремонтни дейности следва да се тълкува като договорка за удължаване срока на строителството при забрана от компетентните органи на Община Банско за извършване на строителни работи, характерни и необходими за съответния етап на строителството.Горното тълкуване е в съответствие с целта на договорката, посочена по-горе- своеобразна компенсация за строителя, който не по негова вина, а поради други, независещи от него причини не е успял да извърши строителството в уговорения срок и е в синхрон с предходната предпоставка, обсъдена по-горе и договорена от страните за удължаване срока на строителството. Не случайно страните са договори не просто неблагоприятните условия, а само тези, които са довели до невъзможност да се извършат неизбежните за строителството на сградата и то тези по определения предварителен график да съставляват основание за удължаване на срока, водени от същата цел- строителят да не търпи вреди от неспазване срока на строителство, когато няма вина за това. При съобразяване на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че относими към причината за спиране на строителството са само онези заповеди на Кмета на Община Банско, които от една страна реално са довели до временното му спиране и които касаят строителни /строително ремонтни дейности/, които към съответния период на спиране не са били извършени, но са подлежали /били са предвидени по определения предварителен график / да бъдат извършени. Такива, съгласно констатациите на изготвената съдебно-техническа експертиза, на която настоящия съдебен състав се позовава като компетентно дадена и изготвена на база съставените във връзка със строителството на процесната сграда документи, се явяват единствено Заповед № 09-458/15.11.2007год.и Заповед № 09-325/02.12.2008год. Както е посочило и вещото лице тези заповеди са съставлявали административна пречка за извършване на строителни /строително- ремонтни, довършителни работи/ през посочения в заповедите период, респективно въведената с останалите три заповеди на Кмета на Община Банско временна забрана за извършване на строителни довършителни работи и за ограничаване на движението на тежкотоварни ППС в района на града не се е отразило на строителството на процесната сграда. От съдържанието на цитираните две заповеди, а и от констатациите на съдебно-техническата експертиза се установява, че въз основа на Заповед № 09-458 и Заповед №9-325 извършването на строителни /строително- ремонтни дейности/ на процесната сграда е било временно забранено за период от 4 месеца / 122 дни /по първата заповед и съответно 3 месеца и 25 дни / 117 дни –по втората заповед или общо 7 месеца и 25 дни или 239 дни. При удължаването на срока на строителство с тези дни се получава, че крайният срок на строителството би бил 09.11.2008год., към който момент изпълнителят не е изпълнил задължението си за осигуряване на разрешение за ползване на обектите в сградата, в частност двата апартамента на ищеца, тъй като разрешението за ползване е издадено на 05.06.2009год. Този извод не би се променил дори и ако към тези 239 дни /когато строителството е спряно при наличие на административни пречки за това / се прибавят и дните, през които строителството е било спряно по причина на наводнението от 06.08.2007год. или посочените вече по-горе 3 месеца и 13 дни. Пресметнато по този начин, срокът за извършване на строителството следва да се счита удължен до 22.02.2009год. и същият е изтекъл няколко месеца преди издаване на разрешението за ползване. С оглед на гореизложеното, дори и при приета валидност на издадените от Кмета на Община Банско Заповед № 09-458/15.11.2007год. и Заповед № 09-325/02.12.2008год. настоящият съдебен състав намира, че ответното дружество е в забава на поетото с клаузата на чл.5 от договора /нотариалния акт/ задължение по осигуряване на разрешение за ползване на процесната сграда, в частност на апартаментите на ищеца в нея /. Констатацията за наличие на забава предпоставя разглеждане на второто правопогасяващо отговорността му за забава възражение, основано на разпоредбата на чл. 306 от ТЗ. Възражението е неоснователно. Съгласно дефинитивната норма на чл.306, ал.2 от ТЗ непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Има се предвид обективно обстоятелство, настъпило след сключването, но преди или по време на изпълнението на задълженията на длъжника. В тежест на ответника позоваващ се на това правоизключващо отговорността му за неизпълнение на задължението му по договора обстоятелство е да докаже: настъпването на обективно събитие след сключването на договора; това събитие да е с извънреден характер; събитието да е непредвидимо или непредотвратимо и да е налице причинна връзка между събитието и невъзможността за изпълнението. В случая сочените от ответника причини за неизпълнение на поетото в чл.5 от договора / нотариалния акт/ задължението му са изрично посочени в договора, където са изведени като предпоставка за удължаване срока на договора за строителство, респ. на срока за осигуряване на разрешение за ползване на сградата. Тоест, при изрично предвиждане в договора, че ако поради лоши атмосферни условия или поради административна забрана за извършване на строителни работи ответникът е възпрепятстван за изпълни в срок строителството, респ. да осигури разрешение за ползване на изградените обекти и поради това ще бъде удължен срока на договора, тези обстоятелства не се явяват непредвидими, респ. не са от категорията на непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 от ТЗ и не могат да доведат до освобождаване на ответника от отговорност за неизпълнение на поетото с договора задължение. А и следва да се има предвид, че тези обстоятелства са и обсъдени и вече взети предвид във връзка с удължаването на срока по процесния договор. Тъй като повече от месец след изтичане на удължения срок на строителство, респективно за снабдяване с разрешение за ползване на процесната сграда ответникът –поемател по договора не се е снабдил с разрешение за ползване, то в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка, предвидена в чл.9 от процесния договор. При посочената по-горе предпоставка –забава при снабдяване с разрешението за ползване на процесната сграда страните са уговорили, че поемателят ще дължи на собствениците / ищецът е именно такъв/ неустойка в размер, определен по следния начин: 01.% на ден за всеки ден забава, изчислени върху квадратните метри застроена площ на обектите / с включени идеални части/ и умножени по 400 евро. При съобразяване уговорения начин на изчисляване на неустойката, данните по делото относно застроената площ на двата апартамента на ищеца- 335.07 кв.м., както и обстоятелството че ответникът е изпаднал в забава считано от 23.02.2009год., а разрешението за ползване е издадено на 05.06.2009год., то дължащата се на ищеца неустойка по чл.9 от договора, изчислена от съда по реда на чл.162 от ГПК, възлиза общо на сумата от 13 536.83 евро или 26 475.73 лева / 101 дни х 01.0% х 400 евро /ден/ х 335.07 кв.м.= 13 536.83 евро/ 26 475.73 лева / С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан в горепосочения му размер, поради което за сумата от 26 475.73 лева следва да се уважи и респективно-да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 32 249.56 лева. Възражения по валидността на неустойчната клауза не са неведени от страните. Настоящият съдебен състав не констатира конкретните факти и доказателствата, които да обосноват извършване на служебна проверка за нищожност на процесната клауза. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се обезсили, в частта му, с която първоинстанционния съд се е произнесъл свръх петитум и да се прекрати производството по делото в тази му част. С оглед частичната основателност на въззивната жалба, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл.422 от ГПК от 26 475.73 лева и да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен за тази сума и респ. потвърдено първоинстанционното решение-в останалата му обжалвана част. Този изход на спора предпоставя отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която М. К. е осъден да заплати разноски в размер на 3 858.48лева / или за над присъдената сума от 841.52лева /, тъй като са недължими. Предвид частичната основателност на въззивната жалба в полза на въззивника следва да се присъдят и разноски в размер на 3 725 лева, както и разноски в първоинстанционното производство и в производството пред ВКС / съобразно уважаната част от иска/, които са в размер на 5 488.95лева. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София