Решение № 3635 от 30.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 527/2025 г.
Административен съд - Благоевград30.07.2025 г.докладчик Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Окръжен съд - Благоевград против Решение № ПИ-78/19.03.2025 год. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София. Решението е окончателно. Съдия:
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл.268, ал.1, във връзка с чл.267, ал.2, т.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Окръжен съд - Благоевград против Решение № ПИ-78/19.03.2025 год. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София, с което на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, е оставена жалба с вх.№ Ж-22-177/10.03.2025 год. по описа на ТД на НАП – София, подадена от Окръжен съд - Благоевград, в качеството му на взискател, срещу Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение изх.№ С250001-035-0032236/04.03.2025 год., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, без разглеждане, като процесуално недопустима. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението, като се твърди, че неправилно и в противоречие на нормите на ДОПК, Директора на ТД на НАП – София е възприел липса на активна процесуална легитимация за взискателя по изпълнителното производство – Окръжен съд - Благоевград. Сочи се, че е налице непълнота в ДОПК, която следва да се запълни, чрез прилагане разпоредбите на чл.294 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), съответно чл. 435 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен служител с юридическо образование. Ответника – Директора на ТД на НАП – София, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт, излага съображения за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събрани доказателства, се установява следното: Не е спорно между страните по делото, че в ТД на НАП – София, офис Благоевград срещу С. Ж. К. е образувано изпълнително дело № 1070000392/2007 год., към което с Разпореждане за присъединяване изх. № С190001-105-0130292/10.05.2019 год. е присъединено установено и изискуемо публично вземане за такси по издаден от Окръжен съд – Благоевград изпълнителен лист. С Разпореждане изх.№ С250001-035-0032236/04.03.2025 год., издадено от главен публичен изпълнител в ТД на НАП – София производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнителното дело е прекратено за сумата от 51.59 лева, от които 24.40 лева главница и 27.19 лева лихви за неиздължени такси по изпълнителен лист, издаден по н.о.х.д. № 193/2012 год. на 03.11.2014 год. Разпореждането е обжалвано от Окръжен съд - Благоевград и с оспореното решение на Директора на ТД на НАП – София, подадената жалба е оставена без разглеждане. Възприето е от контролния орган, че Окръжен съд - Благоевград, като публичен взискател не е активно легитимиран по смисъла на чл.266 от ДОПК. При така установените факти се налагат следните изводи: Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП - София. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – София да остави без разглеждане жалбата. Разпореждането за прекратяване на производството по изпълнителното дело също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 225, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалния закон. В разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК е очертан кръга на легитимираните субекти да обжалват действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП – това са само длъжникът и третото задължено лице; взискателят не е сред тях. Това означава, че взискателят в настоящия случай, т. е. жалбоподателят Окръжен съд - Благоевград, не е легитимиран да обжалва действията на публичния изпълнител, включително тези по прекратяване на производството по събиране. Законодателят е преценил, че за взискателя липсва правен интерес от този вид защита предвид естеството на вземанията (публични вземания), характеристиките на взискателя (публичен взискател) и на органа по принудителното изпълнение (публичен изпълнител в системата на приходната администрация). Това законодателно разрешение е обяснимо с факта, че прекратяването на изпълнителното производство не погасява правото на вземане на взискателя, който с предявяване на изпълнителното основание по чл. 209, ал. 1, т. 4 от ДОПК може да инициира ново изпълнително производство за събиране на публичното вземане, и да поиска налагане на нови обезпечителни мерки в хода му. В този смисъл, неоснователно е възражението за налична процесуална непълнота, която следва да се запълни, чрез приложение на аналогични разпоредби в АПК и ГПК. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК нормите на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно, т. е. доколкото в този кодекс не е предвидено друго, респективно за неуредените случаи. В ДОПК се съдържа нарочната разпоредба на чл. 266, ал. 1, която посочва конкретно активно легитимираните да обжалват действията на публичния изпълнител субекти. Наличието на специална разпоредба изключва възможността да бъдат прилагани други правни разпоредби, съдържащи се в други закони, в случая АПК и ГПК. Активната процесуална легитимация на жалбоподателя е абсолютна положителна процесуална предпоставка, липсата на която лишава решаващия орган от правомощието да разгледа и да се произнесе по жалбата срещу действията на публичния изпълнител. Така и по аргумент от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат се оспорват от длъжника или третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП. В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК, какъвто е настоящия, решението на решаващия орган по чл. 267, ал. 1 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната ТД на НАП. В случая Окръжен съд - Благоевград, като публичен взискател не е активно легитимиран да оспорва по административен ред разпореждането за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания, поради което жалбата му правилно е приета за недопустима. В този смисъл и Определение № 3416/19.03.2018 год., постановено по адм. д. № 2590 по описа на Върховния административен съд за 2018 год. Неоснователно е поддържаното в съдебно заседание възражение за практическа липса на процесуален ред за защита на публичния взискател, в случаи като разглеждания. Касае се за производство по принудително събиране на публично по смисъла на чл.162 от ДОПК вземане. Разпоредбата сочи на няколко критерия, които определят вземането като публично такова. Първият критерий е субектът на вземането. В кодекса се говори за държавни и общински вземания. Следователно, субект на такова вземане следва и може да бъде само държавата, в лицето на различните държавни органи, институции, включително и органи на Европейския съюз, или община. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно от изброените в чл. 162, ал. 2, т. т. 1-8 от ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането (публичният взискател) участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. В контекста на горното е и преценката на законодателя в разпоредбата на чл.266 от ДОПК, определяща лимитивно, лицата имащи право на жалба (в тази връзка Определение № 10838/09.11.2023 год., постановено по адм. д. № 10202 по описа на Върховния административен съд за 2023 год.). Следователно, като е оставил без разглеждане жалбата на публичния взискател, на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, директорът на ТД на НАП – София е постановил правилно решение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 268 от ДОПК, Административен съд – Благоевград
Цитирани разпоредби
19- чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК
- чл. 162 ДОПК
- чл. 209, ал. 1, т. 4 ДОПК
- чл. 225, ал. 1 ДОПК
- чл. 266 ДОПК
- чл. 266, ал. 1 ДОПК
- чл. 267, ал. 1 ДОПК
- чл. 267, ал. 2 ДОПК
- чл. 267 ДОПК
- чл. 268 ДОПК
- чл. 162, ал. 2
- чл. 2
- чл. 266, ал. 1
- чл. 266
- чл. 267, ал. 2, т. 2
- чл. 267, ал. 2, т. 6
- чл. 268, ал. 1
- чл. 294
- чл. 435