Решение № 10441 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1822/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена Министър на туризма против решение № 47/2806.2024 г. постановено по а.н.д. № 72/2024 г. по описа на Районен съд - Царево. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, както и необосновано. Не споделя мотивите на съда с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на дружеството, на соченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът – „Н.-Т. 2017“ ЕООД с ЕИК: 204514200, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. К. Т., оспорва касационна жалба, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт. Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд - Царево е отменил наказателно постановление № Т-НП-1/05.01.2023 г. издадено от министъра на туризма, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на „Н.-Т. 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл.25, ал.1 от ЗУЧК. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че АУАН и НП са издадени при липсата на задължителни реквизити по смисъла на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - датата на извършване на твърдяното нарушение, предвид посочването на различни дати. Отбелязал е неяснота и досежно субекта на отговорността, предвид липса на коректна и пълна индивидуализация на нарушителя, с оглед това, че в НП е посочено наименованието на дружеството, а ЕИК е на друго дружество. Съдът е намерил също така, че е нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН, с оглед момента на узнаване от страна на контролните длъжностни лица за съставомерните признаци на деянието и изтичане на тримесечния срок за съставяне на АУАН на 25.06.2022 г. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са частично основателни. С оспореното наказателно постановление е ангажирана отговорността на „Н.-Т. 2017“ ЕООД за това, че е поставило на морски плаж Ц. В., находящ се в община Царево, преместваеми обекти, конкретно посочени, които не фигурират в схемата за поставяне на преместваеми обекти, одобрена от министъра на туризма и за които не е издадено разрешение за поставяне на територията на плажа от главния архитект на общината. Нарушението е установено при извършена проверка на 01.07.2022 г., за която е посочено, че е съставен констативен протокол. Съставен е АУАН № Т-УМП-12АУАН-00-10/09.09.2022 г., като въз основа на него впоследствие е издадено и процесното НП № Т-НП-1/05.01.2023г. от министъра на туризма, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, на основание чл.25, ал.1 от ЗУЧК. Правилно първоинстанционния съд е обосновал изводи за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В съставения АУАН за дата на извършване на нарушението е посочено 25.03.2022 г., а в НП като дата на извършване е посочено 29.03.2023 г. В случая не става ясно към кой момент е прието от административнонаказващия орган, че дружеството е извършило административното нарушение за което е санкционирано – към 25.03.2022 г., когато е извършена проверка чрез геодезически измервания, при която е установено, че преместваемите обекти са поставени или към 29.03.2022 г., предвид прекратяването на договора за наем на морския плаж, чийто срок на действие е изтекъл на 28.03.2022 г. При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното в него нарушение и нарушението за което е съставен АУАН. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в съставения АУАН или за това което е посочено в наказателното постановление. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. На следващо място, в случая не се установява безспорно, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение, доколкото наличието на поставени преместваеми обекти на територията на морски плаж е установено към 25.03.2022 г., към който момент е бил налице действащ договор за наем. Същевременно, при извършената проверка на място на 01.07.2022 г. не е извършено геодезическо замерване, а актосъставителя не е присъствал на място и при двете проверки и не може да се установи категорично дали обектите към двата момента са били на едно и също място, т.е. на територията на морския плаж. За пълнота на изложението следва да се има в предвид, че според настоящия съдебен състав посочването на грешно ЕИК на санкционираното дружество не е съществено процесуално нарушение, доколкото другите индивидуализиращи белези на дружеството са надлежно посочени и безспорно се касае за техническа грешка, която не води до нарушаване правото му на защита. В случая, неправилно първоинстанционния съд е приел и че АУАН е съставен след срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, с оглед момента на узнаване от страна на контролните длъжностни лица за съставомерните признаци на деянието, а именно 25.03.2022 г. на която дата е извършена проверка, чрез геодезическо заснемане. Към тази дата дружеството безспорно не е извършило вмененото му административно нарушение, доколкото договора за наем е изтекъл след нея, а именно на 28.03.2022 г., поради което не е започнал да тече и давностния срок по чл.34 за съставяне на АУАН. Този срок е започнал да тече на 01.07.2022 г., когато е извършена проверка на място на морския плаж и е съставен констативен протокол и към момента на съставяне на АУАН – 09.09.2022 г. безспорно не е изтекъл. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав