Решение № 492 от 15.7.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1764/2022 г.

Видно от представен по делото и приет Договор за възлагане на обществена поръчка № 23/02.01.2019г. на 02.01.2019г между: СБАЛО „Свети Мина” ЕООД - Възложител и „Ренхад” ООД - Изпълнител е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет на Договора абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура и оборудване при заявка от Възложителя. Съгласно него, възложителят възлага, а изпълнителят - приема да предоставя, срещу възнаграждение и при условията на този Договор, следните услуги: абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура и/или друга апаратура и оборудване, при заявки от възложителя. Договорът е сключен за срок от 36 месеца, като в чл. 2 от същия е посочено, че влиза в сила от 02.01.2019г. и е валиден до 02.01.2022г., т.е. към датата на подаване на исковата молба е прекратен поради изтичане на срока. За предоставяне на услугите, предмет на сключения договор, възложителят се задължил съгласно чл. 5 от Договора да плати на изпълнителя обща цена, в размер на 32 500 лв. без ДДС и съответно 39 000 лв. с ДДС, за срок от три години. Съгласно чл.5, ал.7 от Договора - след изпълнение на задълженията по договора от Изпълнителя, Възложителят му заплаща ежемесечно от 15-то до 30-то число на текущия месец след представяне на фактурата дължимите суми по банков път с превод по сметка.

Видно от представения договор съгласно чл.8, ал.2 страните са договорили при забавяне на плащането, Възложителят дължи неустойка в размер на 0, 1 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 3 % от тази сума, а съгласно чл. 8, ал. 8 плащането на неустойка не лишава изправната страна от правото да търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи над размера на договорената неустойка.

По делото са представени и приети, издадени във връзка с Договора от доставчикът - „Ренхард” ООД фактури, както следва: - фактура № 1694/11.01.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.01 на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; - фактура № 1701/08.02.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.02, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; -фактура № 1708/09.03.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.03, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; -фактура № 1718/12.04.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.04, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; - фактура № 1729/12.05.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.05, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; -фактура № 1737/10.06.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.06 на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; -фактура № 1746/05.07.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.07, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; -фактура № 1753/05.08.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.08, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32г.; -фактура № 1760/07.09.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.09, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; -фактура № 1767/06.10.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.10, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.; -фактура № 1774/08.11.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.11, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.и -фактура № 1783/06.12.2021г. с основание Сервизно обслужване на ренгенова техника за м.12, на стойност 902, 77 лв., с ДДС 1083, 32 лв.

Видно от приетите по делото писмени доказателства на 28.03.2022г. ищецът е изпратил Потвърдително писмо за задължения/вземания към 31.12.2021г. до Специализирана болница за активно лечение по онкология „Свети Мина“ ЕООД, във връзка с инвертаризация на вземанията и задълженията на основание чл. 28 от Закона за счетоводството и с оглед съставянето на годишния финансов отчет за 2021 г., с молба, описаните салда да бъдат потвърдени съобразно посочени в исковата молба фактури. На същия ден, дължимите суми са потвърдени от представителите на ответника, а именно - Главният счетоводител и управителят, чрез подпис и печат на болницата. Във връзка с тези непогасени задължения към „Ренхад“ ООД, по сключения Договор за възлагане на обществена поръчка, дружеството - изпълнител е изпратило Уведомително писмо с вх. № 262/18.04.2022г., с което информира Специализирана болница за активно лечение по онкология „Свети Мина“, че ще бъдат начислени неустойки, съгласно Договор №23/02.01.2019г., раздел VIII, чл.8

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска.

По отношение на иска по чл. 92 от ЗЗД- ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи, че между страните, е налице сключен валиден договор за възлагане на обществена поръчка, в който е уговорена клауза за неустойка за забавено изпълнение, както и размера и периода на уговорената неустойка.

По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже периода и размера на забавата.

Негова доказателствената тежест да докаже наличието на вреди над размера на претендираната неустойка с характер на законна лихва, да докаже периода на законната лихва, дължимостта на същата и основанието за същата, както и нейният размер.

По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Отговорността за заплащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи на сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението определено в договора като основание за заплащане на неустойка, уговорка за неустойка, която се дължи при неизпълнение на определено в договора задължение.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, а и е обявено за ненуждаещо се от доказване, като не се оспорва от ответника, че между страните по делото е бил сключен валиден писмен договор Договор № 23 /02.01.2019г. за възлагане на обществена поръчка. Няма спор по делото и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че всяка от процесните фактури е заплатена от ответника след датата на падежа, на датите, посочени от ищеца, а именно на 05.04.2022г. са погасени задълженията по фактури: Фактура №0000001701 от 08.02.2021г.; Фактура №0000001708 от 09.03.2021г. и Фактура №0000001718 от 12.04.2021г.; на 28.04.2022г. са погасени задълженията по: Фактура №0000001729 от 12.05.2021г.; Фактура №0000001737 от 10.06.2021г.; Фактура №0000001746 от 05.07.2021г., в размер на 1083, 32 лв.; на 16.05.2022г.- са погасени и останалите задължения по описаните по-горе фактури, а Фактура №0000001694 от 11.01.2021 г., в размер на 1083, 32 лв., е заплатена на 29.11.2021 г. Безспорно се установи от представения по делото и приет договор за наем, че страните са уговорили дължимост на неустойка, а именно в чл.8, ал.2 страните са договорили при забавяне на плащането, Възложителят дължи неустойка в размер на 0, 1 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 3 % от тази сума.

Съгл. чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. същата има обезпечителна и обезщетителна функция. В случая неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. А досежно търговските сделки, какъвто е и процесният договор, изключването на прекомерността като основание за намаляване на неустойката (чл. 309 от ТЗ) сочи на законодателна воля за придаване и на наказателна функция на неустойката. Съдът не констатира същата да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя стимулира ответника да изпълни задължението по едно облигационното отношение в срок. Неустойката е съглашение, уговорено доброволно, като в договора подробно е описан начина на нейното изчисляване, така че да могат да бъдат осъществени функциите, които тя изпълнява. Уговорката за неустойка се разглежда към момента на сключване на договора и същата сочи, че действителната воля на страните е обвързване на срока на изпълнение. Неустойката не е едностранно договорена и е израз на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения. Целта на договорената неустойка е съчетаване на обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция и нейната цел, за която е уговорена не излиза извън пределите на присъщите й функции.

С оглед установеното по безспорен начин, че ответникът е неизправна страна, доколкото е заплатил всяка една от процесните фактури със забава, то следва да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението си. Според сключения между страните договор е уговорена неустойка за забавено плащане за забава, продължила след 30-то число на съответния месец- чл.5, ал.7 от Договора - след изпълнение на задълженията по договора от Изпълнителя, Възложителят му заплаща ежемесечно от 15-то до 30-то число на текущия месец след представяне на фактурата дължимите суми по банков път с превод по сметка. Следователно неустойката се дължи от първия ден, след изтичането на 30-то число на месеца. При определяне размера на неустойката, дължима по договора по всяко от задълженията, съдът взема предвид падежа, а именно 30-то число на месеца, , както и ограничението до 3 % от дължимата сума. В случая след съответните изчисления от съда /които са сторени и от вещото лице, макар съдът да не е поставял такава задача/, дължимата неустойка е в размер на 331, 61 лв. и това е така, доколкото по една част от фактурите неустойката за забава следва да се ограничи само до максималния размер от -32, 50 лв., а по друга част от фактурите и задълженията не е достигнала максималния размер, поради което съдът намира, че неоснователно ищецът претендира по всяка от фактурите максималния размер на неустойката. Действително ответникът признава дължимостта на неустойката, но никъде не е признал размера на иска, нито е поискано постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът следва да се произнесе според събраните доказателства. В тази връзка дължимата неустойка е както следва: по фактура № 1694/11.01.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.01.2021г. и дата на плащане- 29.11.2021г., брой дни забава 303 неустойката за дните забава е 32, 82 лв., но предвид максимално договорената такава от 3 %, то същата е дължима в размер на 32, 50 лв.; по фактура № 1701/08.02.2021г. на стойност 1083, 32лв.-с падеж 28.02.2021г. и дата на плащане 05.04.2022г., брой дни забава 401 неустойката за дните забава е 43, 44 лв., но предвид максимално договорената такава от 3 %, то същата е дължима в размер на 32, 50 лв.; по фактура 1708/09.03.2021г. на стойност 1083, 32лв.-с падеж 30.03.2021г. и дата на плащане 05.04.2022г., брой дни забава 371 неустойката за дните забава е 40, 19 лв., но предвид максимално договорената такава от 3 %, то същата е дължима в размер на 32, 50 лв.; по фактура 1718/12.04.2021г. на стойност 1083, 32лв.-с падеж 30.04.2021г. и дата на плащане 05.04.2022г., брой дни забава 340 неустойката за дните забава е 36, 83 лв., но предвид максимално договорената такава от 3 %, то същата е дължима в размер на 32, 50 лв.; по фактура 1729/12.05.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.05.2021г. и дата на плащане 28.04.2022г., брой дни забава 333 неустойката за дните забава е 36, 07 лв., но предвид максимално договорената такава от 3 %, то същата е дължима в размер на 32, 50 лв.; по фактура 1737/10.06.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.06.2021г. и дата на плащане 28.04.2022г., брой дни забава 302 неустойката за дните забава е 32, 72 лв., но предвид максимално договорената такава от 3 %, то същата е дължима в размер на 32, 50 лв.; по фактура 1746/05.07.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.07.2021г. и дата на плащане 28.04.2022г., брой дни забава 272 неустойката за дните забава е 29, 47 лв.; по фактура 1753/05.08.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.08.2021г. и дата на плащане 16.05.2022г., брой дни забава 259 неустойката за дните забава е 28, 06 лв.; по фактура 1760/07.09.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.09.2021г. и дата на плащане 16.05.2022г., брой дни забава 228 неустойката за дните забава е 24, 70 лв.; по фактура 1767/06.10.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.10.2021г. и дата на плащане 16.05.2022г., брой дни забава 198 неустойката за дните забава е 21, 45 лв.; по фактура 1774/08.11.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.11.2021г. и дата на плащане 16.05.2022г., брой дни забава 167 неустойката за дните забава е 18, 09 лв. и по фактура 1783/06.12.2021г. на стойност 1083, 32 лв.-с падеж 30.12.2021г. и дата на плащане 16.05.2022г., брой дни забава 137 неустойката за дните забава е 14, 84 лв. Следователно общия дължим размер на неустойката по всички фактури е в размер на 331, 61 лв.

Предвид изложеното искът за осъждане на ответника да заплати неустойка по договора за забавено плащане на процесните задължения е основателен до сумата от 331, 61 лв., като следва да бъде отхвърлен над тази сума до претендирания размер от 390, 00 лв. като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

На първо място съдът намира за нужно да отбележи, че от исковата молба става ясно, че периода на претендираната законна лихва за забава, която представлява вреди в повече от договорената неустойка, е от падежа на всяко задължение до датата на плащането му.

Спорът между страните е съсредоточен върху обстоятелството допустимо ли е кумулиране на неустойка за забава с искане за заплащане на законна лихва върху същите задължения и за същия период.

В Решение №68/09.02.2012 г. на ВКС по т.д.№450/2011 г., I-во ТО, касационната инстанция е дала разяснения по въпросите допустимо ли е кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД ако страните са уговорили в договора неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение. Прието е, че по правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото неизпълнение. Според същото обаче обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение, но в тези случаи, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва.

Тази предпоставка в случая е осъществена.

Следва да се отбележи, че правната доктрина определя няколко вида неустойки в зависимост от възможността освен неустойка да се претендира и обезщетение за вреди. Алтернативната неустойка предоставя избор на кредитора – да иска или неустойката, или обезщетението. Кумулативната неустойка се дължи заедно с обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява и наказателна функция. Изключителната неустойка е уговорка, при която е длъжникът е освободен от отговорността за действителните вреди. Евентуалната неустойка може да се претендира само ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите.

В настоящия случай съдържащата се договорна уговорка за неустойка не ограничава по размер обезщетяването на действителните вреди, които изпълнителят е претърпял като последица от забавата на възложителя в изплащането на дължимото възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 8 плащането на неустойка не лишава изправната страна от правото да търси обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи над размера на договорената неустойка. Следователно при сключване на договора неустойката не е уговорена като изключителна или като алтернативна. В тази насока и решение № 138/01.07.2013 г. по т. д. № 1141/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 68/09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011 г. на ВКС, І т. о.

Законодателят е уредил отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение в разпоредбите на чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По правилото на чл. 82 ЗЗД вредите, представляващи претърпяна загуби и пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, ако са в размер, надхвърлящ уговорената неустойка между страните, имат характер на „по-големи вреди“ по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Следователно претенцията за обезвреда на кредитора може да включва както уговорената неустойка, така и обезщетение за действителните вреди, но само тези, които са над размера на неустойката.

За разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното задължение – чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Този извод се налага и от правилото на чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно, че за действително претърпените вреди в по- висок размер от законната лихва, кредиторът може да иска обезщетение съобразно с общите правила, т.е. по реда на чл. 82 ЗЗД.

Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката. Съображенията за това са: В разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД законодателят е предвидил възможност да се претендират обезщетения и за по-големи вреди без разлика на вида на неустойка – за пълно или за частично неизпълнение, за парично или за непарично задължение. Възможността неустойката да бъде намалявана по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД изразява връзката между вредите и уговорената неустойка и по аргумент, че неустойката може да се намали поради прекомерност, то и отговорността на длъжника може да надхвърля размера на неустойката.

Вредите, представляващи неблагоприятните последици от неизпълнението, които засягат защитени блага на кредитора, са не само основание за отговорността на длъжника, но определят и размера на тази отговорност. При неустойката настъпването на вредата е предположено, а размерът е определен от страните в договора. При обезщетението по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вредата също е предположена, а размерът е определен от законодателя. На обезщетяване по чл. 82 ЗЗД подлежат вреди, чието настъпване и размер следва да е доказано. Независимо от посочените различия законодателят е предвидил обезщетяване на „по-големите вреди“, което сочи, че нормата следва да се тълкува в смисъл на вреди, надвишаващи по размер договорената неустойка, а не и досежно основанието за настъпването им – предположено или подлежащо на доказване. Следователно обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка, не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор. Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената неустойка.

Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. В този смисъл са изложени съображения в мотивите на Решение № 230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай искането е допустимо и основателно, но само за разликата между неустойката и по-големия размер на законната лихва.

Установи се, че ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.5, ал.7 от Договора - след изпълнение на задълженията по договора от Изпълнителя, Възложителят му заплаща ежемесечно от 15-то до 30-то число на текущия месец след представяне на фактурата дължимите суми по банков път с превод по сметка. Следователно първата дата, от която се дължи лихва за забава следва да е всяка дата, следваща падежа.

Установи се от заключението на вещото лице, че дължимата лихва за забава по всички задължения е в размер общо на 996, 08 лв., както следва-фактура 1694/11.01.2021г.- с периода на олихвяване 31.01.2021г.-29.11.2021г.- лихва за забава 91, 18 лв.; фактура 1701/08.02.2021г.-с период на олихвяване 01.03.2021г.-05.04.2022г.-лихва за забава 120, 67 лв.; фактура 1708/09.03.2021г. с период на олихвяване 31.03.2021г.-05.04.2022г.-лихва за забава 111, 64 лв.; фактура 1718/12.04.2021г. с период на олихвяване 01.05.2021г.- 05.04.2022г.-лихва за забава 102, 32лв.; фактура № 1729/12.05.2021г. с период на олихвяване 31.05.2021г.-28.04.2022г.-лихва за забава 100, 21 лв; фактура1737/10.06.2021г. с период на олихвяване 01.07.2021г.- 28.04.2022г. –лихва за забава 90, 88 лв.; фактура 1746/05.07.2021г. с период на олихвяване 31.07.2021г.- 28.04.2022г.-лихва за забава 81, 55 лв.; фактура 1753/05.08.2021г. с период на олихвяване 31.08.2021г.- 16.05.2022г. –лихва за забава 77, 94 лв.; фактура 1760/07.09.2021г. с период на олихвяване 01.10.2021г.- 16.05.2022г.-лихва за забава 68, 61 лв.; фактура 1767/06.10.2021г. с период на олихвяване 31.10.2021г.- 16.05.2022г.-лихва за забава 59, 59 лв.; фактура 1774/08.11.2021г. с период на олихвяване 01.12.2021г.- 16.05.2022г.-лихва за забава 50, 26 лв. и фактура 1783/06.12.2021г. с период на олихвяване 31.12.2021г.- 16.05.2022г.-лихва за забава 41, 23 лв. Следователно дължимата лихва за забава в случая като се приспадне дължимата неустойка е в размер на 664, 47 лв., което представлява вреда в повече от договорената неустойка. Доколкото обаче ищецът е претендирал сумата от 614, 42 лв. за лихва за забава то с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен само до посочената сума, т.е. изцяло.

По разноските:

Ищецът е претендирал присъждане на разноски.

С оглед изхода на делото на същия се дължат разноски съобразно уважената част от исковете. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на ответника да не се присъждат разноски за иска за неустойка, тъй като са признали дължимостта на такава. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не е поискано и съдът не се произнася с решение при признание на иска, ответникът не е изрично признал размера, а отделно от посоченото същият е и дал повод за завеждане на иска.

Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски, както следва 100, 00 лв.-внесена държавна такса, 300, 00 лв.-възнаграждение на вещо лице и 400, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение или общо сумата от 800, 00 лв. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 792, 51 лв., като сумата за възнаграждение за вещо лице се дължи изцяло, доколкото същата е допусната по въпрос, касаещ иска, който е уважен изцяло.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минимално предвидения по Наредба.

Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но същият не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от гореизложеното, съдът