Решение № 12939 от 26.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4101/2024 г.
Административен съд - София-град26.07.2024 г.докладчик Десислава Корнезова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 653 по протокол № 41 от 14.10.2021г. на Столичен общински съвет, в частта относно одобрения проект за ПУП- изменение на план за регулация на УПИ ХІ-991 „за жс“ и УПИ Х-523 „за жс“ от кв.21а, местност в.з. „М. блато“, район „П.“, по жалбата на Н. В. Х.. ОСЪЖДА Столична община с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Н. В. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], район „Искър“, [жк], [жилищен адрес] сумата от 3 432.00 /три хиляди четиристотин тридесет и два/ лева на основание чл.143, ал.1 от АПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София - град пред Върховен административен съд на Република България. РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.138 АПК. Съдия: Р Е Ш И: РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл.138 АПК.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на Н. В. Х. срещу решение № 653 по протокол № 41 от 14.10.2021г. на Столичен общински съвет, в частта относно одобрения проект за ПУП- изменение на план за регулация на УПИ ХІ-991 „за жс“ и УПИ Х-523 „за жс“ от кв.21а, местност в.з. „М. блато“, район „П.“. В жалбата са изложени твърдения, че актът е издаден в противоречие с материалния закон- основание за оспорване по чл.146, т.4 АПК. Посочва се, че с изменението на плана за регулация по отношение на УПИ ХІ-991, кв.21а този недвижим имот остава без излаз на [улица], защото проектираната неговата регулационна граница не съвпада с имотната такава. След като собственият й недвижим имот не граничи с улици, то е следвало да бъде осигурен достъп до него посредством улица-тупик до [улица], каквато техническа възможност съществувала. Твърди, че планът е одобрен без да са спазени условията по чл.15, ал.3 ЗУТ. На следващо място, счита, че при урегулирането на ПИ № 37914.6843.523 в УПИ Х-523 и ПИ № 37914.6843.991 в УПИ ХІ-991 са били нарушени и разпоредбите на чл.19, ал.1, т.3 и т.4 ЗУТ относно нормативите за лице и повърхност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г. Ц., който поддържа направеното оспорване на акта. Моли същият да бъде отменен, като незаконосъобразен по съображенията, съдържащи се в жалбата и писмените бележки от 05.07.2024г., както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – Столичен общински съвет, редовно уведомен не изпраща представител и не е депозирал становище по основателността на жалбата. Заинтересованата страна- Столична община също не изразява становище в хода на процеса. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на решението на СОС. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания и анализира приетите в процеса писмени доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във вр. чл.144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № РД-09-50-734/16.09.2014 г. на главния архитект на Столична община е разрешено изработването на ПУП с териториален обхват местност „с. „Кокаляне“, одобрен със заповед № 25/11.02.1967 г., местност „в.з. К. ханчета“, одобрен със заповед 1011/02.03.1957 г.; местност „в.з. К. ханчета-разширение“, одобрен със заповед № 1136/30.11.1960 г.; местност „в.з. К. ханчета -II разширение“, одобрен със заповед № 2679/25.08.1965 г. и местност „в.з М. блато“, одобрен със заповед № 978/ 13.04.1970 г., като северната граница се определя по уличната регулация от о.т.37 до о.т.291, УПИ „за озеленяване“, кв.43, улична регулация от о.т.290 до о.т.328, о.т.328 до о.т.334, от о.т.334 до о.т.331 на местност “с.П.“, одобрен със заповед № рд-50-09-507/21.10.1987г. Изработени са проект за ИПРЗ и ИПР и план-схеми за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура по чл. 108, ал. 2 ЗУТ с обяснителни записки към тях. Същите са съобщени с обявление, обнародвано в ДВ. бр. 79/08.10.2019г., съгласно чл. 128, ал. 1 ЗУТ, като е дадена възможност за възражения, предложения и искания в едномесечен срок. Проведено е било обществено обсъждане на проекта. Постъпилите възражения от обявяването и общественото обсъждане са разгледани от ОЕСУТ и в голямата си част са уважени. Предвид уважените възражения проектът е преработен и изпратен за съобщаване по реда на чл. 128, ал. 10 ЗУТ и ново обществено обсъждане. Обявлението за съобщаване на коригирания проект е обнародвано в ДВ.бр.99/20.11.2020 г. Проведено е отново обществено обсъждане на основание чл. 12 ЗУЗСО. Проектът за изменение на плана за регулация и застрояване и план- схемите към него са приети с решение по протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-53/ 24.08.2021 г., т. 1, допълнителна. Проектът е изпратен на СОС за одобряване, като административното производство е приключило с постановяването на решение № 653 по протокол № 41 от 14.10.2021г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен проект за ПУП- изменение на план за регулация УПИ ХІ-991 „за жс“ и УПИ Х-523 „за жс“ от кв.21а, местност в.з. „М. блато“, район „П.“. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 99 от 26.11.2021г. Жалбата е подадена на 20.12.2021 г. Жалбоподателката Н. В. Х. по силата на договор за покупко-продажба от 25.11.2004г., сключен във формата на нотариален акт № 13, том VІ, рег. № 9303, дело № 864/2004г. на нотариус М. К. с район на действие СРС е придобила правото на собственост върху ПИ № 991 от кв.21а, по плана на [населено място], район „П.“, местност „М. блато“ с площ от 524 кв.м., който по силата на заповед № 978/13.04.1970г. и заповед № РД-09-36/22.01.2001г. е включен в УПИ ХVІІІ-991, 506, кв.21а, при съседи: УПИ ХVІІ-492А, УПИ ХV-494 и от две страни улици. Представена е скица № 15-380162/12.06.2018г. от СГКК- С. относно имот с идентификатор № 37914.6843.991, който е нанесен в КК на територията на Столична община, район „П.“ със заповед № РД-18-76/21.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК. Този имот е с площ от 519 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване до 10м., като в кадастралния регистър за негов собственик е вписана Н. В. Х.. С решение № 7701/08.12.2023г. по дело № 10508/2022г. на АССГ, 52 състав, жалбата на Н. В. Х. е била уважена, като е отменен оспорения административен акт досежно собствения й недвижим имот. С решение № 4877/17.04.2024г. по дело № 1145/2024г. на ВАС на РБ, ІІ-ро отделение, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен, като делото е върнато за ново разглеждане, което се осъществява в настоящото производство. В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, по делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена обективно и в съответствие със събрания доказателствен материал от инж.С. Б.. От експертното изследване се установяват следните релевантни за предмета на спора факти: 1. Първият регулационен план (РП) на вилна зона „М. блато“ – [населено място], е бил одобрен със заповед № 978/13.04.1970 г. на зам. министъра на строежите и архитектурата, който план е действащ и до настоящия момент. Този план е изработен върху основата на кадастрален план от 1958 г., кад. лист № 909. Съгласно първоначалната редакция на РП на изследваните имоти с идентификатори № 37914.6843.523 и № 37914.6843.991 е съответствал парцел VII- 506 от кв. 21а. /скица приложение № 1.1/. 2. Със заповед № 2316/12.12.1972г. на зам. министъра на архитектурата и благоустройството е одобрено изменение за квартали 21а и 23а, в.з. „М. блато“, съгласно което двата квартала се сливат в нов кв. 21а, при което се изменя частично уличната и дворищната регулация и се извършва преномериране на част от парцелите. В тази връзка парцел VII- 506 получава нов номер XVIII-506 от кв. 21а. /скица приложение № 2.1/. Пи съпоставяне на графичната част на ИРП от 1972 г. с оригиналната редакция на РП от 1970 г. по отношение на парцел XVIII-506, кв. 21а, вещото лице е установило, че е изменена южната част от дворищнорегулационната линия със съседния парцел ХІХ-507, 592а, което обстоятелство не е отразено в текста на заповедта. 3. Със заповед № РД-09-36/22.01.2001 г. на кмета на район „П.“ е одобрено: 1. Попълване в кадастралната основа на нов имот с пл. № 991 по букви А. и изменение на имот № 506, кв. 21а; 2. Преотреждане на УПИ XVIII-506 в съсобственост за имоти пл. № 506 и № 991 в кв. 21а /скица приложение 3.1/. Границата на имот пл. № 991 по букви Г-Д съвпадала с уличната регулационна линия (с червен цвят) между о.т. 153 и о.т. 302а и не съвпадала с имотната граница (с черен цвят) на имот пл. № 506, за част от който е образуван имот пл. № 991. 4. Застроителният план на вилна зона „М. блато“ – [населено място], е бил одобрен със заповед № 977/13.04.1970 г. на зам. министъра на строежите и архитектурата / скица приложение № 4/. 5./ Неодобрен кадастрален план на планоснимачен район VII-68 - [населено място], създаден през 1985 г. и поддържан до влизане в сила на КККР, в който през 1998 г. е попълнен имот пл. № 991 върху западната част от имот пл. № 523 от кад. лист Г-13-6-А /приложение № 5, като имот пл. № 991 е защрихован плътно с лилав цвят, имот пл. № 523 - със син цвят и имот пл. № 524 - с жълт цвят; уличната peгулационна линия по РП от 1970 г. е нанесена с червен цвят/. Съгласно цифровия кадастър, създаден и поддържан от „ГИС – С.“, имот пл. № 991 съдържа 530 кв.м., а имот пл. № 523 - 351 кв. м. 6. Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) за територията на землището на [населено място], са били одобрени със заповед № РД-18-76/21.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, обн. ДВ бр. 8/25.01.2011г., в сила от 25.02.2011 г. Имот № 37914.6843.991 е идентичен с имот пл. № 991, а имот № 37914.6843.523 е идентичен с имот пл. № 523, като несъвпадението в границите, респективно в площите между КП и КК е в допустимите стойности /скица приложение № 6/. 7. Общият устройствен план на Столична община (ОУП на СО) е обнародван в ДВ бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 27.01.2007 г., като изменението му е прието с Решение № 960/16.12.2009 г. на МС /на приложение № 7 е направена извадка от обжалвания ПУП съвместена с устройствените зони по действащия ОУП на СО/. 8. Съобразно цитираните регулационни и застроителни планове територията, на която попадат имоти № 37914.6843.523 и № 37914.6843.991, е била отредена за индивидуално застрояване със свободно стоящи сгради. Съгласно ОУП на СО, територията на двата имота попада в жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване с индекс „Жм“, със стойности на устройствените параметри: плътност на застрояване < 40 %, К. < 1.3, озел. > 40 %, кота корниз < 10 м. и предназначение - преобладаващо застрояване с височина до 10 м. и мин. 50 % от озеленената площ с висока дървесна растителност. С изменението на ОУП от 2009 г. устройственият статут на територията не е променен и тези устройствени показатели са в сила и към настоящия момент. 9. С изменението на РП със заповед № РД-09-36/22.01.2001 г. УПИ XVIII-506 от кв. 21а е бил преотреден в съсобственост за два имота - имот пл. № 506 и новопопълнения имот пл. № 991 /скица приложение № 3.1/. С обжалвания по делото проект за ПУП - ИПР тази съсобственост е прекратена, като имоти № 37914.6843.523 и № 37914.6843.991 са урегулирани в самостоятелни УПИ ХІ-991 „за жс“ и УПИ Х-523 „за жс“, кв.21а. Вътрешните регулационни линии и на двата УПИ минават по кадастралните (имотни) граници на имотите; уличните регулационни линии частично не съвпадат със съответните кадастрални граници, с което се цели постигане на хомогенен профил на прилежащите улици. 10. Поземлен имот № 37914.6843.523 е с площ 336 кв. м., която се разпределя по следния начин: 323 кв.м. са включени в УПИ Х-523, целият с площ 323 кв. м.; 4 кв. м. оцветени с лилав цвят, попадат в УПИ XI-991; 9 кв. м., оцветени със син цвят, попадат в [улица] /скица приложение № 6/. 11. Поземлен имот № 37914.6843.991 е с площ 519 кв. м., която попада изцяло в УПИ XI-991, целият с площ 531кв.м. Разликата от 12 кв.м. се формира от включени (придадени) части към него от имот № 37914.6843.524 (8 кв.м., оцветени с жълт цвят) и от имот № 37914.6843.523 (4 кв. м., оцветени с лилав цвят на скица приложение № 6). 12. Налице е съвпадение на вътрешните регулационни линии на УПИ Х-523 и УПИ XI-991 от кв. 21а със съответните кадастрални граници на имоти № 37914.6843.523 и № 37914.6843.991 по действащата КК. По отношение на уличните регулационни линии няма пълно съвпадение с имотните граници, а именно: А./ Кадастралната граница на имот № 37914.6843.991 по букви А-Б -В не съвпада с уличната peгулационна линия на УПИ ХІ-991 по букви Г-Д-Е поради включени в същия УПИ части: от имот № 37914.6843.524 - 8 кв.м. по букви А-Б -Д -Г-А, оцветени с жълт цвят; от имот № 37914.6843.523 - 4 кв. м. по букви Б-В-Е-Д-Б, оцветени с лилав цвят. Б./ Кадастралната граница на имот № 37914.6843.523 по букви Ж-И-К-Л не съвпада с уличната регулационна линия на УПИ Х-523 по букви Ж-Л поради включване на 9 кв.м. от имота в улицата от о.т.39 до о.т.241, представляващи частта по букви Ж -И -К -Л -Ж, оцветена със син цвят. 13. УПИ Х-523 е ъглов, като с уличните регулационни линии по букви Ж-Л-М и М-Е е осигурен изход на имот № 37914.6843.523 към две улици - [улица]и [улица]. Лицето на УПИ XI-991 е уличната регулационна линия в частта по букви Г-Д-Е. Същата обаче не осигурява изход към улица на имот № 37914.6843.991 поради участието в УПИ XI-991 на описаните по-горе части от имоти № 37914.6843.524 и № 37914.6843.523, разположени между имота на жалбоподателката и уличната peгулационна линия по букви Г-Д-Е. 14. При урегулиране на имоти № 37914.6843.523 и № 37914.6843.991, според вещото лице е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, визираща имоти в селата, разположени на главни улици /каквато е [улица]/, за които се изискват най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност и които изисквания са били спазени по отношение на: А./ УПИ Х-523 е с площ 323 кв.м., лице към [улица] - 241 ( [улица]) - 29 м., лице към [улица] ( [улица]) - 12 м; Б./ УПИ XI-991 е с площ 531 кв. м. и лице към [улица] - 40 ( [улица]) - 15 м. При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима, защото е депозирана в законоустановения 14 - дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу акт /чл.214, т.1 от ЗУТ/, който подлежи на проверка за неговата законосъобразност по съдебен ред. Осъществена е специалната хипотеза на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ и жалбоподателката Н. В. Х. е активно процесуално легитимирана да атакува градоустройствените актове, с които непосредствено се засяга нейн собствен имот. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.129, ал.1 ЗУТ и в пределите на неговата власт /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК/, поради което не се констатира порок, обуславящ неговата недействителност. На второ място, решението е издадено при спазване на законоустановената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са обективно и пълно фактическите и правните основания за постановяване на акта, като от описаните в него констатации може да се изведе волята на административния орган, обективирана в разпоредителната му част. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не е налице разминаване между текстовата и графичната част на решението, поради което не се установи порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуслови отмяна на акта /Постановление № 4/1976г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС; Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд/. Ответникът, чрез своите фактически констатации обосновано е посочил действителното правно положение, не се установява непълнота на фактите, а след анализ и проверка на същите, съдът приема, че те са и реално осъществени. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. На трето място, съдът приема, че актът е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е инициирано от главния архитект на Столична община по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, служебно, като е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП на недвижимите имоти на територията на район „П.“ със заповед № РД-09-50-734/16.09.2014г., която е влязла в сила. Съгласно чл.136, ал.1 ЗУТ „проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма“. Проектът за ПУП в посочения по-горе обхват е съобщен на заинтересованите лица по реда на чл. 128, ал. 1 от ЗУТ, както е в конкретния случай, обявлението е обнародвано в „Държавен вестник“. Постъпили са възражения по чл. 128, ал. 5 ЗУТ. Предвид уважените възражения, проектът е бил преработен и изпратен за повторно съобщаване по чл.128, ал.11 ЗУТ. Проведени са съгласувателни процедури по чл.128, ал.6 ЗУТ. Протекло е и обществено обсъждане, с което е спазена разпоредбата на чл.127, ал.1 ЗУТ. Проектът е бил разгледан и обсъден на няколко заседания на ОЕСУТ, като на 24.08.2021г. същият е бил приет, като е предложено одобряването му от СОС. Правото на участие на заинтересованите лица в производството пред административния орган е гаранция, че обстоятелствата от значение за преписката биха били изяснени в максимална степен и същата би приключила с издаването на законосъобразен индивидуален административен акт. В случай, че това право органът не е предоставил, заинтересованите лица, при съдебното му оспорване могат да изложат доводите си за незаконосъобразност на градоустройствената разработка и ангажират доказателства, в подкрепа на твърденията си. С оглед на тези съждения, не са налице основанията за отмяна на акта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК, и съобразно обективираното в съдебната практика и теорията становище, че процесуалните нарушения са съществени, само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. На четвърто място, съдът приема, че издаденият акт в обжалваната част е материалноправно незаконосъобразен – налице е отменителното основание на чл.146, т.4 АПК. Решение № 653 по протокол № 41 от 14.10.2021г. на Столичен общински съвет е постановено на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, чл.21, ал.1 и 7 от ЗОС, чл.115, ал. 1 и ал.2, чл.110, ал.1, т.1, чл.108, ал. 5, чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл.14, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗУТ, чл. 80, ал. 1, 2, 3, 5, чл. 81, ал. 1 и 3 от ЗУТ, § 8 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, чл.19, ал.4 от ЗУЗСО, устройствени категории т.4, т.8, т.14, т.15, т.25, т.33 и т.39 от Приложението към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО. Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните /чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ/. Със заповед № РД-18-76/21.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК е била одобрена КККР за територията на Столична община, район „П.“, като са били заснети и отразени ПИ с идентификатор № 37914.6843.991 с площ от 519 кв.м. и № 37914.6843.523 с площ 351 кв.м. Не е налице и спор за материалното право на собственост между жалбоподателя и заинтересованата страна. Този извод е обусловен и от трайната съдебна практика, че успешното /окончателното/ нанасяне в кадастралния план или кадастралната основа е гаранция за разрешени материалноправни спорове, а оттам и предпоставка за изменение на влязъл в сила ПУП по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Проектираните регулационни граници на УПИ ХІ-991, кв.21а, местност „в.з. М. блато“ не съвпадат с имотните граници на ПИ с идентификатор № 37914.6843.991. Кадастралната граница на имот № 37914.6843.991 по букви А-Б-В не съвпада с уличната peгулационна линия на УПИ ХІ-991, която е ситуирана по букви Г-Д-Е. Това е така, защото в УПИ ХІ-991, кв.21а са били включени части: от имот № 37914.6843.524 - 8 кв.м. по букви А-Б-Д-Г-А /оцветени с жълт цвят на скица приложение № 6/; както и от имот № 37914.6843.523 - 4 кв. м. по букви Б-В-Е-Д-Б /оцветени с лилав цвят на същата скица/. Проектираните регулационни граници на УПИ Х-523, кв.21а, местност „в.з. М. блато“ не се припокриват с имотните граници на ПИ с идентификатор № 37914.6843.523. Кадастралната граница на имот № 37914.6843.523 по букви Ж-И-К-Л не съвпада с уличната регулационна линия на УПИ Х-523, която е начертана по букви Ж-Л, поради включване на 9 кв.м. от имота в [улица], представляващи частта по букви Ж -И -К -Л -Ж /показани със син цвят на скица приложение № 6/. При одобрена и влязла в сила кадастрална карта, административният орган действа при условията на обвързана компетентност с оглед задължението му да съобрази имотната граница по влязлата в сила кадастрална карта и съобразно това да постанови и регулационната линия. Едва евентуалното изменение на кадастралната карта може да промени установеното фактическо положение, което в случая не е налице. В тази хипотеза се извършва преценка приведени ли са в резултат на проекта регулационните граници на имотите, в съответствие с тези, нанесени в одобрената кадастрална карта, което е от съществено значение за извода изпълнени ли са условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В конкретния случай, одобряването на регулацията се състои в оформянето на УПИ ХІ-991 от кв.21а и УПИ Х-523 от кв.21а в територии, които не са ограничени по имотните граници на ПИ с идентификатор № 37914.6843.991 и № 37914.6843.523, съгласно кадастралната карта. От доказателствата събрани и приети в процеса, вкл. и от становището на вещото лице инж. С. Б. се установи, че регулационните граници на двата имота към [улица]и към [улица]не са проектирани съответно по буквите Ж-И-К-Л и буквите А-Б-В. Влязлата в сила кадастралната карта е меродавният източник на данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България (чл.2, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър) и съответно е основа за устройственото планиране. Съгласно чл.115, ал.1 ЗУТ данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на административно-териториалните и териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър. Несъответствието на регулационните с имотните граници, така както е било одобрено с обжалваното решение, прави изменението на ПУП незаконосъобразно. Ето защо, процедираното устройствено решение при условията на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ е незаконосъобразно, защото не е извършено по имотните/кадастралните граници на имотите - предмет на плана, като по този начин не е спазено условието на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. В заключение, при изследване на всички критерии по чл.146 АПК във вр.чл.168 АПК, настоящата съдебна инстанция обоснова извод за незаконосъобразност на решение № 653 по протокол № 41 от 14.10.2021г. на Столичен общински съвет. Съжденията на административния орган, довели до формиране на волеизявлението му за изменение на план за регулация на УПИ ХІ-991 „за жс“ и УПИ Х-523 „за жс“ от кв.21а, местност в.з. „М. блато“, район „П.“, не съответстват на нормативните разрешения, дадени в чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ и чл.115, ал.1 и ал.2 ЗУТ. При прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по см. на чл.170 АПК, ответната страна не установи съществуването на фактическото основание посочено в акта и изпълнението на законовите предпоставки, за да настъпят целените с издаването му правни последици. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК разноски се дължат и трябва да бъдат възстановени в полза на Н. В. Х.. Те представляват заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство от адв. Г. Ц. в общ размер на 2 250.00 лева / 1 000.00 лева пред АССГ и 1 250.00 лева пред ВАС на РБ/, държавна такса за образуване на делото от 10.00 /десет/ лева и възнаграждение за изготвени съдебно-технически експертизи в размер на 1 172.00 /хиляда сто седемдесет и два/ лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, II-ро отделение, 22 състав,
Цитирани разпоредби
49- чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ
- чл. 115, ал. 1
- чл. 128, ал. 1 ЗУТ
- чл. 129, ал. 1 ЗУТ
- чл. 138 АПК
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 146, т. 1 АПК
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 170 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 12 ЗУЗСО
- чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО
- чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО
- чл. 108, ал. 2 ЗУТ
- чл. 115, ал. 1 ЗУТ
- чл. 127, ал. 1 ЗУТ
- чл. 128, ал. 6 ЗУТ
- чл. 128, ал. 10 ЗУТ
- чл. 128, ал. 11 ЗУТ
- чл. 128, ал. 5 ЗУТ
- чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ
- чл. 135, ал. 5 ЗУТ
- чл. 136, ал. 1 ЗУТ
- чл. 15, ал. 3 ЗУТ
- чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ
- чл. 214, т. 1 ЗУТ
- чл. 215, ал. 4 ЗУТ
- чл. 108, ал. 5
- чл. 110, ал. 1, т. 1
- чл. 134, ал. 1
- чл. 134, ал. 1, т. 1
- чл. 14, ал. 3, т. 1
- чл. 145
- чл. 178
- чл. 19, ал. 1, т. 3
- чл. 2, ал. 1
- чл. 21, ал. 1
- чл. 215
- чл. 8
- чл. 80, ал. 1
- чл. 81, ал. 1