Решение № 4336 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 831/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на "СИЛА 88" ЕООД, с ЕИК 201785164, със седалище и адрес на управление: град Плевен, [улица], бл.42, вх.„В", ет.1, ап.1, представлявано управителя Ц. И. П., чрез адвокат И. С. И. - АК- Пловдив, адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.1, офис 10, против Решение №6/08.01.2024г. по АНД №1704/2023г. по описа на PC – Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че първоинстанционният съд е основал своето решение на писмените доказателства и гласните съдържащи се в показанията на свидетелите А. В. Д. и Х. В. Р.. Твърди се, че свидетелските показания са непълни, неточни и неубедителни, поради което не е следвало да бъдат кредитирани от РС-Плевен. Сочи се, че проверката в търговския обект на дружеството е била опорочена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, като не са изискали среща с представляващия дружеството или упълномощено от него лица, а са събеседвали единствено със служител в обекта – С. П.. Посочва се още в жалбата, че в търговския обект има график за работа за сумирано работно време, който се изготвял в началото на месеца, утвърден е от работодателя и работниците са започнати с него срещу подпис, като при проверката служителката С. Н. посочила нейния екземпляр от графика. Твърди се, че със заповед от 01.01.2021г., издадена от управителя на „Сила 88“ ЕООД към тази дата, за обект “магазин Lucy“, находящ се в гр.Плевен, [улица], на основание чл. 403а, ал.1 от КТ била определена служителката Ц. И. П., на длъжност „продавач консултант“ да представлява управителя пред контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“. Твърди се, че заповедта била предоставена на проверяващите и те се запознали с нея, но въпреки това обстоятелство не се свързали с управителя или упълномощеното от него лице. Излага се становище, че незаконосъобразно проверяващите не съставили констативен протокол за установеното на 05.06.2013г., а в протокол за извършена проверка № ПР-2320720 от 26.06.2023г. изложили единствено констатациите след проверката и от тази на 26.06.2023г. Твърди се, че в издадения протокол било дадено предписание на „Сила 88“ ЕООД да държи на разположение на контролните органи на място в обекта поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, което предписание следвало да бъде отстранено в срок до 14.07.2023г. Сочи се още, че на същата дата е издаден акт за установяване на административно нарушение. Посочва се в жалбата, че при съставяне на АУАН и издаването на НП- то е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушени са чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като са посочени две различни дати за дата на извършване на нарушението. Твърди се още, че неправилно в АУАН е вписан предходният управител на дружеството В. П., вместо Ц. И. П., вписана на 21.06.2013г. за управител на „Сила 88“ ЕООД. Сочи се, че в тази насока показанията на св. Р.са неверни, предвид обстоятелството, че заявил участие на управителя при извършване на проверката. Твърди се, че свидетелят не е присъствал при съставяне на АУАН. Излагат се твърдения, че АУАН е връчен на лице, упълномощено от предходния управител на дружеството – В. Б. В. на основание пълномощно с рег.№ 1091/12.06.2023г. по описа на нотариус Р. И. с рег.№ 083 на Нотариалната камара на Република България. Сочи се, че В. е действала без представителна власт, като действията й не са потвърдени от новия управител. АУАН не е връчен надлежно на „Сила 88“ ЕООД, а управителят на дружеството е бил лишен от възможността да участва в производството. Посочва се още в жалбата, че е допуснато и нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН като не е извършил пълна, всестранна и обективна проверка на събраните доказателства, не е върнал АУАН на актосъставителя за ново предявяване на законния представител на „сила 88“ ЕООД, а е възприел изцяло констатациите на актосъставителя и е издал обжалваното НП. Иска се от съда да отмени Решение № 6/08.01.2024г. по АНД № 1704/23г. по описа на РС-Плевен и вместо него да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразно НП № 15-2300180/26.07.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–гр.Плевен. Претендират се и направените разноски в производството. По делото е депозирана и жалба от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ –Плевен срещу Определение № 625/11.07.2024г., с което РС-Плевен е изменил решението в частта за разноските, като „Сила 88“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен сумата от 26, 66 лв., а Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен е осъдено да заплати „Сила 88“ ЕООД сумата от 266, 66 лв., съразмерно на уважената част от иска. Твърди се, че определението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и утвърдената съдебна практика. Сочи се, че с решението на РС-Плевен не е отменено, а изменено в санкционната част оспореното НП, поради което не следва да се присъждат разноски за жалбоподателя. Сочи в тази насока практика на АС-Плевен- Определение № 16/03.01.2024г. по ч.кас.нак.дело № 1036/23г. Посочва, че в ЗАНН не е предвидено задължение за разпределяне на разноски при изменение/намаляване на наказанието, както и е налице празнота в АПК. Ето защо следва да се приложат правилата при обжалване на наказателно постановление от физическо лице, предвид основния принцип за равнопоставеност на участниците в процеса. Иска се от съда да се отмени определението в частта относно осъждането на Дирекция „Инспекция по труда“ да заплати адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, както и да се увеличи размера на възнаграждението, което „Сила 88“ ЕООД е осъден да заплати на дирекцията, на сумата от 80 лв. В съдебно заседание "СИЛА 88" ЕООД, редовно призовано, не се представлява и не взема становище по жалбата срещу Определение № 625/11.07.2024г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. П. Ч., която моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да не бъдат присъждани разноски в полза на дружеството. Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а оспореното Определение № 625/11.07.2024г. следва да бъде отменено като неправилно. Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба и частната такава са подадени от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на "СИЛА 88" ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване е Решение № 6/08.01.2024г. по АНД № 1704/2023г. по описа на РС-Плевен, изменено в частта за разноските с Определение № 625/11.07.2024г. С Решение № 6/08.01.2024г. по АНД № 1704/2023г. РС-Плевен изменил на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 15-2300180/26.07.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Сила 88“ ЕООД, представлявано от В. П. П., в качеството на работодател на основание чл.416, ал.5 вр. чл. 415 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, като намалил размера на санкцията на 100 лв. С решението осъдил на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „Сила 88“ ЕООД, представлявано от В. П. П., сумата от 80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С Определение № 625/11.07.2024г. по АНД № 1704/2023г., в производство по реда на чл.248 от ГПК, РС-Плевен изменил Решение № 6/08.01.2024г. в частта за разноските, като осъдил „Сила 88“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен сумата от 26, 66 лв., а Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен осъдил да заплати сумата от 266, 66 лв. на „Сила 88“ ЕООД, съразмерно на уважената част от иска Районен съд - Плевен е приел за установено следното от фактическа страна: При проверка на място на 05.06.2023г. в 15: 43 часа на място в обект - Магазин „Lucy“, намиращ се в гр. Плевен, [улица] служители на Дирекция „Инспекция по труда“ установили, че работодателят не държи на разположение на контролните органи на място в обекта поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Бил съставен АУАН № 15-2300180 от 26.06.2023г. за това, че: „при извършена проверка на място на 05.06.2023г. в 15: 43 часа в обект - Магазин „Lucy“, намиращ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „Сила 88“ЕООД с ЕИК 201785164 със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [улица], вх. „В“, ет.1, ап.2, представляван от В. П. П. с [ЕГН] и при документална проверка, извършена на 26.06.2023 година в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен „Сила 88“ЕООД с ЕИК 201785164 в качеството си на работодател е нарушил разпоредбата на чл. 403а, ал.1 от КТ“. Въз основа на АУАН било издадено НП № 15-2300180/26.07.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–гр.Плевен, срещу което дружеството подало жалба на 04.08.2023г. Съдът приел, че установената от актосъставителя и административнонаказващия орган обстановка се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и от гласните доказателства, съдържащи се показанията на актосъставителя А. В. Д. и свидетеля Х. В. Р., които кредитирал с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло съответстващи на писмени доказателства. Съдът приел за безспорно доказано, че при проверката на 05.06.2023г. проверяващите поискали да им бъде представен поименен график за работа на хората, работещи в обекта, но такъв не им бил представен. Установил и се, че АУАН е бил съставен в присъствие на упълномощено лице с пълномощно от „Сила 88“ЕООД-гр. Плевен, представлявано от В. П. П.. От приобщените към доказателствената съвкупност по делото Заповед от 01.01.2021г., график за работа на смени във фирма „Сила 88“ЕООД-гр. Плевен, приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, а по делото липсват доказателства за произтекли от нарушението вредни последици за работници и/или служители. Констатирал, че предвид приобщеното удостоверение изх. № 20230803115731/03.08.2023 година на Агенция по вписванията преди съставяне на АУАН и издаване на НП-то В. П. П. е била заличена като управител на „Сила 88“ЕООД-гр. Плевен и като управител е било вписано лицето Ц. И. П.. Счел, че това обстоятелство не обуславя извод за нарушаване на процедурата по чл. 52, ал.2 от ЗАНН, предвид факта, че АУАН е бил предявен на нарушителя чрез негов редовно упълномощен представител - В. В., която е била упълномощена от действащия към момента на издаване на пълномощното управител на дружеството, което не е било оттеглено от новия управител - Ц. П. и поради това е било валидно. Съдът не установил в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган допуснати нарушения, които да са съществени и поради това да предпоставят отмяната на обжалваното наказателно постановление. Съдът намерил, че така осъщественото от жалбоподателя нарушение не се отличава от други подобни с по-ниска степен на обществена опасност и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Извел извод, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. При определяне на наказанието, съдебния състав на ПлРС приел, че наложената наложената от административнонаказващият орган санкция следва да бъде намалена от 300 лева на 100 лева, който размер се явявал справедлив и в съответствие с целите в чл. 12 от ЗАНН. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът присъдил в полза на „Сила 88“ ЕООД сума в размер на 80 лева, предвид приложените по делото договор за правна защита и съдействие, списък за направените разноски и извлечение от сметка. В производство по чл.248 от ГПК, образувано по молба с вх.№ 2855/30.01.2024г. на „Сила 88“ ЕООД и молба с вх.№ 2406/25.01.2024г. на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен, с Определение № 625/11.07.2024г. изменил решението в частта за разноските, като осъдил „Сила 88“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен сумата от 26, 66 лв., а Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен е осъдил да заплати „Сила 88“ ЕООД 266, 66 лв., съразмерно на уважената част от иска. Настоящата инстанция намира, че Решение № 6/08.01.2024г. по АНД № 1704/2023г., с което РС-Плевен изменил на основание чл.63 от ЗАНН определената санкция в Наказателно постановление № 15-2300180/26.07.2023г. от 300 лв. на сумата от 100 лв., е валидно, допустимо и правилно. ПлРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, събрал е относими и допустими писмени и гласни доказателства, обсъдил е същите поотделно и в съвкупност, обсъдил е подробно и оплакванията в жалбата, като при постановяване на решението е приложил правилно процесуалните правила и материалния закон. Съгласно чл.403, ал.1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Видно от писмените доказателства по делото, при проверката на място на 05.06.2023г. на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ не е представен поименен график за работа за периода. Видно от показанията на св. А. Д. след проверката на 05.06.2023г. е извършена и документална проверка, но в хода на същата не били представени документи от страна на проверяваното дружество, което довело до съставяне на АУАН. Поименен график е представен едва след връчване на АУАН с депозирането на възражение с вх.№ 23079072/28.056.2024г., към което бил приложен. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че проверяващите не са се свързали с определеното длъжностно лице по чл.203, ал.2 от КТ, което не е било на място. Действително по делото са налични доказателства - заповед от 01.01.2021г. – л. 17 от АНД № 1704/24г., че в обект магазин „LUSI“, находящ се в гр.Плевен, [улица], на основание чл.403а от КТ е определена Ц. И. П. да държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, заповед за сумирано работно време. В конкретния случай обаче проверката е извършена в магазин „Lucy“, намиращ се в гр. Плевен, [улица]. Разминаването в наименованието на търговските обекти обуславя извод, че не е налице идентичност на магазините, стопанисвани от „Сила 88“ ЕООД, в който е извършена проверка и в който е определено длъжностно лице по чл.203а, ал.2 от КТ, а и доказателства в тази насока не са налични по делото. Същевременно се признава от дружеството, че на място не е имало лице по чл.403, ал.2 от КТ, което съставлява самостоятелно нарушение на трудовото законодателство. Тази разпоредба вменява задължение за работодателя длъжен да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда т.е. във всеки един момент, в който проверяващите извършат проверка на място в обекта следва да присъства определено дл.лице по чл.403, ал.2 от КТ. След като не е изпълнило задължението си по чл.403, ал.2 от КТ дружеството не следва да черпи права от своето неправомерно поведение. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушения на чл.42, ал.1 т.3, чл. 57, ал.1 т.5 и чл.52, ал.2 от ЗАНН. В съставения АУАН и издаденото НП изрично е посочено, че датата на проверката 05.06.2023г. е и дата на нарушението по чл.403а, ал.1 от КТ. Описано в АУАН е и нарушението, мястото на извършването му и обстоятелствата, при които е осъществено. По отношение на възражението, че на основание чл. 52, ал.2 от ЗАНН АУАН не е предявен надлежно на дружеството, като е връчен на лице, което е упълномощено от предходния управител на дружеството, то същото е неоснователно. Установява се от материалите по делото и представената справка за актуално състояние на „Сила 88“ ЕООД, че управителят В. П. П. е заличена на 21.06.2023г., и след тази дата управител на дружеството е Ц. И. П.. Действително АУАН е изготвен и връчен на 26.06.23г. на В. Б. В. на основание пълномощно с рег.№ 1091/12.06.2023г. от В. П. П., в качеството й на управител на „Сила 88“ ЕООД. По делото обаче не са налице доказателства пълномощното с нотариална заверка на подписите да е било оттеглено към тази дата, както и за оттеглянето да е съобщено на пълномощника. Смяната на физическото лице, заемащо длъжността управител на едно търговско дружество, не прекратява автоматично представителната власт, учредена в полза на едно трето лице, тъй като функциите на управителя се определят от длъжността и са постоянни, а не от лицето, което заема длъжността. В разглежданата ситуация, даденото от бившия управител пълномощно е следвало да бъде изрично оттеглено от новия управител на дружеството. Законът не предвижда изрична форма за оттеглянето на пълномощното. Нужно е оттеглянето да бъде ясно и да достигне до упълномощения, за да узнае той за прекратяване на представителната си власт. Оттеглянето може да е в обикновена писмена форма, може да е и с нотариална заверка на подписа. Нужно е също така да се оповести оттеглянето така, че да достигне до знанието на третите лица, за да може то да им се противопостави, ако те евентуално договарят с лицето, след като пълномощието му е оттеглено. С оглед на горното, съдът приема, че извършените действия по участие в съставянето на АУАН, предявяването му, както и даването на обяснения по чл.402, ал.1 т.2 от КТ са валидни и пораждащи правни последици. За изчерпателност следва да се отбележи и, че даването на задължителни предписания за отстраняване на допуснати нарушения на трудовото законодателство с посочен в тях срок, какъвто се твърди в жалбата – 14.97.2023г., не изключва отговорността на нарушителя за извършено преди това нарушение. С оглед на горното, съдът намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските: С Определение № 625/11.07.2024г. по АНД № 1704/2023г., в производство по реда на чл.248 от ГПК, РС-Плевен изменил Решение № 6/08.01.2024г. в частта за разноските, като осъдил„Сила 88“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен сумата от 26, 66 лв., а Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен осъдил да заплати сумата от 266, 66 лв. на „Сила 88“ ЕООД, съразмерно на уважената част от иска. Срещу определението е подадена жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ с възражение, че НП-то не е отменено, а е изменено в санкционната част, поради което не се дължат разноски в полза на дружеството. С оглед чл. 84 от ЗАНН, чл. 189, ал. 3 – 4 от НПК и т. 2 б. "а" от Тълкувателно решение № 3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на Върховния съд, на наказаното дружество не следва да се присъжда пропорционална част от претендираните разноски. Съгласно т. 2 б. "а" от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на Върховния съд, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Цитираното ТР не е изгубило правно действие, няма и последвала нормативна уредба, която да въвежда друг режим на присъждане на разноски в този случай. С оглед на горното Определение № 625/11.07.2024г. по АНД № 1704/2023г. по АНД № 1704/23г. по описа на РС-Плевен следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде като бъде осъдено „Сила 88“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата от 80 лв. за касационното производство или общо сумата от 160 лв. Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 222, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав