Решение № 11179 от 14.10.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 7286/2022 г.

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на В. С. П. срещу Решение №10182/21.01.2022 г. на О.с. „З.“ – Западна, съгласно което ОСЗ отказва възстановяване на правото на собственост в същестуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на М.И.С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0, 940 дка, първа категория, находяща се в строителните граници на кв. Д., местността Д., част от имот с пл. №645 от кад.л. №3, 5, 6 от кад.пл. от 1939 г., заявен с пореден №1 от Заявление вх. №№/26.05.1992 г. и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ №№/25.05.1992 г., по съображения, че за имота не е представен документ по чл. 12, ал.2 от ЗСППЗ, а само нотариално заверена декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, която норма е отменена с ДВ бр.13/2007 г. Поддържа се, че решението е необосновано и неправилно. Ответникът О.с. „З.“ -Западна оспорва жалбата. Счита, че е приложен материалният закон, действащ към момента на постановяване на решението. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано по реда на чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на Заявление вх. №№/26.05.1992 г. на Ц.М.В., чийто наследник е жалбоподателя, с което претендира възстановяване на наследниците на М.И.С. собствеността върху земеделски земи в землището на Д.. Към заявлението се прилага декларация по чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ на Ц.М.В. и на Траян Й. Илиев от 25.05.1992 г., с нотариално заверени подписи от Нотариус Г., с рег. №№/25.05.1992 г. Според чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Съгласно чл. 12, ал. 3 (ДВ бр. 28/1992 г.) от ЗСПЗЗ при липса на писмени доказателства заявителят може да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с която декларира правото си на собственост. За неверни данни деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Със ЗИД на ЗСППЗ, обнародван в бр.13 от 09.02.2007 г. нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отменена. С преходни и заключителни разпоредби на ЗИД не е предвидено друго, поради което отмяната на чл. 12, ал. 3 е влязла в законна сила три дни след обнародването на ДВ, по арг. чл.5, ал.5 КРБ. В настоящото производство съдът решава спора по същество, поради което на осн. чл. 14, ал. 5 от ЗСПЗЗ в производството са допустими и всички доказателства, предвидени в ГПК. Съдът е недопустимо да се позове в решението си на нотариално заверената декларация относно собствеността на заявените за възстановяване земеделски земи, тъй като възможността за доказване с нея на правото на собственост, е отпаднала след отмяната на процесуалната норма на чл. 12, ал. 3, вкл. и на § 1 от ДР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13/2007 г.). По реда на чл. 170 от АПК съдът е указал на страните доказателствената тежест, а до края на съдебното дирене не са заявени други доказателствени искания. При това положение не може да се приеме, дори преценена съвкупно с останалите писмени доказателства, че М.И.С. е притежавал процесния земеделски имот към момента на обобществяването на земята, поради което отказът на общинската служба по З. и гори да го възстанови на неговите наследници по закон е законосъобразен, предвид което жалбата следва да се отхвърли. Мотивиран от горното, съдът