Мотиви към Решение № 51 от 18.3.2024 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 127/2023 г.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН. Жалбата е допустима, като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: На жалбоподателя е съставен АУАН № 870/07.10.2022г. за това, че на 26.09.2022 г., в отдел 63, подотдел 1 и отдел 65, подотдел 4, землището на с. Г.К. Община Г.М. са пашували 6 бр. крави без пастир и издадено разрешително за паша, в нарушение на чл.124, ал.1 от ЗГ. Настоящият състав намира, че при съставяне на процесния АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие / ал.2 на чл.40 ЗАНН/. В последна връзка, според показанията на свидетелите по делото /П.М., С. М., Х./ нарушителят е бил известен. По делото е представена с административнонаказателната преписка и покана до жалбоподателя да се яви в ТП ДЛС В. за съставяне и връчване на АУАН за “паша на селскостопански животни в горски територии- държавна собственост”. Посочено е в поканата, че при неявяване на жалобподателя Т.ов ще бъде съставен АУАН в отсъствие на последния. Но в административнонаказателната преписка не се съдържат доказателства за надлежно връчване на жалбоподателя Т.ов покана изх. № 874 от 30.09.2022г.. В административнонаказатената преписка не се съдържат и доказателства за положени усилия от страна на административнонаказващия орган да бъде намерено лицето сочено с АУАН за нарушител, за да бъде връчен съставения му АУАН № 870/07.10.22г. / бл. № 0000456/07.10.22г./. В този смисъл не е била отправена надлежно покана до жалбоподателят / съгласно чл.84 ЗАНН, който препраща към разпоредбите на НПК-чл.179-чл.181/, за да му бъде връчен АУАН, със съдържанието на който той да се запознае и да упражни правата си по чл.44 ЗАНН. След като привлеченото в качеството на нарушител лице не е било надлежно уведомено за датата, часа и мястото за съставянето и връчването на АУАН, при липсата на предпоставките по чл.40, ал.2 ЗАНН, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като е ограничено правото на защита на жалбоподателя, като е лишен от последваща възможност да упражни правото си по чл.44, ал.1 ЗАНН. От друга страна с АУАН за нарушена от жалбоподателя разпоредба на ЗГ е посочено „ чл.124, т.1 от ЗГ “, а в обжалваното НП е отразено нарушение на чл.124, ал.1 ЗГ. Действително разпоредбата на чл.124 ЗГ съдържа единствена алинея, с множество хипотези, изброени в пет точки / Забранява се: 1. пашата в горски територии на селскостопански животни без пастир; 2. пашата в поройните и ерозираните горски територии, дендрариумите, одобрените и регистрираните източници за производство на горски репродуктивни материали и в горските разсадници; 3. пашата в горските култури и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м; 4. пашата в горски територии, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване; 5. нощната паша в горските територии /, но коя именно АНО намира за нарушена от страна на жалбоподателя не е отразено в издаденото НП. В този смисъл с НП се въвеждат нови обстоятелства по които привлеченото към административнонаказателно преследване лице не е могло да се защити, а едва при издаването на НП е могло да се запознае с тях. Така констатираните нарушения са от категорията на съществените и не могат да бъдат санирани в настоящото производство, поради което обжалваното НП на това основание подлежи на отмяна като незаконосъобразно. При този изход на спора по делото, с оглед претендираните от жалбоподателя разноски – изплатено възнаграждение за един адвокат, предвид направеното възражение от АНО / с придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН и с писмено становище от 11.12.2023г. по същество на спора/ и съгласно Договор за правна защита и съдействие № 907532/12.06.2023г./л.45 от делото/, РДГ София бе осъдена да заплати на Т.М.Т. сторени разноски по делото – възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лева. По изложените съображения съдът постанови решението си.