Решение № 5200 от 6.6.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 595/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от директора на ТД на НАП- Бургас, представляван от пълномощника Г. А.- юрисконсулт, против решение № 102 от 13.02.2025 г., постановено по АНД № 2826/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства в касационното производство. Ответникът- Частна транспортна агенция- 2 „В. Левски“ ЕООД не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното: С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 142-[рег. номер]/29.02.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) е наложено на Частна транспортна агенция- 2 „В. Левски“ ЕООД с ЕИК 115281643 административно наказание- имуществена санкция в размер на 4 694 лева, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия закон. Прието е от съда, че актосъставителят не разполага с териториални правомощия за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Според настоящия съдебен състав решението е правилно. От данните по делото е видно, че в изпълнение на предварителен договор за продажба на МПС от 04.05.2023 г., сключен с ЕТ „С. Василев“, ответникът Частна транспортна агенция 2 „В. Левски“ ЕООД е извършил плащания в брой, представляващи част от свързани помежду си платежни операции, надвишаващи 10 000 лева. Нарушението е установено с акт № [рег. номер]/30.08.2023 г., съставен от В. Т. В.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, след което преписката е изпратена на ТД на НАП- Бургас за издаване на наказателно постановление. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната агенция за приходите. С чл. 42, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Националната агенция за приходите тези правомощия са предоставени на съответната териториална дирекция. С Приложение 2 на същия устройствен правилник е очертан териториалният обхват на всяка от териториалните дирекции, в т.ч. териториална дирекция- Пловдив със седалище [населено място], териториален обхват и обхват на дейност [населено място], офис Пазарджик, офис Смолян, офис Хасково, офис Кърджали и офис Стара Загора, и териториална дирекция- Бургас със седалище [населено място], териториален обхват и обхват на дейност [населено място], офис Ямбол и офис Сливен. В разглеждания случай нарушението е извършено на територията на [населено място] и следователно компетентни да съставят акта за административно нарушение са съответните служители в ТД на НАП- Бургас. А. В. Т. В., като служител на ТД на НАП- Пловдив, не разполага с териториална компетентност да състави акт за установяване на административно нарушение, извършено на територията на населено място извън териториалния обхват на тази дирекция. Както е посочено и в обжалваното решение, компетентността на служителите в териториалните дирекции е поначало ограничена в рамките на територията, обслужвана от съответната дирекция. С т. 2.1 на приложената по делото заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на нарушения по ЗОПБ, но не и извън определената с устройствения правилник териториална компетентност. Следователно, актосъставителят, макар да разполага с материална (предметна) компетентност, е съставил акта за установяване на административно нарушение извън пределите на териториалната си компетентност. Административното нарушение не е установено по надлежния ред, поради което съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение на процесуални правила, и следва да се отмени. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,