Решение № 6657 от 26.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 703/2023 г.

Производството е по чл.145 и сл. АПК вр.чл.215 ал.1 ЗУТ. Образувано е по жалба на „ЦБА-Таврия“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], •••, представлявано от управителя К. П. А., подадена чрез адв. М. Ш. – САК, против Заповед № 086/10.02.2023г. на Главния архитект на община Варна, с която на основание чл.135 ал.3 вр. чл.62а ал. 1 ЗУТ и Заповед №5512/31.12.2019г. не е разрешено изработване на Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за [ПИ], част от УПИ „за озеленяване“, •• по плана на [жк] – I м.р., [населено място], одобрен със Заповед №Р-351/18.08.1995г. на Кмета на Община Варна. Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен. Твърди, че заповедта е издадена при липса на компетентност на органа, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Счита, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като липсва надлежно предоставяне на функции по ЗУТ съгласно §1 ал. 3 ДР на ЗУТ от кмета на главния архитект на община Варна. Твърди и че липсва становище на главния архитект по смисъла на чл. 135 ал. 4 ЗУТ по заявлението за изменение на РП с ПУП-ПРЗ. Оспорва приетото от административният орган, че е налице съществуващо озеленяване, реализирано в съответствие с ПР, предвид наличието на приключила процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за реституция на [ПИ], част от който е процесният имот [ПИ]. Видно от Удостоверение изх. №ЗАО-5399/18.05.2005г. на отдел „Кадастър и регулация“ при Община Варна процесният имот „представлява празна, неподдържана поляна, без оформени градинки, плочници и други благоустройствени мероприятия“. Твърди, че извършената реституция е задължителна за административния орган и ако предвидените озеленителни мероприятия действително са били реализирани на място, налице би била хипотезата на чл. 62а ал. 1 ЗУТ. Твърди, че последната хипотеза не е приложима, тъй като предвиденото в ПР „озеленяване“ не е реализирано, като нито предишните, нито настоящите собственици след 2005г. са били уведомявани за такова мероприятие. С оглед наличието на Удостоверение изх. №ЗАО-5399/18.05.2005г., в което е установено състоянието на имота към момента на възстановяване на собствеността, твърди, че евентуалното реализиране на благоустройствени мероприятия ще трябва да следва във времето датата на неговото издаване. Имотът, отреден „за озеленяване“, подлежи на отчуждаване по реда на чл. 205 и сл. ЗУТ, като в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 205 т. 3 ЗУТ. Твърди, че на основание чл.206 ал.1 и чл.208 ал.1 ЗУТ най-късно пет, съответно десет години, от влизането в сила на действащия план за регулация е следвало спрямо процесния имот да започне процедура по отчуждаване и тъй като това не е случило, счита, че има правата по чл. 134 ал.2 т.1 ЗУТ. Моли да бъде обявена за нищожна, съответно отменена като незаконосъобразна Заповед №086 от 10.02.2023г., издадена от Главния архитект на Община Варна, като на основание чл. 173, ал.2 и чл. 174 АПК административният орган бъде задължен в определен от съда срок да разреши изработването на ПУП-ПРЗ за процесния имот. Моли за присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар. Ответната страна – Главният архитект на Община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Д., оспорва жалбата като недопустима, а по същество като неоснователна. Твърди, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 62а ЗУТ, тъй като всички имоти в обхвата на разработката са реализирани като зелена площ, съобразно предвижданията на ПУП. Счита, че с допускане на изработване на проект за изменение на ПУП ще се наруши цитираната норма, като в реализираната зелена площ ще се обособят нови УПИ, с предвидено в същите застрояване, което е в нарушение на закона, т.е. ще се промени предназначението на съществуващата озеленена площ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се заповед № 086/10.02.2023г. на Главния архитект на община Варна, с която по заявление с рег. №АУ048840Вл/23.05.2022г., подадено от „ЦБА-Таврия“ ООД, [населено място], на основание чл.135 ал.3 вр. чл.62а ал. 1 ЗУТ и Заповед №5512/31.12.2019г. не е разрешено изработване на ПУП - ПРЗ за [ПИ], част от УПИ „за озеленяване“, ••• по плана на [жк] – I м.р., [населено място], одобрен със Заповед №Р-351/18.08.1995г. на Кмета на Община Варна. Жалбоподателят „ЦБА-Таврия“ ООД се легитимира като собственик на [ПИ], находящ се [населено място], район „Вл. Варненчик“, [улица]с площ [рег. номер].м., предишен [идентификатор], номер по предходен план: част от 830, кв. 29, с нот.акт №139, том 1, рег. №2052, дело №121 от 2021г. на нотариус рег. №549 и същият на основание чл. 131 ал. 1 т. 1 ЗУТ, като собственик на имотът - предмет на плана, е заинтересовано лице, за което е налице правен интерес от оспорване на акта. Със заявление рег. №АУ048840Вл/23.05.2022г., подадено до кмета на район „Вл. Варненчик“, община Варна, „ЦБА-Таврия“ ООД е направило искане за допускане да се изработи проект за ПУП-ПРЗ за ПИ с [идентификатор] по плана на район „Вл. Варненчик“. Към заявлението са приложени [НА]/2021г., скица-предложение за изменение на Заповед №Г-351/18.08.1995г. съгласно чл. 135 ал. 2 ЗУТ, обяснителна записка, дендрологична ведомост, скица на ПИ с [идентификатор], становище, удостоверение за проектантска правоспособност, застраховка. От протокол №22/07.06.2022г. от заседание на ЕСУТ при община Варна се установява, че по т. 23, по която е разгледано заявление с рег. №АУ048840Вл/23.05.2022г., е констатирано, че за процесният имот е издадена Заповед №117/20.02.2019г. на главен архитект на Община Варна. С писмо изх. № АУ048840Вл001/06.07.2022г. кметът на район „Вл. Варненчик“ при Община Варна е информирал жалбоподателя, че неговото заявление е било разгледано от ЕСУТ, като е приложен препис от протокола на заседанието. На 25.10.2022 г. жалбоподателят е подал молба до главния архитект на Община Варна, с рег. № АГУП22001401ВН, в която е пояснено, че на заседание на ЕСУТ е отказано да бъде разгледано заявлението му поради подавано предходно заявление от предишни собственици на имота. В молбата се цитира становището на главния юрисконсулт на Община Варна, че въпреки че за имота е издавана заповед за отказ, а именно - Заповед № 117/20.02.2019 г. на главния архитект на Община Варна, по подаденото от жалбоподателя заявление следва да се издаде нова заповед за отказ със същите мотиви. Жалбоподателят моли административният орган да се произнесе с изричен акт по подаденото заявление с рег. №АУ048840Вл/23.05.2022г. С писмо изх. № РД 22024255Вл-001Вл на 28.11.2022 г. кметът на район „Вл. Варненчик“, община Варна е уведомил жалбоподателя, че „съгласно действащият план за регулация на [жк] I м.р., [населено място], одобрен със Заповед № Р-351/18.08.1995 г. на кмет на община Варна, [ПИ] попада в УПИ „за озеленяване“, кв.••, като при служебна проверка на място е установено, че по протежение на целия УПИ „за озеленяване“, кв.•• /включително и в [ПИ]/ е налична декоративна, иглолистна и широколистна дървесна и храстовидна растителност, разположена в широка ивица, успоредно на [улица]и [улица]и дърветата са картотекирани в зеления регистър на Община Варна“. От представените по делото констативни протоколи от 18.10.2018г. и 26.10.2018г. се установява, че са извършени проверки на място от служители на район „•••“. Съгласно същите, при проверките е констатирана наличната декоративна, иглолистна и широколистна дървесна и храстовидна растителност в кв.••, УПИ „за озеленяване“ по плана на І м.р., [жк]; че наличното озеленяване е реализирано съгласно предвижданията на действащия регулационен и кадастрален план на І м.р., одобрен със заповед №Р-351/18.08.1995г. и са описани наличните дървесни видове. С оспорената заповед не е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за [ПИ], част от УПИ „за озеленяване“, кв.•• по плана на [жк], като за да постанови същата, административният орган е взел предвид, че съществуващото озеленяване в УПИ “за озеленяване“ е реализирано в съответствие с предвижданията на влязъл в сила регулационен план и е приложима императивната разпоредба на чл.62а, ал.1 ЗУТ. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от арх. Й., се установява, че в решение №1226 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари /реални/ граници в землището на В. от 19.05.2005 г. [имот номер] е описан като нива с площ от 5.487 дка, находящ се в строителните граници, а по ПКП /предварителен кадастрален план/ на [жк] имотът представлява [ПИ] с обща площ 7.749 дка; същият е нанесен в кв..•• на кадастралния и регулационен план одобрен със заповед №Г-351 от 18.08.1995 г. на кмета на Община Варна; поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място] е с площ от 2500 квадратни метра, поради което може да се направи извод, че не е налице пълна идентичност между [ПИ] и [ПИ], като ПИ с [идентификатор] е част от [ПИ] и е разположен в западната част на бивш [имот номер], съгласно комбинирана скица /Приложение №1/; [ПИ] попада в устройствена зона ЖК- устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване, обхващаща терените на съществуващите жилищни комплекси; показателите за строителство в тази зона са следните: плътност на застрояване: 40%, Кинт 2.5, озеленяване мин. 40%, от които 1/3 с дървесна растителност, кота корниз максимум 26 м за жилищни и обществени сгради и максимум 32 м за обществени сгради. Съгласно действащият план за регулация и застрояване, одобрен със Заповед №Г- 351 от 18.08.1995 г. на кмета на Община Варна, [ПИ] попада в кв.•• от плана, в зона отредена „за озеленяване“. Съгласно ОУП на [населено място] [ПИ] попада в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване /Жк/. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], ••••г. поземлен имот с [идентификатор] е частна собственост, като за същият липсват данни за отчуждителни процедури, както и проекти за реализиране на озеленителни мероприятия в същия имот. След извършен оглед на място вещото лице дава заключение, че към 12.09.2023 г. имотът представлява поляна, която не е поддържана, като в южната част има едра дървесна растителност; не е установило наличието на нови насаждения, паркови елементи, цветни лехи, алеи и др. характерни озеленителни мероприятия в [ПИ], поради което счита, че предвидените в устройствения план озеленителни мероприятия в [ПИ] не са извършвани. От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена от арх. инж. Р. С., приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че съгласно действащия план за регулация на [жк] I м.р., [населено място], одобрен със Заповед №Р-351/18.08.1995г. на кмет на Община Варна, ПИ с [идентификатор] попада в УПИ „за озеленяване”, кв.••; по информация, дадена при направени справка в район „••”, растителността в този участък е от преди повече от 20 г., като администрацията изпълнява само поддръжка - подрязване, почистване, косене на тревата; в територията на процесния имот има направена паспортизация на зелените площи от 29.06.1997г., като няма данни към кой момент е реализирано озеленяването, на какво основание и посредством осъществяването на какви по рода и съдържанието си дейности, но видно от паспортизацията това е станало преди 1997 г. Съгласно заключението, на основание чл. 63 ал. 1 ЗУТ и приетата на 2 април 2009г. от Общински съвет на Община Варна Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна, съгласно чл.62, ал. 10 от ЗУТ, е създаден Публичен регистър на озеленените площи, дълготрайните декоративни дървета и дървета с историческо значение в община Варна. Съгласно обобщената записка, същият е създаден в периода 07.2015г. до 11.2015г. След оглед на място вещото лице е установило, че в площта на ПИ с [идентификатор] има реализирано озеленяване от множество широколистни дървета с диаметър на стволовете от 20-60 см., оформени като пояси към [улица]. В югозападната част на имота поясът е с ширина около 23 м., а в югоизточната - около 11 м. Между дърветата и булеварда има декоративни храсти. В северната част на имота е затревено и има единични дървета и храсти. Съгласно заключението няма данни на база на кои устройствени планове са реализирани озеленителните мероприятия в имота. За територията, в която попада процесния имот е действащ план за регулация, одобрен със заповед от 1995г., а предвид направената паспортизация на зелените площи от 29.06.1997г., озеленителните мероприятия вероятно предхождат ПУП, одобрен със Заповед №Р-351/18.08.1995г. на кмет на Община Варна. Вещото лице дава и заключение, че има подредба в озеленяването, поради което счита, че то е било реализирано, тъй като е оформено като пояси. Дърветата в частта, където е процесният имот, са като на редове, поради което тази растителност не е самоизраснала с оглед начина, по който е оформена. Според вещото лице наличието на удостоверението, издадено от общинската администрация, в което се посочва, че мястото представлява празна неподдържана поляна, без оформени градинки, плочници и други благоустройствени мероприятия, не променя изводите за наличието на растителност, с оглед и наличието на сателитна снимка от 2003 г., на която се вижда начина на озеленяване. Тъй като паспортизацията е от 1997 г., а ПУП е от 1995 г. вещото лице прави извод, че за две години е възможно да е осъществено озеленяване, което предхожда този ПУП, а е възможно и след като е издадена заповедта за ПУП, и тогава да са посадени дърветата и да са паспортизирани през 1997 г., но при всички случаи озеленяването е осъществено преди 1997 г., като в този пасаж дърветата са около 300 и повечето от тях са над [възраст]. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. Д. Д., се установява, че за поддръжката на зелените площи от 2015 год. е въведен „Публичен регистър“; на 26.10.2018 г. експертна комисия е извършила проверка в [жк], в това число и на територията на която се намира процесния [ПИ], като са съставени Констативни протоколи №№007962 и 2007963, в които е описана съществуващата декоративна дървесна растителност, в частност масив 23 и масив 25. Част от тази дървесна растителност, около 75-80 броя дървета от различни видове, попадат в територията на [ПИ], като заемат около половината от площта му, видно от приложените към досието сателитни снимки. Според вещото лице произходът на дървесната налична растителност е изкуствено създаден чрез засаждане на едроразмерни фиданки от различни видове: липа, явор, шестил, копривка, ясен, акация, в дупки на групи с разстояния между тях от 3-5 метра, като няма информация от кога датира засаждането. Вещото лице, като е отчело обстоятелствата и техните резултати, описани в констативната част на заключението, на основание ползвания метод, все още непопулярен за практиката, е дало заключение, че възрастта на дървесната растителност е около 28 години, т.е. нейното засаждане е извършено преди 1997г. От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че възрастта на наличната декоративна дървесна растителност, определена със свредел на П., спрямо всеки отделен дървесен вид, измервайки екземпляр от този вид с осреднен за вида размер на диаметъра е, както следва: шестил – 47 год.; полски ясен – 33 год.; сребролистна липа – 41 год.; копривка – 36 год.; гледичия – 14 год. Вещото лице дава заключение, че не може да се посочи категорично на каква възраст са били фиданките от всеки дървесен вид към момента на засаждането им, като в практиката тази възраст е между 5 и 10 години. Предвид голямата разлика във възрастта при различните дървесни видове, както и голямата разлика в диаметрите на дърветата от един и същи вид, със сигурност може да се твърди, че след като са засадени фиданките за организираното озеленяване, периодично на мястото на изсъхнали, или унищожени фиданки са попълвани нови. От изследването вещото лице е установило, че времето на засаждане на дърветата на терена е започнало в периода между 1982 - 1987 год. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Заповед №086/10.02.2023г. на главен архитект на Община Варна е издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 62а, ал. 1 ЗУТ и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ, който не е изключен от съдебен контрол с изрична законова норма. Чл. 131, ал. 1 ЗУТ определя като заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения - собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно ал.2 на чл.131 ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план/т.1/; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана/т.2/; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния/т.3/; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана/т.4/; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване/т.5/. Жалбоподателят „ЦБА-Таврия“ ООД е собственик на [ПИ], видно от [нотариален акт], т•••••г. на нотариус рег. №•••, който е предмет на оспорената заповед, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Оспорената Заповед е получена лично от управителя на дружеството-жалбоподател на 21.02.2023г., видно от известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез куриер на 06.03.2023г., видно от товарителница №620880674363, т.е. в предвидения 14-дневния срок за оспорване, който изтича на 07.02.2023г. Предвид гореизложеното жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице по арг. от чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвиденият от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт. Съгласно § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. В случая правомощието по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ да разрешава, съответно отказва да се изработват проекти за изменение на ПУП /т.2.4/ на кмета на Община Варна е делегирано на главния архитект на Община Варна със Заповед №5512/31.12.2019г., която изрично е посочена и в оспорената Заповед. По аргумент от горното оспорената заповед, като издадена от главния архитект на Община Варна с делегирани правомощия по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, съгласно Заповед №5512/31.12.2019г. на кмета на Община Варна, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Предвид горното неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че оспореният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 АПК, който да обуславя отмяна на акта. Ответникът е формирал своите изводи въз основа на приложените в към заповедта писмени доказателства. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си по съдебен ред. Заповедта е мотивирана, като преценката на административния орган е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Съобразно служебното начало в административния процес, административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите и изводите му кореспондират на установените обстоятелства. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството. Въз основа на горното, съдът намира, че процедурата по издаване на заповедта за отказ за изработване на ПУП-ПРЗ не е нарушена. Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 ЗУТ, лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл.124а ал.3 и ал.4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Видно от мотивите заповедта, административният акт е издаден по подадено от посоченото лице заявление, към което е приложена скица-предложение за изменение на УПИ „за озеленяване“, кв.•, с която се предлага урегулиране на всички частни имоти, попадащи в УПИ „за озеленяване“, кв. • по РП на [жк] I м.р. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя относно липсата на становище на главния архитект на общината, съгласно изискването на чл. 135 ал. 4 т.1 ЗУТ. Последното е относимо към процедурата по издаване на заповед за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ от кмета на общината, а в случая оспорената заповед е с правно основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ, но е издадена от главния архитект на общината въз основа на надлежно делегирани правомощия за упражняване на тази компетентност. Следователно становището на главния архитект се съдържа в издадената от него заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Той не може да делегира правата си на друг орган, който няма компетентността да даде експертно становище, а го изразява едновременно с упражняване на делегираната му компетентност по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. В конкретния случай е поискано разрешаване изработването на проект за ПУП-ПРЗ от жалбоподателя – заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, доколкото искането касае негов собствен имот - ПИ с идентификато𠹕•••. По действащият план за регулация на [жк] I м.р., [населено място], одобрен със заповед №Р-351/18.08.1995г. на кмета на Община Варна, процесният поземлен имот попада в УПИ „за озеленяване“, кв. ••. Към заявлението е представена скица-предложение за изменение на УПИ „за озеленяване“, кв. ••, с която се предлага урегулиране на всички частни имоти, попадащи в УПИ „за озеленяване“, кв. •• по РП на [жк] I м.р. Административният орган е отказал изработване на ПУП-ПРЗ, поради съществуващо озеленяване в УПИ „за озеленяване“, кв. ••, което е реализирано в съответствие с предвижданията на влязъл в сила регулационен план на [жк] I м.р., [населено място], одобрен със Заповед №Р-351/18.08.1995г., на основание чл. 62а ал. 1 ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-техническите експертизи се установи по безспорен и категоричен начин, че са налице всички релевантни факти, обосноваващи мотивирания отказ за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ с [идентификатор]. Не е спорно, че със Заповед №Г-351/18.08.1995 г. на кмета на община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ, където участъка в който попада поземлен имот с [идентификатор], е УПИ отреден „за озеленяване“. Съгласно ОУП на [населено място] [ПИ] попада в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване /Жк/. От събраните доказателства се устави по безспорен и категоричен начин, че озеленяването е реализирано, съобразно предвижданията на същите тези планове. Съдът не кредитира изводите на арх. Й. по т. 6 от СТЕ, тъй като противоречат на заключенията на инж. арх. С., Д. Д. и инж. Ж. И., и не кореспондират с останалите доказателства по делото. В случая, административният орган е постановил оспореният акт на основание чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно тази норма не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове. След като е налице отреждане „за озеленяване” на съответната територия /УПИ, ПИ/ в урбанизираните територии и същите са реализирани, съобразно предвижданията на устройствените планове, е недопустимо да се променя предназначението им. Установи се, че предназначението /отреждането/ на терена – за процесният имот е „за озеленяване“ по действащия ПРЗ от 1995 г., и то не може да бъде променяно. С допускане на изработване на проект за изменение на ПУП забраната по чл. 62а ЗУТ ще се наруши, като в реализираната зелена площ ще се обособи ново УПИ, с предвидено в него застрояване, съобразно приложената скица – предложение за ПУП–ПРЗ, т. е. ще се промени предназначението на съществуващата зелена площ. Съгласно заключението на в.л. С. озеленяването е реализирано. Този извод на вещото лице се основава на констатираното при извършен оглед на място, че озеленяването е оформено като пояси, има подредба, дърветата в частта, където е процесният имот, са като на редове, т.е. тази растителност не е самоизраснала, предвид начинът, по който е оформена. В съответствие с тези изводи е и направената паспортизация на зелените площи от 29.06.1997г., която се установи от събраните доказателства и заключенията на вещите лица, т.е. озеленяването е реализирано преди 1997г. От представената извадка от Публичен регистър на озеленените площи, дълготрайните декоративни дървета и дървета с историческо значение, съгласно чл. 63, ал. 1 ЗУТ, също е видно, че процесният имот попада в терен с реализирано на място озеленяване. Този извод кореспондира и със заключението на вещото лице инж. Ж. И., която чрез прилагане на възможно най-точния утвърден метод, а именно: със свредел на П., категорично оредели възрастта на наличната декоративна растителност в ПИ - между 14г. и 47г., както и времето на засаждане на дърветата на терена, което е започнало в периода между 1982г.-1987г. Изводите на вещите лица кореспондират изцяло на констатациите в представените от ответника Констативни протоколи от 2018г., в които е установено наличието на декоративна иглолистна и широколистна дървесна и храстова растителност – около 75-80 дървета от видовете Липа, Ясен, Явор и др. Предвид горното, неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че озеленяването, предвидено в устройствените планове, не е реализирано. Приложената сателитна снимка от 2003г., на която е видна дървесната растителност, също кореспондира на останалите доказателства и обосновава извод за наличие на озеленяване и преди 2005г. Представеното Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ от 18.05.2005г. не следва да се кредитира, независимо, че има характер на официален свидетелстващ документ, тъй като отразените в него факти се опровергават от заключенията на СТЕ и събраните писмени доказателства. Безспорно се установи, че озеленяването е било съществуващо както към датата на възстановяване на правото на собственост върху процесния имот в стари реални граници – 19.05.2005г., така и към момента на влизане в сила на действащия застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед №Г-351 от 18.08.1995г. на кмета на Община Варна, поради което е налице основанието за отказ, на което се е позовал административният орган в оспорения акт. В допълнение, и нормата на чл. 47, ал. 1 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна изрично забранява унищожаването на декоративни дървета и храсти, независимо от собствеността им. Предвиденото в ал. 2, т. 3 от същата норма изключение не касае конкретния случай, тъй като се отнася за строителство на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура, а не за строителството на частни обекти. В случая не е налице и хипотезата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, съгласно която общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината във връзка със строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата инфраструктура. Неоснователно жалбоподателят се позовава и на чл. 208 ЗУТ, тъй като тя касае случаите на предвидени, но нереализирани на място мероприятия на плана, какъвто не е настоящият случая. Действащият РП на [жк] I м.р., [населено място], одобрен със Заповед №Р-351/18.08.1995г. не предвижда отчуждаване на процесния поземлен имот за реализация на съществуващото озеленяване. Установеният факт, че озеленяването е било реализирано чрез засети и отглеждани дървесни и храстовидни видове, изключва възможността спорът да бъде разглеждан в хипотезата на ал. 2 от чл. 62а ЗУТ и съответно не намират приложение и следващите ал. 3 и ал. 4 от чл. 62а ЗУТ. Предвид гореизложеното, заявлението и съпътстващите го документи, с които се иска разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ, не съответстват на императивната норма на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ, поради което законосъобразно с оспорената заповед, е отказано разрешаване изработване на ПУП-ПРЗ. Оспорената заповед е правилна и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните норми и на материалния закон, а жалбата срещу нея като неоснователна, следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и направеното искане, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането, в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът